РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№
446
гр. Пловдив, 10.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, III състав, в публично съдебно
заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА
НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от съдия Несторова адм. дело № 2214 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.73 ал.4 във връзка с
чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във връзка с чл.27 ал.6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано по жалба на ЕТ „Ю. – Ю.Г.“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Ю.Б.Г.,
чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/8446 от 18.03.2022 г., издадено от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 193 812.14
лева.
По изложените в жалбата аргументи, че решението,
като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, е
незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, се иска то да бъде отменено. Според
жалбоподателя, при установяване на реалната фактическа обстановка, административният орган не е
изпълнил свои съществени задължения – тези по чл.34 и чл.35 от АПК, тъй като не
е събрал допълнително други доказателства, а единствено се е обосновал с
доказателства, събрани по друго производство – такова по ДОПК, което е
приключило с влязъл в сила и окончателен съдебен акт – Решение №
11441/11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 2938/2021 г. по описа на ВАС; -
да подложат на обективна преценка и анализ събраните доказателства (чл.36 ал.3
от АПК) и да посочат конкретни мотиви за издаване на решението и определяне на
задълженията. На следващо място се твърди, че издаденият административен акт е
в противоречие и несъобразяване с решение № 11441/11.11.2021 г., постановено по
адм. д. №$ 2389/2021 г. по описа на ВАС, като в този смисъл се сочи, че
неправилно органът е възприел, че с цитираното решения няма произнасяне по
съществото на спора,е а само по процесуалния ред за издаване на АА. Счита, че с решението на ВАС, окончателно е
решен въпросът и ДФЗ не се е съобразил със силата на присъдено нещо и непререшимост
на спора, което се сочи, като незаконосъобразен опит за заобикалянето му.
Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.177 ал.2 от АПК. На
следващо място се отбелязва, че при постановяване на оспорения акт,
изпълнителният директор на ДФЗ не е съобразил приложимостта на чл.27 ал.6 от
ЗПЗП във връзка с чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ, както и, че така посоченото „ново“
основание за издаването на акта, не кореспондира с мотивите и съдържанието на
обжалвания акт. В този смисъл жалбоподателят сочи, че следва да бъде проведено
ново производство, което да отчете специфичните изисквания в процеса на
установяване на дължимото вземане, като за целта се изложат конкретни мотиви. В
жалбата се твърди също така, че липсва договорно неизпълнение, посочено в
обжалваното решение за налагане на финансова корекция, във връзка с твърдяното
неизпълнение на т.4.4 б.„б“ и т.8.1 от Договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г.
във връзка с неизпълнението на чл.2, чл.16 ал.2, чл.43 ал.1 т.1 и т.5 от
Наредба № 30 от 11.08.2008 г., както и т.4.12, т.4.17 б.“а“ и б.“д“, т.4.18 от
договора от 10.10.2014 г., като излага подробни доводи в тази насока. Претендират
се разноски по делото.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, се представлява от адв. Б.. Поддържа жалбата на заявените в нея
основания и по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена
защита.
Ответникът – Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/- гр. София, редовно призован, не се явява и не
се представлява. В представеното по делото становище по жалбата, се излагат
доводи за нейната неоснователност, поради което моли съда, да я остави без
уважение и да потвърди оспорения акт, като правилен и законосъобразен. С
допълнителна молба вх. № 4901/02.03.2023 г. поддържа жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а и това се установява от събраните по делото
доказателства, че между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Ю. – Ю.Г.“ е
сключен Договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ
по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013
г. (л.22, т.1), подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. Същият е сключен на основание чл.31 ал.2 от Наредба №
30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от ПРСР за
периода 2007 – 2013 г. Предмет на договора е предоставяне от ДФЗ на ползвателя
на безвъзмездна финансова помощ, свързана с осъществяването на проект №
24/311/00947 от 17.05.2013 г. по заявлението му за подпомагане - „Къща за гости
и информационен център“ в с. Оризово, общ. Братя Даскалов, с посочена в него
сума на инвестиция – 316 451.03лв., съгласно представеният от същия бизнес план.
Първоначално одобрената безвъзмездна
финансова помощ е в размер на 216 990.13 лв. и представлява 70% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на цитирания проект, от които 80% се осигуряват от ЕС и 20% от държавния бюджет
на Р България. С анекс I от 127.11.2014 г. (л.201, т.1), анекс II от 16.03.2015 г.(л.39, т.1), анекс III от
25.05.2015 г. л.211, т.1) и анекс IV от 11.09.2015 г. (л.214, т.1) са изменени разпоредби
към договора, като окончателно одобрената безвъзмездна финансова помощ се
определя по приложени таблици за одобрените инвестиционни разходи, в размер на
216 968.98 лв. С писмо за оторизация на плащането № 9319 от 18.12.2014 г.
(л. 233, т.1) е извършено авансово плащане от ДФЗ към ЕТ „Ю. – Ю.Г.“ на сума в
размер на 108 000.00 лв. Заявената за плащане сума, съгласно заявката за
окончателно плащане на ЕТ „Ю. – Ю.Г.“ е 196 569.57 лв. С писмо за
оторизация на плащането № 24/311/00947/3/01 № 1 от 02.11.2015 г. (л.236, т.1) е
извършено окончателно плащане от ДФЗ към търговеца на сума в размер на
85 812.14 лв. Общият размер на изплатената безвъзмездна финансова помощ е
сума в размер на 193 812.14 лв., след което е извършена редукция в размер
на 2 757.43 лв.
Към проекта е приложен разработеният и
представен от търговеца бизнес план (л.111, т.1), с който е кандидатствал за
отпускане на помощта. Според този бизнес план, същият се е задължил да построи
къща за гости и информационен център, предлагащ развлекателни дейности и запознаване
с културно-историческите забележителности в района на с. Оризово. В част IV
„Финансово-икономически статус“, Таблица № 2 „Приходи и разходи“, ЕТ „Ю.- Ю.Г.“
се задължава за първата година, след реализиране на проекта, а именно – 2016
г., за реализира приходи от: - приходи от нощувки, приходи от нощувки All Inclusive,
приходи от нощувки с включен транспорт до близките водоеми и приходи от
разходка – посещение на културни и исторически забележителности в размер на
35 000.00, за 2017 г. – 83 000.00 лв. и за 2018 г. – 83 000.00
лв. В Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, търговецът се е
задължил да поддържа 1 бр. управленски персонал и 2 броя административен
персонал за всяка една година от бизнес плана.
Със Заповед № РТИ-03-11/19.06.2019
г. (л.241,
т.1), началник отдел Регионален
технически инспекторат (РТИ) – Пловдив е разпоредил извършване на
проверка на място, с начална дата - 19.06.2019 г. и крайна дата на
проверката – 28.06.2019 г., на кандидат с УРН 601526 – ЕТ „Ю.-Ю.Г.“ относно заявление с УИН 24/170513/78140. В заповедта е определена крайна
дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 28.06.2019 г., като проверката
е възложена на експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ)
– Пловдив. За резултатите от проверката е изготвен контролен лист
(л.242, т.1). При
извършената проверка е констатирано, че приходите от продажба на
продукция/услуги, реализирани от ЕТ „Ю.-Ю.Г.“ за 2016 г. са в размер на
12 928.60 лв., за 2017 г. – 10 047.32 лв. и за 2018 г. –
14 862.37 лв. От извършените административни проверки е установено, че за
2016 г. средно наетите на работа лица е 1.08, за 2017 г. – 1 и 2018 г. – 1.
По повод тези констатации, с писмо с изх. № 01-6500/8446 от 23.10.2019 г. (л.293, т.2), изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.26 ал.1 във връзка с чл.34 ал.3 от АПК, открива производство по издаване на
Акт за установяване на публично държавно вземане. В указания 14-дневен срок е
подадено възражение от жалбоподателя, с вх. № 01-6500/8446
от 12.12.2019 г. (л.302,
т.2), в което е изразено
несъгласие с описаните в писмото констатации и са развити доводи и аргументи
против същите, като е поискано да не се издава акт за установяване на публично
държавно вземане.
Така подаденото възражение не е уважено и изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава Акт за установяване на
публично държавно вземане № 24/311/00947/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8446 от 02.06.2020 г. (л.309, т.2) на ДФ „Земеделие“, с който, във връзка с установените
обстоятелства, е прието, че е налице неизпълнение на поети договорни и
нормативни задължения, което на основание чл.46 ал.1 и ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и т.4.4
б.„б“ и т.8.1 от Договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г. във връзка с неизпълнението
на т.4.12 и т.4.18 от същия договор и т.18 и т.30 от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП
по мерките по ПРСР 2007 – 2013 г.“, чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка
с чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а ал.1 от ЗПЗП, има последица и задължава ДФЗ
да постанови отказ от изплащане на финансова помощ по заявлението, както и да
поиска връщане на вече изплатената финансова помощ под формата на изплатено
авансово плащане в размер на 193 812.14 лв., ведно със законната лихва от
датата на изтичане на доброволния срок за възстановяване.
Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/311/00947/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8446 от 02.06.2020 г. е връчен на жалбоподателя ЕТ „Ю.-Ю.Г.“, като срещу същия, в срок, е подадена жалба, чрез Държавен
фонд „Земеделие“ до Административен съд – Пловдив. По този повод, в
Административен съд – Пловдив е образувано административно дело № 2013/2020 г. по описа на съда, по
което е постановено Решение № 2416/29.12.2020 г., с което е
отхвърлена жалбата на търговеца. Решението е обжалвано и с Решение №
11441/11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 2938/2021 г. по описа на ВАС,
актът на административен съд – Пловдив е отменен, както и е отменен и АУПДВ с
изх. № 01-6500/8446 от 02.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Решението
е влязло в законна сила на 11.11.2021 г.
В мотивите към това решение е прието, че в конкретния случай е приложим
друг процесуален ред, по реда на ЗУСЕСИФ и издаването на друг
акт – решение за налагане на финансова корекция, а не на АУПДВ. Предвид
изложеното в мотивите, е прието, че е
приложима новата разпоредба на чл.27 ал.6 от ЗПЗП /ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила
от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е
започнало на 23.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл.26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл.25 ал.3 АПК, а обжалваният АУПДВ е издаден на 02.06.2020
г. В чл.27 ал.6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е
предвидено, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
дължима поради нарушение на договора, от страна на ползвателите на помощта и
бенефициенти по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за
налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон.
Предвид приетото в това решение на ВАС, с
уведомително писмо с изх. № 01-6500/8446#1 от 10.12.2021 г. на заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (л.321, т.2), адресирано до жалбоподателя ЕТ „Ю.-Ю.Г.“,
последният е уведомен, че на основание чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила
съдебно решение № 11441 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2938/2021
г. по описа на ВАС, ДФЗ открива производство по налагане на финансови корекции.
В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след
проверка на изпълнението на Договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г. по мярка 311
„Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. В писмото е посочено, че при извършване в периода 21.06.2019
г. - 28.06.2019 г. на извънредна проверка на място след плащане по проект № 24/311/00947
от 17.05.2013 г., назначена със Заповед № 373911/19.06.2019 г., резултатите от
която са обективирани в контролен лист от 28.06.2019 г., както и след извършени
допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на
задължения, съгласно одобрения бизнес план с Договор № 24/311/00947 от 10.10.2014
г., които са детайлно описани в уведомителното писмо.
В уведомителното писмо е посочено също, че
във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на
Решение за налагане на финансова корекция на ЕТ „Ю.-Ю.Г.“, която ще бъде в общ
размер на 193 812.14 лева, представляващи 100% от получената субсидия, както
и е указано, че, в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в
писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите
писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи писмени доказателства към тях.
Това уведомително писмо за откриване на
производство по налагане на финансови корекции е връчено на жалбоподателя по
реда на чл.18а ал.10 от АПК, за което по преписката са приложени Уведомление на
основание чл.26 ал.2 във връзка с чл. 18а ал.10 от АПК от 09.02.2022 г. (л.331,
т.2), както и констативен протокол за оповестяване на уведомление по реда на
чл.18а ал.10 от АПК (л.332, т.2).
На 18.03.2022 г. от изпълнителния директор на ДФЗ е издадено оспореното в настоящото
производство Решение № 24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/8446#12/18.03.2022 г. (л.333,
т.2), с което на основание
чл.20а ал.2 и чл.27 ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
чл.46 ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г., както и във връзка с т.4.18, т.4.4 б.“б“ и т.8.1 от
Договор № 24/311/00947/10.10.2014 г. във връзка с чл.70 ал.1 и чл.73 ал.1 и §4 ал.3 от
Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и в
изпълнение на влязло в сила
съдебно решение № 11441 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2938/2021 г. по описа на ВА,
на ЕТ „Ю.-Ю.Г.“, представлявано от Ю.Б.Г.. е определена финансова
корекция и дължима сума в размер на 191 938.36 лева.
Административният орган е обосновал своя
акт като в мотивите към решението
е изложил, че:
1. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са
залегнали финансови показатели, на базата на които, проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него и, че при проверката на място
са представени документи за 3 (три) пълни финансови години - 2016-та финансова
година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова година, както и за периода
01.01. - 30.05.2019 г., като установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично
за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер
на 18.83% от заложените приходи. Посочено е, че за всяка една година от
изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи от субсидираната
дейност за първа прогнозна година (2016 г.) на стойност 35 000.00 лв.,
като реализираните приходи са: – приходи от нощувки – 12 928.60 лв.;
приходи от нощувки All Inclusive –
0.00 лв.; приходи от нощувки с включен транспорт – 0.00 лв. и приходи от
разходка-посещение на културно-исторически забележителности – 0.00 лв. Общо
приходи за 2016 г. – 12 982.60 лв., което съставлява 36.94% изпълнение на
одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2017 година са залегнали приходи от субсидираната дейност за
втората прогнозна година на стойност – 83 000.00 лв., като от проверките е
установено, че реализираните приходи са, както следва - приходи от нощувки – 10 047.32 лв.;
приходи от нощувки All Inclusive – 0.00 лв.; приходи от нощувки с включен
транспорт – 0.00 лв. и приходи от разходка-посещение на културно-исторически
забележителности – 0.00 лв. Общо приходи за 2017 г. – 10 047.32 лв., което
съставлява 12.11% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2018 година са залегнали
приходи от субсидираната дейност за третата прогнозна година на стойност – 83
000.00 лв., като от проверките е установено, че реализираните приходи са, както
следва - приходи от нощувки –
14 862.37 лв.; приходи от нощувки All Inclusive – 0.00 лв.; приходи от
нощувки с включен транспорт – 0.00 лв. и приходи от разходка-посещение на
културно-исторически забележителности – 0.00 лв. Общо приходи за 2018 г. –
14 862.37 лв., което съставлява 17.91% изпълнение на
одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2019 година са залегнали
приходи от субсидираната дейност за четвъртата прогнозна година на стойност –
83 000.00 лв., пропорционално разпределени за период от пет месеца, съответно,
34 583.33 лв., като от проверките е установено, че реализираните приходи
за периода 01.01. – 30.05.2019 г. са, както следва - приходи от нощувки – 1 651.38 лв.; приходи от
нощувки All Inclusive – 0.00 лв.; приходи от нощувки с включен транспорт – 0.00
лв. и приходи от разходка-посещение на културно-исторически забележителности –
0.00 лв. Общо приходи за периода 01.01 – 31.05.2019 г. – 1 651.38 лв., което
съставлява 4.78% изпълнение спрямо заложените приходи за период от 5 месеца в
одобрения бизнес план за годината, като изрично е посочено в решението, че,
доколкото към датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата
финансова 2019 г., този резултат не е взет под внимание при оценката на
изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.
По-нататък в мотивите са
възпроизведени разпоредбите на §1 т.19 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., при условията на която е сключен договорът за
подпомагане и на т.9.1, буква „г“ от Договор № 24/311/00947
от 10.10.2014 г., даващи
определението за „проект“. Цитирани са т. 4.12
и т. 4.18 от Договор за
подпомагане № 24/311/00947 от 10.10.2014 г., както и чл.46 ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.,
съгласно която, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Посочена е и разпоредбата на чл.46 ал.2 от Наредбата, според която е указано,
че в случаите по ал.1, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността
на неизпълнението.
Посочени са
също текстовете от договора за предоставяне на БФП, регламентиращи задължението
на ползвателя на помощта да спазва одобрения проект.
Посочено е, че на основание
на т.4.4 б. „б“ и т.8.1 от Договор № 24/311/00947 от
10.10.2014 г.във връзка с неизпълнението
на т.4.12 и т.4.18 от същия договор, чл.46 ал.1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и
публикуваните в „Държавен вестник“, брой 69 от 30.08.2019 г., „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г.“, на ЕТ „Ю.- Ю.Г.“ следва да бъде наложена финансова санкция и
издадено решение за налагане на финансова корекция.
Прието е, че за констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на
одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес
плана) за 3 (три) цели финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), съгласно
точка 30, предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г.“, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и това е продължило три финансови години,
размерът на санкцията е 100% от предоставената финансова помощ, а именно 193 812.14 лева.
2. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало
разкриване на 3 (три) работни места, както следва - 1 бр. управленски и 2 бр. административен
персонал. Посочено е, че при
проверката в регистрите на НАП е установено, че за периода от 3
пълни финансови години (т. е. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.) неизпълнението на
бизнес плана средноаритметично за три
пълни финансови години е 1.03 заети лица, спрямо заложени в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост от 3 заети лица.
Във връзка с горното, в мотивите отново се твърди, че посоченото
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на
устойчивата заетост за периода от 3 пълни финансови години представлява
нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с т.4.12 и т.4.18 от Договор № 24/311/00947
от 10.10.2014 г.
С оглед на гореизложеното е прието, че на основание т.4.4
б.„б“ и т.8.1 от Договор
№ 24/311/00947 от 10.10.2014 г. г., чл.46 ал.1 и ал.2 от
Наредба № 30/11.08.2008 г., както и т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г., при неизпълнение равно или по-малко от
50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на
устойчива заетост и тъй като нарушението засяга критерий за допустимост на
мярката, се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора или 193 812.14 лева.
На следващо място, в мотивите към оспореното решение за
налагане на финансова корекция е посочено, че съгласно чл.3 ал.1 от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г., когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна
на ползвателите на финансова помощ бъдат установени
повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се акумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ. С оглед на което, административният
орган е уведомил жалбоподателя, че общият размер на наложената финансова
корекция е 193 812.14 лева, представляваща 100% от получената субсидия.
Посочено е също така, че с оглед факта, че
към 30.06.2021 г. са налице данни за погасяване на сума в размер на
1 873.78 лв. във връзка с издаден АУПДВ № 24/311/00947/3/01/04/01 по
сключен договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г. по повод посочените по-горе
нарушения, то дължимостта на средствата към ДФЗ се определя в размер на
191 938.36 лв.
В мотивите на оспореното решение е посочено и, че с писмо с изх. № 01-6500/8446#/11 от 10.12.2021 г., е
предоставена възможност на ЕТ „Ю.-Ю.Г.“ да представи в 14-дневен срок от
получаването му писмени възражения по основателността и размера на наложената
финансова корекция, както и други документи, подкрепящи тези възражения. Поради
неколкократни неуспешни опити за връчване на съобщението за издаденото решение,
последното е поставено на интернет страницата на ДФЗ на 09.02.2022 г. на
основание чл.26 ал.2 във връзка с чл.18а ал.10 от АПК, като същото е счетено за
връчено на 16.02.2022 г. В указания срок не е постъпило възражение във връзка с
откритото производство по налагане на финансова корекция, относими към
производството по издаване на РФК.
Във връзка с изложените мотиви и на основание
т.4.4 б.“б“ и т.8.1 – предл. първо във връзка с т.4.12 и т.4.18 във връзка с
т.91. б.“г“ от Договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г. и чл.46 ал.1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 и т.18 и т.30 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от публикуваните в брой 69 от 30.08.2019 г. на Държавен
вестник „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и на основание чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ и
Решение № 11441/11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 2938/2021 по описа на
ВАС, на жалбоподателя ЕТ „Ю.-
Ю.Г.“ с ЕИК
*********, с решението е определена:
По т.1 - Финансова корекция в размер на 193 812.14
лева съгласно т.30 от
Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г., съгласно таблица 1;
По т.2 - Финансова корекция, в размер на 193 812.14 лева съобразно т.18 предл.
първо, при времетраене на нарушението над две финансови години, от Приложение към раздел
I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 -2013 г., съгласно таблица 2;
С т.3 от решението, на основание
чл.3 ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27
ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., на ЕТ „Ю.-Ю.Г.“
е определена финансова
корекция, в размер на 193 812.14лв., което вземане, като
най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по акта, съгласно таблица 3 от
същия.
Решението е връчено на ЕТ „Ю.-Ю.Г.“ на 07.06.2022 година по реда на чл.18а ал.10 от АПК.
За
изясняване на делото от фактическа страна по делото е изслушана и приета, без
оспорване от страните, съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира приетото
и неоспорено заключение по съдебно-икономическа експертиза, като компетентно,
обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по
делото.
От заключението се установява, че
реализираните доходи по години са, както следва: - 2016 – 10 773.83 лв.;
2017 – 8 372.77 лв. и 2018 г. – 12 385.31 лв., които съпоставени
спрямо заложените приходи по бизнес плана, представляват средно аритметично по
години – 14.92%, а процентът на изпълнение на средноаритметично за трите години
е 15.69%. Установява се също така, че на жалбоподателя са изплатени на два
транша суми в размер на 85 812.14 лв. (22.12.2014 г.) и 193 812.14
лв. (13.11.2015 г.), а реализираните приходи от подпомаганата дейност за
проверяваните три години е под 20%. В заключението се сочи, че изчисленията,
извършени с РФК са математически правилно определени. Експертът сочи, че сумите
по отменения АУПДВ са идентични с тези в РФК, както и, че реализираните приходи
за трите години са в размер на 31 531.91 лв. посочено е също така, че
съгласно справка за „Актуално състояние на действащите трудови договори“ към
26.06.2019 г., в периода 2016 – 2018 г. дружеството няма назначени на трудови
договори лица. Според експерта, горното се потвърждава и от представените счетоводни
документи при изготвяне на експертизата – съгласно оборотните ведомости за 2016
– 2018 г., тъй като няма назначен персонал на трудов договор, респ., няма и
осчетоводени разходи за заплати и социални осигуровки.Подавани са декларации
обр.1 за дължимите осигурителни вноски само на управителя Ю.Б.Г., в качеството й
на самоосигуряващо се лице. Формиран е извод, че процентното изпълнение спрямо
БП по години и средноаритметично е 33.33%. Експертът сочи също така, че
изчисленията са извършени съгласно „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на
селските райони 2007 – 2013 г.“. Крайният извод е на вещото лице е, че
изчисленията, извършени с РФК са математически правилно определени.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - приложените към
жалбата доказателства; постъпили с молба от 08.02.2023 г. доказателства от
ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е редовна по отношение
на форма и съдържание, и предвид Определение № 10818/28.11.2022 г.,
постановено по адм. д. № 10707/2022 г. по описа на ВАС, съдът намира същата за
допустима, като подадено от лице с активна процесуална
легитимация, адресат на оспорения акт, за което той създава задължения, с
правен интерес от търсената защита. В този смисъл съдът не дължи произнасяне по
доводите на жалбоподателя относно допустимостта на жалбата.
Решението е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.73 ал.1 във връзка с чл.27 ал.1 от ЗУСЕСИФ, подлежи на
оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата
против него е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Съобразно
изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с
обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с функционална и материална
компетентност, предвид разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ и Протокол № 197
от заседание на УС на ДФЗ, състояло се на 19.08.2022 г. (л.378, т.2).
Съгласно чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ, актът
за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от
ръководителя на Управляващия орган.
Според разпоредбата
на чл.9 ал.5 изр. второ от ЗУСЕСИФ, ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител
на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от
него лице.
В нормата на §1 т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл.11 ал. 2 т.4 и чл.11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл.27 ал.3 и ал.5 от
ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
На следващо място, съгласно чл.20а ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове.
От посочената нормативна
регламентация следва изводът, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В случая, оспореното решение
за налагане на финансова корекция е издадено от изпълнителен директор на ДФЗ, от
което следва безспорния извод, че
оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално и
териториално компетентен орган, поради което не е налице отменителното
основание по чл.146, т.1 от АПК.
Решението е издадено в предвидената форма и съдържа необходимите законови
реквизити, включително фактически и правни основания, подписано е от неговия
издател. Доколко посочените фактически и правни основания са материално
законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на
определената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на
акта. Следователно, спазена е формата при издаване на административния акт, като при това, съдът не установи
несъответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла
на чл.146 т.2
от АПК.
Съдът не констатира и в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според чл.69 ал.2 от ЗУСЕСИФ процедурата по администриране на нередност започва
по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В
конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган,
видно и от Доклад за нередност № 24/311/00947/3/01/17/01 от 04.06.2020 г. (л.318,
т.2)/ и е налице допустим способ за иницииране на административното
производство.
Спазена е процедурата, регламентирана в
чл.73 от ЗУСЕСИФ. Бенефициерът е уведомен за съществуващо съмнение за
нарушения, за които предстои да му бъде наложена финансова корекция, включително
са описани констатираните нарушения и размера на предвидената корекция. Даден е
срок от 14 дни да представи писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да се приложат писмени доказателства
към тях, от който жалбоподателят не се е възползвал, предвид факта, че
административният орган не е спазил предвиденият в чл.18а ал.9 от АПК ред за
уведомяване, по който въпрос, каза се по-горе, ВАС се е произнесъл.
Независимо от горното обстоятелство, съдът намира,
че са спазени регламентираните от законодателя специални правила за процедурата
по определяне на финансовата корекция по основание и размер, още повече, че с
образуването на настоящото съдебно производство се дава възможност на
жалбоподателя да обори констатациите на административния орган.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията, развити в жалбата, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на обжалваното решение за налагане на финансова
корекция. Следва да се отбележи, че административният орган надлежно е подчертал
обстоятелството, че административното производство е образувано в резултат на
влязло в законна сила, т. е. на окончателното Решение № 11441 от 11.11.2021 г., постановено по адм.
дело № 2938/2021 г. по описа на ВАС, в което съдът е посочил, че „неизпълнението на показатели,
заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрените индикатори по
смисъла на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на решение за
налагане на финансова корекция, на основание чл.27 ал.6 от ЗПЗП.“. Не е без значение и фактът, че жалбоподателят вече е участвал
като страна в това адм. дело № 2938/2021 г. и е запознат с
пълните мотиви на съдебното решение и в този смисъл,
позоваването на това съдебно решение прави достатъчно ясно за жалбоподателя кое
е правното основание за издаване на решението за налагане на финансова корекция
в случая, поради това не се накърнява неговото право на защита.
Отделно
от това, в решението
административният орган детайлно е посочил кои нормативни разпоредби са
нарушени от бенефициента по отношение на всяко едно от констатираните нарушения, като органът
е подвел всяко едно от нарушенията под нормите на Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, които
имат основно значение за определяне на конкретния размер на подлежащата на
възстановяване БФП. Бенефициентът е имал възможност да разбере какви са
нарушенията, за които се издава актът, както и какъв е размерът на подлежащата
на възстановяване БФП за всяко от нарушенията.
В този смисъл, по отношение аргументите на
жалбоподателя, свързани с нищожност на оспореното решение на основание чл.177
ал.2 от АПК, съдът счита, че то е неоснователно. Видно от съдържанието на
постановеното решение по адм. дело № 2938/2021 г. по описа на ВАС, по което е
оспорен АУПДВ № 24/312/00947/3/01/04/01 от 02.06.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ за установяване на задължения на ЕТ „Ю.-Ю.Г.“ в размер на 193 812.14
лв., предметът на спора, както и страните по него са идентични с тези по акта,
оспорен в настоящото съдебно производство, но не е налице разглеждане на спора
по същество в съдебно производство пред ВАС, поради което повторно проведеното
административно производство между същите страни, приключило с издаване на
оспорения акт не е недопустимо, а решението не е нищожно. Съгласно константната
практика на ВАС, за да бъде прогласен за нищожен повторно издаден акт на същото
правно основание, между същите страни, за същия спор, следва да има влязло в
сила съдебно решение, формиращо сила на присъдено нещо, относно спорните
въпроси между същите страни по същите установени с административния акт права и
задължения. Със съдебното решение по адм. дело № 2938/2021 г. по описа на ВАС,
с което е отменен първият издаден акт – АУПДВ № 24/312/00947/3/01/04/01 от
02.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, спорът между страните не е
разгледан по същество, а актът е отменен на формално основание. Следователно,
за административния орган не съществува законова пречка за издаване на нов акт,
с който да бъдат отстранени посочените с влязлото в сила съдебно решение пороци
на административния акт.
Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в цитираната
Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Същевременно, според чл.27 ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл.70 ал.1 т.1-9 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. В случая е приложим е именно
редът по чл.27 ал.6 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй като административното производство е започнало след
влизането в сила на цитираната разпоредба. При констатиране на
нередност по определението на чл.2 т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на
основание чл.27 ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице
основанието по чл.70 ал.1 т.7 от същия закон. Предвид горното, не се споделят
от настоящия съдебен състав и развитите от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, че при постановяване на оспореното решение изпълнителният
директор на ДФЗ не е съобразил приложимостта на чл.27 ал.6 от ЗПЗП във връзка с
чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ.
С оглед изложеното съдът намира, че в хода на производството по
издаване на оспореното решение и при самото му издаване, с оглед неговата форма
и съдържание, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат самостоятелно и
достатъчно основание за отмяната му по чл.146 т.3 от АПК.
Съвкупната преценка събраните по делото доказателства обуславя извода, че
оспореното решение е издадено и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта, а съгласно чл.69 ал.1 от с.з., управляващите
органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл.2
т.36 и 38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013/.
Според чл.122 т.2 от Регламент № 1303/2013 и
чл.70 т.1 б.“б“ от Регламент № 1083/2006/ държавите членки предотвратяват,
откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.
Съгласно чл.143 т.1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, държавите членки носят
отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите
финансови корекции и възстановяването на дължимите суми.
Така формулирано задължението на държавите-членки
поставя в центъра на изпълнението на задължението доказването на нередността.
Според дефиницията, дадена в чл.2 т.36 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013/ „нередност” означава всяко нарушение на правото на Съюза
или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, за да е налице
нередност, следва да са налице кумулативно посочените три предпоставки: 1.
действие или бездействие на икономическия оператор; 2. нарушение при
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 3. нанесена или
възможна вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в
бюджета на Съюза.
По делото е безспорно, че първият елемент
на определението е налице, доколкото в случая ЕТ „Ю. – Ю.г.“ е бенефициент в
изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
дружеството несъмнено се явява икономически оператор, който може да бъде субект
на извършена нередност по смисъла на чл.2 т.36 от Регламент 1303/2013 г.
Относно наличието на вторият и третият
елемент на определението, за да прецени законосъобразността на наложената
финансова корекция по основание съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 от
ЗУСЕСИФ, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и
инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно
посочените правни основания. Следователно, българският законодател приел, че
всяко от посочените в чл.70 ал.1 от ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагане, и има или би имало като последица, нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, което води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
В тежест на административния орган е да
докаже, че от страна на бенефициента е извършено нарушение на правото на Съюза
или на националното право, произтичащо от негово действие или бездействие и
това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на
ЕС чрез начисляване на неоправдан разход.
В случая от установените факти, УО е
достигнал до извод, че е налице нарушение по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение
на одобрени индикатори.
Нормата на чл.26,
ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане
подават в областната дирекция на фонда по чл.43 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие“ (УПДФЗ) по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по
образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., един от
задължителните документи е изготвен бизнес план, който бизнес план кандидатите
изготвят и представят по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5
години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а
таблиците, включени в него, са във формат "xls". Съгласно ал.2
на същия чл.16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл.2 от Наредба № 29/2008 г. В §1 т.6 от ДР на Наредба № 30
от 11.08.2008 г. е дадена легална
дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост“ е дадена в §1 т.26 от
ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., като според същата, това е запазване на съществуващите работни
места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Съобразно §1 т.19 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., „проект“ е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и
допустими за финансиране по ПРСР.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.27
ал.3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз
основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и
изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в
приложение № 6. Следователно, оценката не е само на база критериите в приложението.
Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните
приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез
него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде
одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл, бизнес планът и заявените в
него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, посочени в чл.2 от
Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и
устойчивата заетост по проекта за съответния период.
От изложеното следва, че след
като бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и
неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и
на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни
индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за
коригиране на размера на финансовата помощ. В този
смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд - Решение № 1581/08.02.2021
г. по адм. дело № 8437/2020 г.; Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм. дело №
13736/2019 г.; Решение № 15642/16.12.2020 г., Решение № 15240/10.12.2018 г. по
адм. дело № 13050/2017 г. и др.
С оглед на това, административният орган, като е установил наличието
на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по
чл.70 ал.1 от ЗУСЕСИФ, законосъобразно е издал решение за налагане на финансова
корекция. Според настоящия съдебен състав, от събраните и приобщени по делото
доказателства, безспорно по делото се установяват посочените в оспореното
решение нередности, представляващи основания за налагане на финансова корекция.
На първо място, налице е нарушение на залегналите в
бизнес плана финансови показатели, на базата на които, проектът е определен
като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението
представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.7 от
ЗУСЕСИФ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и
константната практика на ВАС. В множество съдебни решения категорично е прието,
че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ, която
представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на
решение по реда на чл.73 от същия закон и, че безспорно показателите на
бизнес-плана са индикатори.
Изводите за неизпълнение на
финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от приетата
по делото съдебно-икономическа
експертиза /СИЕ/.
Съгласно
СИЕ, съпоставени спрямо заложените приходи по бизнес плана, процентното
изпълнение средноаритметично за трите финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018
г./, е 14.92%, а процентното изпълнение на средноаритметично за трите
години е 15.69%, като приходите са само и единствено от приходи от нощувки,
като от останалите три елемента, съгласно бизнес-плана - приходи от нощувки All
Inclusive; приходи от нощувки с включен транспорт и приходи от разходка-посещение
на културно-исторически забележителности – приходите са 0.00 лв. и за трите
години.
Съгласно бизнес-плана по отношение на заетостта е заложено за трите
години общо 36 души персонал, докато при проверката е установен персонал от 1
лице, което според експертизата представлява 33.33% средно процентно изпълнение
за трите години по отношение на трудовата заетост.
Бизнес-планът, изготвен от бенефициента и представен пред ДФЗ,
е част от одобрения проект и, съответно, той е част от сключения между ДФЗ и бенефициента договор от
10.10.2014 г. Това е така, тъй като
дефиницията на „одобрен проект“, съгласно т.9.1 б.„г“ от Договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г., включва и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план.
Следователно, неизпълнението на бизнес-плана, означава и
неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора и неизпълнение на
договорни задължения от страна на бенефициента. В практика на ВАС безспорно
се приема, че бизнес- планът е неразделна част от договора и от проекта за финансиране, както и, че и неизпълнението на
заложените в него резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е
основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ. В
този смисъл например е Решение № 8661 от 01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 9469/2018 г. -
IV отд. на ВАС, в което е прието, че бизнес планът е неразделна част от
сключения договор за БФП, поради което, параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни.
Безспорно, с получената финансова подкрепа
жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана като е изградил и
обзавел къщата за гости, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в
обема на заложените икономически показатели, в частта приходи от дейността, не
могат да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл.2 от Наредба №
30/11.08.2008 г.
за насърчаване на разнообразяването към неземеделски
дейности, за насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване
на доходите в селските райони и за. насърчаване на развитието на интегриран
туризъм в селските райони. От тук следва и изводът, че осъществената с
финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в
селския район, не генерира приходи, т. е. не се ползва по предназначение.
Реализираните по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива, засягат
условията на изпълнението на инвестицията, и условията, въз основа на които,
проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Голямата продължителност на
неизпълнението в рамките на три пълни финансови години показва постоянство при
непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е
ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно.
Трайно в съдебната практика е
установено разбирането, че неизпълнението на бизнес плана е основание за
възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ чрез издаването
на решение за налагане на финансова корекция. Константна е съдебната практика,
че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори, което е основание за извършване на
финансова корекция, предвид нормата на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ и процедурата следва да е по
реда на чл.73 от с. з. /В този смисъл - Решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС -
IV отд., постановено по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение № 2709/19.02.2020 г.
на ВАС - IV отд., постановено по адм. дело № 9703/2018 г.; Решение №
3184/28.02.2020 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм. дело № 7468/2018 г.;
Решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм. дело №
4307/2018 г.; Решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС - IV отд., постановено по
адм. дело № 1945/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС - IV отд.,
постановено по адм. дело № 4912/2018 г. и др. /.
Както се посочи и по-горе по отношение на
нарушението на предвижданията на бизнес плана досежно годишните приходи от
наем, съгласно т.30 от Приложение
към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20% от предвидените приходи, както безспорно е
доказано, че е в случая, и това е продължило в упоменатия проверяван период - три пълни финансови години,
считано от началото на 2016 г., размерът на подлежащите на възстановяване
финансова помощ е 100%, като именно в такъв размер е и определената от
административния орган финансова корекция за това допуснато нарушение.
Относно нарушението на предвижданията в бизнес плана за осигуряване на
устойчива заетост, съдът намира, че това нарушение също представлява основание
за налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ – „неизпълнение на одобрени
индикатори“, в който смисъл практиката на ВАС също е константна /Решение № 13331 от 27.10.2020
г. по адм. дело № 8014/2018 г. на ВАС - IV отд./
В настоящия
случай, в изготвения от бенефициента бизнес план е било заложено
задължението за разкриване на 3 работни места - 1 бр.
управленски и 2 бр. административен персонал. При проверка на място контролните органи са
установили, че за три последователни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018
г.) не са наемани лица, с изключение на 1 лице управленски
персонал и 1 лице административен персонал само за м.декември 2016 г., и по 1
лице управленски персонал за останалите две години.
Така, при изчислението е установено, че средноаритметично
за трите години работодателят е
поддържал: 1.03 заети
лица спрямо заложени в бизнес-плана параметри по отношение на устойчива заетост.
Така, за финансовата 2016 г.
изпълнението на одобрения бизнес-план е 1 заето лице; за финансовата 2017 г. 1 заето
лице и за финансовата 2018 г. – 1
заето лице.
Тези обстоятелства се потвърждават от всички приети по делото писмени
доказателства, както и от заключението на назначената по делото СИЕ,
която е категорична, че среднопроцентно изпълнение за трите години по отношение
на трудовата заетост е 33.33%. Следователно безспорно се установява, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени
в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост.
Критериите за устойчива заетост - броят и видът на работните места, които
инвестицията ще създаде, са част от заложените в бизнес плана параметри, заедно
с приходите от субсидираната дейност - целите на мярка 311 от ПРСП 2007 - 2013 г. Като
не е изпълнил посочените по-горе критерии, бенефициентът е нарушил задълженията
си по т.8.1 от Договора за подпомагане № 24/311/00947 от
10.10.2014 г. във връзка
с чл.16 ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Представеният пред административния орган бизнес план е относим за преценката, свързана
с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Съгласно договора, Фондът има право да
откаже изплащане на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част
от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по договора и по Наредба № 30/11.08.2008 г. Както бе отбелязано и по-горе,
дефиницията на „одобрен проект“, съгласно т.9.1 б.„г“ от Договора, включва и представения от ползвателя на
помощта и одобрен от Фонда
бизнес план, а съгласно §1 т.19 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., „проект“ е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР.“. По този начин страните са
определили, че евентуално несъответствие с бизнес плана ще представлява
неизпълнение на задължение на ползвателя.
В заключението на приетата по делото СИЕ, каза се, вещото лице е установило,
че средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016
г., 2017 г., 2018 г. е 1 бр. лица, а процентът на изпълнение на заложените
параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 33.33 %.
Следователно, размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се определя съобразно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от
Правилата. В посочената точка е предвидено, че, когато неизпълнението по-голямо от 50% спрямо
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и
тъй като тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост на мярката, се
налага санкция в размер на 100% от предоставената помощ, като именно в такъв размер е
и определената от административния орган финансова корекция за допуснатото
нарушение.
Следва да се подчертае, че неизпълнението на предвижданията в бизнес плана
(както по отношение на финансовите показатели, така и по отношение на
устойчивата заетост) безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй като не се
постигат заложените цели на програмата, подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, свързани с насърчаване на създаването на
възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Така се
приема и в Решение № 4752 от 22.04.2020 г., постановено по адм. дело №
1583/2019 г. на ВАС - IV отд.
Административният орган правилно е определил размера на подлежащата на
финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по посочения договор. Както бе
отбелязано и по-горе, съгласно чл.27 ал.9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като
се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство
и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват
в „Държавен вестник“. С Правилата се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността
на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна
програма за развитие на селски райони.
Съгласно чл.46 ал.1 от Наредба № 30/2008 г., в случай, че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал.2, размерът на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта се
определя, като се взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението.
В настоящия случай, по отношение на първото констатирано нарушение, а именно неизпълнение на
заложените в бизнес плана финансови показатели, е приложим редът по т.30 от
Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от Правилата, която точка предвижда, че когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни години, са под 20% от предвидените приходи съобразно
одобрения бизнес план и, когато времетраенето на нарушението е продължило над две последователни
финансови години, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна
финансова помощ. Именно в такъв размер е и определената от административния
орган финансова корекция за това констатирано нарушение. По отношение на второто
констатирано нарушение, а именно неизпълнение на показателите за устойчива
заетост, е приложим редът по т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от
Правилата. В посочената точка е предвидено, че когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и
времетраенето на нарушението е над две финансови години, на възстановяване подлежи
100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ, като именно в такъв
размер е и определената от административния орган финансова корекция за
допуснатото нарушение.
Административният орган е съобразил и правилно е приложил разпоредбата на
чл.3 ал.1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че, когато бъдат установени
повече от едно нарушение при изпълнение на един и същи договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, санкциите не се натрупват. Съгласно
регламентацията, дадена в посочения текст от правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на
критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира, както в тези случаи, най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
безвъзмездна финансова помощ. В тези случаи, най-големият размер на подлежащата
на възстановяване финансова помощ определя общият размер на подлежащата за
възстановяване финансова помощ. В случая, при доказаност на две нарушения и
определената за всяко от тях санкция, правилно е взет най-големият размер на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 100% от
изплатената окончателно такава на бенефициента през м. декември
2015 г. в общ размер на 193 812.14
лева (видно
от писмо за оторизация на плащането № 9319/18.12.2014 г. – 108 00 лв. (л.223, т.1) и писмо за оторизация на
плащането РОТ № 24/311/00947/3/01/N01
от 02.11.2015 г. – 85 812.14 лв. (л.236, т.1).
С оглед гореизложеното, правилно и в съответствие с
регламентацията, дадена в чл.3 ал.1 от Правилата за определяне размера на
подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007 – 2013 г., е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване
финансова помощ, а именно – 193 812.14 лв., представляващ 100% от
получената безвъзмездна финансова помощ.
На следващо място, с оглед изложеното, съдът намира, че предвид
подробно изложените по-горе мотиви, изцяло са неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че в оспорения
административен акт липсва договорно неизпълнение (т.4.4 б.“б“ и т.8.1. от Договор № 24/311/00947
от 10.10.2014 г. във
връзка с неизпълнение на чл.2, чл.16 ал.2, чл.43 ал.1 т.1 и т.5 от Наредба №
30/2008 г., както и т.4.12, т.4.17 б.“а“ и б.“дд“, т.4.18 от договора от 10.10.2014
г.). Тук съдът намира за необходимо само да добави, че според чл.43 ал.1 т., от
Наредба № 30/2008г., за срок 5 години след сключване на договора за отпускане
на финансова помощ, ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение, а според т.5 на същия текст, да не
преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се
сезонни условия за производство. В случая, на първо място, очевидно активите не
се ползват по предназначение, предвид наличието на приходи само и единствено от
нощувки, но не и от нощувки All Inclusive; нощувки с включен транспорт от
разходка-посещение на културно-исторически забележителности, и на второ място,
по отношение развитието на селския туризъм не може да се приеме тезата за
влияние на сезонните условия, предвид факта, че къщата за гости е изградено в
район с изключително благоприятен климат, за разлика от подобни обекти,
разположени в планински или морски райони, при които, действително влияние
оказват климатичните условия. Отделно от това, доказателства за настъпили
обективни обстоятелства, които да препятстват дейността на къщата за гости, не
се представят, още повече, че в бизнеса-плана, в част I. Въведение, т.2 Очакван
резултат след завършване на проекта, подточки 2.2 и 2.3. е заложено, че „ЕТ „Ю.Г., ще предлага висококачествен и
разнообразен туристически продукт. … Асортиментът на предлаганите услуги: -
нощувка в къща за гости; нощувка с организирана развлекателна програма; нощувка
с осигурена храна /тип ол инклузив/; организирани мероприятия и
туристически услуги – маршрути,
осигуряване на транспорт, екскурзовод. Услугите ще се предлагат целогодишно,
като в зависимост от сезона, ще има превес на някои от тях.“.
В този смисъл Съдът не споделя доводите,
развити от жалбоподателя, че не всяко неизпълнение на заявения проект следва да
има за последица налагане на финансова корекция. Нито в българското
законодателство, нито в това, прието от органите на ЕС, е предвидено
прилагането на подобен механичен подход.
Тук
следва също да се отбележи, че е неоснователно и възражението, че липсата на
извършени проверки, анализирана актуална и нова информация по настоящото
производство, е довело до достигането на краен и грешен извод на ДФЗ за
констатирани нарушения и това е така, тъй като, от една страна, извършването на
нова проверка по никакъв начин няма да промени установеното вече от контролния
екип, а от друга страна, няма пречка, която
да ограничава жалбоподателя да представи в съдебното производство така
твърдяната „актуална и нова информация“, което обаче не е сторено.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.27
ал.9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед
правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. В изпълнение на посочената
разпоредба, изпълнителния директор на ДФЗ е приел Правилата за определяне
на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение,
което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски
райони. След одобряването на Правилата, прилагането им е задължително за органа
при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, като административният орган не разполага с оперативна самостоятелност
при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се отчитат
тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед
конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка
на тези обстоятелства.
Приетите от изпълнителния директор на ДФЗ правила нямат обратно
действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на вече настъпили
юридически факти, т. е. с тях не се констатират нарушения на задължения на
бенефециерите по мерките от ПРСР и не се променят правните последици от вече
извършени такива нарушения - възстановяване на неправомерно получена финансова
помощ. Правилата определят единствено размера на санкциите относно еднакви по
степен, тежест и продължителност нарушения. Правилата са изготвени в
съответствие с чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията от
11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол и условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие. В посочените правила, се определя
конкретният период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва
да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно
основание се приема в разпоредбата на чл.46 ал.2 от Наредба № 30 от 2008 г., съгласно която,
в случаите по ал.1, Разплащателната агенция определя размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението.
На издадените Правила е придадено обратно
действие, доколкото същите се прилагат спрямо юридически факти,
настъпили преди влизането им в сила, а именно през проверявания период,
обхващащ 2016 г. – 2018 г. Приетите от изпълнителния директор на ДФЗ - РА правила
не извършват преценка на юридически факти - нарушения на задължения на
бенефециеринтите по мерките от ПРСР, и не променят техните правни последици -
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Следва да се посочи,
че разликата между обратната сила на правните норми и действието им върху
заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на
правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и
завършили своето действие до влизането в сила на новия закон. Докато при
действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са
настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието си.
Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му
предписва новия закон.
Отделно от горното, за
бенефециента е имало яснота за дължимото от него поведение за получаване и
запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова
помощ. Както в наредбата, така и в договора са уредени задълженията на бенефециента
и е установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата
определят единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения.
В горния смисъл е и константната съдебна практика, застъпена в
Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по адм.д. № 326/2021 г. на Върховния
административен съд; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г.
на Върховния административен съд; Решение № 3618 от 10.03.2020 г., по адм.д.
№14154/19г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 15545
от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм.
д. № 8071/2020 г. и мн. др.
В този
смисъл, неоснователно е възражението, че от контролиращия орган не са отчетени
фактори като спад в приходите от дейността на местата за настаняване по
статически зони, статистически райони и по области в периода 2014 – 2022 г.,
както и, че къщата за гости се намира в регион, който не е популярен за туризъм
и това е така, тъй като, в бизнес-плана, част I. Въведение, т.2 Очакван резултат след
завършване на проекта, подточка 2.1. Предвиждан ръст се посочва, че „През 2015 г. се очаква навлизане на фирмата
на туристическия пазар. Нишата, която ще се запълни е селският туризъм в общ.
Братя Даскалови, като начин за разнообразяване на дейностите и създаване на
устойчива заетост на местни лица“, а в т.2.5. е заложено, популяризиране на
селския туризъм и туристическия продукт, който включва развиване на форми на
специализирания и алтернативния туризъм – екологичен, селски, риболовен,
културно-исторически, образователен и др. Т. е. подобно възражение звучи
несериозно предвид факта, че целта на инвестицията е именно развития на района
(с.Оризово, общ. Братя Даскалови) като туристическа дестинация, а в същото
време, не се представят никакви доказателства за извършване на някое от
мероприятията заложени в бизнес–плана в тази част, което безспорно щеше да се
отрази на приходите на бенефициента в насока приходи и от други дейности – екологичен,
селски, риболовен, културно-исторически, образователен туризъм. Очевидно е, че
средствата не са усвоени с цел развитие на селския туризъм,у тъй като липсват
данни за каквато и да било инициативност, от страна на ползвателя на
средствата, да реализира заложените в бизнес-плана параметри.
При тази фактическа
установеност се налага изводът, че оспореното Решение
№ 24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/9446#12/18.03.2022
г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено от компетентен орган, в
законово определената форма и съдържание, при спазване
процесуалните правила и разпоредби и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби по издаването му, както и в съответствие с целта на
закона, тъй като определянето на финансова корекция чрез такова решение е начин да се
възстанови положението преди извършването на разхода от съответния европейски
фонд, който разход е признат за недопустим или незаконосъобразен. Т. е., целта е да се поправи
причинената вреда и се състои в анулиране на целия или на част от публичния
принос за конкретния проект. Нормата на чл.72 ал. 1 от ЗУСЕСИФ изисква
при определяне размера на финансовите корекции да се отчитат естеството и
сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от
ЕСИФ. Административният акт е постановен и при съблюдаване на законовата цел,
тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване на средства
в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Съгласно чл.4 ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, на
основанията и по реда, установени в закона. Финансовата корекция е предвидена
административна мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от
едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят
незаконосъобразно предоставени средства. Съгласно чл.71 ал.1 от ЗУСЕСИФ чрез
извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на
изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред
Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство. Именно с тази цел е наложена и процесната
финансова корекция, което обуславя извода, че същата е определена при спазване
на законовата цел и не са налице основание за отмяна по чл.146 т.5 от АПК.
Констатациите
на УО не са опровергани в съдебното производство и в тази връзка доводите в
жалбата, че не е извършено нарушение в проведената от дружеството бенефициент
процедура се явяват неоснователни и недоказани.
От всичко изложено се
налага извод, че по отношение на
оспореното решение за налагане на финансова корекция не е налице нито едно от
отменителните основания по чл.146 от АПК, респективно не са налице предпоставки
за прогласяването му за нищожно, поради което, оспорването по подадената срещу него жалба се явява неоснователна и
недоказана, и следва да бъде отхвърлена.
С оглед на изхода от спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 220.00 (двеста
и двадесет) лв., представляващи 120.00 депозит за вещо лице и 100.00
юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка
с чл.144 от АПК във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 предл. последно и чл.143 от АПК във
връзка с чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, Административен съд –
Пловдив, III
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „Ю. – Ю.Г.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - ***,
представляван от Ю.Б.Г., срещу Решение № 24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/8446 от 18.03.2022 г., издадено от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА ЕТ „Ю.
– Ю.Г.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - ***,
представляван от Ю.Б.Г., да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата от 220.00 (двеста и
двадесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/