РЕШЕНИЕ
№ 2760
гр. Бургас, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20242120102939 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Н. Ф. Ф. с ЕГН ********** с адрес с.
М****** чрез адв. И. К. срещу Д. К. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. С****** иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален
авторитет, нанесен психологически и физически дискомфорт, претърпени вследствие на
клеветническа изявления на ответника депозирани в интервю пред студио „*******“ и
отразени в статия, публикувана в******* на *****.2024 г., със заглавие „Д. С. пред *******:
К* С. е бил разследван (ВИДЕО)“, а именно „К* С. *******. Говори се, че човекът, над
който С. разпъва чадър, с най-голяма вероятност е Н*М*. Преди дни той беше осветен
***** като съдружник и съсобственик с покойния М*Б* на имот в Гърция. Имаме
документална следа, но все пак един бивш ***** на ****** свидетелства пред орган на
властта - каквато е *****, че е имало две досъдебни производства“.
Ищецът в исковата молба твърди, че процесната статия била публикувана на
*****.2024 г. в електронния сайт на ****** като последната съдържала изявления на
*******а Д. С., че според показания на С*Б*, К* С., бил обект на разследване по две
досъдебни производства на ****. В статията ответникът посочил още „Пред **** Б* твърди
следното, че е бил притискан, не цитирам дословно, към ****, който води разпита, че е бил
притискан да пише статии, да пуска сигнали срещу К* С., за да се възобнови ДП срещу
него“. Това било обявено пред Л*М* в студио „*******“ и предаване „****“ ответникът.
Впоследствие бил уточнен предметът на двете ДП срещу К* С. от ответника – „Едното е, че
К* С. ползва конспиративна квартира като лично жилище, което е злоупотреба със
служебно положение. Второто е, че К* С. *******. Говори се, че човекът, над който С.
разпъва чадър, с най-голяма вероятност е Н*М*. Преди дни той беше осветен ***** като
съдружник и съсобственик с покойния М*Б* на имот в Гърция. Имаме документална следа,
но все пак един бивш ***** на ****** свидетелства пред орган на властта - каквато е
*****, че е имало две досъдебни производства.“ Посочва, че използваното от ответника
1
словосъчетание „Н*М*“ представлявало родното име на ищеца и неизвестно за него
прозвище, вероятно свързано с това, че работил като **** през 90-те години на 20-ти век.
Твърди се още, че след телефонно обаждане на познат на ищеца, че има публикация
свързана с него, същият е прочел статията в сайта и е изгледал видеоклипа. Поддържа се, че
изявлението на ответника, че се води досъдебно производство свързано с ищеца за
извършени престъпления контрабанда и разпространение на наркотици е невярно и уронва
доброто име на ищеца в обществото. Сочи още, че ответникът не е сторил необходимото, за
да се увери в достоверността на твърденията си, доколкото се позовавал на показания на С*
Б*, публикувани в ‚*****“, в които името на ищеца не било посочено. Посочва се, че
вследствие осъществената от ответника клевета ищецът е започнал да вдига кръвно,
получил сърцебиене, изпитвал напрежение, имал безсъние.
С оглед изложеното, ищецът моли съдът да му присъди обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 10 0000 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се активната материалноправна легитимация на ищеца, като се сочи, че
употребеното от ответника в интервюто словосъчетание „Н*М*“ не се отнасяло до ищеца по
настоящото дело. Оспорва се твърдението, че ответникът е депозирал изявления пред студио
„*******“ със съдържание, че срещу лицето „Н*М*“ или срещу ищеца се водят две
досъдебни производства, като се твърди, че това изявление се отнася до лицето К* С.. В
условията на евентуалност са наведени твърдения, че срещу лицето „Н*М*“ и „Н. Ф.“
имало множество статии, свързващи го с незаконосъобразна дейност, поради което
ответникът поддържа, че завеждането на настоящото дело представлява злоупотреба с
процесуално право, тъй като не цели да защити законни права на ищеца, а да заглуши
критикуващи го медии, в т. ч. и ответника, който е разследващ *******.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр.
с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заверено копие, вкл. и констативен протокол на Нотариус
№***** от 30.04.2024 г., с който е удостоверено, че статия, находяща се на електронен адрес
***************.2024 г., е съдържателно идентична с представената от молителя, явил се
пред нотариуса в производството по чл. 593 от ГПК, а в този смисъл и с представената в
настоящото производство (л. 9), съдържаща процесните твърдения.
Не е спорно между страните и изрично се признава от ответника, че С. в негово участие
пред *******ката Л*М* в студио „*******“ (ОИМ, л. 28, абзац 3), позовавайки се на
показания на свидетеля С*Б*, публикувани от „*****“, заявява, че второто досъдебно
производство, образувано срещу К* С. било за това, че последният разпъвал чадър на
„контрабанда и разпространение на наркотици, като се говори, че човекът над който С.
разпъва чадър с най-голяма вероятност и Н*М*“. Не е спорно и че *******ът изтъква още,
че разполага с „документална следа, но все пак един бивш ***** на ****** свидетелства
пред орган на властта – каквато е *****, че е имало две ДП.“
Ответникът представя протокол за разпит на свидетел (л. 50-57 вкл.) от *****2023 г. по
досъдебно производство № ***** г. по описа на Следствения отдел при ******* на С*М* Б*
с посочена длъжност ****** в отдел **** на ****, видно от който свидетелят е изложил
твърдения пред мл. Следовател Х*, че последният е получил материали друг служител,
отпечатани от УИС на *****, касаещи постановления за прекратяване, за спиране и т.н. От
свидетеля било поискано да разпечата сигнал срещу К* С., който да послужи за
възобновяване на дела, като сигналът касаел ползвана от С. незаконно секретна квартира на
******, както и за „връзките му с някакъв **** от Бургас, не се сещам за името му и
корупционни практики, свързани с контрабанда и наркотици в района на Бургас.“
2
Представени са редица статии, датиращи от периоди, предхождащи процесната такава
от *****.2024 г. в т. ч. : публикувана на **** г. в медията ******* със заглавие: „****К* на
Б* - Н*М*, М*Б* и Л* л*********“; Статия, публикувана на ***** г. в медията ******* със
заглавие: „*** ******* до НАП: М*Б*, Н*М* и В*Р* *****т „*****", **** Б*"; Статия,
публикувана на ***** г. в медията ******* със заглавие: „**** *******: ****ят на ****
В*Р* **** Б* **** „*****"; Статия, публикувана на ***** г.. в медията ******* със
заглавие: *** *******: **** В*Р* ***** Н. Ф. и М*Б* (НОВИ *******); Статия,
публикувана на ***** г. в медията ******* със заглавие: „******* към Б* Р*: Н*М*, М*Б* и
Л* ******* Б* Б*" ; Статия, публикувана на ***** г. в медията ******* със заглавие: „Само
в *******: ****М*О* - С*Т* ****на Н*М*; Статия, публикувана на ***** г. в медията
******* със заглавие: „Н*М* е ******" (касиерът на Ч* спечели € 10 млн.); Статия,
публикувана на **** г. в медията ******* със заглавие: „**** „****" *****с Н*М*, М*Б* и
Л*"; Статия, публикувана на **** г. в медията „*****" със заглавие: „*** Н*М* и *****?";
Статия в сайта на БН- „А*: К* С. ********* Н*М*"; Статия от ***** г. в медията „*****"
със заглавие: „********* Ч* у нас?“; Статия от **** г. в медията „*****" със заглавие:
„***** Г* на ****“; Статия от ***** г. в електронното издание „****", озаглавено:
„*********** Б*"; Статия от ***** г. в медията ******bg със заглавие: „************* Н.
Ф.?"; Статия от *** г. в в-к „****" със заглавие: „*********Б*. Подозират, че плащал на
протестиращи."; Статия от **** г. на страницата на телевизия „****", предаването ****, със
заглавие: „*****М* Н* - ****Б*" ; Статия от ******* г. в изданието „****" със заглавие: „Н.
****я п*********" с цитирани разследвания на *******ката В*А*, направени в предаването
„*****" по *****; Статия от ****** г. в изданието „*****" със заглавие: „*******на В* А*;
Статия от ****** г. в изданието „****" със заглавие: „********Б*" със снимката на Н. Ф.;
Статия в изданието „*******" със заглавие: „****** Н. Ф., ***** ще обжалва" с подзаглавие:
„********"; Статия от ******г. на изданието „*******" със заглавие: „***** С* М* заради
В* Б*"; Статия от ****** г. в изданието ****** със заглавие: „Сериал: А* срещу К* С. -
*******"
В ОСЗ от 15.10.2024 г. е представена статия, публикувана на 14.10.2024 г. в ******* със
заглавие „******* (Част 2): „*******“ от МВР: Висши полицаи на купон с Нотариуса и
Н*М*“, в която се посочва, че „основен дилър на гласове в област Бургас за ***** на Д*П*
е Н. Ф., познат още като „Н*М*“. Статията е с посочен автор ответника – Д. С. в
качеството му на разследващ *******.
По делото са разпитани двама свидетели М*Н*Н* – ****в**** и М*И*К* – приятел на
ищеца. Свид. Н* посочва, че се занимава с разследваща *******ика, като най-често
получава информация чрез сигнали, в други случаи – чрез явни и скрити източници.
Основен източник според свидетеля са документите, чрез които последният проверява и
потвърждава информация. Другите източници, които имал като *******, често искали да
останат със скрита самоличност. Свидетелят твърди още, че на 31.03.2024 г. е подготвил
репортаж за Н. Ф., касаещ връзките му с М*Б*. Изтъква, че когато стигне до информация за
даден човек, тя следва да бъде проверена чрез всички публични източници. Бил попаднал на
поредица от репортажи на В*А* от 2014 г. във връзка с ищеца и контрабанда на гориво, като
повечето интернет публикации не съдържали положителни ******* за този човек. Сочи, че
когато попадне на информация, която трудно би била потвърдена, свидетелят търси да я
потвърди с източници и цитира тези източници, които обаче можело и да са анонимни по
тяхно изрично желание. Често информация за хора била търсена и чрез други медии в
миналото, което вършело работа.
Свидетелят М*К* посочва, че често поема граждански, търговски или административни
дела на ищеца. Разказва как ищецът му се обадил в нервно състояние и му споделил, че
имало публикация, в която го свързват с контрабанда и продажба на наркотици. Свидетелят
описва статията, която е прочел с поместеното към нея видео, съдържащо ответника,
позоваващ се на разпит на служител на ***** в ****, според който К* С. правел „чадър“ на
3
Н*М* от Бургас за контрабанда и продажба на наркотици. От свидетелските показания се
установява, че К* открил копието от изнесения разпит на Б*, където подобни думи
липсвали. Свидетелят сочи, че вследствие тази новина информацията се завъртяла, като
включително политик в национална телевизия повторил, че К* С. правел „чадър“ за Н*М*
от Бургас, а проблемите с ответника продължавали и понастоящем. Посочил е още, че
процесната информация имала отклик от всички познати на ищеца, който той следвало да
понесе, че всчики го знаели като „Н*М*“. Твърди се, че ищецът бил напрегнат, използвал
лекарства, използвал излишна нервност, ругаел, ядосвал се , стягало го сърцето. Жена му му
търсела успокоителни, наложило се да заминат, докато новината отшуми, а политикът му
обещавал да му се извини в ефир, т.к. информацията била непроверена. Посочено е още, че
ищецът бил в деликатно положение, т.к. имал неприятни атаки от правоохранителните
органи, които се оказали неоснователни. Изтъква се , че на **** г. влезли полицаи в офисите
му, арестували 11 човека, като заповедите за арест били до една отменени, полицаите не
открили нищо и сега били на лице около 40 търговско правни спора. Сочи, че е работил с
В*А*, с която проблемите приключили, щом заснели интервю в периода 2015-2017 г.
При така установеното от *******ческа страна, съдът прави следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 45 ЗЗД е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите *******, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: противоправно поведение от ответника, изразяващо се в изнасяне на
неверни твърдения, засягащи репутацията и доброто име на ищеца в причинна връзка с
което на последния са причинени твърдените неимуществени вреди в претендирания
размер.
В константната съдебна практика деянието се приема като съзнателен външнопроявен
акт – действие или бездействие, а противоправността се разбира като накърняване на чуждо
абсолютно субективно право – в процесния случай правото на лично достойнство на
личността чрез неправомерно и необосновано психическо и емоционално негативно
въздействие, без законово основание за това. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от КРБ
прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или
устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто
име на другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно.
Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват
свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост,
дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени
оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност – такива съждения съставляват
коментар на *******те, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни
*******, разпространени в медийното пространствоп, доколкото позорят адресата. Но и в
този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите ******* са верни.
При анализа на първите две предпоставки от *******ческия състав на предявения иск –
наличието на противоправно поведение от ответника, следва да се изложи следното:
В настоящия случай претендираните неимуществени вреди произтичат от няколко
фрази, автор на които е ответника, който ги споделя в публичното пространство чрез
платформата на **** в онлайн-предаване „****“ с водещ на интервюто Л*М*, а именно – че
„К* С. *******. Говори се, че човекът, над който С. разпъва чадър с най-голяма
вероятност на Н*М*“. В случая са на лице конкретни твърдения, а не оценъчни съждения
или коменатар на ******* с негативна субективна оценка (арг. от решение № 62/06.03.2012 г.
по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. на ВКС) които не подлежат на проверка за истинност и не
могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени
4
неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не
съставляват обида).
Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена
значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на
конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени
права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал.
2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените
текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към
насилие над личността.
Чрез публичното слово лицата упражняват основното си защитено о т конституцията
право на мнение и реализират свободата си на изразяване на възгледи и идеи. Безспорната
ценност на това право дава основание на ЕСПЧ да допусне, че "*******ическата свобода
обхваща също така и възможно прибягване до определена степен на преувеличаване или
дори провокация, което единствено може да гарантира истинската свобода на словото"
Подобна е и позицията, която защитава нашият КС в РКС № 7 от 04.06.96 г. по конст. дело
№ 1/1996 г., където се дава обстойно тълкуване на правото на свободно изразяване на
мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени от чл. 39 - 41 от Конституцията,
както и на случаите, когато са допустими ограничения на тези свободи и права. КС приема,
че правото на свободно изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго,
конкуриращо право и това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което
Конституцията също защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията).
Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи се права, КС е провел
разграничение между информация и идеи, които се правят публично достижение в контекста
на политическия и въобще обществения дебат и такива, които не попадат в този контекст,
като е постановил, че принадлежащите към първата категория определено се ползват с по -
висока степен на защита.
В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени същите
принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде ограничавана.
На основание тълкуването на нормите на ЕКЗПЧОС се приема, че правото на свободно
изразяване по чл. 10 от Конвенцията и правото на получаване и предаване на информация не
са само основополагащи права в едно демократично общество, но са и предпоставка за
упражняване на голям брой други права и свободи. Правото на свободно изразяване,
гарантирано от чл. 10 от Конвенцията, обаче не се отнася само към общоприети и добре
посрещани идеи, но защитава също информация и идеи, които накърняват, шокират или
обезпокояват. ЕСПЧ намира този елемент от обхвата на чл. 10 за особено важен и в
практиката си последователно го защитава. Допълнителен фактор от особено значение в
настоящото дело е изпълняваната от пресата жизненоважна роля на “обществен страж” в
едно демократично общество. Макар да не трябва да престъпва определени граници, по-
специално по отношение на репутацията и правата на другите, все пак неин дълг си остава
да разпространява информация и идеи по политически и други въпроси от обществен
интерес по начин, който е съвместим със задълженията и отговорностите й. Съдът трябва да
осъществява най-внимателен контрол, когато наложените от национален орган санкции са в
състояние, да обезсърчат участието на пресата в разисквания по въпроси от законен
обществен интерес (вж. наред с други източници решението по дело Тьонсбергз Блад АД и
Хауком срещу Норвегия (Tønsbergs Blad A.S. and Haukom v. Norway), № 510/04, § 88).
Както се посочи сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на
правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността
5
чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида
(умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с
него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и
клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява
такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от
Конституцията и от Конвенцията.
Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на
пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични,
вулгарни. Става въпрос за лично унизително отношение към определено лице, което в случая
не се поддържа, тъй като това не е и общественото обичайно и логично разбиране за
„контрабандата и разпространението на наркотици“, за което се твърди от разследващия
*******, че ищецът е получавал закрила от бившия ******.
От друга страна като клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.
*******ческите твърдения, за които се поддържа, че са клевета, могат да бъдат проверявани
за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Т.е. ако докаже, че са верни, не са
клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската
отговорност на разледващия *******. В случай, че са неверни – този, който ги е заявил в
публичното пространство и е станал първоизточник и повод те да бъдат възпроизведени
носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото лицето, което ги
изнася не е проявило дължимата грижа да провери достоверността на информацията.
На първо място по отношение твърденията за липса на активна материалноправна
легитимация, тъй като ищецът твърди, че „Н*М*“ представлявало „неизвестно до момента
прозвище“, вероятно свързано с това, че е работил като **** през 90-те години на миналия
век. Въпросното е представлявала нередовност на претенцията, преодоляна по реда на чл.
143, ал. 2 от ГПК в рамките на първото по делото ОСЗ, в което е представена молба, сочеща
на еднозначната идентификация на ищеца с прозвището, дадено му от ответника. В посока
доказване на обстоятелството, че ищецът се припознава като „Н*М*“ са направени и
доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства, вследствие
уважаването на които свид. К* е изтъкнал, че самият той ползва въпросното прозвище, като
и ищецът, и хората, които са го припознали след излизането на процесната статия нямат
съмнение касателно сходството между Н*М* и Н. Ф..
От множеството представени от ответника статии, съдържащи фотографски снимки, в
които ищецът се припознава, както и от представената в открито съдебно заседание по
делото статия, публикувана в ****** (л. 153-164 вкл.) с автор Д. С., липсва съмнение в това,
че ответникът също еднозначно идентифицира Н. Ф. с прозвището „Н*М*“.
На второ място следва да се разгледа въпросът за достоверността на твърденията от
разследващия *******, като в тази връзка се уточни, че последният не поддържа, че са били
повдигнати обвинения за „контрабанда и разпространение на наркотици“ срещу ищеца, нито
че са образувани досъдебни производства, нито, че ищецът е обект на разследване по повод
изтъкнатите деяния, нито че е образувана каквато и да е преписка от правозащитните органи
в тази връзка. Действително стандартът на доказване на твърдения, изнесени от разследващ
*******, за извършени престъпления, каквито безспорно представляват контрабандата и
разпространението на наркотици, като интензитет на съдържателност е много по-ниско от
ниво „влязла в сила присъда“, дори от ниво „образувано ДП“, което е и логично, поради
факта, че ако *******ическите статии преследват съвсем различни цели от актовете на
правозащитните органи и тези на съдебната власт. При спазване на закономерното
съотношение между свободата на словото, правото на свободно изразяване на лично
мнение и правото на лично достойнство, чест и добро име в едно цивилизовано общество,
6
следва да бъде изследван въпросът доколко от *******а е бил проучен въпросът на
справедливото равновесие между двете или с други суми – доколко при проява на
обичайната *******ическа етика е била проверена достоверността на информацията.
Поради „задълженията и отговорностите”, присъщи на упражняването на свободата на
изразяване на мнение, защитата, предоставена от чл. 10 на ЕКПЧ на *******ите при
отразяване на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието, че те действат
добросъвестно, с цел да се осигури точна и надеждна информация в съответствие с
*******ическата етика (вж., наред с други, Бладет Тромсьо и Стенсаас срещу Норвегия
(Bladet Tromsø and Stensaas v. Norway) и Акилина и други срещу Малта (Aquilina and Others
v. Malta 14 юни 2011 г.). В действителност в ситуации, когато, от една страна, се съобщава
определен факт и няма достатъчно доказателства в негова подкрепа, и от друга страна,
*******ът обсъжда въпрос от съществен обществен интерес, проверката дали *******ът е
действал професионално и добросъвестно е от първостепенно значение (вж. Флукс срещу
Молдова (Flux v. Moldova) (№ 7), ноември 2009 г.). Критериите, които са от значение за
балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния
живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно
заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение;
метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и
последствията от публикацията (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von
Hannover срещу Германия ), предприетите стъпки за проверка на източника (вж. например
Р* И. срещу България (***** v. Bulgaria), 14 февруари 2008 г.; **** срещу България (**** v.
Bulgaria), 19 април 2011 г., и Б* срещу България (***** v. Bulgaria) 19 април 2011 г.), както и
спешността на въпроса (вж. Б*). Във връзка с последното трябва да се има предвид, че
новината е нетрайна стока и забавянето на публикуването й, дори за кратък период от време,
може да я лиши от цялата й стойност и интерес (вж. Обзървър и Гардиън срещу
Обединеното кралство (Observer and Guardian v. the United Kingdom), 26 ноември 1991 г и
Сънди Таймс срещу Обединеното кралство (Sunday Times v. the United Kingdom) 26 ноември
1991 г.).Важно е също така да се подчертае, че посочените по-горе фактори трябва да се
разглеждат така, както са били представени пред *******а при настъпване на *******те, а
не от дистанцията на времето (вж. Бладет Тромсьо и Стенсаас).
При отнасяне на гореупоменатите критерии и фактори спрямо конкретиката на
настоящата ситуация следва да се има предвид, че действително приносът на поднесената с
интервюто на Д. С. пред Л*М*, отразено в статията от *****.2024 г. информативна
наситеност, касаеща упражнен натиск върху служител на **** в светлината на крайно
продължителната политическа нестабилност, резултирала в компромисни политически
избори, е от съществен обществен интерес; заинтересованото лице (ищецът) е относително
известна в локален аспект фигура, без да притежава или претендира публичен статут, а по-
скоро с оглед принадлежността си към определени бизнес среди, за които качества се
направи извод въз основа на широката медийна популярност с оглед приложените и приети
по делото статии и публикации от онлайн медийни издания; „предишното“, а и
последващото поведение на разследващия ******* (отново извод, направен върху
приложените по делото статии, носещи неоспореното авторство на Д. С.) се
характеризира с нестихващ и градиращо радикализиран континуитет, що се отнася до
поднасяне на относително сензационна и провокативна информация с компрометиран
произход; лайт мотив на публикацията като обобщение на публикуваното видео-**** са
образуваните две досъдебни производства срещу К* С. (а не срещу Ф.); като резултат от
публикацията по делото са на лице установености, че информацията е била пренесена в
национална телевизионна среда с предполагаемо значително по-широка аудитория от други
политически фигури. На последно място що се отнася до метода за получаване на
информацията, нейната достоверност, предприетите стъпки за проверка на източника следва
да се има предвид, че съгл. твърденията на самия ответник последната се базира на
7
приложения по делото протокол от разпит на свид. С*Б* от следовател към ****, който
протокол бил публикуван от *****. Видно от самия протокол (л. 50-57 вкл.) Б* е бил снабден
със сигнал срещу К* С., касаещ връзките му „с някакъв **** от Бургас, не се сещам името
му и корупционни практики, свързани с контрабанда и наркотици в района на Бургас“. От
това изречение произлиза новината, че въпросната политическа фигура „*******, като се
говори, че човекът над който С. разпъва чадър с най-голяма вероятност е Н*М*“. Във
видео-****а *******ът добавя пояснението „или поне аз така интерпретирам неговите
показания“. Друг е въпросът, че субективната интерпретация на ******* с правно значение,
обуславящи наказателноправни последствия, чрез наслагване идентификацията на
извършителя на деянията представлява прекалено разширително тълкуване на
„документалната следа“, оставена от разпита н С*Б*. От ответника не бе изтъкнат никакъв
друг конкретен източник на информация, дори и анонимен такъв. Хипотетичните
разяснения в отговора на исковата молба, че *******ите не са длъжни да разгласяват
източниците си на информация, когато това е поискано от лицата, които са я предоставили (с
арг. от Решение от 22.02.1995 г. Гудуин vs. UK, според което също така когато
„разкриването е в интерес на правосъдието и от изключителна важност, то натежава
пред обществения интерес от защита на източниците.”, както и че „Важността на
защитата на източника доста се намалява при липса на баланс със законния интерес от
публикуване на информацията“) не доказват ползването на такива източници. Или с други
думи ползването на аргумента „имам анонимни източници, които не мога да разкрия“ не
води до безусловна достоверност на информацията, която според анагажирания от
ответника свидетел на първо място бива проверявана от разследващия ******* при
сравнението й с писмени документи. Обратното води до безпредметна наивност. В
конкретния случай единствения писмен документ, който по делото е доказан като „ползвана
от ответника стъпка“ за проверка на източника, е представения протокол от разпит на С*Б*,
който при все цялата му сензационност, категорично не обуславя извод, че ищеца, закрилян
от бившия министър на вътрешните работи, извършвал контрабанда и разпространение на
наркотици в района на Бургас.
Следователно и предвид всичко изложено се достигна до категорично обоснован извод
за това, че при неспазване на закономерния баланс между свободата на лично мнение и
публичното му изказване чрез използване на точна и надеждна информация в съответствие с
*******ическата етика И правото на лично достойнство, чест и добро име, ответникът е
засегнал неблагоприятно неимуществената сфера на адресата-ищец, с което е извършил
противоправно деяние, което е станало причина за дискомфорт у ищеца. В този смисъл
искът е доказан по основание.
Що се отнася до неговия размер следва да се има предвид, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди, представляващи неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто
размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД е свързано с преживените от ищеца конкретни негативните изживявания, които не се
установява да са довели до влошаване на здравословното му състояние.
Видно от ангажираните свидетелски показания ищецът бил притеснен, нервен, понесъл
негативни коментари от негови познати, чул новината по националната телевизия от
политик, пил успокоителни, стягало го сърцето, имал нервни из****и, наложило се да
замине на почивка, докато спре да се разпространява „новината“. Съдът кредитира частично
събраните гласни доказателства при все, че същите звучат логично и последователно, но са
изолирани и не се подкрепят от приложени писмени доказателства за приложено
медикаментозно лечение. Следва да бъде отчетено и че непрекъснатото нарастване броя на
лицата, които ще узнават процесната статия, съдържаща въпросното интервю в студио
„*******“ в течение на времето ще продължава да създава отрицателни изживявания за
8
ищеца, макар и с по-нисък интензитет. Наред с всички тези обстоятелства, обаче следва да се
отчете и естеството на нарушените блага, които засягат в значително по-ниска степен
човешката личност в сравнение с накърняването на някои други човешки права като живота
или здравето напр. С оглед обема на обществения отзвук, в т.ч. мултиплицирането на
твърденията на ответника по една телевизия, без данни за последващо позоваване на
статията, без данни за конкретно отражение върху социалната и професионална сфера на
ищеца и предвид социалноикономическите условия в края на първото тримесечие на 2024 г.
в страната, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, призвано да
реимбурсира понесените от ищеца неимуществени вреди, би следвало да възлиза на 3 хил.
лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над
него до пълния претендиран от 10 хил. лв. следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни. Ищецът е
направил искане за присъждането им, като е представил доказателства единствено за
заплащане на държавна такса в размер на 400 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Последният е бил защитаван от процесуален представител – адвокат, чието възнаграждение
съгл. представения договор за правна помощ се определя на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМАВ на 1 300 лв., от които съразмерно с отхвърлената част от иска
ищецът дължи на ответника 390 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. С****** ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Ф.
Ф. с ЕГН ********** с адрес с. М****** чрез адв. И. К. сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния
и професионален авторитет, нанесен психологически и физически дискомфорт, претърпени
вследствие на клеветническа изявления на ответника депозирани в интервю пред студио
„*******“ и отразени в статия, публикувана в*******на *****.2024 г., със заглавие „Д. С.
пред *******: К* С. е бил разследван (ВИДЕО)“, а именно „К* С. *******. **** С. ***** е
Н*М*. Преди дни той беше осветен ***** като ******* М*Б* ******. Имаме
документална следа, но все пак един бивш ***** на ****** свидетелства пред орган на
властта - каквато е *****, че е имало две досъдебни производства“, като ОТХВЪРЛЯ така
предявената претенция за разликата до претендираните 10 000 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. К. С. с ЕГН ********** с адрес в гр.
С****** ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Ф. Ф. с ЕГН ********** с адрес с. М****** сумата от 400
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. Ф. Ф. с ЕГН ********** с адрес с.
М****** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. К. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. С****** сумата от 390
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9
10