МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 5/11.02.2014 г. по НОХД № 448/ 2012 година на
Айтоския
районен съд
Производството
по делото е образувано по внесен обвинителен акт на Айтоска районна прокуратура
против подсъдимия М.Н.М., род. на *** ***, с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Меден рудник” № 20, вх. 11, ет. 1, с адрес за
призоваване: гр. Б., кв. „***”, ул. „***” № 11, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
за
извършено престъпление при условията на чл. 206,
ал. 1, предл. 1 от НК от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-Айтос, въз основа на събраните
доказателства, поддържа повдигнатото обвинение по посочения текст от Наказателния
кодекс. Излага мнение, че на подсъдимия,
следва да бъде наложено наказание към минимума предвиден по Закон, а
именно една година лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК, което
наказание да бъде изтърпяно ео при първоначален режим «Строг» в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Пледира и присъждане в полза на Държавата на съдебно-деловодните
разноски, направени в хода на досъдебното производство за съдебна оценъчна
експертиза.
Производство, след започване на
съдебното следствие е разгледано при условията на чл.269, ал.3 от НПК, след
като подсъдимият е обявен за общодържавно издирване с определение на съда от 05.03.2013
година и предвид неустановяването му при извършените продължителни и щателни
издирвателни мероприятия. В хода на досъдебното производство за негов служебен
защитник е назначена адв.Д.И. ***, която представлява подсъдимия и пред съда.
Обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство са приобщени по
делото. М.Н.М. не е признал вината си по
повдигнатото му обвинение и не е дал обяснения за начина, по който е осъществил
деянието, предмет на обвинителния акт. Назначеният му служебен защитник пледира,
в случай признаване вината на поздащитния, за налагане на справедливо наказание
около предвидения законов минимум.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Свидетелят Й.Б.М. *** разполагал
с МПС – товарен автомобил Форд, модел «Транзит» с полска регистрация рег.№ ***. М., макар и български гражданин работел и живеел предпичтително в Полша.
Описаният автомобил бил регистриран на името на полски гражданин – Херндрик
Нандровски, но владението и ползването на автомобила на територията на
Република България се осъществявало от М.. Последният се заявявал като
собственик на микробуса. Органите на МВР не са установили превозното средство
да се издирва или да има спор, относно неговата собственост.
На 23.06.2011 година М. се прибрал в Република
България. Два дни по-късно - на 25.06.2011 година той, заедно с вуйчо си св.З.А.,
стояли били пред жилищен блок в гр.Б., к-с “Меден Рудник”. При тях дошъл
подсъдимия М.Н.М. и поискал от М. да му даде микробуса, за да може да си свърши
някаква работа. М. му предоставил МПС, заедно с документите за собственост. Още
същия ден подсъдимият отишъл в гр.Айтос с микробуса. М. се срещнал със
свидетелката С. И. К.. Оплакал се, че има нужда от пари и в залог е готов да
остави микробуса, докато се издължи. К. дала на М. сумата от 1000 евро, а той
обещал, че ще се върне след три дни. Направили уговорка евентуално ако не успее
да върне парите в срок, да прехвърлят собствеността на микробуса. Подсъдимият
изобщо не потърсил М., нито за да върне превозното средство, нито да го
информира за стореното. Предвид изложеното се налага извода, че подсъдимият М.
се разпоредил с микробуса, като със своя вещ, знаейки, че не е собственик и не
разполага с такова право, като за това дори не се обадил на Й. М.. Последният
многократно търсил М., за да му иска обяснение какво се случва с автомобила и
впоследствие разбрал, за случилото се. Подал сигнал до органите на МВР и с
тяхно съдействие превозното средство било намерено и върнато на М..
В хода на разследването е изготвена съдебна-оценъчна
експертиза, за установяване стойността на вещта, предмет на деянието. Според
заключението на експерта, автомобилът, предмет на престъплението е на стойност
от 7 100,00 (седем хиляди и сто) лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена след анализиране показанията на разпитаните по делото свидетели,
както и чрез прочитане на показанията по реда на чл.281, ал.1 т.5 от НПК на
неявилите се свидетели, при пълно кореспондиране на събраните писмени и гласни
доказателства.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка, съдът намира
за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението – престъпно
присвояване на чужда движима вещ, действайки с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на извършваното и последиците му, но въпреки това е целял
настъпването им. Налице е присвоително намерение, което е било обективирано
чрез своене на вещта, разпореждане с нея и всички последващи действия прикриващи деянието.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, с
оглед престъпното присвояване на чужда движима вещ. Отчете сравнително високия
размер на присвоената вещ – 7100,00 (седем хиляди и сто) лева.
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия. До
момента М.Н.М., е осъждан многократно и е търпял ефективно наказание лишаване
от свобода. Подсъдимият М. е пълнолетно лице, притежаващо нормална психика, не
страда от психическо заболяване, към момента на извършване на деянието могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, да ги
насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.
Предвид
изложеното съдът намира, че в конкретния случай следва изводът, че целите,
както на специалната, така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с
налагане на наказание на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, към минимума
по Закон, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
На осн.
чл.59, ал.2 от ЗИНЗС съдът е приел, че следва да постанови осъденият да не изтърпява наказанието лишаване
от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Не са налице
предвидените условия за постановяване на лек или общ първоначален режим на
изтърпяване на наказанието. Съобрази, че хода на съдебното производство,
подсъдимият се е укривал и е обявяван за
национално издирване. Ето защо е възприел, че наказанието лишаване от свобода, на основание чл.61
т.2 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален режим „Строг” в затвор.
С присъдата съдът осъди подсъдимият М. да заплати направените разноски по делото в размер на 107.12
(сто и седем лева и дванадесет стотинки) лева и 5.00 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :