№ 115
гр. Средец, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20242170100020 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от Г. К. Р.,
ЕГН **********, чрез адв. И. С.- БАК, съдебен адрес: гр.Бургас, ул*****, против Т. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.Средец, ул.********, с която се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер на 2650 евро, възлизащи на 5 182,95лева по официалния
курс на БНБ, представляваща получена без основание сума в периода 15.03.2022г.-
21.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител на ответника,
с който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен, доколкото в исковата молба не са
изложени основанията, на които са превеждани процесните суми от ищеца на ответника.
Продължилите години наред отношения помежду страните не изключват дарствени
намерения у ищеца, впоследствие променени в заемни по известни само на страните
обстоятелства. Иска се ищецът да бъде задължен на представи писмени доказателства за
размера и условията по сключените договори за заем.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът прави изменение в
основанието на иска като сочи, че паричните суми са предадени на ответницата в заем. След
изслушване становището на ответната страна, представлявана чрез особен представител, е
допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, като се счита, че е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.240 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД. Разпределена е
доказателствената тежест, като е указано на ищеца да установи, както предаването на
процесните парични средства, така и основанието, на което са предоставени, а ответникът да
докаже възраженията си. В тази връзка ищецът ,чрез пълномощника си, е оттеглил
доказателствените си искания за разпит на свидетел и е заявил, че не може да представи
доказателства за основанието на предаването на паричните суми на ответника.
Ответникът поддържа отговора на исковата молба и становището си по изменението на
иска, а именно че искът не е доказан, тъй като не е доказано основанието , на което са
получени сумите.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
1
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото е безспорно установено, че ищецът е превел на ответницата в периода от
15.03.2022г. до 21.04.2022г. сумата от 2650 евро, равняващи се на 5182,95 лв. по официалния
курс на БНБ. Посоченото се установява от приложените преводни нареждания чрез Western
Union от страна на ищеца към ответницата. Всъщност това са и единствените доказателства,
ангажирани от ищеца.
Константна е практиката на ВКС (решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г.,
ОСГК, решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК, решение №
283 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2013 г., IV г. о., ГК), според която не може да се
презумира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за
заем между тях. Паричната сума може да е предадена на различни основания като ищецът не
е освободен от доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване, да
установи с допустимите от закона доказателствени средства, че тя е предадена на другата
страна именно по силата на договор за заем. Пълното доказване е насочено към сигурното
установяване на съществуването или несъществуването на релевантния факт.
За установяване на основанието, въз основа на което е предоставена сумата пари, както
и това кога е сключен договора за заем, ищецът не ангажира никакви доказателства.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем,
елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на
договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение
на същото.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да
приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните
факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за
потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт - сключен
договор. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както
обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя.
Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването
на предмета му - заместими движими вещи, в случая- парична сума в размер 5182,95лв, на
заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие , независимо от неговата
форма, за получаването й при условията на договора, т.е. при поето правно задължение да
върне полученото.
Въз основа на събраните доказателства, съдът приема, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение, имащо характеристиките на договор за заем. В
действителност се установява, че сумата е получена от ответника. Този факт не се оспорва от
ответника. Това прехвърляне обаче, съдът приема, че не доказва съдържанието и размера на
заемното правоотношение между страните. Не са налице данни ответникът да е поел
задължение да връща някаква сума, респ. срока на връщането на получената сума.
Съдът намира, че не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на
друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Очевидно е, че страните
многократно по един или друг повод са трансферирали суми помежду си, което предполага,
че между тях е имало някакви лични отношения. Правните субекти си предават парични
суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с дарствена цел,
2
каквито доводи навежда ответникът и т.н. При наличие на различни хипотези относно
факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други
данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.
След като няма установена договорна връзка от вида на твърдяната в исковата молба за
процесната сума, то не може да възникне и задължение за връщането й.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски се поражда за ответника, който не е
направил такива.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Р., ЕГН **********, чрез адв. И. С.- БАК, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул*****, против Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Средец, ул.********,
иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2650
евро, възлизащи на 5 182,95лева по официалния курс на БНБ, предоставена в заем в
периода 15.03.2022г.-21.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
3