Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 557 / 26.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 3144 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
К.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.П. ***, с който
претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита по АНД №
121/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и КАНД № 827/2018г. по описа на
Административен съд – Бургас водени по повод издаден от Община Бургас фиш по
ЗДвП, който е анулиран, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2018г. до
окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по настоящото дело
разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба и пледира за нейното уважаване.
Ответникът
по иска – Община Бургас, чрез юрисконсулт Г., оспорва предявеният иск и иска да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за частична основателност на иска,
като счита, че искът следва да бъде намален до минималния размер от 300 лева,
определен по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Факти:
От
представените по делото доказателства се установява, че с фиш № 0019045 от
02.10.2017г. на инспектор към Община Бургас на ищеца К.С.К., на основание
чл.178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП), за нарушение на чл.94, ал.3
от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв.
На
06.10.2017г. К. подал възражение до кмета на Община Бургас, с което оспорил
извършеното нарушение и размера на наложената глоба.
Фишът
е обжалван пред Районен съд – Бургас от К. с жалба от 04.12.2017г., която не е
препратена, за това на 10.01.2018г. ищецът подал нова жалба директно до
председателят на Районен съд Бургас с твърдение, че на 04.12.2017г. е обжалвал
фиш издаден по реда на ЗДвП, по която няма образувано дело. Така е било
образувано административно-наказателно дело № 121 по описа на съда за 2018г. С определение
№ 303/02.03.2018г.,
съдът е оставил без разглеждане жалбата на ищеца против издадения по реда на
ЗДвП фиш, прекратил е производството пред БРС и е изпратил преписката по
компетентност на Община Бургас за продължаване на административнонаказателното
производство и съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Това
определение на районния съд е обжалвано пред Административен съд – Бургас,
който с определение № 870/18.04.2018г. по КАНД № 827/2018г. е оставил в сила определението
на районния съд. Определението на Административен съд – Бургас е окончателно.
В
процеса пред Районен съд – Бургас настоящият ищец е имал процесуално качество
на жалбоподател и е бил представляван от упълномощен представител – адвокат. В
този съдебен процес жалбоподателят е направил разноски в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение (л.10 от АНД № 121/2018г. на БРС). Жалбоподателят е извършил
разноски и в производството пред Административен съд – Бургас, което било
образувано по частна касационна жалба на К., и в което той бил частен
жалбоподател. За адвокатска защита на тази инстанция е заплатил адвокатски
хонорар в размер на 200 лв. (л.5 от КАНД № 827/2018г. на Адм. съд – Бургас).
С
писмо с рег. № 94-01-8729 от 14.03.2018г. Община Бургас е поканила К. да се яви
в тридневен срок от получаване на настоящата покана на конкретно посочен адрес
за анулиране на издадения фиш и за съставяне на АУАН. Поканата е получена на
16.03.2018г. от сина му (л.33). С уведомление с рег. №
94-01-8729(1)/22.03.2018г. К. е заявил, че няма да се яви за съставяне на АУАН,
тъй като Определение № 303/2018г. на БРС не е влязло в сила, същото е обжалвано
на 13.03.2018г. и се очаква образуване на дело в Административен съд – Бургас
(л.32).
На
08.05.2018г. Районен съд – Бургас е изпратил до община Бургас препис от
определение № 303/02.03.2018г. на БРС по АНД № 121/2018г. и препис от
определение № 870/18.04.2018г. на Административен съд – Бургас за сведение и
изпълнение (л.31). В резултат на това на 09.05.2018г. община Бургас е изпратила
отново покана до К. да се яви в тридневен срок от получаването й за анулиране
на издадения фиш и за съставяне на акт АУАН (л.30). Поканата е била изпратена
два пъти по пощата и върната с отбелязване „Пратката не е потърсена от
получателя“ (л.28-29).
На
30.07.2018г. ищеца изпратил до директора на УКОРС при Община Бургас молба с
искане да му бъде отговорено дали ще бъде изпълнено определението на съда за
издаване на АУАН или преписката ще бъде прекратена и фиша анулиран (л.14).
На
05.10.2018г. К. *** покана за
доброволно
плащане
във
връзка
с възстановяване на направени разходи по отменен фиш, без водене на дела по
ЗОДОВ (л.13).
В
писмо адресирано до главен юрисконсулт в дирекция „ПНО“, Община Бургас е
посочено от юрисконсулт в дирекция „УКОРС“, Община Бургас, че след два
неуспешни опита за връчване на поканата на господин К. и изтичане на
давностните срокове за съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН, администартивнонаказателонто
преследване срещу К. е прекратено и фиш № 0019045 от 02.10.2017г. е анулиран
(л.27).
Правни
изводи:
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда,
че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
В
конкретният случай ищецът твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразен фиш
издаден по реда на ЗДвП, като счита, че този фиш мълчаливо е отменен, освен
това твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразни действия на служител на
Община Бургас изразяващи се в издаването на фиша. Вредите според ищеца
представляват платеното адвокатско възнаграждение по АНД № 121/2018г. на БРС и
по КАНД № 827/2018г. на Адм. съд – Бургас в размер общо на 500 лева.
Ответникът
Община - Бургас е юридическо лице отговарящо по смисъла на чл.205 от АПК за вредите
нанесени от незаконосъобразните актове на неговите органи.
За
уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка
връзка с посоченият незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган.
Непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността
на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието
се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена както в действие, така
и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.
В
процесния случай не се твърди вредите да са нанесени от незаконосъобразен
административен акт, доколкото фишът по чл.186, ал.1 от ЗДвП няма качеството на административен акт, а и
да има, той не е отменен по съдебен ред. Съдебното производство, което се е
водило не е разглеждало законосъобразността на такъв акт. Производството пред
първата инстанция е било прекратено и жалбата е била оставена без разглеждане.
Така постановения съдебен акт е бил оставен в сила от горната инстанция.
На
основание чл.186, ал.3 от ЗДвП на ищецът е издаден фиш за неправилно паркиране
на МПС в отсъствието на собственика. Закрепването на уведомлението за издадения
фиш към моторното превозно средство, на основание чл.186, ал.3, изр. последно
се смята за връчване на фиша. Съгласно ал.7 на същия член, ако така издадения
фиш не е платен доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята
за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичен
изпълнител.
Същевременно
на основание чл.186, ал.2 от ЗДвП, на лице, което оспорва извършеното от него
нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт, т.е. преминава се
към образуване на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН.
Съвкупното
тълкуване на посочените норми сочи, че с фиша може да се наложи глоба само ако
собственикът на автомобила не оспорва нарушението и/или размера на глобата,
като съобразно тълкуването на нормата на ал.7 от чл. 186 на ЗДвП, възраженията
в тази насока следва да бъдат депозирани в 7-дневен срок от датата на издаване
на фиша, защото след този срок фишът се „превръща” във влязло в сила
наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение.
В
процесния случай няма незаконосъобразен акт, издаден от административен орган.
Ищецът четири дни след издаването на фиша, на 06.10.2018г. е депозирал до кмета
на община Бургас възражение, в което ясно е посочил, че оспорва извършването на
нарушението и размера на глобата. Възражението е депозирано в срок, получено е
на същата дата в община Бургас, видно от поставения върху него регистрационен
индекс, а това означава, че с получаване на възражението автоматично следва да
се задейства процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление по реда на ЗАНН. Това е така, защото фишът се съставя само при
безспорно приемане от собственика (или извършителя), че описаното нарушение е
осъществено и не се спори относно размера на глобата. Възможно е след възразяването
на фиша административнонаказващият орган да не инициира такава процедура по
ЗАНН в случаите, когато аргументите изложени във възражението се считат от този
орган за основателни и той приеме, че няма извършено административно нарушение,
т.е. органът може да не прави нищо и това да се е незаконосъобразно бездействие.
В този контекст не може да съществува мълчалива или изрична отмяна на фиша,
нито анулиране – фишът произвежда правно действие, т.е. налага глоба, която
подлежи на изпълнение, ако са изтекли 7 дни от издаването му и липсва
възражение подадено през този период. Наличието на навреме подадено възражение
по чл.186, ал.2 от ЗДвП автоматично препятства правното действие на фиша,
защото той би подлежал на изпълнение само при условията на чл.186, ал.7 вр.ал.2
от ЗДвП. Не е нужно органът да издава нарочен акт, който да преустанови
действието на фиша.
В
конкретния случай, според административната преписка, представена по делото,
наказващият орган е поканил ищеца да бъде съставен АУАН. Поканата е получена
надлежно на 16.02.2018г. На 22.03.2018г. пълномощникът на ищеца писмено е
заявил пред община Бургас, че неговият доверител няма да се яви, тъй като
определението на районния съд по АНД № 121/2018г. не е влязло в сила. След
постановяване на определението на Административен съд Бургас по КАНД №
827/2018г. опитите на наказващият орган да покани ищецът да състави АУАН се
оказали неуспешни.
Крайният
резултат е, че ищецът не е понесъл наказание за административното нарушение,
посочено във фиша. Както беше казано по-горе, правното действие на фиша отпада
автоматично с подаване на възражение, с което се оспорва извършеното нарушение
или размера на наложената глоба, ако това възражение е подадено в срока по чл.
186, ал.7 от ЗДвП, т.е. преди фишът да се е трансформирал във влязло в сила
наказателно постановление. Това води до извода, че ищецът не търпи никакви
вреди от бездействието на органа да образува административнонаказателно
производство със съставянето на АУАН. Това производство би довело до утежняващ
за ищеца акт - налагане на наказание за извършено административно нарушение, а
същевременно подаденото възражение е преустановило правното действие на фиша. Сезирането
на районния съд с искане за отмяна на фиша като незаконосъобразен са неоправдани
и напълно излишни и ненужни действия на ищеца, тъй като навременното възражение
практически препятства правното действие на фиша. От този момент насетне
бездействието на наказващият орган не е в ущърб на ищеца, тъй като след
възражението съставения фиш не може да произведе правно действие, т.е. не
подлежи на принудително изпълнение.
Протеклата
съдебна процедура, чиито краен резултат е оставяне без разглеждане на жалбата,
прекратяване на съдебното производство и изпращане на преписката до наказващият
орган за образуване на административнонаказателно производство, доколкото е
напълно ненужна, не може да обоснове извод, че ищецът е претърпял вреди от
наемането на процесуален представител да го защитава в това съдебно
производство. Чрез тази процедура ищецът не се е защитил от застрашаващ
неговите права незаконосъобразен акт на администрацията, тъй като към датата на
иницииране на съдебното производство правното действие на фиша е преустановено
от навреме подаденото възражение срещу него. Сторените разноски за адвокат в процедура,
която по никакъв начин не защитава ищеца, няма за предмет наказателно
постановление (по чиято аналогия е процедирал), не са от категорията вреди,
които подлежат на репариране. Аргумент в тази насока е и факта, че съдебното
производство не е приключило с акт по същество, с който оспореният фиш да бъде
отменен като незаконосъобразен.
По
изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен –
липсват претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган.
По
тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.П.
*** иск, с който претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за
защита по АНД № 121/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и КАНД № 827/2018г.
по описа на Административен съд – Бургас водени по повод издаден от Община
Бургас фиш по чл.186 от ЗДвП - мълчаливо отменен по твърдение на ищеца, ведно
със законната лихва, считано от 18.04.2018г. до окончателното плащане.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: