Р Е Ш
Е Н И Е
№………../11.03.2022
г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7
състав,
в публичното съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, разгледа докладваното от съдията т. д. № 2687 по описа за
2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено
по отношение на ответниците „А.2.“ ЕООД и Н.П.Т., че
дължат солидарно на ищеца „Л.“ АД, както следва: сумата от 10 223,22
евро – главница по договор за заем от 01.02.2017 г; сумата от
3 731,92 евро – възнаградителна лихва по чл.
2.3 (а) и (в) по договора от за заем от 01.02.2017г за периода от 02.03.2017 г.
до 01.01.2019 г.; сумата от 17 718,78 евро
– неустойка за забава по чл. 2.5, б. „б“ от договора, сумата от 2 369,51 евро – такса за
предсрочно погасяване на заема, съгласно чл. 2.4, б „е“ от договора и сумата
от 306,78 евро - разноски по чл. 2.5. б,
„b” от договора.
Ищецът твърди,
че по силата на договор за Заем бизнес кредит, сключен с „А.2.“ ЕООД, като заемополучател и Н.Т., като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник, предоставя паричен заем срещу
задължението на заемополучателя да върне заетата
сума, ведно с възнаградителна лихва, съгласно
условията на договора. Поради неплащане на дължимите вноски, обявил заема за
предсрочно изискуем, но въпреки това главницата не е върната, което поражда и
вземането му за заплащане на неустойка за забава и вземане за заплащане на такса
за предсрочно погасяване.
В срока по чл.
367, ал, 1 от ГПК ответниците депозират отговор, с
който оспорват исковете. Не оспорват подписването на Договора за заем, но
твърдят, че същият по искане на ищеца е сключен с търговското дружество „А.2.“
ЕООД, а не с физическото лице, което е реалния заемополучател.
Това е сторено с цел заобикаляне на законовите разпоредби за защита на
потребителите. Твърди, че не е предоставен пълният размер на уговорения кредит,
че претендираните суми за главница лихви и неустойки
многократно надвишават договорения размер на заема, като счита, че от същото е
видна нищожността на неустоечните клаузи и на самия
договор, за което излага подробни аргументи.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
За
основателността на исковете е необходимо ищецът
да установи: сключването на процесния договор, предоставянето в заем на уговорената
сума, настъпването на падежа на задължението за връщането й (ако се твърди
предсрочна изискуемост – достигане на изявление до ответника в този смисъл),
наличие на непротиворечащи на добрите нрави неустоечни
съглашения за обезщетяване на вредите от забавата. В тежест
на ответниците е да докажат: погасяване
извън изпълнителното производство и/или правоизключващите
си възражения за нищожност на договора.
По делото не е спорно, че между ищеца „Л.“ АД (с предишно наименование
„ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД), в качеството му на
„Заемодател“ от една страна и „А.2.“ ЕООД, в качеството му на „Заемополучател“ и Н.П.Т., в качеството й на „Солидарен
длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“ е сключен Договор за
Заем Бизнес Кредит, с Клиентски № 5494 от 01.02.2017 г, с нотариална заверка на
подписите на помощник нотариус Х.Я.при нотариус М.И., вписана в НК с рег. № 260
и район на действие СРС. Към Договора за заем е сключен Анекс № 1/14.02.2017
г., с нотариална заверка на подписите, който преурежда
част от клаузите, касаещи начина и размера на усвоените суми.
Съгласно сключения договор, заемната сума се усвоява
(условно) на три етапа. Първият етап е уреден в чл. 2.1, б (б),
т. (i) от Договора за заем и чл. 2.1, б (б), т. (i)
от Анекс 1/14.02.2017 г., съгласно който Заемодателят отпуска сумата от 500 EUR
(977.92 лева), които се усвояват целево, както следва: сумата от 61,36 EUR (с
левова равностойност 120,00 лева) – за извършване на експертна оценка на
имуществото, предмет на обезпечението по чл. 4.1., б. (а), т. “I” от Договора
за заем; сумата от 65,74 EUR ( с левова равностойност 128,58 лева)- за разноски
по нотариално удостоверяване на Договора за заем; сумата от 372,90 EUR (с
левова равностойност 729,33 лева) – предоставени на Заемополучателя.
Вторият етап е уреден в чл. 2.1, б (б), т. (ii) от
Договора за заем и чл. 2.1, б (б), т. (ii) от Анекс
1/14.02.2017 г., съгласно който Заемодателят отпуска на Заемополучателя
сумата от 7 239,85 EUR (с левова равностойност 14 159,92 лева за
погасяване на стари задължения. От заема се приспада и сумата от 433,56 EUR (с
левова равностойност 847,98 лева) – дължими такси и разходи по учредяване на
обезпечението по договора. Третият етап е уреден в чл. 2.1, б (б), т. (iii) и чл. 2.2, б (c), т. (i) от Договора за заем,
съгласно който след погасяване на задълженията, посочени в предните два етапа,
останалата заемна сума се отпуска на Заемополучателя
за оборотни средства.
От изслушаното и прието заключение на съдебно–счетоводна
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обосновано и
компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че отпуснатата сума от
страна на ищеца в полза на „А.2.“ ЕООД е в размер на 10 221,52 EUR (с
левова равностойност 19 991,56 лева), усвоена по дати, както следва: на 01.02.2017
г. е отпусната сумата от 128,50 лева, платена по сметка на нотариус М.И.; 02.02.2017 г. е отпусната сумата от 729,33 лева, платена по
сметка на ответницата Н.П.Т.; на 06.02.2017 г. е отпусната сумата от 120,00
лева, платена по сметка на „Я.И.“ ООД; на 10.02.2017 г. е отпусната сумата от
329,40 лева, платена по сметка на нотариус М.И.; на 14.02.2017 г. е отпусната
сумата от 14 159,92 лева ( 7239,85 EUR), платена по сметка на AGB Finance JSC; на 20.02.2017 г. е отпусната сумата от 4036,22
лева, платена по сметка на Н.П.Т.; на 21.02.2017 г. е отпусната сумата от 44,00
лева, платена по сметка на ЗК У.АД; на 12.04.2017 г. е отпусната сумата от
389,99 лева, платена по сметка на А.2. ЕООД; на 28.02.2018 г. е отпусната
сумата от 54,20 лева, платена по сметка на ЗК У.АД.
Следователно по делото безспорно се установява, че
между страните е сключен Договор за Заем Бизнес Кредит, с Клиентски № 5494 от 01.02.2017 г. Въз
основа на сключения договор, ищецът се е задължил да предостави на ответника „А.2.“
ЕООД, като заемополучател сума с максимален размер от
10 226,00 евро, а последният да я ползва и да я върне заедно с уговорената
възнаградителна лихва, а ответника Н.Т. е подписала
договора като солидарен и ипотекарен длъжник.
Неоснователни са възраженията на ответниците,
че договорът не е породил действие, тъй като заемната сума не била реално предоставена.
Усвояването на заема е уговорено да се извърши не с едно действие, а чрез
няколко плащания, и не само към заемополучателя, а и
към негови кредитори. С извършване на преводите и погасяване на задълженията съгласно
заключението на СИЕ, съдът приема за установено усвояването на заемната сума от
заемополучателя и солидарния длъжник.
Неоснователно е и възражението за субективна симулация
по договора, тъй като твърденията в отговора не покриват такава хипотеза, след като
всички страни по договора за заем желаят неговите правни последици и в частност
участието на дружеството „А.2.“ ЕООД. Неоснователно е и възражението за
заобикаляне на закона (че същият е сключен с юридическото лице „А.2.“ ЕООД, с
цел заобикаляне на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит). За да е налице заобикаляне на закона е необходимо страните да целят
постигане на правно забранен резултат (виж ТР 05/2012 г на ОСГК на ВКС, Решение №107/23.03.2012 г.
на ВКС по гр.д. № 689/2011 г,. IV ГО, ГК и др.). Избягването на определени
законови ограничения не е достатъчно, за да квалифицират сключването на една
сделка или поредица от сделки като заобикаляне на закона. В случая договора за заем
не преследва постигането на правно забранен резултат, тъй като няма законови
ограничения (забрани) за сключване на договори за заем с юридически лица. Още
повече, че на нищожност на неговите клаузи, когато те са сключени в
противоречие с морала, могат да се позовават и търговските дружества.
След предоставяне на заема в полза на заемополучателя, за последният е възникнало задължението да
заплаща месечните погасителни вноски, съгласно представения по делото
Погасителен план – Приложение № 1 към Договора за заем. По делото се установи,
че ответниците не са заплащали редовно дължимите
месечни вноски, което се установява както от представените извлечения от
банковата сметка на ищеца „Л.“ АД, така и от заключението на съдебно-счетоводна
експертиза.
В чл. 5.2. от Договора за заем страните са уговорили,
че при забава повече от 7 дни, Заемодателят има право да обяви кредита за
предсрочно изискуемо, а съгласно б. (b) на същата клауза, в случай, че забавата
на длъжника надхвърля 90 дни, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.
В приложеното ч.гр.д. № 2582/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 79 състав са представени два броя покани изпратени до ответниците (Покана вх. № 13839/16.11.2018 г. до „А.2.“
ЕООД връчени по реда на чл. 50 от ГПК и Покана вх. №
13840/16.11.2018 г. до Н.П.Т.), връчени по реда на чл. 47 от ГПК, с които
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Поканите са редовни от външна страна,
като са спазени предпоставките на чл. 47 и чл. 50 от ГПК, за залепване на
уведомлението, за броя на посещенията (поне три пъти, през поне една седмица разстояние
и поне едно от тях да е в неработен ден), с оглед на което съдът приема, че те
са породили целения с тях правен ефект. Следователно налице са договорните
предпоставки и е спазена предвидената в закона процедура за връчване на
изявленията за предсрочна изискуемост на кредита, поради което следва да се
приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем с изтичане на срока за
получаване на книжата, т.е. на 01.01.2019 г.
С обявяване на предсрочната изискуемост ответниците дължат връщане на непогасения до този момент
остатък от главницата и изискуемата, и неплатена към този момент възнаградителна лихва. От приета ССЕ се установява, че преди
образуване на изпълнителното производство по издадения въз основа на заповедта
за изпълнение изпълнителен лист от страна на страна на „А.2.“ ЕООД са извършени
плащания в общ размер на 712,82 евро, като с тях е погасена главница в размер
на 2,78 евро. Останалата част от плащането е отнесено за погасяване на
натрупаните задължение за възнаградителната лихва и
наказателна лихва (неустойка за забава). Установеното погасяване на задължения
в хода на изпълнителното производство не представляват доброволно плащане и не
следва да се отчита в настоящото производство.
С оглед изложеното, по делото се установява, че искът за
главницата е доказан по основание до размера от 10220,44
евро, до който следва да се уважи, ведно със законната лихва от 17.01.2019
г. до пълното изплащане на вземането. За разликата над сумата от 10 220,44
евро до 10223,22 евро искът следва да се отхвърли.
Спорен по делото е въпросът относно валидността на
клаузите на чл. 2.3, б. (а) и б. (b) от Договора, касаещи формирането на
договорната лихва. Ответниците оспорват валидността
им с възражения извлечени от Закона за защита на потребителите, който не е
приложим към процесните заемни отношения, предвид
търговското качество на страните по тях. Дори да се приеме, че възраженията
относно дължимостта на възнаградителната
лихва се основават на противоречие с добрите нрави, те също са неоснователни.
Разпоредбите са ясни, съдържат точен механизъм на формиране и начисляване на
договорната лихва, като размерът й сам по себе си не обуславя противоречие с
добрите нрави.
От заключението на вещото лице се установява, че възнаградителната лихва за посочения в исковата молба
период, а именно от 02.03.2017 г. до 01.01.2019 г.
възлиза на сумата от 3 906,75 евро, с левова равностойност в размер на
7640,94 лева. Към погасяване на възнаградителната лихва следва да се отнесе и сумата от
512,74 евро, платена и прихваната неправилно от кредитора към наказателната
лихва, която съдът приема за нищожна по съображенията, който ще изложи по-долу.
Други валидни способи за погасяване на задължението ответниците
не доказват. Следователно искът за възнаградителната
лихва е доказан по основание до размера от 3393,99 евро, до който следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 3 731,92 евро -
отхвърлен.
Забавеното
изпълнение на задължението да се върне
главницата съгласно чл. 79 ЗЗД поражда за кредитора и вземане за заплащане на обезщетение
за забава. Няма пречка страните отнапред да уговорят последиците от
неизпълнението със сключване на неустоечна клауза,
както в процесния случай с клаузите
на чл. 2.3, б. (с) и б. (d) от договора за заем – така чл. 92 ЗЗД. Ответниците оспорват исковете за заплащането й с възражения
за нищожността й, поради противоречието й с добрите нрави.
Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските,
така и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и практиката на ВКС след него. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от примерно изброените в решението критерии. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, която за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
В случая, неустойката за забава е уговорено да
се начислява върху цялата непогасена част от кредита, както и върху натрупаните
до момента договорни лихви и други вземания за такси и разноски. Неустойката е
уговорена без краен предел и се дължи до пълно погасяване, както на дължимата
главница, така и на таксите и разноските по кредита, които по принцип не са
лихвоносни. При съпоставяне на неустоечната клауза с
очакваните вреди за кредитора (касае се за неизпълнение на парично задължение,
при което законната лихва за забава за периода на начислената неустойка е над
22 пъти по-малко в сравнение с размера на начислената неустойка, както и че за
пропуснатите ползи е уговорена отделна неустойка), като се отчете уговореното
обезпечение на кредита (ипотека върху недвижим имот, заедно със участие в
договора и на солидарен длъжник, от когото също може да се търси пълния размер
на заема), съдът счита, че тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и има единствено
наказателен характер, целящ да обогати и то неоснователно едната страна за
сметка на другата, поради което я намира за нищожна като противоречаща на
добрите нрави.
Нищожната неустоечна клауза не е валиден източник на облигационни
отношения, поради което искът за неустойка в размер на 17 718,78 евро
следва да бъде изцяло отхвърлен изцяло, като неоснователен.
За нищожна съдът
намира и клаузата на чл. 5.2. б. (а) от
договора – касаеща дължимостта на
таксата за предсрочно погасяване на кредита и в случаите на предсрочна
изискуемост на кредита.
Съгласно клауза
на чл. 5.2. б. (а), изр. последно – при обявяване на заема за
предсрочно и незабавно изискуем срокът за плащане, предвиден в чл. 2.4. (а) не
се прилага, а Заемополучателя се задължава да заплати
на Заемодателя усвоената сума по заема и всички дължими суми по Договора
(включително такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4., точка (е), подточка
(ii), в срок от 7 дни от датата, на която са станали предсрочно изискуеми.
Обявяването
на заема за предсрочно изискуем е резултат от неизпълнението на договора, а
уговореното заплащане на „такса“ за компенсиране на вреди от това неизпълнение
- е уговорка за неустойка във връзка с неизпълнението. С последната се цели да
се компенсират вреди на кредитора от невъзможността да се получи уговорената възнаградителна лихва за целия срок на договора. Такива
вреди за кредитора при обявяване на заема за предсрочно изискуем не могат да
настъпят. Това е така, защото с обявяване на заема за предсрочно изискуем,
отпада привилегията на срока и главницата става изискуема веднага. След като
длъжникът не може да продължи да ползва главницата, той не дължи на кредитора и
възнаградителната лихва за това. След като в резултат
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредиторът не може да претендира
възнаградителна лихва за останалия срок на договора,
то той не претърпи вреди, който могат да бъдат компенсирани с уговорената
неустойка. Това лишава последната от моралност, тъй като единствената й цел е
неоснователното обогатяване на заемодателя за сметка на заемателите.
С оглед
изложеното и претенциите за заплащане на неустойка на основание чл.5.2, б.(а)
от договора в размер на 2 369,51 евро следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
По отношение на претендираните разноски по
кредита:
Клаузата на чл. 2.5 от Договора установява
задължение за Заемополучателя да заплати всички
разноски, свързани със съдебното и извънсъдебното събиране на сумите по
Договора. Тя не изключва установяването на посочените разходи.
По делото не беше установено извършване на
разходи от страна на заемодателя в посочения в исковата молба размер.
Отразяването на разходи в документацията на ищеца и констатирането им от страна
на експертизата не представлява доказателство за направата им, доколкото по
делото не са представени разходооправдателните
документи, доказващи плащането на посочените разходи към трети лица.
С оглед изложеното искът следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва
направата на разноски за исковото производство в общ размер на 9180,46 лева,
включващо адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за ССЕ, от които
с оглед уважената част от исковете ответниците дължат
3638,60 лева ((13614,43/34350,21)х9180,46=3638,60).
А за заповедното производството разноските са в общ размер на 2789,46 лева от
които съразмерно на уважената част от исковете ответниците
дължат 1105,85 лева ((13614,43/34350,21)х2789,46=1105,58).
Ответникът „А.2.“
ЕООД доказва разноски за исковото производство в размер на 3500,00 лева, адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът
дължи 2112,80 лева (((34350,21-13614,43)/34350,21)х3500=2112,80), а за
заповедното производство от направените 2000,00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, ищецът дължи 1207,32 лева (((34350,21-13614,43)/34350,21)х2000=1207,32).
Ответникът Н.Т.
доказва разноски за исковото производство в размер на 3500,00 лева, адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът
дължи 2112,80 лева (((34350,21-13614,43)/34350,21)х3500=2112,80), а за
заповедното производство от направените 2000,00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, ищецът дължи 1207,32 лева
(((34350,21-13614,43)/34350,21)х2000=1207,32).
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „А.2.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н.П.Т. и Н.П.Т., ЕГН ********** с адрес: *** дължат солидарно на „Л."
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, както следва: на основание чл. 240 ЗЗД сумата от 10
220,44 евро
– главница по Договор за заем Бизнес кредит, с Клиентски № 5494 от 01.02.2017
г. и Анекс 1/14.02.2017 г., ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до
пълното изплащане на вземането; сумата от 3 393,99 евро – възнаградителна лихва по чл. 2.3 (а) и (в) от Договора за
периода от 02.03.2017 г. до 01.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 2582/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, 79 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за
главницата за разликата над сумата от 10220,44 евро до пълния предявен размер
от 10 223,22 евро; искът за възнаградителната
лихва за разликата над сумата от 3393,99 евро до пълния предявен размер от 3 731,92
евро;
искът за неустойка за забава по чл. 2.5, б. „б“ от договора за целия предявен
размер от 17 718,78 евро; искът за сумата от 2 369,51 евро
– такса за предсрочно погасяване на заема, съгласно чл. 2.4, б „е“ от договора
и искът за сумата от 306,78 евро - разноски по чл. 2.5. б,
„b” от договора, като неоснователни.
ОСЪЖДА „А.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.П.Т. и
Н.П.Т., ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят солидарно на „Л." АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление:*** съразмерно на уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 3638,60 лева – разноски за исковото и
сумата от 1105,85 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Л." АД, ЕИК *******да заплати на „А.2.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, съразмерно на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 2112,80 лева – разноски за исковото и
сумата от 1207,32 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Л." АД, ЕИК *******да заплати на Н.П.Т., ЕГН **********
с адрес: ***, съразмерно на отхвърлената част от исковете
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 2112,80 лева – разноски за исковото
и сумата от 1207,32 лева – разноски за заповедното производство.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: