МОТИВИ към присъда по НОХД № 1182 / 2020 год.
по описа на ВРС, ХХХVІІ наказателен състав.
Против подс. А.И.А., ВРП е възвела обвинение по чл. 183, ал.4, вр. ал.1 от НК,
за това, че за периода от
01.10.2015 г. до м. февруари 2020 г. в с. Въглен, общ. Аксаково, обл. Варненска, след като бил осъден с Решение №
3550/17.07.2013 г. по гр.д. № 6305/2013 г. на Районен съд – Варна, ХІІ с-в,
влязло в законна сила на 15.08.2013 г. да издържа свой низходящ – детето А.А.И., родена на *** г., чрез нейната майка и законен
представител П.А.В., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски – 53 месечни вноски по сто и двадесет лева всяка,
всички на обща стойност 6360 (шест хиляди триста и шестдесет) лева, като
деянието е извършено повторно.
Пред съда подсъдимия А.
признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства в тази насока.
Съдът с определение е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на
предварителното изслушване.
В пледоарията си по съществото на делото представителят
на ВРП поддържа възведеното обвинение. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, такава, каквато
е описана в обвинителния акт. Моли съда за наказание на подсъдимия към средния
размер предвиден в закона, с прилагане на чл.66 от НК.
Защитника на подс. А. изтъква установените по делото
смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че по отношение на подсъдимия
следва да бъдат наложени задължителните пробационни мерки в размера на 1 година
и 6 месеца.
В последната си дума подс. А. изразява съжаление за
извършеното. Сочи, че към момента се старае редовно да изплаща издръжката.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
изложеното в обвинителния акт, а именно:
Подс. А. и св. В.
живеели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство на 13.01.2011 год.
се родила дъщеря им - А.А.И..
С решение № 3550/17.07.2013 год. по гражданско дело № 6305/2013 год. по
описа на ВРС, влязло в законна сила
на 15.08.2013 год., упражняването на
родителските права по отношение на детето
А.А.И., било предоставено на майката - св. П.А.В..
Със същото решение подс. А. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
120.00 /сто и двадесет/ лева на дъщеря
си, чрез нейната майка и законен представител - св. В., считано от влизане на
решението в сила, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката,
до настъпване на законната причина за изменение или прекратяване на издръжката.
След развода детето А.А.И. останало да живее при майка си - св. В. на адрес
с.Въглен, общ. Аксаково, обл.Варна.
В периода от влизане
на решението в сила до 2015 год. подс. А.
не е изплатил нито една вноска от дължимата на дъщеря му издръжка, поради което
св. В. депозирала жалба в РП - Варна. Бил внесен обвинителен акт за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, по който било образувано НОХД № 5375/2015 год.
по описа на PC - Варна. С Присъда № 99/10.03.2016
год. на PC - Варна, влязла в сила на 26.03.2016 год., подс. А. бил осъден за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му било наложено наказание
„пробация" за срок от 6 /шест/ месеца, включваща мерките по чл.42а, ал.2, т.1
и 2 от НК.
Въпреки осъждането и
обективната възможност за изплащане на издръжка, подс. А. продължил да не
изпълнява задължението за издръжка и
това станало повод отново да бъде сигнализирана РП - Варна през м. март 2019 год.
В хода на образуваното
досъдебно производство срещу подс. А. било установено, че периода от 01.10.2015 год. до месец февруари 2020 год. включително, подс. А.
натрупал задължения за издръжка в размер на 6360 / шест хиляди триста и
шестдесет/ лева, представляващи - 53
месечни вноски.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства: материалите от досъдебното производство; решение на съда;
свидетелство за съдимост и др. Тези доказателства са безпротиворечиви и пълни, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
С оглед на така
установеното съдът прие, че подсъдимия А.И.А.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 183 ал.4, вр. ал.1 от НК, тъй като
за периода от 01.10.2015 г. до м. февруари 2020 г. в с. Въглен, общ. Аксаково, обл. Варненска, след като бил осъден с Решение №
3550/17.07.2013 г. по гр.д. № 6305/2013 г. на Районен съд – Варна, ХІІ с-в,
влязло в законна сила на 15.08.2013 г. да издържа свой низходящ – детето А.А.И., родена на *** г., чрез нейната майка и законен
представител П.А.В., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски – 53 месечни вноски по сто и двадесет лева всяка,
всички на обща стойност 6360 (шест хиляди триста и шестдесет) лева, като
деянието е извършено повторно.
Квалификацията на извършеното по ал.4 на
чл.183 от НК се обуславя от факта, че подс. А. е извършил деянието, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 6305/2013 год. на ВРС за такова
престъпление.
Деянието е извършено
умишлено. Подс. А. е съзнавал, че с решението на съда за определяне на месечна
издръжка е задължен да издържа свой низходящ – дъщеря, съзнавал е обществено
опасните последици от неизпълнението на това свое задължение, но въпреки всичко
не е насочил действията си към изпълнение на това свое задължение. Бездействието
на подс. А. е в пряка причинно следствена връзка със съставомерния резултат.
Причини за извършване
- несъзнателно и безотговорно отношение към родителските задължения.
При определяне
наказанието на подсъдимия А. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която прецени към
максималния размер, предвид на факта, че се касае за неизпълнение на
задължението за издръжка спрямо детето в значителен период от време, като
неизплатената издръжка за периода е с общ размер с висока стойност.
От друга страна съдът
съобрази степента на обществена опасност на дееца и взе предвид, че по делото е
установено смекчаващо отговорността обстоятелство – критично отношение към
извършеното и желание за възстановяване на част от дължимите суми за
издръжка.
Съдът не отчете
съдимостта на подс. А. като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
влияе на квалификацията на деянието.
Предвид горното, в хипотезата на
чл.54 от НК, съдът намери, че следва да определи наказание “Пробация”
в рамките на задължителните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.2 т.2 от НК,
както и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.
Съдът намери, че с определяне на пробационните
мерки със срок над минимално предвидения в закона, предвид установените период
от време и размер на незаплатената издръжка, би се въздействало предупредително
и възпиращо върху подсъдимия.
Водим от горното съдът определи следните пробационни
мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на срещите с пробационен служител два
пъти седмично
И
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПАРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ
ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде
изпълнено чрез обявяване на присъдата в кметството по местоживеенето на
подсъдимия А..
По този начин и с
това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и
специална превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: