№ 626
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110128087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. С. Л. и Л. Г. Л., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че С. С. Л. и Л. Г. В. дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД сумата 1555,80 лева за
главница -цена на доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за периода м.05.2018-
м.04.2021 г., със сумата 245,41 лева за мораторна лихва за периода 15.09.2019- 18.01.2022 г.;
сумата 65,27 лева за главница -цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.12.2018-м.04.2021 г., със сумата 11,65 лева за мораторна лихва за периода 31.01.2019-
18.01.2022г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 26.01.2022 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3804/2022 г. по описа на СРС, при квота 1/4 за
С. С. Л., и 3/4 за Л. Г. В., съобразно посоченото в искова молба, както следва: С. С. Л. дължи
сумата 388,95 лева за главница -цена на доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за
периода м.05.2018-м.04.2021 г., със сумата 61,35 лева за мораторна лихва за периода
15.09.2019-18.01.2022 г.; сумата 16,31 лева за главница -цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.12.2018-м.04.2021 г., със сумата 02,91 лева за мораторна лихва
за периода 31.01.2019-18.01.2022г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
26.01.2022 г. до окончателното им изплащане; Л. Г. В. дължи сумата 1166,85 лева за
главница - цена на доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за периода м.05.2018-
м.04.2021 г., със сумата 184,05 лева за мораторна лихва за периода 15.09.2019-18.01.2022 г.;
сумата 48,95 лева за главница -цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.12.2018-м.04.2021 г., със сумата 08,73 лева за мораторна лихва за периода 31.01.2019-
18.01.2022г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 26.01.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Претендира се право на
1
обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави се искане по чл. 219 от ГПК.
Отв. С. Л., получила препис от искова молба с приложения на 25.08.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок,е подала отговор на искова молба. Оспорва исковете
по основание по съображения за липса/недоказана на облигационна връзка между страните.
Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Счита исковете за лихва за недоказани
и неоснователни приетото в ОУ, за което излага подробни съображения.
Отв. Л. Л., получила препис от искова молба с приложения на 31.08.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок,е подала отговор на искова молба. Оспорва исковете
по основание и размер по съображения за липса/недоказана на облигационна връзка между
страните. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Счита исковете за лихва за
недоказани и неоснователни приетото в ОУ, за което излага подробни съображения.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната ищеца счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ
от 19.02.1986 г., от който се установява, че М. Г. З. и Г.С.Л., при равни квоти (по ½)
придобиват правото на собственост върху жилище в адрес.
От удостоверение за наследници от 18.02.2021 г. на М. Г. З. се установява, че починала
на 03.09.2007 г. е оставила за наследници по закон дъщеря – дъщеря С. С. Л., син Г.С.Л.,
починал на 16.03.2020 г., последният оставил дъщеря и внучка на М. З.- Л. Г. Л..
По силата на наследственото правоприемство и на осн. чл. 5 и сл. от ЗН след смъртта
на М. Г. З. притежаваната от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота остава за
децата й поравно, а именно ¼ ид.ч. за С. Л. и ¼ ид.ч. от Г.Л.. Тъй като последният
притежава по силата на договора за продажба още ½ ид.ч., то неговия наследник Л. Л. е
придобила след смъртта му общо ¾ ид.ч.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответниците се намират в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота и
отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия в размер според квотата в
собствеността. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя
за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.
Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил
възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален
договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът
фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период
01.05.2018-30.04.2021 г., реално потребеното количество топлинна енергия е сумата 1552,17
лв. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В
нея не са включени лихви или стари задължения.
2
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
26.01.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 26.01.2019
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60
от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на
сметката за м.01.2019 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, или на 15.03.2019 г., за м.12.2018 г. на 14.02.2019 г., а за м.11.2018 г.-14.01.2019г
Поради това покрито с давност е вземането за главница за отчетен период 01.05.2018-
30.11.2018 г., съответно възражението на ответника за това е основателно.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл.202 от ГПК, по която вещото лице
дава вариант на изчисления за размера на паричните вземания непокрити с давностен срок, а
именно за периода 01.12.2018-30.04.2021 г., както следва: главница за цена на топлинна
енергия – сумата 1414,79 лв., с мораторна лихва – 217,98 лв.; главница за цена на извършена
услуга „дялово разпределение“ -65,27 лв, с мораторна лихва -11,65 лв., за които период и
размер първите три претенции подлежи на уважение, а в останалата част -отхвърлени.
Следва да се отбележи, че по приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл.
33, ал. ал. 1 и ал. 4 продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32,
ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2
от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с
период и размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок
паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което
ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за непогасената главница в
размер по ССчЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. Третото лице-помагач представя главни отчети и индивидуални
справки за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот,
неоспорени от страните, поради което съдът приема, че са ползвани услугите за дялово
разпределение и искът за главница за тяхното заплащане се явява основателен.
Неоснователна е и следва да бъде отхвърлена акцесорната претенция за лихва за
3
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава
при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до
длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е
възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -26.01.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
В заключение съдът приема, че правото на парично вземане на ищеца по отношение
на С. Л., която отговаря за ¼ от общия размер, възлиза на сумата 353,70 лв. за главница за
цена на доставка на топлинна енергия, с 54,50 лв. за мораторна лихва и 16,31 лв. за главница
за цена на извършена услуга дялово разпределение; а по отношение на Л. Г. Л. за ¾ ид.ч. -
сумата 1061,09 лв. за главница за цена на доставка на топлинна енергия, с 163,48 лв. за
мораторна лихва и в предявения размер от 48,95 лв. за главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът има право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 734,02 лв. – сбор от
699,83 лв. разноски за исково производство за платени държавни такси, възнаграждения на
вещи лица и юрисконсулт, и 34,19 лв. за платени държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт пред заповедния съд, дължими съответно за ¼-183,50 лв. и за ¾-550,52 лв.
Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е
определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Всеки ответник претендира за възнаграждение на адвокат – 400 лв. за настоящото
производство, и 300 лв. за заповедното производство по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.
Съдът, като взе предвид защитаваният материален интерес, приложимия материален закон
към датата на сключване на договора -НМРАВ, ред. ДВ- бр.68 от 31.07.2020 г., и
дължимият минимален размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от НМРАВ за
отв. Св. Л. -300 лв., и за Л. Л. -328,60 лв., фактическата и правна сложност на спора,
проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства, и
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от
адвоката, на основание чл. 38, ал. 2от ЗА определя възнаграждение на всеки адвокат за
исковото производство в минималния размер по НМРАВ, и по 50 лв. по ч.гр.дело
№3804/2022 г., СРС, на осн. чл. 6, т. 5 от НМРАВ, във вр. пар. 1 от НМРАВ (бр.68 от
31.07.2020 г.). Ето защо процесуалният представител на отв. Св. Л. има право на
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ общо за сумата 350 лв., а за
отхвърлената част от исковете - 33,56 лв.; процесуалния представител на отв. Л. Л. общо
376,60 лв., а за отхвърлената част от исковете - 36,11 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. С. Л., с ЕГН:**********, с адрес: адрес,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 353,70 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за
периода 01.12.2018-30.04.2021 г., и сумата 54,50 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2019-18.01.2022 г.; сумата 16,31 лева за главница за цена на извършена услуга дялово
4
разпределение за периода 01.12.2018-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 26.01.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
3804/202 2 г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на доставка на топлинна
енергия над уважения размер от 353,70 лева до пълния предявен размер от 388,95 лева и за
периода 01.05.2018-30.11.2018 г., и за мораторна лихва над уважения размер от 54,50 лева до
пълния предявен размер от 61,35 лева; и иска за мораторна лихва за 02,91 лева за периода
31.01.2019-18.01.2022г., начислена върху главница от 16,31 лв. за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.12.2018-30.04.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. Г. Л., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, ап.
89, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 1061,09 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за
периода 01.12.2018-30.04.2021 г., и сумата 163,48 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2019-18.01.2022 г.; сумата 48,95 лева за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.12.2018-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 26.01.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
3804/2022 г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на доставка на топлинна
енергия над уважения размер от 1061,09 лева до пълния предявен размер от 1166,85 лева и
за периода 01.05.2018-30.11.2018 г., и за мораторна лихва над уважения размер от 163,48
лева до пълния предявен размер от 184,05 лева; и иска за мораторна лихва за 08,73 лева за
периода 31.01.2019-18.01.2022г., начислена върху главница от 48,95 лв. за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2018-30.04.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. С. Л., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 183,50 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №3804/2022 г. и по гр. дело №
28087/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, ап. 89, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата 550,52 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №3804/2022 г. и по гр.
дело № 28087/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
адрес, да заплати на адвокат И. А. Н., с личен №**********, с адрес на упражняване на
дейността: адрес, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2,вр. ал.1, т. 2 от ЗА,
сумата 33,56 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр.
дело №3804/2022 г. и по гр. дело № 28087/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
адрес, да заплати на адвокат С. К. К., с личен №*********, с адрес на упражняване на
дейността: адрес, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2,вр. ал.1, т. 2 от ЗА,
сумата 36,11 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр.
дело №3804/2022 г. и по гр. дело № 28087/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5