Номер 18323.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000259 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от „Катя Комерс – М“ ООД
срещу Решение № 59/ 31.03.2020 г. по Т.д. № 238/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен, с
което съдът е отхвърлил предявения от дружеството против „Силвана Комерс“ ЕООД
гр. Плевен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, сключен с НА № 138, том 5, рег. № 7703, н. дело № 607/ 03.10.2016
г. на нотариус С. И., в частта относно поземлен имот в гр. Плевен с идентификатор
56722.651.426, ведно с построените в него сгради и в частта относно ½ ид. част от имот
в гр. Плевен с идентификатор 56722.651.334, ведно с построените в него сгради,
поради накърняване на добрите нрави, както и е отхвърлил предявения в условията на
евентуалност иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор. Жалбоподателя
счита решението за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон
и необосновано. Изслушаните по делото две съдебни експертизи установявали, че
продажната цена на процесните имоти е твърде занижена, при което била налице
нееквивалентност на разменените престации и договорът следвало да бъде прогласен за
нищожен поради накърняване на добрите нрави. Следвало да бъде съобразено и
обстоятелството, че към момента на изповядване на сделката управител и едноличен
собственик на капитала на дружествата купувач и продавач било едно и също
физическо лице. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с
което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от страна с правен интерес да
атакува първоинстанционното решение, отговаря на изискванията за редовност на
процесуалния закон по чл.261 ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Силвана Комерс“
ЕООД, в който заема становище, че постановеното от ОС – Плевен решение е
правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е обсъдил събраните доказателства и
заключенията на вещите лица и достигнал до правилния правен извод, че продажната
цена по атакуваната като нищожна сделка съответства на реалната пазарна стойност на
имотите към датата на тяхната продажба и не е налице такава неравностойност на
разменените престации, която да е сведена до липса на престация и по тази причина да
съставлява нарушение на добрите нрави и да води до нищожност на договора.
Правилно съдът отхвърлил и евентуалния иск за разваляне на договора поради
неплащане на договорената цена, защото по делото били събрани доказателства за
обратното, включително вещите лица установили как продавачът е усвоил и разходвал
получените от продажбата средствата. Моли решението да бъде потвърдено и да му
бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Не е спорно по делото, че на 03.10.2016 г. с НА № 138, том 5, рег. № 7703, н.
дело № 607/ 03.10.2016 г. на нотариус С. И. „Катя Комерс – М“ ООД /към него момент
ЕООД/ е продало на „Силвана Комерс“ ЕООД пет недвижими имота, сред които и
двата процесни имота, описани в т.А и т.Б на нотариалния акт, с обща данъчна оценка
на всички продаваеми имоти 444 047.60 лв., за цена, посочена общо за всички имоти, в
размер на 320 200 лв. с вкл. ДДС. Така договорената цена съответства на определената
от независим оценител към „Експерс инженеринг“ ЕООД – Плевен Емилия Тодорова в
приложен като доказателство по делото доклад от 26.09.2016 г. Не е спорно
обстоятелството, че към датата на сделката управител и на двете дружества и
едноличен собственик на капитала им е бил М. А. М., понастоящем управител и
едноличен собственик на капитала само на ответника „Силвана Комерс“ ЕООД. Малко
2
след процесната сделка, на 14.10.2016 г., с договор за продажба на дружествен дял с
нотариална заверка на подписите, А. М. е прехвърлил своите дружествени дялове от
„Катя Комерс – М“ на П. Й. П. – настоящия управител на това дружество –
жалбоподател пред ВТАС, което обстоятелство е вписано в ТР по партида на
дружеството на 20.10.2016 г. В нотариалния акт е отразено, че договорената цена е
заплатена изцяло на продавача по банков път преди подписване на нотариалния акт. От
представените по делото преводно нареждане с вписано в него основание за кредитния
превод „покупка на недвиж. имот по фактура **********/ 03.10.2016 г./ и извлечение
на Сибанк за онлайн-интернет банкиране се установява, че на 03.10.2016 г. в полза на
„Катя Комерс – М“ ЕООД е наредена сумата 320 200 лв. Заключението на приетите
комплексни съдебно-оценителна и счетоводна експертиза сочи, че сумата е постъпила
по сметка на дружеството и е разходвана както следва: със сумата 170 003.82 лв.
автоматично е погасен овърдрафт на „Катя Комерс – М“ ЕООД, а останалата сума е
превалутирана в евро и на 05.10.2016 г. с нея е погасен фирмен кредит № 889-MS-14-
00030 в общ размер на 150 230 евро. По отношение пазарната стойност на имотите,
предмет на процесната сделка, към датата на продажбата им, по делото са допуснати
две експертизи – втората е повторна поради оспорване на първата от ищеца.
Заключението по първата експертиза е, че стойността на всички имоти към него
момент е 636 701 лв. Вещите лица по приетата повторна експертиза са дали
заключение в два варианта, разликата между които е само в оценката на процесния
имот с идентификатор 56722.651.334. В първия вариант този имот е ценен във вида,
съответстващ на одобрения проект, и оценката на всички пет имота възлиза на 650 600
лв. Във втория вариант имотът е ценен във вида, описан в нотариалния акт, и оценката
възлиза на 578 340 лв.
Същата фактическа обстановка е възприета и детайлно изяснена от
първоинстанционния съд и въз основа на нея той е формирал правни изводи, които
настоящия съд изцяло споделя и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените
мотиви.
Съдът е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност искове
по чл.26 ал.1 предл. трето ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор поради
накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на договорените и
разменени престации, и за разваляне на договора поради неизпълнение на насрещното
задължение на купувача да заплати договорената продажна цена.
Безспорно е установено по делото, че процесната сделка е сключена при цена на
продаваемите имоти, която е по-ниска както от данъчната оценка на същите, така и от
действителната им пазарна стойност съгласно заключенията на вещите лица, които
съдът приема за компетентно дадени при ясно и детайлно обосноваване на изводите на
3
експертите. Видно е, че имотите са продадени на половината от пазарната им стойност
към датата на изповядване на сделката. Възможността на страните обаче да договорят
цена на недвижим имот, която е по-ниска от пазарната и от данъчната такава, е израз
на прокламирания от чл.9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, ограничена
единствено от повелителни норми на закона и от добрите нрави. Действащото право не
съдържа забрана за извършване на сделки под пазарната или под данъчната оценка на
имота, а напротив, такова договаряне се допуска от закона с предвиждането, че при
плащане на данъци и такси към държавата и общините от собствениците на имоти, при
определяне цената на иска по съдебни спорове, касаещи недвижими имоти, се взема за
база данъчната оценка, дори ако договорената по сделката цена е по-ниска от нея. Не
съществува и презумпция, че договарянето на такава по-ниска цена съставлява
нарушение на добрите нрави поради обективна неравностойност на разменените
престации. Трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 24/ 09.02.2016 г. по
гр.д.№ 2419/ 2015 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 277/ 26.01.2015 г. по гр.д. №
1962/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 452/ 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/ 2008 г. на
I г.о. на ВКС, Решение № 119/ 22.03.2011 г. по гр.д.№485/2010 г. на I г.о. на ВКС и
възприета и от първоинстанционния съд, видно от изложените от него мотиви, приема,
че само такава неравностойност на насрещните престации, която е толкова значителна,
че практически е сведена до липса на престация, накърнява добрите нрави като
съвкупност от защитени, значими за всички правни субекти и обществото като цяло
ценности и принципи – на справедливост, на добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения, на недопустимост на неоснователното обогатяване, и с
оглед на това обуславя нищожност на сделката по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД. Страните
са тези, които ръководени от интересите и целите си преценяват необходимостта и
взаимната изгода от съответните насрещни престации и съответно тяхната
еквивалентност, при което е допустима известна нееквивалентност, защото не може да
бъде игнорирана действителната им воля, произтичаща от мотивите им – житейски или
стопански и преследваната от тях цел за удовлетворяване на значим за тях интерес. В
настоящия казус престираното от купувача при съпоставяне с полученото имущество
не може да бъден преценено като незначително до степен на липса на престация, като
следва да се държи и сметка, че сделката е сключена между свързани лица по смисъла
на § 1 от ДР на ТЗ. Последното обстоятелство не говори против, както счита
жалбоподателят, а е в подкрепа на извода за еквивалентност на престациите в
удовлетворяваща страните по сделката степен, защото отношенията между
съконтрахентите са подчинени именно на тази обвързаност и общите им стопански
интереси и цели и е логично те да уговарят помежду си условия на една сделка,
различни от обичайните. По изложените съображения процесният договор не е
нищожен на соченото от ищеца- жалбоподател пред ВТАС основание и исковата му
претенция в тази насока е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Договорът е създал
4
валидно облигационно правоотношение между страните и те дължат изпълнение на
задълженията си по него, като виновното, значително с оглед кредиторовия интерес
неизпълнение е основание за разваляне на договора. Събраните доказателства
опровергават твърденията на ищеца за неизпълнение на насрещното задължение на
купувача да заплати договорената продажна цена. Установи се категорично, че
купувачът е изправна страна по правоотношението, при което за продавача не е
възникнало потестативно право да иска разваляне на договора. Заявеният при
евентуалност иск по чл.87 ал.3 ЗЗД също се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Като е достигнал до същите правни изводи по отношение на главния иск – че
между страните е налице валидна вещнопрехвърлителна сделка, тъй като със нея не са
накърнени добрите нрави, и по отношение на евентуалния иск – че не е налице
неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на договорената продажна
цена, ОС – Плевен е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да
бъдат присъдени направените за въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение – сумата 6000 лв., което видно от представените по делото
доказателства съответства на договореното по договора за правна защита и е реално
заплатено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/ 31.03.2020 г. по Т.д. № 238/ 2018 г. по описа
на ОС – Плевен.
ОСЪЖДА „Катя Комерс – М“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя П. П., да заплати на „Силвана Комерс“ ЕООД – гр. Плевен, с ЕИК
*********, представлявано от управителя М. А. М., сумата 6000 /шест хиляди/ лв.,
представляваща направените за въззивното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6