Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 22.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на четвърти октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1513 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба
се излагат твърдения, че страните са съпрузи и са сключили граждански брак на
04.02.1989г. в гр.З. Ищцата твърди, че в продължение на 30 години живели заедно
с ответника, като през това време тя се грижела за децата от първия му брак.
Ищцата заявява, че в началото на 2017г. с ответника се разделили и той заживял
на семейни начала с друга жена. Ищцата заявява, че от дълго време не поддържат
контакти помежду си и отношенията им са обтегнати. Ищцата отправя искане съдът
да прекрати брака на страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения., без да се произнася по вината за брачното
разстройство. В съдебно заседание
заявява, че желае да запази брачното си фамилно име С., не претендира ползване
на семейно жилище и не поддържа първоначално заявената претенцията за издръжка
между съпрузи.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който ответникът изразява становище за основателност на иска
за развод, като моли за прекратяване на брака му с ищцата, без съдът да се
произнася по въпроса за вината на брачното разстройство.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 04.02.1989г. в гр.З. От брака си страните нямат родени деца.
По делото са събрани
гласни чрез разпит на свидетелката В А А. От показанията на разпитания свидетел
се установява, че преди около две години съпрузите се разделили, като от тогава
не са се събирали да живеят заедно.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира
изцяло.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения
между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният
брачен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е
дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване
на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между
съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона
и морала. Страните са във фактическа раздяла от две години, като през този период
от време не поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили всички
контакти помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин
са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях.
При това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически,
не е нито в техен интерес, нито в обществото. Видно от събраните по делото
доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично
съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът
не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака деца, то
не следва съдът да се произнася по въпросите относно упражняване на
родителските права, режим на лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищцата не е заявила изрична претенция
съдът да се произнесе по въпроса с ползването на семейното жилище. Такава
претенция няма заявена и от ответника. Поради това съдът не следва да се
произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата
след развода ищцата е заявила, че желае да запази брачното си фамилно име-С.. Разпоредбата
на чл.53 от СК дава право на избор на този съпруг, който е променил името си
при сключване на брака, дали след прекратяването на брака да запази брачното си
име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от становището на
другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е предоставено
единствено на съпруга, който е променил фамилното си име. В конкретния случай
ищцата е взела решение да запази и да продължи да носи брачното си фамилно име-С.,
който избор съдът ще уважи.
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 25 лв., която
сума заедно с дължимата държавна такса по чл.6 т.1 от Тарифата в размер на 25
лв. следва да бъдат заплатени от ответника, доколкото ищцата е освободена по
реда на чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на такси и разноски за производството. С
оглед изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса за настоящото производство
в размер на общо 50 лв., както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД сключения с акт №0001 на ******* в гр.З граждански брак между И.К.С. с ЕГН **********
*** и В.Н.С. с ЕГН **********, с адрес ***,
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака В.Н.С. с ЕГН ********** да
запази и продължи да
носи брачното си фамилно име –
С..
ОСЪЖДА И.К.С. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса за настоящото производство за
развод в размер на общо 50 лв. /петдесет
лева/, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: