№ 1141
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501246 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Искър, бул. Христофор Колумб №43, срещу решение
№1505/04.05.23г., постановено по гр.д.№14660/22г. на ВРС, с което е осъдено
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД да заплати на А. А. П. от гр.Варна
сумата от 504,31лв, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил
марка „Р**********“ с рег.№ *******, изразяващи се в повреди на предна броня, решетка
радиатор, фар ляв, мигач ляв, преден ляв калник и преден капак, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 10.01.2022г. в гр. Варна, виновно причинено от водач на лек автомобил
марка „*********” с рег.№*******, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в
„Застрахователно дружество Евроинс” АД, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба – 04.11.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението. Счита, че с
оглед предходно разгледан между страните частичен иск ищецът няма право да установява в
настоящото производство по-висок размер на обезщетението за имуществени вреди, тъй
като не е оспорил експертизата по предходния частичен иск. Счита, че неправилно е
отхвърлено възражението му за недопустимост на иска, тъй като било налице пълно
1
тъждество между предмета, страните и вида на защитата по предходното дело и настоящото.
Моли да бъде обезсилено решението и прекратено производството по делото, а в
евентуалност да бъде отменено решението като неправилно и да бъде отхвърлен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна А. А. П. от гр.Варна, действащ чрез адв.Й.А., е постъпил отговор, с
който счита решението за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. А. П. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 504,31лв /с оглед извършено в с.з.
изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а.Р********** с рег.№*******, в резултат на настъпило на
10.01.2022г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2022г., в ****************,
л.а.Р********** с рег.№******* бил блъснат при маневра на заден ход от л.а.********* с
рег.№******, управляван от Ж.А.ов. Излага, че за ПТП бил съставен двустранен
констатитев протокол за ПТП, в който като виновен е посочен водача на л.а. ****. Сочи, че
последният автомобил бил застрахован по застраховка ГО при отв.дружество, действаща
към датата на ПТП. Излага, че на 11.01.22г. уведомил застрахователя, който съставил опис
на щетите, в който посочил като увредени детайли предна броня, решетка радиатор, ляв фар,
ляв мигач, преден ляв калник и преден капак. Сочи, че застрахователят му заплатил
обезщетение в размер на 372,77лв. Счита, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на 1721,03лв, поради което имал правен интерес от иска.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС АД оспорва иска по допустимост и основание. Счита искът за недопустим
предвид предходно проведено между страните дело с идентичен предмет. Не оспорва факта
на настъпилото ПТП и вината на водача. Не оспорва факта на наличие на
застр.правоотношение и заплащането на сумата от 372,77лв. Твърди, че в предходно
проведеното производство по частичен иск е установена средна пазарна цена на щетите в
размер на 1290 88лв, като на 25.11.22г. на ищеца била изплатена сумата от 1548,83лв,
включваща главница, лихви и разноски, с което бил погасен изцяло дълга. Предвид това
счита настоящото производство за недопустимо.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Наведеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на иска се
преценява от съда като неоснователно. В случая се касае за предявени частични искове,
които се характеризират с идентичност на страните и основанието, от което произтича
спорното право, но се претендират различни части от размера на вземането. Така видно от
приложеното решение по гр.д.№3136/22г. на ВРС производството по делото е имало за
предмет частичен иск за сумата от 100лв, а в настоящото производство с оглед предприетото
изменение на иска претенцията касае разликата до пълния размер на претендираното
вземане.
Като неоснователно се преценява и оплакването във въззивната жалба за
преклудиране на възможността на ищеца да установява в настоящото производство размера
на обезщетението за имущ.вреди. По делото няма спор, че с влязло в сила решение
№3364/07.11.22г. по гр.д.№3136/22г. на ВРС е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД да заплати на А. А. П. сумата от 100лв, представляваща
частичен иск от общо 1721,03лв, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на виновно причинено от водача на лек
автомобил марка „*********” с рег.№*******, ПТП, настъпило на 10.01.2022г. в гр. Варна,
изразяващи се в необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил
марка „Р**********“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до оконч.изплащане.
Съгласно разрешенията, дадени с т.2 от ТР №3/22.04.19г. по т.д.№3/16г. на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите му е посочено, че
при предявен частичен осъдителен иск, независимо от обстоятелството, че с него се търси
защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически
факт е единно и неделимо, както при предявения частичен иск за част от вземането, така и
при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието
на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти,
от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В съответствие с приетото в т.2 от ТР
по т.д.№3/16г. съдът намира, че със сила на пресъдено нещо са установени конкретните
правопораждащи факти на спорното субективно материално право, въз основа на които се
претендира обезщетението, а именно наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;
3
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя, и причинените имущ.вреди. Размерът на дължимото за тези вреди
обезщетение извън вече признатия такъв по частичния иск е спорният в настоящото
производство въпрос, необхванат от СПН, който подлежи на доказване. В този смисъл и
оплакването за неправилно допускане на експертиза за установяване на това обстоятелство в
настоящото производство не се споделя от мнозинството от състава, доколкото съдът следва
да основава изводите си само на допуснати и приети по висящото исково производство
доказателства и доказ.средства, като е недопустимо да се позовава на заключение на
експертиза, приета по друго дело. Ето защо ВРС не е допуснал процесуално нарушение,
кредитирайки така събраната пред него САТЕ. От друга страна, въззивникът, макар и да е
оспорил експертизата, не е поискал ангажирането на повторна такава. Предвид изложеното
изводът на ВРС за основателност на предявения иск се явява правилен.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора разноски за възз.производство се следват единствено
на възз.страна като същите са в размер на 480лв- адв.възнаграждение с ДДС. Релевираното
от въззивника възражение за прекомерност на адв.възнаграждение с оглед предвидения в
Наредба №1/2004г. минимум се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1505/04.05.23г., постановено по гр.д.
№14660/22г. на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, бул. Христофор
Колумб №43, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. П., ЕГН **********, с адрес ****************,
сумата от 480лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивно
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4