Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на единадесети декЕ.ври две хиляди
и осЕ.надесета година в състав :
Съдия: Зорница Гладилова
При
секретар Стефани Калоферова, като разгледа
т.д. № 1536
по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 и
сл. от ГПК.
Ищецът „В.С.Е.” ЕООД /н./ твърди, че
на 05.04.2016 г. между него и ответника „Н.И.” ЕООД е сключен договор за
извършване на строителни работи с цел рЕ.онт и реконструкция на шивашки цех, находящ
се в гр. Вълчедръм. Страните са уговорили цена за извършване на СМР в размер на
200 000 лева. В чл.10 от Договора страните са уговорили срок за приключване на рЕ.онтни дейности З месеца,
считано от датата на подписване на Договора. В чл. 13 от Договора било
уговорено, че при забава на извършването на СМР
от страна на Изпълнителя („Н.И.” ЕООД), същият дължи неустойка на Възложителя
(„ В.С.Е.” ЕООД) в размер на 5 % от стойността на недовършените работи за всеки
ден забава. „Н.И.”
ЕООД е било поканено 2 пъти да изпълни задълженията си по Договора с Покана за
изпълнение от 08.08.2016 г., получена на 09.08.2016
г. и Покана за изпълнение от 20.10.2016 г., получена на 25.10.2016 г. Въпреки
това рЕ.онт не бил
извършван. Към 31.01.2017 г. /датата на откриване на производството по
несъстоятелност на „В.С.Е.” ЕООД/ дните забава за изпълнение на поръчката са
301 и дължимата неустойка е в размер на 3 010 000 лева.
Ищецът моли съда на основание чл. 92 вр. чл. 79, ал. 1, пр. посл. от
ЗЗД, да постанови решение, с което да осъди „Н.И.” ЕООД да заплати на „В.С.Е.”
ЕООД /н./, задължението, произтичащо от Договор от 05.04.2016 г. за извършване
на строителни работи, в размер на 3 010 000 лева, ведно
със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й заплащане. Претендира направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът „Н.И.” ЕООД не е представил
отговор на исковата молба, но с писмена молба, подадена м първото по делото
заседание заявява, че оспорва иска.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Представен е Договор от 05.04.2016 г.,
сключен между „В.С.ЕМ” ЕООД в качеството на възложител и „Н.И.” ЕООД, в
качеството на изпълнител с предмет извършване на строителни работи с цел ремонт
и реконструкция на шивашки цех според указанията на възложителя /чл.1/, които
следва да бъдат извършени на територията на гр.Вълчедръм. Договорена е цена на
СМР 200 000 лв. /чл.3 от договора/, платима в 15-дневен срок от издаване и
получаване на фактура за извършената работа, описана и приета с протокол обр.19 за извършени СМР /чл.4 от договора. Съгласно чл.6 от
договора възложителят е длъжен да запознае изпълнителя с техническите
спецификации на извършваните строителни дейности и с техническия проект.
Договорът е сключен за срок от 3 месеца от подписването му /чл.10/. С
разпоредбата на чл.12 е постигнато съгласие при забава на извършването на СМР
от страна на изпълнителя, същият да дължи обезщетение в размер 5% от стойността
на недовършените работи за всеки ден забава.
Представени са две покани за
изпълнение, с които „В.С.ЕМ” ЕООД е канила „Н.И.” ЕООД да извърши възложената
работа /която покана е получена на 9.08.2016 г. от управителя Н.Б./ и да
заплати уговорената неустойка /която покана е получена на 25.10.2016 г. от
управителя Н.Б./.
По отношение на „В.С.ЕМ” ЕООД е
открито производство по несъстоятелност с решение от 31.01.2017 г. и то е
обявено в насъстоятелност с решение № 75/11.07.2017
г. като негов синдик е Й.Б.А..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Между страните е сключен договор за
изработка /договорът за извършване на строително-ремонтни работи е разновидност
на договора за изработка. Договорът е търговска сделка по смисъла на чл.286,
ал.1 и ал.3 от ТЗ и спрямо него са приложими разпоредбите, уреждащи търговските
сделки.
В договорът е уговорено обезщетение за
забава при извършване на възложеното в размер 5% върху стойността на
неизпълнената работа.
По делото ответникът не е ангажирал
доказателства за изпълнение на възложената работа и видно от подадената на
11.12.2018 г. молба не спори, че възложеното не е извършено, поради което съдът
приема за установен този факт.
От друга страна ищецът не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил задълженията си по чл.6 от договора и съдът
приема, че същият не е запознал изпълнителя с техническите спецификации на
извършваните строителни дейности и с техническия проект, което несъмнено е
условие за извършване на възложената работа.
Съдът не следва да обсъжда
възраженията на ответника, направени извън предоставените от закона срокове.
От друга страна противоречието с
добрите нрави е императивно предвидено
от чл.26 на ЗЗД като основание за нищожност, поради което по отношение на него намират
приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение 1/
09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС,
според които при проверка на правилността на първоинстанцинното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване, както и да събере необходимите за
прилагането й доказателствата, които се събират служебно от съда. Това на
по-голямо основание означава, че първоинстанционният
също има задължението да следи за спазването на императивните законови норми.
За да възникне вземането за неустойка обаче по делото следва да бъде валидно
договорена - в съответствие с императивните правила на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието на неустойката със закона или с добрите нрави води до нейната
нищожност на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то
ЗЗД.
Критериите за преценка действителността на
клаузата за неустойка като съответстваща на добрите нрави, са изяснени в т. 4
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно
тях преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай,
към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави са критерии и норми за поведение, приети от
значителна част от обществото. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи. Накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл.307 от ТЗ, чл.302 от ТЗ, чл.289 от ТЗ. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Въпросът за накърняването на добрите
нрави по отношение на уговорената неустойка
следва да бъде решен въз основа на комплексна преценка не само на съдържанието
на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори като свободата на
договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението за
да не се превърне неустойката в средство
за неоснователно обогатяване.
Неустойката, предвидена в чл.13 е с
изчисляем размер – 5% от стойността на недовършените работи за всеки ден забава
като размерът на неустойката не се
ограничава с краен срок или установен по друг начин краен предел.
С оглед обезщетителната
й функция неустойката за забава следва да
бъде съпоставена с очакваните от неизпълнението вреди. Доколкото в случая се
касае за парично задължение, размерът на очакваните от неизпълнението вреди за
кредитора изисква съобразяване на значителен брой фактори, но това не е
необходимо в случая, тъй като по този начин би се нарушила свободната воля на
страните по облигационното правоотношение. При извършването на съпоставката
следва да се има предвид дали с оглед задълженията на страните и вида на
сключения договор, договорената неустойка открива възможност за значителното
обогатяване на възложителя на работата без оглед изпълнението на насрещното му
задължение. При тази преценка съдът намира, че процесната
неустойка не цели да осигури имуществения
интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите, понесени в резултат от
неизпълнението на изпълнителя, а служи като средство за едностранното му
обогатяване, като по този начин влиза в противоречие със законово дефинираните
функции на неустойката и води до нарушаване
добрите нрави, съответствието с които е въздигнато в критерий за валидното
възникване на поетите с договор задължения.
Уговорената неустойка като
противоречаща на добрите нрави е нищожна и поради това същата не поражда правни
последици. Въз основа на нея в правната сфера на ищеца не може да възникне
вземане за неустойка.
От друга страна дори да се приеме, че
съдът не може служебно да следи за противоречие на договорните норми с
императивните законови разпоредби, следва да се има предвид и следното в процесния случай:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има
акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение
на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание,
ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения,
наличието на следните предпоставки: 1/валидно договорно задължение; 2/ това
задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно от длъжника; 3/
неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение
за вредите от неизпълнението на именно това задължение; 4/ кредиторът да е изправна страна по договора. Ответникът, от
своя страна, следва да установи, в съответствие с направените по делото
възражения, че неизпълнението се дължи на причина, за която не може да носи
отговорност.
Съдът намира, че вина за неизпълнението по договора има и ищецът, тъй като не е изпълнил задълженията си по договора, изпълнението на които е следвало да осигури на ответника да изпълни от своя страна задълженията си. По тази причина липсва основание за претенция за неустойка.
Изпълнението на задълженията на
кредитора по договора представлява факт, който е част от фактическия състав, от
който възниква правото на неустойка и доказателствената
тежест за него е на кредитора /както съдът е посочил в доклада по делото/ като
установяването на този факт следва да бъде направено дори без да има нарочно
възражение от длъжника. Тъй като ищецът не е установил това, че е изправна
страна по договора, съдът намира, че искът е неоснователен.
При този изход на делото държавната такса следва да се събере в полза
на СГС от масата на несъстоятелността - държавна
такса в размер 120 400 лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.С.Е.” ЕООД
/н./, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Н.И.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 2 – партер с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 3 010 000 лева, представляваща
неустойка по чл.13 от Договор от
05.04.2016 г. за извършване на строителни работи.
ОСЪЖДА „В.С.Е.” ЕООД /н./, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СГС държавната
такса по делото в размер 120 400 лв., която да се събере от масата на
несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: