РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500335 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260121/14.04.2021 г. по гр.д. № 70/2019 г. на
ОС-С.З., с което съдът приема за установено, че ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К.,
представляван от Д.И.Т., не е собственик на 184/6291 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в гр.К., по
КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/26.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***, парцел * по плана
на гр. К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на
трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници по
КК: имоти № *************, № **************, № ************, №
************, № ************ и № *************, постановява изкупуване
в полза на „Т.“ООД-гр.К. на продадените от „Т.-**“АД-гр.К. на купувача
ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К. чрез Д.И.Т. с договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 6.12.2018 г. съгласно нот.акт № **, том **, рег. № ******, дело №
***/2018 г. на нотариус Н.К. 5760,50/6291 ид.ч. от правото на собственост
върху ПИ с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в
1
гр.К., по КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/26.11.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***,
парцел * по плана на гр. К., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов
обект, при граници по КК: имоти № *************, № **************, №
************, № ************, № ************ и № *************, при
цена съгласно договора 9 720 лв., както и са осъдени „Т.-**“АД-гр.К. и
ЕТ“Д.Т.-М.“-гр. К.- Д.И.Т. да заплатят на „Т.“ООД-гр.К. разноските по делото
в размер на 5 060,40 лв.
Жалбоподателят Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. моли решението да
бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като
неправилно, по съображения, посочени в подадената на 10.05.2021 г. въззивна
жалба, и да бъде прекратено производството по делото поради недопустимост
на предявените основен и инцидентен установителен иск, евентуално да
бъдат отхвърлени исковете. Като ответник в производството пред окръжния
съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на
доказателства в настоящото въззивно производство. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Т.“ООД-гр.К. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от
14.06.2021 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с
искова молба от 6.02.2019 г. иск с правно основание чл. 33,ал.2 от ЗС за
признаване на неговото право на изкупуване на имота, продаден от ответника
„Т.-**“АД-гр.К. на ответника Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. със сделка
покупко-продажба, сключена с нотариален акт № **/6.12.2018 г., том **, рег.
№ ******, дело № ***/2018 г. на нотариус Н.К., а именно 5760,50/6291 ид.ч.
от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ************ с площ
6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД-**-
**/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен
план квартал ***, парцел * по плана на гр. К., с трайно предназначение на
територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид
производствен складов обект, при граници на имота по КК: имоти №
*************, № *************, № ************, – ************, №
************ и – *************, при цена съгласно договора – 9 720 лв., а с
2
искова молба, представена в първото по делото съдебно заседание на
7.11.2019 г. предявява при условията на чл. 212 от ГПК инцидентен
установителен иск за признаване за установено между него и ответникът
Д.И.Т. в качеството му на ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К., че той не е собственик на
184/6291 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ************ с
площ 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД-
**-**/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по
предходен план квартал ***, парцел * по плана на гр. К., с трайно
предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за
друг вид производствен складов обект, при граници на имота по КК: имоти №
*************, № *************, № ************, – ************, №
************ и – *************. Не заявява искане за събиране на
доказателства в настоящото въззивно производство. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Ответникът по въззивната жалба „Т.-**“АД-гр.К. не е взел становище
по жалбата.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с представения от ищеца в копие с исковата молба
нотариален акт № **/6.12.2018 г., том **, рег. № *****, дело № ***/2018 г. на
нотариус Н.К., ответникът „Т.-**“АД-гр.К. продава на ответника Д.И.Т., ЕТ с
фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. следния свой недвижим имот: всички притежавани от
продавача 5760,50/6291 ид.ч. от ПК с идентификатор ************ с площ
6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД-**-
**/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен
план квартал ***, парцел * по плана на гр.К., с трайно предназначение на
територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид
производствен, складов обект, при посочени граници на имота, за сумата
9 720 лв., получена напълно преди подписването на нотариалния акт.
Ищецът твърди, че е собственик на две сгради в горепосочения
3
недвижим имот, както и на 410/6291 ид.ч. от него. Твърди, че съгласно
договор за продажба, сключен на 31.07.1997 г. с нотариален акт № **, том
****, нот.д. № *****/1997 г. на нотариус при РС-К., ответникът „Т.-**“АД-
гр.К. е продал на ЕТИ.-П.-О.П.“, регистриран от О.И.П., свой недвижим имот,
а именно сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна
стоманенобетонна конструкция със застроена площ 150 кв.м., и сграда-
чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ 260
кв.м., находящи се в гр. К., Западна промишлена зона, южно от Завод за
инструменти и нестандартно оборудване „К.Д.“, ведно с терена под тях,
построени в имот с пл. №****, кв.* по плана на града, при посочени граници
на имота, който терен под тях е с обща площ 410 кв.м. (150 кв.м. под сграда-
дюшеци и 260 кв.м. под сграда-чепкало), като по този начин ЕТ-купувач е
станал собственик на 410/6291 ид.ч. от поземления имот с пл. №**** в кв.* по
плана на града. Твърди, че впоследствие на 2.06.2003 г. между дружеството-
ищец и ЕТИ.-П.-О.П.“, регистриран от О.И.П., е сключен договор за
прехвърляне на предприятие, съгласно който цялото предприятие на ЕТ като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения е прехвърлено на
ищеца „Т.“ООД, вследствие на което дружеството е станало собственик и на
горепосочените имоти – две сгради и 410/6291 ид.ч. от ПИ и съсобственик на
този имот заедно с ответника „Т.-**“АД, който е останал собственик на
5881/6291 ид.ч. от ПИ. Твърди, че относно същите недвижими имоти ищецът
е признат за собственик по покупка и с нотариален акт за констатиране право
на собственост върху недвижим имот № ***/23.11.2004 г., том **, рег. №
****, дело № ****/2004 г. на нотариус П.К.. Твърди, че на 31.07.2018 г. е
издаден нотариален акт (№ **, том ***, рег. № ****, дело № ***/2018 г. на
нотариус П.К.) за поправка на констативния нотариален акт № ***/23.11.2004
г., като вместо думата „построени“ да се добави „представляващ 410/6291
ид.ч. от“. Твърди, че след справка в А.в. управителят на ищеца е установил,
че на 6.12.2018 г. с горепосочения нотариален акт ответникът „Т.-**“АД е
продал на ответника ЕТ“Д.Т.-М.“, регистриран от Д.И.Т., 5760,50/6291 ид.ч.
от същия недвижим имот ПИ ************. Твърди, че с тази продажба,
сключена на 6.12.2018 г., продавачът „Т.-**“АД е продал на ЕТ“Д.Т.-М.“ част
от своите идеални части от съсобствения с ищеца „Т.“ООД ПИ на трето лице-
несъсобственик, без да предложи на другия съсобственик-ищеца да купи тези
идеални части при същите условия, каквото е изискването на чл. 33,ал.1 от
4
ЗС. Затова претендира за ищеца да е възникнало правото да изкупи така
продадената от „Т.-**“АД част от посочения ПИ по реда на чл. 33,ал.2 от ЗС
при действително уговорените условия, а именно за сумата 9 720 лв.
С отговора на исковата молба, подаден на 12.04.2019 г., ответникът
Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. възразява, че искът е неоснователен,
защото преди продажбата, извършена с нотариалния акт от 6.12.2018 г., ЕТ
вече притежава идеални части от имота и се легитимира като съсобственик
съгласно нот.акт № **/9.02.2007 г., том *, рег. № *** дело № **/2007 г. на
нотариус Р.Б., поправен с нотариален акт за поправка № **/18.10.2018 г., том
*, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Н.К.. Твърди, че продажбата е
извършена в полза на съсобственик и в този случай не е предвидено да се
предлага на всички останали съсобственици. Твърди, че като оспорва правата
на ответника-ЕТ, ищецът компрометира собствената си легитимация, която е
аналогична на тази на ответника-ЕТ. Твърди, че с нотариалния акт за
продажбата №**/6.12.2018 г. дружеството-продавач „Т.-**“АД е продало на
ЕТ“Д.Т.-М.“ притежаваните от продавача 5697/6291 ид.ч. от процесния
поземлен имот, като в нотариалния акт не е казано нищо за построените в
имота сгради, а съгласно постоянната практика на ВС и ВКС след като не е
отбелязано изрично, че земята се прехвърля без сградите, се счита, че мястото
е продадено с всичко, което се намира под него и над него. Твърди, че ищецът
претендира да е собственик на две от сградите в имота като самостоятелни
обекти ведно с 410/6291 ид.ч. от имота, а съгласно скицата от СГКК-С.З. в
мястото има изградени 11 броя сгради с различно предназначение, т.е. извън
сградите по т.7 и т.8 останалите сгради имат собственик, различен от ищеца.
Твърди, че затова разпоредбата на чл. 33 от ЗС не може да намери
приложение. Позовава се на ТР №45/1.04.1960 г. по гр.д. № 21/1960 г. на ВК,
ОСГК, съгласно което разпоредбите на чл. 33 от ЗС не се прилагат в
случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделно сгради,
принадлежащи на различни собственици и всеки от тях желае да продаде
собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото.
В първото по делото съдебно заседание на 7.11.2019 г. ищецът
„Т.“ООД-гр.К. предявява против ЕТ“Д.Т.-М.“, регистриран от Д.И.Т., с
искова молба по реда на чл. 212 от ГПК (л.79-82 от досието на делото на ОС)
за съвместно разглеждане инцидентен отрицателен установителен иск за
собственост, като претендира съдът да признае за установено, че ответникът
5
ЕТ“Д.Т.-М.“ не е собственик на 184/6291 ид.ч. от процесния ПИ с
идентификатор ************, съответно описан. Претендира, че тъй като
ответникът-ЕТ се легитимира като съсобственик в процесния имот преди
покупко-продажбата от 6.12.2018 г., за ищеца е налице правен интерес да
иска от съда да установи със СПН, че ЕТ не е съсобственик в процесния
поземлен имот. Претендира че тъй като от съществуването или
несъществуването на това обстоятелство ще зависи изцяло изходът по делото,
то съдът следва да приеме за съвместно разглеждане инцидентния
отрицателен установителен иск. Заявява, че съгласно трайната практика на
ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Твърди, че в случая, ако се
установи, че ответникът наистина е собственик на твърдените от него
идеални части в поцесния имот, това ще доведе до отхвърляне на предявения
от ищеца иск за изкупуване по реда на чл. 33,ал.2 от ЗС, т.е. за ищеца
„Т.“ООД е налице възможност да придобие права (т.е. да изкупи
прехвърлените на ответника идеални части от имота) единствено ако отрече
правата на ответника, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск и той се явява допустим. Твърди,
че ответникът-ЕТ основава претенцията си да е собственик на 184/6291 ид.ч.
от процесния имот въз основа на сделката покупко-продажба, сключена с
нотариален акт №**/2007 г., том *, рег.№ ***, дело №***/2007 г. на нотариус
Р.Б., с която „Т.-**“АД е продало ва ЕТ производствен обект-Д.,
представляващ реално обособена източна част от едноетажна масивна страда,
построена през 1962 г., описана под № ** в приложения акт за държавна
собственост № ****/1995 г. и представляваща имот с пл. №**** находяща се
в поземлен имот с пл. №****, за който е отреден УПИ ******,**** с площ на
УПИ **** кв.м. в кв. *** в кад.район *** в Промишлена зона по плана на гр.
К., който обект-Д. е със застроена площ 140 кв.м. и самостоятелен вход от
изток на сградата, с пристройка към Д.а от юг, с прилежащия застроен терен,
при посочени граници на обекта-Д., който нотариален акт е поправен с
нотариален акт №**/18.10.2018 г., том *, рег. № ****, дело № ***/**** г. на
нотариус Н.К., като след израза „прилежащия застроен терен“ са добавени
думите „представляващи 184/6291 идеални части от поземления имот“.
6
Ищецът твърди, че с тази покупко-продажба от 9.02.2007 г. ответникът не е
придобил право на собственост върху процесния поземлен имот с
идентификатор ************. Твърди, че с факта на придобиването на
сградата, описана в нотариалния акт от 9.02.2007 г., ответникът-ЕТ не е
станал собственик на идеална част от поземления имот, тъй като не е налице
идентитет между закупената сграда и процесния поземлен имот. Твърди, че
съгласно нотариалният акт за продажба от 9.02.2007 г., имотът-предмет на
сделката е с пл. № **** и към момента на извършване на въпросната
продажба имотът е имал идентификатор *******.**** – различен от този на
процесния имот, който е ************. Заявява, че при справка в имотния
регистър се установява, че ЕТ е вписан като собственик на сградата-Д.,
посочена като реално обособена източна част от ПИ **** (МС-Д.) със ЗП 140
кв.м., като вписването е направено по партидата на имот № ****, площ по
кад.план 159,88 кв.м., начин на трайно ползване на имота производствен
терен, идентификатор *******.****, като вписването на данните е отразено
от дата 12.10.2015 г. Затова счита, че придобитият от ответника имот не е част
от процесния ПИ с идентификатор ************. Твърди и че не са налице
данни ответникът да е станал собственик на твърдените 184/6291 ид.ч. от
процесния имот на друго основание. Твърди, на следващо място, че дори да
се приеме, че придобитият с нотариалния акт от 9.02.2007 г. имот е част от
процесния имот с идентификатор ************, то ответникът-ЕТ е
придобил собствеността единствено върху въпросната сграда-Д., но не и
върху идеална част от процесния ПИ. Счита, че от начина, по който страните
са индивидуализирали имота-предмет на продажбата от 9.02.2007 г., не може
да се направи извод, че сградата е прехвърлена от продавача на купувача
заедно със земята под нея. Счита, че от израза „с прилежащия застроен терен“
не става ясно дали ответникът е закупил процесната сграда ведно със земята
под нея или не. Заявява, че прилежащият терен на една сграда се ползва от
нейния собственик на основание чл. 64 от ЗС, доколкото това е необходимо
за използването на постройката според нейното предназначение, но това
право не представлява прехвърлимо вещно право, още по-малко дава на
собственика на сградата право на собственост върху земята, върху която се
намира сградата. Твърди, че от последвалите сключването на договора от
9.02.2007 г. действия на продавача „Т.-**“АД и на купувача ЕТ“Д.Т.-М.“
може да се направи безспорен извод, че страните не са имали намерение да
7
прехвърлят каквато и да е част от собствеността върху процесния ПИ, а само
на сградата-Д.. Твърди, че на 16.11.2006 г. представляващият „Т.-**“АД е
подал до кмета на Община К. заявление за изменение на кадастралния план на
процесния поземлен имот и последствие през 2009 г. е съставен акт за
непълноти и грешки относно процесния ПИ, в който изрично са посочени „Т.-
**“АД като собственик на терен, О.И.П. (праводател на ищеца „Т.“ООД по
отношение на 410/6291 ид.ч. от имота) като собственик на сгради и терен и
Д.И.Т. като собственик единствено на сграда част от Д. с площ от 140 кв.м.,
по който начин самият прехвърлител на сградата-Д. „Т.-**“АД, действащ
чрез своя законен представител Г.К. (подписал акта) е удостоверил, че не
счита ЕТ“Д.Т.-М.“ за собственик на земя в процесния имот, а счита за такива
само „Т.-**“АД и праводателя на „Т.“ООД. Твърди още, че съгласно
партидата на процесния ПИ в имотния регистър, при вписването на ЕТ“Д.Т.-
М.“ на 20.02.2007 г. изрично е отбелязано, че същият е собственик на сграда
Д. с площ от 140 кв.м., но никъде не е отбелязано, че той е собственик и на
земя в процесния имот, както същото е направено в партидата по отношение
на ЕТ“И.П.“ (праводател на ищеца „Т.“ООД), а се предполага, че ако
действителната воля на страните по нотариалния акт от 9.02.2007 г. е била със
сградата да се прехвърли и земята под нея или каквато и да е част от земята в
процесния ПИ, при вписването на това прехвърляне този факт е щял да бъде
отразен в имотния регистър, но в случая това не е било направено нито към
момента на прехвърлянето на сградата-Д., нито по-късно. Твърди още и че
във връзка с прокурорска проверка по жалба на дружеството-ищец във връзка
с намиращ се в процесния ПИ трафопост ЕТ“Д.Т.-М.“ е дал обяснения на
12.02.2018 г., в които според ищеца и към началото на 2018 г. той счита „Т.-
**“АД за единствен собственик на земята в процесния имот, в противен
случай той би посочил и себе си като съсобственик, поради което според
ищеца в случая е налице извънсъдебно признание на негативен за ответника
факт от самия него, от което се установява още веднъж, че действителната
воля на страните при сделката от 9.02.2007 г. е била да се прехвърли
единствено сградата-Д., но не и каквато и да е част от земята. Твърди още, че
във ГФО на ответника за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. той през нито една от тези
години не е обявил наличието на земи като ДМА на търговеца, а тази графа
стои непопълнена, но ако ответникът е бил придобил земя в процесния ПИ,
както твърди сега, то тази земя е щяло да бъде отразена счетоводно като ДМА
8
на търговеца и е щяла да бъде отразена във финансовите му отчети. Заявява,
че в счетоводния баланс към 31.12.2007 г. на продавача „Т.-**“АД в частта
относно ДМА на дружеството е посочено, че то притежава земи на стойност
2000 лв. за 2007 г. и за предходната година сумата на стойността на ДМА-
земи е същата, а ако „Т.-**“АД е прехвърлил на ответника ЕТ“Д.Т.-М.“
някаква част от земята, която притежава, тази промяна е щяла да бъде
отразена в счетоводния баланс, като сумата за 2007 г. е щяла да бъде по-малка
от тази от предходната година. Счита, че в случая подобно отразяване не е
направено нито във финансовите отчети на ответника, нито в счетоводния
баланс на продавача „Т.-**“АД, от което следва извод, че действителната им
воля е била да не прехвърлят правото на собственост върху част от земята в
процесния имот със сделката от 9.02.2007 г. Твърди още и че с оглед казаното
в сведение на Г.К. в качеството му на изпълнителен директор на „Т.-**“АД от
14.05.2019 г., дадено пред РП-К., и към 2019 г. „Т.-**“АД е считал, че е бил
единствен собственик на земята в процесния ПИ, а е продал на Д.Т.
единствено сграда, от което следва, че действителната воля на продавача по
сделката от 9.02.2007 г. е била да продаде единствено сградата-Д.. Твърди
още, че този извод се потвърждава и от факта, че на 17.07.2018 г. с
нотариален акт за покупко-продажба №*** „Т.-**“АД е продал на
„М.Т.“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е именно Д.И.Т.,
процесния поземлен имот с площ от 6291 кв.м. и следователно и към този
момент „Т.-**“АД се е считал за собственик на цялата земя в процесния имот,
включително и на тази под продадената на ЕТ“Д.Т.-М.“ сграда-Д., а самият
Д.Т. в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на
„М.Т.“ЕООД се е съгласил да закупи всички 6 291 кв.м. от процесния ПИ,
поради което от така извършеното разпореждане е видно, че действителната
воля на страните по сделката от 9.02.2007 г. не е била да прехвърлят каквато и
да е част от правото на собственост върху земята в процесния имот, а само
върху сградата-Д.. Твърди, че към момента на сключване на сделката от
9.02.2007 г. действителната воля на страните е била да прехвърлят правото на
собственост единствено върху сградата-Д., а едва много по-късно, в опит да
се заобиколи разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗС и да се препятства правото на
„Т.“ООД да изкупи продадените идеални части по реда на чл. 33,ал.2 от ЗС
страните са направили поправка на нотариалния акт за покупко-продажбата
от 9.02.2007 г., но тя не може с обратна сила да прояви вещно-
9
прехвърлителен ефект по отношение на твърдените от ответника идеални
части от процесния ПИ. Затова счита, че ответникът ЕТ“Д.Т.-М.“ не е станал
собственик на посочените в нотариалния акт от 18.10.2018 г. идеални части,
поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен.
С подадения на 16.01.2020 г. отговор на предявения инцидентен
установителен иск ответникът ЕТ“Д.Т.-М.“ възразява, че той е недопустим,
защото твърдението, че ЕТ“Д.Т.-М.“ не притежава идеална част от мястото,
ищецът е следвало да заяви като основание на иска в основната искова молба,
по която е образувано делото, и е недопустимо чрез иск по чл. 212 от ГПК
(инцидентен установителен иск) да се изправят пропуските в исковата молба,
като така се заобикаля преклузията по чл. 147 от ГПК. Счита и че съгласно
трайната практика на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правото на ответника, а в
случая нито една от тези предпоставки не е налице. Евентуално твърди, че
искът е неоснователен. Заявява, че ищецът се легитимира като собственик на
идеална част от мястото с нотариален акт с абсолютно идентична редакция за
придобити сгради с терена под тях. Счита, че е прехвърлена идеална част от
земята, тъй като в противен случай щеше да бъде прехвърлено право на
строеж върху съответните идеални части от мястото. Заявява, че ако изразът
„с терена под тях“ се тълкува в смисъл на право на строеж, то се налага
изводът, че ищецът не е съсобственик на идеална част от мястото, от което
следва, че той не е легитимиран да предяви нито основния, нито инцидентния
установителен иск. Заявява, че ищецът не може да се позовава на решение, с
което му е признато право на собственост върху идеална част от ПИ, тъй като
ЕТ“Д.Т.-М.“ не е страна по това дело. Заявява, че доводът, че на ЕТ“Д.Т.-М.“
са прехвърлени идеални части от процесния имот с идентификатор
************** от съседния ****, е несъстоятелен, защото се касае за
допусната техническа грешка, но в легитимиращия нотариален акт ясно е
посочено, че се прехвърля мястото под сградата, поради което не е възможно
да е прехвърлена идеална част от съседния имот. Заявява, че тази грешка е
допусната поради обстоятелството, че по този начин са обозначени имотите в
скицата, представена при нотариалното прехвърляне. Заявява, че ако са касае
10
за грешка, тя е поправена с нотариалния акт за поправка №**/2018 г. Твърди,
че изложените от ищеца доводи са неоснователни. Заявява, че от това, че
някой счита друго лице за собственик или че не го счита за собственик не
възниква правото на собственост. Заявява, че обстоятелството, че в имотния
регистър при прехвърляне на имота не е отразено, че е прехвърлена идеална
част от земята, е ирелевантно, тъй като определящо значение има посоченото
в нотариалния акт. Заявява, че другите доводи са неоснователно като се има
предвид, че субективното отношение на едно лице към правото на
собственост върху имот е от значение само когато то се позовава на
придобивна давност, но не и във всички останали случаи. Заявява, че доводът,
че „Т.-**“АД се е разпоредил с целия ПИ без да отчита правото на
собственост върху идеални части на другите съсобственици, в това число и на
ищеца, не може да налага извод, че всички други съсобственици на земята не
притежават идеални части от нея. Евентуално се позовава и на придобивна
давност, като счита, че от 2007 г. ЕТ“Д.Т.-М.“ владее идеалните части от
процесния ПИ, декларирани са в служба „Общински приходи“ към Общината
чрез редовно подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ и е заплащал дължимия
данък.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд уважава предявените
от ищеца искове.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят Д.И.Т., ЕТ с фирма “Д.Т.-
М.“ заявява, на първо място, че решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството по делото прекратено поради недопустимост на
предявените основен и инцидентен установителен иск. Твърди, че окръжният
съд не е обсъдил доводите, че ищецът не е съсобственик на ПИ с
идентификатор ************, т.е. че той не е активно легитимиран да
предяви иск на основание чл. 33,ал.2 от ЗС, основния иск. Заявява, че за да се
легитимира като съсобственик на мястото ищецът се позовава на нотариален
акт за продажба №**/1997 г. и на договор за прехвърляне на фирма заедно с
предприятието от 5.06.2003 г., но в нотариалния акт е казано, че „Т.-**“АД
продава на ЕТ“И.П.“ сграда-дюшеци със застроена площ 150 кв.м. и сграда-
чепкало със застроена площ 260 кв.м., ведно с терена под тях, но в следващия
пасаж е посочена цена само за двете сгради, от което следва, че съгласие за
продажната цена на терена (на идеална част от земята) не е било постигнато и
тъй като продажната цена е основен елемент на договора за покупко-
11
продажба липсата на съгласие за нея води до нищожност на договора в тази
част на основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД. Заявява, че позоваването на ищеца на
съдебно решение, с което му е признато право на собственост върху идеална
част от ПИ, е неудачно, тъй като ЕТ“Д.Т.-М.“ не е страна по това дело.
Заявява, че в обжалваното решение е възпроизведен петитумът на исковата
молба за постановяване на изкупуване в полза на ищеца, но покупко-
продажбата, от там и изкупуването, са договор и не може да бъде постановено
решение, съгласно което страните да бъдат задължени да сключат договор, а
от така постановеното решение не става ясно от кого „Т.“ООД ще следва да
изкупи въпросните идеални части от мястото и кому и в какъв срок да
заплати продажната цена. Заявява, че посочените в решението 5760,50/6291
ид.ч. не включват 184/6291 ид.ч. от мястото, тъй като те не са предмет на
оспорваната сделка. Заявява, че „Т.-**“АД с договора за покупко-продажба от
6.12.2018 г. не е продал на ЕТ“Д.Т.-М.“ 184/6291 ид.ч., тъй като и продавачът,
и купувачът ги считат за собственост на купувача. Заявява, че се поставя
въпрос ако обжалваното решение влезе в сила чия собственост ще бъдат
въпросните 184/6291 ид.ч. от имота. Заявява, че във връзка с възражението му
за недопустимост на инцидентния установителен иск, тъй като въпросът дали
ЕТ“Д.Т.-М.“ е съсобственик на мястото е елемент от фактически състав на
основания иск по чл. 33,ал.2 от ЗС, в мотивите на обжалваното решение е
казано, че претенциите на ответника-ЕТ да е съсобственик на процесния
недвижим имот са станали известни на ищеца едва след получаването на
писмения отговор на исковата молба по чл. 33 от ЗС, поради което ищецът е
организирал защитата на правата си чрез предявяването на този инцидентен
установителен иск за собственост, но тези изводи са необосновани и в разрез
с доказателствата по делото, тъй като в оспорвания нотариален акт
№**/6.12.2018 г. ясно е казано, че „Т.-**“АД продава на съсобственика си
ЕТ“Д.Т.-М.“. Евентуално, ако решението бъде прието за допустимо,
съответно, не бъдат възприети доводите за недопустимост на предявените
искове, моли решението да бъде отменено като неправилно и исковете да
бъдат отхвърлени. Заявява, че изразът в нотариалния акт №** от 2007 г. с
„прилежащия застроен терен“ безспорно означава земята под прехвърлената
сграда, а не както е прието в мотивите на обжалваното решение „право на
строеж върху идеални части от мястото“. Заявява, че в случая няма нужда от
тълкуване на волята на страните по този договор, защото с представения
12
нотариален акт №**/2018 г. за поправка на нотариалния акт за покупко-
продажбата на имота ясно е казано, че след израза „прилежащия застроен
терен“ се добавят думите „представляващи 184/6291 ид.ч. от поземления
имот“. Заявява, че ако страните са имали предвид да прехвърлят сградите без
земята, описанието е щяло да бъде аналогично на това в нотариален акт
№**/2001 г., с който „Т.-**“АД продава на О.И.П. (съдружник във фирмата
на ищеца и неин управител), където е казано, че посочените по-горе обекти се
продават като реално обособени части без терена, върху който са построени.
Твърди, че ищецът спекулира със съществуващото различие в описанието на
имота към датата на първоначалното придобиване и днес, като доводите, че
на ЕТ“Д.Т.-М.“ са прехвърлени идеални части не от процесния имот с
идентификатор **************, а от ПИ **** са несъстоятелни, касае се за
допусната техническа грешка, но в легитимиращия нотариален акт ясно е
посочено, че се прехвърля място под сградата, и грешката е допусната поради
обстоятелството, че по този начин са обозначени имотите в скицата,
представена при нотариалното прехвърляне. Заявява, че от приетата по
делото СТЕ се установява, че по отношение на имоти, обозначени с №**** и
с № **** няма извършвани и приключени процедури по ЗТСУ и впоследствие
по ЗУТ, които да касаят недвижимите имоти-предмет на делото, както в
първоначалния общ имот, така и за разделянето му на две, т.е. съгласно
заключението на вещите лица различието се дължи на допусната грешка в
кадастралния план на имота, за който е отреден УПИ ******,****, кв.***
съгласно план за регулация, одобрен с решение № 433/2006 г. на Общински
съвет-К., целия с площ от 6 291 кв.м., т.е. ПИ № **** е част от целия имот
№****. Посочва, че в съдебното заседание при изслушване на
допълнителното заключение вещите лица категорично са заявили, че
обособяването на самостоятелен имот **** със сграда е грешка. Затова счита,
че е необоснован изводът в мотивите на решението, че сградата „Д.“ се
намира в имот с идентификатор *************, който е различен от този на
процесния имот ************. Заявява, че от скиците на процесния поземлен
имот от СГКК-гр.С.З. е видно, че сградата „Д.“ (безспорна собственост на
ЕТ“Д.Т.-М.“) е с идентификатор **************, т.е. сградата се намира в
ПИ ****, които съображения важат и за пристройката (също собственост на
ЕТ“Д.Т.-М.“) с идентификатор ************.10, която по скицата,
представена при нотариалното прехвърляне през 2007 г. е извън очертанията
13
на ПИ ****, но сградата с идентификатор ************.6, представляваща
канцеларии от западната част на сградата „Д.“, придобита от ищеца с
изричната уговорка без терена под нея, който остава собственост на
продавача „Т.-**“АД, е разположена в същия ПИ ****, т.е. и при това
положение между първия и втория ответник е възникнала съсобственост и за
имота, обозначен с ****, а при отреждането на същия в УПИ ******,****
няма данни за разделянето му. Посочва, че става дума за техническа грешка,
която е изправена съгласно действащата кадастрална карта, поради което към
днешна дата няма имот с идентификатор *******.**** и съдът е допуснал
объркване, защото отреждането винаги е за имоти, а не е за сгради, както са
обяснили вещите лица в съдебното заседание на 17.09.2020 г. Относно
посочено в решението, че в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижими имоти на стр.6 е отбелязано, че заявеният от
ответника ЕТ“Д.Т.-М.“ недвижим имот е с пл. № ****, посочва, че на стр.6 от
декларацията данните се попълват служебно, а не от декларатора, и там е
възпроизведена грешката, допусната в нотариалния акт, докато на стр.7 ЕТ
изрично е декларирал, че е собственик на земята. Заявява, че по делото са
представени запазените квитанции, от които е видно, че ЕТ е заплащал
дължимия данък за земята, а в подкрепа на продължилото повече от 10
години спокойно, несмущавано и явно владение на съответната идеална част
от мястото в полза на ЕТ са и показанията на свидетеля Д.Х.. Заявява отново
довода, че иск по чл. 33 от ЗС не може да бъде проведен успешно с оглед ТР
№45/1.04.1960 г. по гр.д. № 21/1960 г. на ВС, ОСГК, защото при продажбата
от 6.12.2018 г. ответното АД е продало на ответника ЕТ“Д.Т.-М.“ своите
5697/6291 ид.ч. от процесния поземлен имот, в който има 11 броя сгради,
девет от които не са на ответника, като в нотариалния акт не е казано нищо за
построените в имота сгради, но съгласно постоянната практика на ВС и ВКС
след като не е отбелязано изрично, че земята се прехвърля без сградите, се
счита, че мястото е продадено с всичко което се намира под него и над него.
Заявява, че е оспорил представения от ищеца констативен нотариален акт
№**/2019 г., с който ищецът е признат за собственик на ½ ид.ч. от сграда с
идентификатор ***************, като счита, че сградата е била в
патримониума на ответното АД и то се е разпоредило чрез продажба в полза
на ЕТ“Д.Т.-М.“, която е предмет на нотариален акт №**/6.12.2018 г. с
поправката към същия и уточняващото споразумение от 3.12.2019 г.
14
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея „Т.“ООД-гр.К.
възразява, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за
недопустимост на инцидентния установителен иск за собственост поради
незаявяване на възражението на ищеца, че ответникът-ЕТ не притежава
идеална част от процесния имот още в първоначалната искова молба, защото
в нея е посочено, че ответното дружество-продавач е продало на ответния ЕТ-
купувач част от своите идеални части от съсобствения с ищеца поземлен
имот на трето лице несъсобственик. Заявява, че претенциите на ЕТ“Д.Т.-М.“
да е съсобственик в процесния имот са станали известни на ищеца едва след
получаването на отговора на исковата молба по чл. 33 от ЗС, поради което
ищецът е организирало защитата на правата си чрез предявяване на
инцидентен установителен иск за собственост. Счита, че ищецът и
ответникът-ЕТ се легитимират като собственици на идеални части от
дворното място по начини, които не са идентични. Заявява, че със сделката от
31.07.1997 г. праводателят на ищеца е придобил собствеността върху
конкретни сгради в процесния имот ведно с терена под тях и по този начин
страните по сделката изрично са заявили волята си предмет на продажбата да
бъдат и сградите, и земята под тях, а със сделката от 9.02.2007 г. ЕТ“Д.Т.-М.“
е закупил сградата Д. с прилежащия застроен терен, обаче липсва воля на
страните предмет на сделката да бъде и земята под сградата, защото
прилежащият терен на една сграда се ползва от нейния собственик на
основание чл. 64 от ЗС. Заявява, че жалбоподателят твърди, че посочването,
че сградата Д. се намира в имот с идентификатор *******.****, който е
различен от процесния имот ************, се дължал на техническа грешка
без обаче да сочи в кой документ е налице тази грешка. Заявява, че съгласно
нотариалния акт от 9.02.2007 г. имотът-предмет на сделката е с пл.№ **** и
идентификатор *******.****, а от одобрените планове за регулация с
решения на ОбС-К. №433/2006 г. и № 777/2013 г. е видно, че сградата Д. е с
идентификатор №**** и представлява обособен обект, на който е даден
устройствен статут за обслужване на сградата поради факта, че попада в
терен с идент.№**** съгласно чл. 22,ал.7 от ЗУТ. Твърди, че от приетата по
делото СТЕ е видно, че този статут не се е променял и е бил един и същ както
през 2006 г., преди продажбата от 9.02.2007 г., така и към 2013 г., при
последния одобрен регулационен план. Затова счита, че след като е била
продадена само сграда с идентификатор *******.**** е нямало как
15
едновременно с това да се придобие каквато и да било част от земята в ПИ с
идентификатор ************, а е можело тя само да се ползва, доколкото
това е необходимо за обслужване на сградата Д. по силата на чл. 64 от ЗС.
Заявява, че тъй като ответникът ЕТ“Д.Т.-М.“ е съсобственик с ищеца
„Т.“ООД на сградата Д., то той е вписан в имотния регистър към Община К.
като собственик на сградата, посочена като „реално обособена източна част от
ПИ **** (МС-Д.) със ЗП-140 кв.м.“, като вписването е направено по
партидата на имот № ****, идентификатор *******.**** и данните са
отразени от дата 12.10.2015 г. Заявява, че в представената с отговора на
исковата молба декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти на стр.6 е отбелязано, че заявеният от ЕТ имот е с
планоснимачен №**** а от декларацията по чл. 17 от 2007 г. от МДТ към
Община К. е видно, че не е декларирана описаната земя за ползване ли е или
представлява право на собственост и така не може да се направи еднозначен
извод какво е декларирал ЕТ – право на ползване или право на собственост,
като липсват декларирани данни от продавача „Т.-**“АД в ДМДТ към
Община К., че е извършена продажба на част от земята и дружеството е
продължавало да плаща данъка за земята до 2018 година включително. Затова
счита за недоказано твърдението, че жалбоподателят е придобил имот с
идент.****, който бил част от процесния ПИ с идентификатор ************,
в който смисъл са и правните изводи на окръжния съд. Излага съображенията,
заявени с исковата молба по чл. 212 от ГПК, за последвали сключването на
договора от 9.02.2007 г. фактически и правни действия на продавача „Т.-
**“АД и на купувача ЕТ“Д.Т.-М.“, от които според ищеца може да се направи
безспорен извод, че действителната воля на страните по сделката е била да
прехвърлят собствеността единствено на сграда Д., но не и да прехвърлят
каквато и да е част от собствеността върху земята в поземления имот. Счита,
че не следва да се кредитират показанията на разпитания по делото свидетел
относно прехвърлянето и осчетоводяването на правото на собственост и
върху част от земята в процесния имот с нотариалния акт от 9.02.2007 г.
Заявява, че данни за това дали ЕТ“Д.Т.-М.“ е осчетоводявал придобиването на
право на собственост върху земя в процесния имот се съдържат в подаваните
от дружеството статистически данни в НСИ-С.З. и счита, че при постъпване
на тези документи по делото съгласно искането на ищеца е щяло да се
установи, че до 2018 г. ЕТ“Д.Т.-М.“ не е осчетоводявал придобиването на
16
земя в процесния имот, защото такова придобиване не е било налице преди
6.12.2018 г., но ответникът-ЕТ отказал да даде съгласието си за представяне
от страна на НСИ на намиращите се у третото неучастващо по делото лице
документи и така създал пречки за събиране на допуснатите от съда
доказателства, поради което съдът следва да приеме на основание чл. 161 от
ГПК за доказани фактите, относно които двамата ответници създали пречки
за събиране на доказателства – че ответникът ЕТ“Д.Т.-М.“ не е осчетоводявал
придобиването на право на собственост върху земята в процесния имот преди
6.12.2018 г. Заявява, че съгласно данните от имотния регистър към Община К.
партидата на ЕТ“Д.Т.-М.“ по отношение на процесния имот е под № *******
и е открита едва на 18.10.2018 г. Заявява, че при подаването на заявление до
СГКК-гр.С.З. за издаване на скица за процесния имот във връзка с
подготвяната покупко-продажба между „Т.-**“АД и „М.Т.“ от 17.07.2018 г.
то е подадено от Д.И.Т. като пълномощник на „Т.-**“АД, а ако ЕТ“Д.Т.-М.“ е
станал собственик на идеална част от ПИ ************ е можел да го
направи в лично качество, легитимирайки се като собственик на идеални
части в имота. Заявява, че в решение № 305/6.08.2019 г. по адм.д. № 158/2019
г. на Административен съд-С.З. съдът е констатирал, че съгласно
споразумение-съгласие от 21.09.2019 г. „Т.-**“АД е дало съгласие на
„М.Т.“ЕООД да постави два броя метални съоръжения съгласно разрешение
за поставяне в собствения му имот с идент.№************* по КККР на гр.
К., от което според ответника по жалбата е видна волята на страните по
договора за покупко-продажба на сградата Д. да не прехвърлят каквато и да е
част от правото на собственост върху земята, защото в противен случай за
Д.Т. нямаше да е необходимо да иска съгласие от собственика на земята „Т.-
**“АД за поставяне на преместваеми съоръжения в имота, а щеше да постави
същите в качеството си на ЕТ“Д.Т.-М.“ или щеше да предостави сам
съгласието си на „М.Т.“ЕООД за поставяне на въпросните съоръжения.
Счита, че с оглед заявеното в молба на ЕТ“Д.Т.-М.“ от 27.03.2018 г. до кмета
на Община К. ответникът е заявил, че е собственик на сгради и че със
собственика на терена „Т.-**“АД има предварителен договор от 1.03.2018 г.
за закупуване на терена, следователно към 27.03.2018 г. ЕТ“Д.Т.-М.“ е бил
наясно, че е собственик единствено на стради в процесния ПИ, но не и на
земята, като с цел да придобие последната е сключил предварителен договор
от 1.03.2018 г. за закупуване на терена. Относно възражението на ЕТ“Д.Т.-
17
М.“ за придобиване на собствеността по давност счита, че в случая ЕТ
изобщо не е установявал владение върху претендираните идеални части от
процесния имот, евентуално е бил техен държател. Заявява, че промяна на
намерението, с което се упражнява фактическата власт, трябва да е открито
демонстрирано спрямо собственика или съсобственика, а в процесния случай
ЕТ“Д.Т.-М.“ не е предприел действия, които да водят до извод, че държането
на идеални части от правото на собственост върху процесния имот е
преминало във владение и подобни действия не са станали достояние на
собствениците на ПИ, поради което ЕТ не е придобил правото на собственост
върху претендираните части от земята въз основа на давностно владение.
Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя за неприложимост в
случая на разпоредбата на чл. 33 от ЗС с оглед ТР №45/1.04.1960 г. на ВС,
ОСГК, тъй като в случая не се продава сграда със съответна идеална част от
съсобствен имот, защото продавачът „Т.-**“АД се е разпоредил не със своя
сграда в процесния имот, а с притежаваните от него идеални части от
поземления имот в полза на трето за съсобствеността лице - ЕТ“Д.Т.-М.“.
Посочва, че неоснователно жалбоподателят твърди ищецът „Т.“ООД да е
собственик само на 2 сгради в имота, тъй като от представените по делото
доказателства е видно, че дружеството е собственик на 8 от сградите в
поземления имот, ЕТ“Д.Т.-М.“ е собственик на другите две, а двете
дружества са съсобственици на сградата с идентификатор ***************,
други сгради в имота с други собственици не са налице. Заявява, че ЕТ“Д.Т.-
М.“ не е станал собственик на посочените в нотариалния акт от 18.10.2018 г.
идеални части от процесния ПИ нито въз основа на покупко-продажба, нито
въз основа на давностно владение, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е основателен. Относно главния иск по чл. 33,ал.2 от ЗС
заявява, че е установено, че ищецът към 6.12.2018 г. е бил съсобственик с „Т.-
**“АД в имота с оглед продажбата от 31.07.1997 г. на двете сгради ведно с
терена под тях, построени в имот с пл. №**** и след сключения на 2.06.2003
г. договор за прехвърляне на предприятие, който факт е установен между
„Т.“ООД и „Т.-**“АД и с влязло в сила решение от 18.07.2019 г. по гр.д. №
2283/2018 г. на РС-К.. Заявява, че с уважаването на отрицателния
установителен иск е доказано, че ЕТ“Д.Т.-М.“ не е бил съсобственик в
процесния недвижим имот към сключване на договора за продажба от
6.12.2018 г., поради което е налице фактическият състав на иска по чл. 33,ал.2
18
от ЗС, искът е основателен и правилно е бил уважен от окръжния съд.
Съгласно чл. 124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. В случая
ищецът „Т.“ООД-гр.К. с исковата молба от 6.02.2019 г. предявява срещу
двамата ответници „Т.-**“АД-гр.К. и Д.И.Т., ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К. иск с правно
основание чл. 33,ал.2 от ЗС, като претендира за себе си правото да изкупи
продадения между тях недвижим имот 5760,50/6291 ид.ч. от ПИ
************ с твърдение, че той е продаден на трето лице несъсобственик, а
в първото по делото съдебно заседание на 7.11.2019 г. предявява срещу
Д.И.Т., ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К. и отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на 184/6291 ид.ч. от същия
поземлен имот. Интересът си от предявяването на втория иск ищецът
обосновава с необходимостта да бъде отречено със сила на пресъдено нещо
наличието на право на собственост на ответника ЕТ“Д.Т.-М.“ върху идеална
част от процесния поземлен имот, което обстоятелство е от значение и за
основателността на иска по чл. 33,ал.2 от ЗС. Несъмнено е, че искът е
своевременно предявен съгласно чл. 212 от ГПК – в първото по делото
съдебно заседание. С оглед изрично установения от законодателя срок за
предявяване на иск от този вид очевидно няма пречка това да бъде направено
след подаването от страна на ответника на отговора на първоначално
предявения иск. При постановяване на съдебно решение, с което искът по чл.
33,ал.2 от ЗС се уважава или отхвърля, това решение няма сила на пресъдено
нещо относно евентуално прието от съда в мотивната част на решението
обстоятелство, че купувачът не е, съответно, е съсобственик на процесния
недвижим имот. Несъмнено е, че ищецът с отрицателния установителен иск
за собственост, отричайки изобщо правото на ответника, поставя ответника в
положението да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да
се породи, защото когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички
възможни негови основания. При постановяване на решение, с което се
установява със СПН несъществуването на правото на собственост
(съсобственост) на ответника, защитната функция на процеса е по отношение
на субективното право на собственост (съсобственост) на ищеца, чиято
реализация е била засегната от отреченото със съдебното решение право. В
19
случая с оглед предявения вече иск с правно основание чл. 33,ал.2 от ЗС
ищецът е установил наличието на свое претендирано и евентуално защитимо
право, упражняването на което зависи от това дали ответникът-ЕТ е бил
съсобственик на недвижимия имот, за изкупуване на продадените идеални
части от който ищецът претендира. При тези обстоятелства следва да се
приеме, че е налице правен интерес за ищеца от предявяването на
отрицателния установителен иск за собственост, съответно, няма основание
да се приеме, че обжалваното решение в частта му, с която окръжният съд се
е произнесъл по този иск, е недопустимо.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че решението е
недопустимо, тъй като ищецът не е съсобственик на поземелния имот и затова
няма право на иск по чл. 33,ал.2 от ЗС. Въпросът дали ищецът е съсобственик
в процесния поземлен имот, правото на собственост върху идеални части от
който претендира да изкупи, е въпрос по съществото на спора, а не по
неговата допустимост. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че е
налице недопустимост на обжалваното решение поради непрецизен
диспозитив относно уважаването на иска по чл. 33,ал.2 от ЗС. Действително,
изразът „постановява изкупуване“ не е най-точният, уместното е да се посочи,
че се допуска изкупуване или че се признава правото на ищеца да изкупи, но
постановеният от съда резултат е ясен и той е идентичен на тези две по-
прецизни формулировки. Въпросът какви идеални части влизат в тези, които
са допуснати до изкупуване, не е по допустимостта на решението, а в случая
несъмнено е допуснато изкупуването именно на продадените на 6.12.2018 г.
5760,50/6291 ид.ч. от ПИ ************, както претендира ищецът.
Обстоятелството, че в нотариалния акт от 6.12.2018 г. е казано, че АД продава
на съсобственика си ЕТ, е обстоятелство, което подлежи на преценка при
проверката дали искът е основателен, а не дали той е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 33,ал.2 от ЗС съсобственикът може да
продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено
пред него, че никой от тях не е приел това предложение, а ако декларацията е
неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия,
уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително
20
уговорените условия, като искът трябва да се предяви в двумесечен срок от
продажбата. В случая е безспорно, че при продажбата на 5760,50/6291 ид.ч.
от недвижимия имот със сделката, сключена между двамата ответници на
6.12.2018 г., продавачът е продал на купувача своята част от недвижимия
имот без на ищеца да е било предлагано да закупи тази част. Искът по чл.
33,ал.2 от ЗС е предявен на 6.02.2019 г. Спори се между страните дали при
сключването на тази сделка ищецът е бил съсобственик на имота, както и
дали ответникът е бил съсобственик на имота.
Интересът на ищеца да предяви отрицателния установителен иск за
собственост срещу ответника-ЕТ, както и основателността на предявения от
него иск по чл. 33,ал.2 от ЗС, се определят от преценката дали той е
съсобственик на недвижимия имот, правото на собственост относно идеални
части от който е предмет на продажбата от 6.12.2018 г. Защитата на
ответника-ЕТ и по двата предявени иска се основава на твърдението, че той е
съсобственик на същия имот. Затова следва да се провери, на първо място,
основателно ли е твърдението на ищеца, че той към датата на
разпоредителната сделка 6.12.2018 г. е съсобственик на имота, частта от който
е отчуждена. На второ място, следва да се провери основателността на
твърдението на ответника, че той не е трето, неучастващо в съсобствеността
лице, а към датата на сделката 6.12.2018 г. е бил съсобственик на имота и
разпореждането е извършено между съсобственици, поради което ищецът
няма право на изкупуване съгласно чл. 33,ал.2 от ЗС.
Няма спор между страните, че недвижимият имот, правото на
собственост върху идеални части от който е прехвърлено със сделката
покупко-продажба от 6.12.2018 г. между ответниците, е посоченият в акт
№****/31.05.1995 г. за държавна собственост, който тогава е бил предоставен
за оперативно управление на държавната организация „Т.**“ООД. Видно от
същия акт, имотът е с планоснимачен №**** „Д.“, теренът е 6 325 кв.м. и в
него има 11 сгради, както следва: битова сграда с площ 31,50 кв.м., склад-
холандски с площ 95 кв.м., сграда-опаков.лента с площ 300 кв.м., метален
склад с площ 65 кв.м., сграда-чепкало с площ 220 кв.м., сграда-ковано желязо
с площ 165 кв.м., гараж с площ 60 кв.м., сграда-дюшеци с площ 120 кв.м.,
трафопост с площ 46 кв.м. и Д. с канцелария с площ 171 кв.м. Видно от
представения от ищеца в копие с исковата молба нотариален акт
21
№**/31.07.1997 г., „Т.-**“АД-гр.К. продава на ЕТ“И.П.“, О.И.П. сграда-
дюшеци със застроена площ 150 кв.м. и сграда-чепкало със застроена площ
260 кв.м., ведно с терена под тях, построени в имот пл.№**** в кв. I по плана
на града, като е посочено, че цената на двете сгради е 14 781 500 лв., както и
движимите вещи (посочени), находящи се в сградите, за сумата 1 356 000 лв.
Действително, в нотариалния акт не е посочено, че цената за сградите
включва и цена относно продаден терен под тях, но в нотариалния акт
изрично е посочено, че правото на собственост върху недвижимите имоти и
движимите вещи в тях преминава върху купувача от сключването на
договора, поради което собствеността е прехвърлена между страните, а
въпросът относно цената подлежи на евентуално уреждане между тях, ако
продавачът счита, че има основания за такова. За прехвърлянето на правото
на собственост върху конкретни обекти съществено е дали те са посочени в
нотариалния акт, с който е извършена сделката. В случая в нотариалния акт
№**/31.07.1997 г. ясно е посочено, че се продават двете сгради ведно с терена
под тях, т.е. продава се и правото на собственост върху идеална част от
дворното място, независимо, че формулировката е непрецизна (несъмнено е,
че изразът ведно с терена под сградите е правно неиздържан, обектът на
продажбата следва да се посочи като право на собственост върху идеални
части от поземления имот) и че конкретен размер на тази идеална част не е
посочен. Логично е, че под израза „терена под тях“ следва да се има предвид
тази идеална част от дворното място, която се намира под всяка от сградите,
съответстваща на 150 кв.м. и 260 кв.м., общо 410 кв.м. Следва при тези
обстоятелства да се приеме, че с тази сделка през 1997 г. продавачът-АД е
продал на купувача-ЕТ и част от правото на собственост върху имот пл.
№****, а именно върху 410 ид.ч. от него. Видно от представения от ищеца в
копие с исковата молба договор за прехвърляне на фирма заедно с
предприятие от 2.06.2003 г., вписан в СВ-К. на 5.06.2003 г., ЕТ“И.П.-О.П.“-
гр.К. прехвърля на „Т.“ООД-гр.К. предприятието на ЕТ като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, включително сграда-дюшеци със
застроена площ 150 кв.м., сграда-чепкало със застроена площ 260 кв.м., ведно
с терена под тях, построени в имот пл. №**** в кв. I. С оглед на това
прехвърляне се установява, че ищецът през 2003 г. е станал собственик на
двете сгради и на съответната част от дворното място-терена, намиращ се под
тях, т.е. на 410 ид.ч. от него, съответно, той е станал съсобственик на този
22
имот заедно с „Т.-**“АД-гр.К.. С нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот №***/23.11.2004 г., представен в копие от
ищеца с исковата молба, е признато дружеството „Т.“ООД-гр.К. за
собственик по покупка на сграда-чепкало със застроена площ 260 кв.м. и
сграда-дюшеци със застроена площ 150 кв.м., ведно с терена под тях,
построени в имот с пл. №**** в кв. I, кад.район *** по плана на гр. К.. С
нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт № **/31.07.2018 г.
нотариусът е направил поправка в констативния нот.акт №***/23.11.2004 г.,
като вместо „построени“ на нейно място да се добави „представлаващ
410/6291 ид.ч. от“. Видно е, че с нот.акт № **/31.07.2018 г. е направено от
нотариуса заключение относно конкретен размер на притежавани идеални
части от „Т.“ООД относно дворното място, което не почива на изразена воля
относно този конкретен размер нито от страните по сделката, сключена с
нотариалния акт №**/31.07.1997 г., нито от страните по сделката, сключена с
договора за прехвърляне на предприятието на ЕТ от 2.06.2003 г. Доколкото се
касае за размер, който се определя от площта, която заемат двете сгради,
следва да се приеме, че посочените права са действително притежавани за
размер от 410 ид.ч., а относно площта на целия имот следва да се приеме, че
тя е надлежно определена, като в този размер 6 291 кв.м. тя е посочена и с
нотариалния акт №**/6.12.2018 г., с който е сключена между двамата
ответници сделката относно 5760,50/6291 ид.ч. от имота, изкупуването на
който така продаден имот ищецът претендира. Видно от представената с
исковата молба скица на поземлен имот от 20.08.2018 г., площта на ПИ
************ е именно 6 291 кв.м. Няма данни, не се нито твърди, нито
установява по делото това право на собственост да е отчуждено от „Т.“ООД.
Следва да се посочи, че преди 2003 г., със сделка, сключена с нот.акт
№**/18.01.2001 г., „Т.-**“АД-гр.К. продава на О.И.П. само свои сгради,
находящи се в имот с пл. №****, а именно склад-холандски (с №4 от АДС
№****) със застроена площ 95 кв.м., сграда-опаковъчна лента (с № 5 от АДС
№****) със застроена площ 300 кв.м., метален склад (с № 6 от АДС №****)
със застроена площ 65 кв.м., сграда-ковано желязо (с № 8 от АДС №****) със
застроена площ 165 кв.м., гараж (посочено е, че е с № 8, всъщност е с №9 от
АДС №****) със застроена площ 60 кв.м. и офис-помещения, представляващи
две стаи, находящи се в западната част на масивната сграда (с №12 от АДС
№****) Д. с канцелария, със застроена площ на двете стаи 32,40 кв.м. В този
23
нотариален акт изрично е посочено, че обектите се продават като реално
обособени части без терена, върху който са построени. Съответно, същите
тези сгради, вече след 2003 г., са продадени със сделка, сключена с
нотариален акт № 110/4.11.2004 г., от О. И. M.и Ц.Ц.П. на „Т.“ООД. Така към
4.11.2004 г. ищецът „Т.“ООД е собственик на сградите дюшеци и чепкало
ведно с 410/6291 ид.ч. от ПИ **** и на още 6 сгради в същия имот. Видно от
представените от ищеца скици от СГКК-гр.С.З., издадени на 2.04.2019 г.,
ищецът „Т.“ООД е собственик на находящите се в ПИ ************ сгради
1,2,3, 4,5,6,7 и 8. Не се нито твърди, нито установява той да е извършил
отчуждителни сделки относно тези свои имоти до 6.12.2018 г. С решение №
501/18.07.2019 г. по гр.д. 2283/2018 г. на РС-К., влязло в сила на 13.08.2019 г.,
е признато за установено по отношение на ответника по настоящия спор по
иска по чл. 33,ал.2 от ЗС „Т.-**“АД-гр.К. (и спрямо неучастващото в сега
разглежданите спорове дружество „М.Т.“ООД-гр.К.), че „Т.“ООД-гр.К. е
собственик на 410/6291 ид.ч. от ПИ ************. Установява се
следователно, че към датата 6.12.2018 г., на която е сключена сделката, за
изкупуването на имота-неин предмет ищецът претендира, ищецът е
съсобственик относно ПИ ************, притежаващ 410/6291 ид.ч. от него.
Това негово право обосновава наличието за него на правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск и на основание да
претендира за изкупуване на имота, продаден на 6.12.2018 г., по реда на чл.
33,ал.2 от ЗС. Следва при тези обстоятелства да се провери дали ответникът-
ЕТ е съсобственик на същия имот, съответно, дали са основателни
предявените от ищеца два иска.
Видно от представения от ответника-ЕТ с отговора на исковата молба
по иска по чл. 33,ал.2 от ЗС нотариален акт №***/9.02.2007 г., „Т.-**“АД-
гр.К. продава на ЕТ Д.И.Т. с фирма „Д.Т.-М.“ производствен обект-Д.,
представляващ реално обособената източна част от едноетажна масивна
сграда, описана под №** в акт за държавна собственост №****/1995 г.,
представляваща имот с пл. № ****, находяща се в ПИ с пл. №****, за който е
отреден УПИ ******,**** с площ на УПИ **** кв.м. в кв. *** в кад.район
*** в Промишлена зона по плана на гр. К., който обект-Д. е със застроена
площ 140 кв.м. и самостоятелен вход от изток на сградата, с пристройка към
Д.а от юг, с прилежащия застроен терен. Към датата 9.02.2007 г. в имота е
имало 11 сгради, притежавани заедно с идеални части от дворното място от
24
различни собственици („Т.“ООД е притежавало две сгради ведно с идеални
части от терена и още 6 сгради и „Т.-**“АД е притежавало останалите сгради
и идеални части от терена), и следователно положението е аналогично на
положението, което съществува при етажната собственост, поради което
несъмнено продавачът е имал право да прехвърли сграда с идеални части от
дворното място на трето лице свободно, без ограничение по чл. 33,ал.2 от ЗС.
В случая, също както и в нот.акт №**/31.07.1997 г., страните по сделката
продажба от 9.02.2007 г. не са използвали надлежна правна формулировка за
прехвърляне на право на собственост върху идеални части от поземления
имот, както и не са посочили конкретния размер на прилежащия застроен
терен, но също е ясно изразена волята, че се прехвърля „прилежащия
застроен терен“, който застроен терен логично е този под сградата Д. и под
пристройката към Д.а от юг, съответно, прехвърля се право на собственост
върху така определени идеални части от поземления имот. Затова следва да се
приеме, че с продажбата от 9.02.2007 г. ответникът-ЕТ е станал собственик и
на идеални части от поземления имот, т.е. станал е съсобственик на този
поземлен имот. За разлика обаче от съставения в полза на ищеца нот.акт №
**/31.07.2018 г. за поправка в нот.акт №***/23.11.2004 г., в случая не
нотариусът, а самите страни по сделката от 9.02.2007 г. (продавачът „Т.-
**“АД и купувачът Д.И.Т. в качеството си на ЕТ“Д.Т.-М.“) с нотариалния акт
№**/18.10.2018 г. заявяват поправката, като след израза „прилежащия
застроен терен“ се добавя „представляващи 184/6291 идеални части от
поземления имот“. Така правото на собственост, съответно в съсобствеността,
на ответника-ЕТ е определено именно на 184/6291 ид.ч. от поземления имот.
Неоснователно е твърдението на ищеца, сега ответник по жалбата, че от
начина, по който страните са индивидуализирали имота-предмет на
продажбата от 9.02.2007 г., не може да се направи извод, че сградата е
прехвърлена от продавача на купувача заедно със земята под нея. Изразът „с
прилежащия застроен терен“ изявява волята на страните по сделката, че се
продава и правото на собственост върху идеална част от терена. Правото за
ползването на прилежащият терен на една сграда от нейния собственик на
основание чл. 64 от ЗС, доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение, не е необходимо да се отразява
при извършване на прехвърлянето. В случая в нотариалния акт ясно е
изразена воля за извършването на продажба на сграда ведно с прилежащия
25
застроен терен, а не е уговарян начин на ползване на земята за целите на
ползването на постройката.
Относно обстоятелството кой е поземленият имот, право на собственост
относно идеални части от който е продадено със сделката от 9.02.2007 г.,
следва да се вземе предвид, че в нот.акт №***/9.02.2007 г. ясно е посочено, че
сградата-Д. се намира в ПИ с пл. №****, за който е отреден УПИ
******,****. Действително, в този нотариален акт е посочено, че сградата-Д.
представлява имот с пл. № ****, но е несъмнено, че това е правно
невъзможно, тъй като сградата не е поземлен имот и не може да има за нея
планоснимачен номер. Следва още да се посочи, че дори и един имот да е
определен като съставен от два такива, в случая **** и ****, то при
придобиване на сграда в такъв имот ведно с прилежащия й застроен терен
купувачът става собственик, респективно съсобственик, относно целия терен,
т.е. относно целия УПИ, включително, ако той е съставен от два имота, върху
идеални части от тези два имота, поради което купувачът става съсобственик
относно имот №**** и имот № ****. В случая в нотариалния акт
№**/9.02.2007 г. като имот с пл. № **** е посочена сградата-Д., а за нея е
посочено, че се намира в ПИ с пл. №****, поради което е несъмнено, че
купувачът-ЕТ е придобил права именно върху ПИ с пл. №****. Видно от
допълнителното заключение на СТЕ от 25.01.2021 г., изготвено от вещите
лица инж. Р.Л.П. и инж. Н.Ц.П., по отношение на имоти №**** и № **** за
периода от 1.01.1989 г. до датата на изготвяне на заключението няма
извършвани други приключени процедури по ЗТСУ и впоследствие по ЗУТ,
които да касаят недвижимите имоти, както в първоначалния общ имот, така и
разделянето му на две. С това заключение е предоставено копие от
кадастралния план, изработен през 1967 г. и попълнен със заповед №
241/1.11.1989 г., заедно с който план е одобрен и регулационен план, в който
имот с пл. №**** е част от УПИ ******* в кв.1 – Приложение №3 (л.562 от
досието на делото на ОС), ведно с копие от разписния списък, в който имот
**** е с вид и предназначение двор-Д. – Приложение 3а (л. 561 от досието на
делото на ОС). Видно е от тях, че в разписния лист са посочени два отделни
имота - имот №**** Двор Д. и имот **** М. ТКЗС, като само имот №**** е
част от УПИ ******. Видно от същото заключение, следващият кадастрален
план за имот №**** е одобрен със заповед от 14.02.2003 г. и в този план в
имот **** е обособена сграда с пл. № ****, т.е. пл. № **** е посочен за
26
сграда, а не за имот. Видно от същото заключение, планът за регулация,
одобрен с решение от 2006 г., е изработен върху кадастралния план, одобрен
със заповедта от 14.02.2003 г. и процесният имот попада в УПИ ******,****
в кв. *** – Приложение 4 (л. 563). Видно е следователно, че всъщност два
поземлени имота №**** и № **** не са били обединявани, а дворното място,
посочено в АДС от 31.05.1995 г., представлява имот №****. Видно от същото
заключение, следващият план за регулация е изработен върху същия
кадастрален план, одобрен със заповедта от 14.02.2003 г., и е одобрен с
решения от 30.09.2013 г. и 30.10.2013 г., и имот с пл. №**** е урегулиран
като УПИ ******,**** в кв. ***, като към този парцел е включен и имот с №
7022, който план е действащият и до момента. Видно от същото заключение,
със заповед от 26.11.2015 г. е одобрена КК за ПИ ************. Следва да се
заключи, че поземленият имот, в който ищецът и ответникът са придобили
право на собственост върху сгради и върху идеални части от имота, е именно
ПИ №****, а след 2015 г. и понастоящем ПИ **************. Следва при
тези обстоятелства само да се посочи, че дори и да се приеме, че той включва
и сграда с пл. №**** или поземлен имот с такъв номер (което не е вярно с
оглед изложеното по-горе), то ответникът, придобивайки права върху имот,
съставен от два други имота, придобива право на собственост върху идеални
части и от обединените два имота, съответно, той притежава права върху ПИ
№****, понастоящем ПИ **************.
Неоснователни са съображенията на ответника по жалбата, че страните
по сделката от 9.02.2007 г. не са имали воля да прехвърлят заедно със
сградата Д. и правото на собственост върху идеална част от поземления имот
(земята под сградата, както посочва ответникът по жалбата) с оглед
последващи действия и волеизявления на страните по сделката. Волята на
страните да извършат покупко-продажбата и на правото на собственост върху
идеална част от поземления имот е ясно изразена от тях в нотариалния акт,
както бе посочено по-горе. Именно тази воля е определящата какъв е
предметът на сделката. След като в нотариалния акт е посочено, че се продава
и право на собственост върху идеална част от дворното място, то сделката е
породила като последица прехвърляне на това право на собственост.
Последващи действия във връзка с оповестяване на сделката и с изпълнение
на данъчни и други административни задължения, както и последващи
изявления на страните по нея, са без правно значение за така породеното със
27
сключването на сделката нейно действие. Съответно, затова неоснователно
ответникът по жалбата счита, че последващо, през 2015 г. посочване на
ответника-ЕТ в имотния регистър при Община К. (л.83 от делото на ОС) като
собственик на сграда, описана като „реално обособена източна част от ПИ
**** (МС-Д.) със ЗП-140 кв.м.“, като вписването е направено по партидата на
имот № ****, може да разколебае извода, че ищецът е придобил право на
собственост именно относно ПИ ****, още повече, че както бе вече посочено
по-горе, сградата Д. не е поземлен имот, съответно, не е ПИ ****. Начинът на
деклариране на имота пред данъчните власти и пред общината не е действие,
което да обоснове промяна относно придобито право на собственост. Следва
затова само да се посочи, че в представената от ответника-ЕТ с отговора на
насрещната искова молба декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти на стр.6 действително е отбелязано, че заявеният
от ЕТ имот е с планоснимачен №**** но това посочване е направено
служебно от съответното длъжностно лице (Д.Г.), а не от ЕТ, който изрично е
декларирал че е собственик на земя с площ 140 кв.м. съгласно нот.акт №**.
Следва затова само да се посочи, че в декларацията по чл. 17 от 2007 г. от
МДТ, подадена от ЕТ до Община К. (л.191-192) ищецът декларира в графата
вид на имота отделно земя и отделно сграда, в графата относно собствеността
посочва и за двата имота, че тя е частна, а в графата за дата на придобиване
посочва 9.02.2007 г. Обстоятелството, на 16.11.2006 г. лицето Г.М.К. (според
ответника по жалбата той е представляващ „Т.-**“АД, каквото отразяване в
заявлението няма) е подал до кмета на Община К. заявление (л.84) за
изменение на кадастралния план на процесния поземлен имот (който в
заявлението обаче е посочени като ПИ ******,****) и впоследствие през 2009
г. е съставен акт за непълноти и грешки (л.85-86) относно процесния ПИ,
също е без правно значение относно възникналата със сделката от 9.02.2007 г.
собственост на ответника-ЕТ върху идеални части от дворното място. Така
подаденото заявление неоснователно се разглежда от ответника по жалбата
като обстоятелство, че самият прехвърлител на сградата-Д. „Т.-**“АД,
действащ чрез своя законен представител Г.К. (подписал акта) е удостоверил,
че не счита ЕТ“Д.Т.-М.“ за собственик на земя в процесния имот, а счита за
такива само „Т.-**“АД и праводателя на „Т.“ООД, тъй като в заявлението
такива обстоятелства няма посочени. Невярно е твърдението на ответника по
жалбата, че в акта за непълноти и грешки от 2009 г. изрично са посочени „Т.-
28
**“АД като собственик на терен, О.И.П. (праводател на ищеца „Т.“ООД по
отношение на 410/6291 ид.ч. от имота) като собственик на сгради и терен и
Д.И.Т. като собственик единствено на сграда част от Д. с площ от 140 кв.м.
Видно от текста на този акт, в него като заинтересувани лица са посочени
Г.М.К. като собственик на терен на „Т.-**“ООД-гр.К., О.И.П. като собственик
на сгради и терен и Д.И.Т. като собственик на сграда-част от Д. с площ 140
кв.м., както и е посочено, че при изработването на кадастралния план от 2003
г. не е заснет и съответно отразен правилно имот №**** с площ 6218 кв.м.,
като в тази площ се включва и 160 кв.м. имот № ****, който е офис на О.И.П.
и на Д.И.Т. като собственик на сграда-част от Д. с площ 140 кв.м. по
нотариален акт. Видно е, че и тук се сочи наличие на имот № **** с площ 160
кв.м., който е офис (както бе вече посочено, това е правно невъзможно,
сградата не може да бъде поземлен имот № ****), при това офис на О.И.П.
(който е праводател на ищеца по исковете и тогава ищецът следва да отчита
този документ с оглед на правата, които претендира за себе си относно ПИ
№****) и на Д.И.Т.. Обстоятелството, че съгласно партидата на процесния
ПИ в имотния регистър (л.87), при вписването на ЕТ“Д.Т.-М.“ на 20.02.2007 г.
като собственик в имот №**** изрично е отбелязано, че същият е собственик
на сграда Д. с площ от 140 кв.м., но не е отбелязано, че той е собственик и на
земя в процесния имот, също не може да се отрази на правото на ответника-
ЕТ, придобито при сделката продажба от 9.02.2007 г. Невярно е твърдението
на ответника по жалбата, че във връзка с прокурорска проверка по жалба на
дружеството-ищец във връзка с намиращ се в процесния ПИ трафопост
ЕТ“Д.Т.-М.“ е дал обяснения на 12.02.2018 г. (л.88), в които според ищеца и
към началото на 2018 г. той счита „Т.-**“АД за единствен собственик на
земята в процесния имот, в противен случай той би посочил и себе си като
съсобственик. Видно от текста на тази обяснителна записка, Д.Т. заявява, че
със съгласието на фирма „Т.-**“АД като собственик на имота и на трафопоста
той е сключил договор за електрическа партида с EVN, както и че доколкото
знае територията около 6 000 кв.м. е собственост на фирма „Т.-**“ (което
очевидно кореспондира на прехвърлянето с нотариалния акт от 6.12.2018 г. от
„Т.-**“АД на ЕТ“Д.Т.-М.“ на 5760,50/6191 ид.ч. от ПИ № ************) и
има един трафопост, който също е нейна собственост. Съответно,
неоснователно ответникът по жалбата счита, че в случая било налице
извънсъдебно признание на негативен за ответника факт от самия него, от
29
което се установявало още веднъж, че действителната воля на страните при
сделката от 9.02.2007 г. е била да се прехвърли единствено сградата-Д., но не
и каквато и да е част от земята. Обстоятелството дали в ГФО на ответника-ЕТ
за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. (л.89-100) той е обявил или не е обявил наличието
на земи като ДМА на търговеца неправилно се тълкува от ответника по
жалбата във връзка с наличието или не на право на собственост на ЕТ върху
имота, респективно, като индиция за липса на такава собственост. Както бе
вече посочено по-горе, придобиването на собствеността се установява от
изявената и отразена в нотариалния акт воля на страните по сделката и за
съществуването на така възникналото право на собственост е без значение
дали относно предприятието на ответника-ЕТ, след като той е придобил
правото на собственост върху идеална част от процесния ПИ, тази земя е била
отразена счетоводно като ДМА на търговеца, съответно, е била отразена във
финансовите му отчети. Съответно, без правно значение за правото на
собственост на ответника-ЕТ са отразяванията в счетоводния баланс към
31.12.2007 г. на продавача „Т.-**“АД, респективно, посочване в частта
относно ДМА на дружеството, че то притежава земи на стойност 2000 лв. за
2007 г. и за предходната година сумата на стойността на ДМА-земи е същата,
съответно, не може да бъде споделено заключението на ответника по жалбата,
че ответникът-ЕТ не е придобил собственост върху идеална част от терена,
защото ако „Т.-**“АД е прехвърлил на ответника ЕТ“Д.Т.-М.“ някаква част
от земята, която притежава, тази промяна е щяла да бъде отразена в
счетоводния баланс, като сумата за 2007 г. е щяла да бъде по-малка от тази от
предходната година. Неправилен е изводът на ответника по жалбата, че при
липса на подобно отразяване във финансовите отчети на ответника и в
счетоводния баланс на продавача „Т.-**“АД, то следва извод, който да касае
волята им при сключването на сделката продажба на 9.02.2007 г. , а именно че
действителната им воля е била да не прехвърлят правото на собственост
върху част от земята в процесния имот със сделката от 9.02.2007 г.
Неправилно ответникът по жалбата интерпретира и казаното в сведение на
Г.К. в качеството му на изпълнителен директор на „Т.-**“АД от 14.05.2019 г.,
дадено пред РП-К. (л.101), като относимо към волята на страните по седлаката
от 9.02.2007 г. - че и към 2019 г. „Т.-**“АД е считал, че е бил единствен
собственик на земята в процесния ПИ, а е продал на Д.Т. единствено сграда,
от което следва, че действителната воля на продавача по сделката от 9.02.2007
30
г. е била да продаде единствено сградата-Д.. Затова е очевидно неоснователно
е и разбирането на ответника по жалбата, че такъв извод се потвърждавал и от
факта, че на 17.07.2018 г. с нотариален акт за покупко-продажба №*** (л.102)
„Т.-**“АД е продал на „М.Т.“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала
е именно Д.И.Т., процесния поземлен имот с площ от 6291 кв.м. и
следователно и към този момент „Т.-**“АД се е считал за собственик на
цялата земя в процесния имот, включително и на тази под продадената на
ЕТ“Д.Т.-М.“ сграда-Д., а самият Д.Т. в качеството си на управител и
едноличен собственик на капитала на „М.Т.“ЕООД се е съгласил да закупи
всички 6 291 кв.м. от процесния ПИ, поради което от така извършеното
разпореждане е видно, че действителната воля на страните по сделката от
9.02.2007 г. не е била да прехвърлят каквато и да е част от правото на
собственост върху земята в процесния имот, а само върху сградата-Д..
Впрочем, при възприемане на такова разбиране би следвало ищецът да
приеме, че и той няма право на собственост върху дворното място, след като
от страна на „Т.-**“АД не е отчетено при продажбата, сключена с нот.акт
№**3/17.07.2018 г., ищецът „Т.“ООД да притежава право на собственост
върху идеални части от този поземлен имот. Съответно, наличието на правото
на собственост на ответника-ЕТ върху идеална част от ПИ №**** не може да
бъде нито установено, нито опровергано от показанията на разпитания по
делото свидетел, дадени относно прехвърлянето и осчетоводяването на
правото на собственост и върху част от земята в процесния имот с
нотариалния акт от 9.02.2007 г. Подаваните от ответника-ЕТ статистически
данни също се явяват последващи придобиването правото на собственост
действия в изпълнение на специфични задължения, които действия не се
отразяват на съществуването на това право. Затова изискването такива
документи да се представят по делото е неправилно допуснато, касае се за
неотносими документи, тъй като от тях не може да установи придобиване или
не на право на собственост от ЕТ. От обстоятелство, че съгласно данните от
имотния регистър към Община К. партидата на ЕТ“Д.Т.-М.“ по отношение на
процесния имот е под № ******* и е открита едва на 18.10.2018 г., не може да
се прави извод относно волята на страните при сключването на сделката
продажба на 9.02.2007 г. Разсъждението на ответника по жалбата, че при
подаването на заявление до СГКК-гр.С.З. за издаване на скица за процесния
имот във връзка с подготвяната покупко-продажба между „Т.-**“АД и „М.Т.“
31
от 17.07.2018 г., то е подадено от Д.И.Т. като пълномощник на „Т.-**“АД, а
ако ЕТ“Д.Т.-М.“ е станал собственик на идеална част от ПИ ************ е
можел да го направи в лично качество, легитимирайки се като собственик на
идеални части в имота, не е правен довод, съответно, идеална който да е от
значение за опровергаване на установения факт, че със сделката от 9.02.2007
г. страните са се съгласили да бъде продадено и правото на собственост върху
идеална част от поземления имот (прилежащия застроен терен на сградата).
Лишено от правна логика е заявлението на ответника по жалбата, че в
решение № 305/6.08.2019 г. по адм.д. № 158/2019 г. на Административен съд-
С.З. съдът е констатирал, че съгласно споразумение-съгласие от 21.09.2019 г.
„Т.-**“АД е дало съгласие на „М.Т.“ЕООД да постави два броя метални
съоръжения съгласно разрешение за поставяне в собствения му имот с идент.
№************* по КККР на гр. К., от което да следва, че е видна волята на
страните по договора за покупко-продажба на сградата Д. да не прехвърлят
каквато и да е част от правото на собственост върху земята, защото в
противен случай за Д.Т. нямаше да е необходимо да иска съгласие от
собственика на земята „Т.-**“АД за поставяне на преместваеми съоръжения в
имота, а щеше да постави същите в качеството си на ЕТ“Д.Т.-М.“ или щеше
да предостави сам съгласието си на „М.Т.“ЕООД за поставяне на въпросните
съоръжения. Неоснователно е и твърдението на ответника по жалбата, че с
оглед заявеното в молба на ЕТ“Д.Т.-М.“ от 27.03.2018 г. до кмета на Община
К. (какъвто документ не е представен по делото), че е собственик на сгради и
че със собственика на терена „Т.-**“АД има предварителен договор от
1.03.2018 г. за закупуване на терена, следва, че към 27.03.2018 г. ЕТ“Д.Т.-М.“
е бил наясно, че е собственик единствено на сгради в процесния ПИ, но не и
на земята, като с цел да придобие последната е сключил предварителен
договор от 1.03.2018 г. за закупуване на терена, респективно, че такова
обстоятелство следва да бъде отчетено в насока при сделката от 9.02.2007 г.
ответникът-ЕТ да не е придобил право на собственост върху идеална част от
поземления имот.
Не се нито твърди, нито установява така придобитите през 2007 г. право
на собственост върху сградата-Д. (и на пристройката към нея, съответно
сградата-Д. с идентификатор понастоящем ************** и сградата
пристройка Д. сега с идентификатор ************.10) ведно с право на
собственост (съсобственост) относно идеални части от ПИ №**** да са
32
отчуждени от ЕТ към датата 6.12.2018 г., следователно купувачът-ЕТ по
сделката от 6.12.2018 г. при покупката на 5760,50/6291 ид.ч. от ПИ
************ е бил съсобственик на този имот. Видно от изпратената от
нотариус Н.К. документация-препис от неговото нот.д. № ***/**** г., при
сключването на сделката покупко-продажба между ответника-АД и
ответника-ЕТ на 6.12.2018 г., когато АД продава на ЕТ всички притежавани
от АД 5 760,50/6291 ид.ч. от ПИ ************, в издадената от СГКК-гр.С.З.
на 21.10.2018 г. скица на този ПИ е посочено, че собственици на имота на
„Т.“ООД за 410/6291 ид.ч. от правото на собственост, „Т.-**“АД без да има
данни за идеалните части и ЕТ“Д.Т.-М.“ за 184/6291 ид.ч. от правото на
собственост, както и е посочено наличието на 11 броя сгради в този имот. При
тези обстоятелства основателно в нотариалния акт от 6.12.2018 г. е посочено,
че „Т.-**“АД продава на свой съсобственик, а именно на съсобственика си
ЕТ“Д.Т.-М.“ чрез Д.И.Т., всички свои притежавани идеални части от имота,
определени на 5760,50/6291 ид.ч. Установява се следователно, че при
сключването на сделката на 6.12.2018 г. ответникът-ЕТ е бил съсобственик на
правото на собственост върху ПИ ************ с оглед правото, придобито
със сделката покупко-продажба от 9.02.2007 г. Следва при тези обстоятелства
само да се посочи, че след като ответникът-ЕТ е собственик въз основа на
посочената сделка, то няма основания да се проверява и преценява дали той
евентуално е придобил имота по давност с оглед евентуалното негово
позоваване и на придобивна давност, а именно с твърдение, че от 2007 г.
ЕТ“Д.Т.-М.“ владее идеалните части от процесния ПИ, декларирани са в
служба „Общински приходи“ към Общината чрез редовно подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ и е заплащал дължимия данък. При тези
обстоятелства неоснователно ищецът претендира за него да бъде признато от
съда право на изкупуване и да бъде допуснато изкупуване на процесните
5760,50/6291 ид.ч. от ПИ ************, продадени от първия ответник „Т.-
**“АД-гр.К. на втория ответник Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. с
договора за продажба от 6.12.2018 г., сключен на същата дата с нот.акт №**,
том **, рег. № *****, дело № ***/**** г. на нотариус Н.К.. Правото на
изкупуване по чл. 33,ал.2 от ЗС може да бъде упражнено от съсобственика
единствено в хипотезата, при която купувач на съответната идеална част е
трето, неучастващо в съсобствеността лице, но в случая разпореждането
между двамата ответници е извършено между тях като съсобственици, поради
33
което искът по чл. 33,ал.2 от ЗС е неоснователен. Следва затова само да се
отбележи, че в случая неоснователно ответникът-ЕТ се позовава на наличие и
на основание за отхвърляне на този иск и с оглед постановката на ТР №
45/1.04.1960 г. на ВС, ОСГК, тъй като според тях разпоредбите на чл. 33 от
ЗС не се прилагат в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват
отделни сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях
желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части
от мястото, докато в случая е налице т.нар. хоризонтална етажна собственост,
тъй като в съсобствения имот има самостоятелни сгради, които принадлежат
на отделни съсобственици на мястото, но със сделката от 6.12.2018 г. не се
продава сграда ведно с идеални части от поземления имот, а само идеални
части от поземления имот. Следва при тези обстоятелства още само да се
отбележи, че ищецът претендира за изкупуване на продадените със сделката
от 6.12.2018 г. 5 760,50/6291 ид.ч. от имота, но при приемането, че ищецът
притежава право върху 410/6291 ид.ч. от имота и ответникът-ЕТ притежава
184/6291 ид.ч. от имота, т.е. общо те двамата притежават 594/6291 ид.ч. от
ПИ ************, а първият ответник е продал на втория ответник
5 760,50/6291 ид.ч., то с оглед данните по делото са продадени 63,50/6291
ид.ч. вповече от притежаваните от ищеца.
Установява се следователно, че ищецът неоснователно претендира по
предявения от него отрицателен установителен иск за собственост да се
признае спрямо ответника-ЕТ той да не е собственик на правото на
собственост върху 184/6291 ид.ч. от ПИ ************, както и неоснователно
претендира по предявения от него против двамата ответници иск с правно
основание чл. 33,ал.2 от ЗС да се признае негово право на изкупуване и да се
допусне изкупуването на продадените от ответника-АД на ответника-ЕТ
5760,50/6291 ид.ч. от ПИ ************, съответно, такова изкупуване да
бъде допуснато с решението на съда. Исковете са неоснователни и
неправилно са уважени от окръжния съд. Въззивната жалба е основателна.
Следва обжалваното решение на окръжния съд да бъде изцяло отменено, като
се постанови отхвърляне на исковете.
С оглед резултата от въззивното обжалване на ответника по исковете и
жалбоподател Д.И.Т., ЕТ с фирма „Д.Т.-М.“-гр.К. следва да се присъдят
всички направени по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
Съгласно представения от жалбоподателя в съдебното заседание на
34
апелативния съд на 24.11.2021 г. списък на направените от него разноски в
двете съдебни инстанции, той претендира за присъждане на разноски за
производството пред окръжния съд в размер общо на 2 150 лв., от която
сумата 150 лв. е за платено възнаграждение за СТЕ и сумата 2 000 лв. е за
платено адвокатско възнаграждение. В производството пред окръжния съд
ответникът-ЕТ е платил сумата 150 лв. за възнаграждение за експертиза
(л.572) и сумата 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение (л.52-гръб). Съгласно
списъка, направените от жалбоподателя разноски за въззивното производство
са общо в размер на 2 394 лв., от която сума 394 лв. е платената ДТ и 2 000 лв.
е платено адвокатско възнаграждение. Плащането на ДТ е извършено с
платежното нареждане от 18.05.2021 г. (л.12), а адвокатското възнаграждение
е платено в брой на 24.11.2021 г., видно от представения договор (л.46). При
тези обстоятелства ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника-ЕТ,
сега жалбоподател, общо сумата 4 544 лв. за направените разноски за
производството по делото пред двете съдебни инстанции.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 260121/14.04.2021 г. по гр.д. №
70/2019 г. на ОС-С.З., с което съдът приема за установено, че ЕТ“Д.Т.-М.“-
гр.К., представляван от Д.И.Т., не е собственик на 184/6291 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в гр.К., по
КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/26.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***, парцел * по плана
на гр. К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на
трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници по
КК: имоти № *************, № **************, № ************, №
************, № ************ и № *************, постановява изкупуване
в полза на „Т.“ООД-гр.К. на продадените от „Т.-**“АД-гр.К. на купувача
ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К. чрез Д.И.Т. с договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 6.12.2018 г. съгласно нот.акт №**, том **, рег. № *****, дело №
***/**** г. на нотариус Н.К. 5760,50/6291 ид.ч. от правото на собственост
върху ПИ с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в
гр.К., по КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/26.11.2015 г. на
35
изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***,
парцел * по плана на гр. К., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов
обект, при граници по КК: имоти № *************, № **************, №
************, № ************, № ************ и № *************, при
цена съгласно договора 9 720 лв., както и са осъдени „Т.-**“АД-гр.К. и
ЕТ“Д.Т.-М.“-гр. К.- Д.И.Т. да заплатят на „Т.“ООД-гр.К. разноските по делото
в размер на 5 060,40 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ООД-гр.К., ***, ЕИК ********* против
регистрирания от Д.И.Т. ЕТ „Д.Т.-М.в“-гр.К., бул. „** п.ш.п.“**, вх. *, ап.*,
ЕИК ********* отрицателен установителен иск за признаване за установено,
че ответникът ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К., регистриран от Д.И.Т., не е собственик на
184/6291 ид.ч. от ПИ с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м.,
находящ се в гр.К., по КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/26.11.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***,
парцел * по плана на гр. К., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов
обект, при граници по КК: имоти № *************, № **************, №
************, № ************, № ************ и № *************, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения с искова молба от 6.02.2019 г. от „Т.“ООД-
гр.К., ***, ЕИК ********* против „Т.-**“АД-гр.К., ЖК“И.“№**, ЕИК
********** и регистрирания от Д.И.Т. ЕТ „Д.Т.-М.в“-гр.К., бул. „**
п.ш.п.“**, вх. *, ап.*, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 33,ал.2 от ЗС
за признаване в полза на ищеца „Т.“ООД-гр.К. правото да изкупи и допускане
изкупуването в негова полза на продадените от продавача „Т.-**“АД-гр.К. на
купувача ЕТ“Д.Т.-М.“-гр.К. чрез Д.И.Т. с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 6.12.2018 г., сключен с нот.акт №**/6.12.2018 г., том **,
рег. № *****, дело № ***/**** г. на нотариус Н.К., 5760,50/6291 ид.ч. от ПИ
с идентификатор ************ с площ 6291 кв.м., находящ се в гр.К., по
КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/26.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с номер по предходен план квартал ***, парцел * по плана
на гр. К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на
трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници по
КК: имоти № *************, № **************, № ************, №
36
************, № ************ и № *************, на цената съгласно
договора 9 720 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.“ООД-гр.К., ***, ЕИК ********* да заплати на
регистрирания от Д.И.Т. ЕТ „Д.Т.-М.в“-гр.К., бул. „** п.ш.п.“**, вх. *, ап.*,
ЕИК ********* сумата 4 544 лв. – разноски за производството по двата иска,
общо направени пред Окръжен съд-С.З. и пред Апелативен съд-Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
37