Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, в
открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова в.гр.д. № 6569 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №60844 от 11.03.2019г., постановено по гр.д.№66244/2014г. на Софийският районен съд, ІІ ГО, 54-ти състав е отхвърлил предявените от С.Я.Н. срещу „Дентален център VІ-София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.49, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 883лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди-пропусната полза от получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в следствие на неправомерни действия на работодателя като възложител на работа, изразяващи се в задържане и изгубване на изискуемите се по закон документи за установяване на осигурителен стаж и възраст, в причинна връзка с които на ищцата не е отпусната пенсия за периода м.09.2012год. до м.10.2014год. и иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата от 2157,60лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след като е работила при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Осъдил е С.Я.Н. да заплати на „Дентален център VІ-София“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 533,33лв.-разноски по делото.
Срещу решението в отхвърлителната част само относно иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата от 2157,60лв. е подадена въззивна жалба от ищцата С.Я.Н., чрез нейния пълномощник по делото адв.П., в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от СРС решение, с искане да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което се уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ. Посочва, че съдът, за да отхвърли иска е приел, че не е доказано, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество ищцата е имала необходимия по закон към този момент осигурителен стаж, даващ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се е позовал на документи от НОИ от 2012 и 2013год. Сочи, че съдът не е съобразил обаче представените и приети по делото пълен комплект документи, изясняващи действителния осигурителен статус на ищцата, в това число и актуално удостоверение от НОИ от 2017год. от което е видно, че и след добавяне на признатия по настоящото дело осигурителен стаж за периода 2000-2012год., то и към 24.08.2012год., датата на прекратяване на трудовото правоотношение е имала необходимия осигурителен стаж и право на пенсия и й се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в претендирания размер. Смята, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни и противоречиви изводи и решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено и предявения иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва и разноските. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез адв.П. поддържа въззивната жалба, сочи и, че и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата тя е имала право на пенсия. Заявява, че не претендира разноски за въззивна инстанция и прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна „Дентален център VІ-София“ ЕООД, чрез своя пълномощник по делото адв. В. е представила отговор на въззивната жалба, в който оспорва жалбата и излага съображенията си, като моли постановеното от СРС решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Излага доводи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата е навършила 60год., но не е доказала, че към този момент е имала изискуемия съгласно чл.68, ал.1 от КСО осигурителен стаж от 34 години В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Д., преупълномощена за представителство пред въззивна инстанция поддържа отговора на въззивната жалба и смята, че ищцата не е доказала, че има 34 години трудов и осигурителен стаж и което не може да се извлече от приложените доказателства по делото. Претендира за присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък на разноските.
Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:
За да отхвърли предявения иск, първоинстационният съд е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие, като първоначалния работодател „МТЛ-1 София“ЕООД се е влял в дружеството ответник „Дентален център VІ-София“ЕООД, като ищцата е работила при същия работодател повече от десет години от трудовия си стаж, но независимо, че е навършила 60 год. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е доказала съгласно чл.68, ал.1 КСО, че има осигурителен стаж от 34 год. за жените, каквото е изискването и от там не е доказала да е придобила право на пенсия и една от кумулативните предпоставки на чл.222, ал.3 КТ, за да й се дължи обезщетение. Приел, е че с оглед на приложеното разпореждане на СУСО на НОИ от 17.05.2012год. се установява, че към датата 18.02.2013год., следваща прекратяване на трудовия договор ищцата е имала зачетен осигурителен стаж от 8г.,9м. и 10 дни и дори към този стаж да се прибави установения с решението по съдебен ред трудов стаж от 12г., 1м. и 24 дни / за периода 01.07.2000год. до 24.08.2012год./, който е имала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, това не достатъчно да се приеме, че към посочения период е имала изискуемия по закон осигурителен стаж, респективно да е придобила право на пенсия.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Ищцата С.Я.Н. излага в исковата си молба срещу ответника „Дентален център VІ-София“ЕООД, че е работила при ответника, първоначално „Медико-техническа лаборатория І“ЕООД, в последствие преобразувано в „Дентален център VІ-София“ЕООД по трудово правоотношение през периода 01.07.2000год. до 24.08.2012год. и със заповед от 24.08.2012год. е прекратено трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, като и е работила през процесния период и повече от десет години при ответника, като е придобила и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което претендира за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение общо в размер на 2157,60лв.
Ответникът „Дентален център VІ-София“ЕООД в отговор на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен и счита, че към момента на подаване на исковата молба е погасен по давност, както и оспорва, че са налице предпоставките по чл.222, ал.3 КТ за заплащане на обезщетение и заявява, че ищцата не е полагала труд в МТЛ и дружеството ответник.
Не се оспорва по делото и от приложените доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор от 01.07.2000год. и което се е запазило и при промяна на работодателя чрез вливане на първоначалния в дружеството ответник, за длъжността „зъботехник“ за неопределено време на пълен работен ден, изменено с десет допълнителни споразумения към трудовия договор и до 24.08.2012год., когато трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните, за което е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 160/27.08.2012год.
Приложено е разпореждане №**********/11.06.2013год. от НОИ-СУ „Социално осигуряване“/стр.231 по делото на СРС/ до ищцата, в което е посочено, че със заявление от 18.02.2013год. е поискала да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но към заявлението си не е приложила документи за стажа и дохода и въпреки, че и е дадена възможност да ги представи не ги е представила поради което е прието, че лицето има навършени 60год., 11м. и 29 дни и по данни от регистъра на осигурените лица е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд-8г.09.м. 10 дни и няма право на пенсия, тъй като не отговаря на условието на чл.68, ал.1 КСО има необходимата възраст, изискваща се за жените за 2012год. от 60год. и 4 месеца, но няма необходимите 34 год. и 4мес. осигурителен стаж.
Не се оспорва по делото и с оглед на приложено ново разпореждане от ТП на НОИ №********** от 23.08.2017год./ стр.235/ е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Я. Д. по заявление от 23.06.2017год., като е посочено, че същата има общ осигурителен стаж от ІІІ категория труд от 42 год., 10м. и 16 дни, в това число и 4 год. и 4 месеца на отложено пенсиониране.
Също така не се оспорва по делото и се установява от приетата по делото и неоспорена от страните счетоводна експертиза, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен месец предхождащ прекратяване на трудовия договор възлиза на 359,60лв. и общо за шест месеца е от 2157,60лв.
Съгласно чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател
през последните десет години от трудовия му стаж-на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като обезщетението може
да се изплаща само веднъж.
В случая при приетите по делото за установени от фактическа страна обстоятелства и по отношение на
които страните не спорят, както и независимо, че ищцата към момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника не е упражнила правото
си на пенсия за изслужено време и
възраст и това е станало в последствие, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.222, ал.3 КТ за
заплащане на обезщетение, което има гратификационен характер, съставлява
парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната
служба след като, е налице прекратяване на трудовото правоотношение, независимо
от основанието и ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение при ответника с оглед на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, в
редакцията изм. и
доп.ДВ.бр.58/31.07.2012год.- при
навършени 60 год. и 4 мес. и 34год. и 4
месеца осигурителен стаж при трета категория труд, като през последните 10
години е работила при същия работодател/ установено с влязло в сила решение по
делото/ и обезщетение на това основание не й е заплащано.
Основателно е направеното във въззивната жалба възражение, че първоинстанционният съд не е обсъдил това, че ищцата е представила освен разпореждане от ТП на НОИ от 2013год. и такова от 2017год., което не е оспорено и в което ясно е посочено, че ищцата има общ осигурителен стаж от 42год. и 10м. и 16 дни към подаване на заявлението /23.07.2017год./ и независимо, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника /28.08.2012год./ не е упражнила правото си на пенсиониране към този момент с оглед на чл.68, ал.1 и 2 КСО /в редакцията към този момент/ ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след като има изискващата се възраст- 60год. и 4 месеца, така и необходимите 34год. и 4 месеца осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Независимо, че не е упражнила това свое право към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а в последствие през 2017год. за обезщетението по чл.222, ал.3 КТ не се изисква упражняване на правото на пенсия, а придобиване на това право и в какъвто смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК в решение №117 от 14.04.2010год. по гр.дело №4487/2008год. на ВКС, ІІ ГО, решение №311 от 14.12.2011год. на ВКС по гр.дело №88/2011год., ІІІ ГО на ВКС и решение №417 от 19.12.2013год. по гр.дело №61/2013год. ІV ГО на ВКС.
Поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.222, ал.3 КТ за заплащане на гратификационно обезщетение в размер на шест брутни заплати и в размер на общо 2157,60лв., с оглед неоспореното заключение на вещото лице за размера на обезщетението.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на вземането по давност след като към 27.08.2012год. е възникнало правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, а исковата молба в случая е подадена на 02.12.2014год. и не е изтекла три годишната давност, предвидена за тези вземания..
Предвид това, че правни изводи на настоящата съдебна инстанция несъвпадат с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява основателна, поради което решението на СРС в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ за сумата от 2157,60лв. следва да бъде уважен.
При този изход на делото се дължат разноски на ищцата но не е направено искане за присъждането им, както и няма доказателства за направени разноски по делото. Следва да се отмени решението за присъдените разноски в полза на ответника за сумата над 266,66лв./ за отхвърления иск, по който решението не е обжалвано/ до присъдения размер от 533,33лв. с оглед на уважаване на иска по чл.222, ал.3 КТ, както и с оглед на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от 86,30лв.-държавна такса по сметка на СРС и по сметка на СГС сумата от 43,15лв.-държавна такса и за ВЛ по сметка на СРС в размер на 180лв., заплатени от бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №60844 от 11.03.2019г. на СРС, 54-ти състав, постановено по гр.д.№66244/2014г. на СРС в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата от 2157,60лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след като е работила при същия работодател през последните 10 години и за разноските в полза на ответника за сумата над 266,66лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Дентален център **-София“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Я.Н., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.222, ал.3 КТ сумата от 2 157,60лв., представляваща дължимо обезщетение от 6 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху посочените по-горе главница, считано от 02.12.2014 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „Дентален център **-София“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СРС сумата от 86,30лв.-държавна такса и сумата от 180лв. за възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда и по сметка на СГС сумата от 43,15лв.-държавна такса.
Решението в останалата отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.