Решение по дело №1176/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.01.2020г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

04.12.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1176

по описа за

2019

година.

            Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.

            Предявена е искова молба от Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с пълномощник: адв. З.Й.Ц.  – САК, със съдебен адрес: ***, с която се моли да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника Е.М.Х., с ЕГН **********,*** , че дължи на ищеца сумата в размер на 515,76 лв., представляваща парично задължение по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 25.04.2016г.; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 14.07.2016г.;  Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 27.11.2016г. по издадени фактури № № **********/25.12.2016г., **********/25.01.2017г., **********/25.02.2017г. и  **********/25.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

            Ответникът в едномесечния срок  не представя отговор и доказателства, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, както и не депозира молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            По искане на ищеца и като намери, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК, съдът допусна произнасяне по делото с неприсъствено решение. При тази хипотеза и на основание чл. 239, ал.2 от ГПК съдът не следва да излага мотиви по решението, като е достатъчно да укаже, че  то се основава на предпоставките на постановяване на неприсъственото решение. Ето защо и с оглед на писмените доказателства по делото следва иска изцяло да се уважи.

            При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 25.00 лева- внесена държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение, както и направените по ч.гр.д. № 617/2019г. на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.

            Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  спрямо  Е.М.Х., с ЕГН **********,***, че дължи на ищеца  „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с пълномощник: адв. З.Й.Ц.  – САК, със съдебен адрес: ***,    заплащане на сумата в размер на 515,76 лв., представляваща парично задължение по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 25.04.2016г.; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 14.07.2016г.;  Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 27.11.2016г. по издадени фактури № № **********/25.12.2016г., **********/25.01.2017г., **********/25.02.2017г. и  **********/25.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 241/20.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 617/2019г. по описа на КРС.

 

            ОСЪЖДА  Е.М.Х., с ЕГН **********,***, ДА  ЗАПЛАТИ  на  „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с пълномощник: адв. З.Й.Ц.  – САК, със съдебен адрес: ***,   направените по делото разноски от 25.00 лева- внесена държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение, както и направените по ч.гр.д. № 617/2019г. на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

            Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 , ал.4 от ГПК.

 

 

 

 

                                                                       Районен съдия: