Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1203 от 28.10.2022г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Румен Йосифов
2. Диана Ганева
при секретаря С. Х. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 1137 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на изпълняващ длъжността
Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, против Решение № 524/19.05.2022 г., постановено по НАХД №995/2022
г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е отменено Наказателно
постановление № 595061-F618158/13.12.2021
г., издадено от изпълняващ длъжността Началник на
Отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас в ЦУ
на НАП, с което на „Селект Ойл“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Е.В.Г., за
нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на
дружеството е наложено
административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 600
лева.
В касационната жалба са изложени доводи, че решението
на Районен съд – Бургас е
неправилно и незаконосъобразно. Изложени са аргументи, че по
безспорен начин е установено извършването на
административното нарушение, като се касае за
нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС, както правилно е посочено в АУАН и в НП, а
не за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, както е приел съда.
Правилно е приложен материалният закон. Моли съдът да
отмени решението на Районен съд - Бургас и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, в което е
формулирано искане за отмяна решението на РС-Бургас и
потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация „Селект Ойл“ ООД, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че жалбата е
основателна. Пледира първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а делото върнато на РС – Бургас за ново разглеждане.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 03.06.2021 г.
служители на НАП извършили проверка в търговски обект – бензиностанция,
находяща се в гр.Камено, ул.“Освобождение“ 38а, стопанисвана от дружеството „Селект Ойл“ ООД. В хода на проверката било установено, че
дружеството, като получател на доставки на течни горива, не е изпълнил
задължението си да подаде данни чрез нивомерната измервателна система за доставка на 4766 литра бензин А 95 Н по АДД
6064879/20.05.2021г. На дружеството бил съставен АУАН
във връзка с констатирано нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ, във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН от
Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП било издадено и оспореното
в настоящото производство наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лв.
При така
установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е
следвало да бъде квалифицирано не по състава на
чл.118, ал.6 от ЗДДС, а по състава на разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС. На
следващо място, наказателното постановление е издадено на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС, без да е направена задължителната връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, като в АУАН и в НП въобще не е посочено, че
нарушението не води до неотстраняване на приходи. По тези мотиви съдът отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Съдът извърши служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че
решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по
ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на ЗАДС е
длъжно да предава по дистанционна връзка на националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива.
С разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС е въведено
задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател
по доставка на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението
на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
като данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата
на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2016г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти задължава търговеца в качеството му на лице,
извършващо продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, което
е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на
фискална касова бележка от ЕСФП, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се
използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП, каквато НИС е била монтирана в процесния търговски обект.
Настоящият
касационен състав счита, че от обстоятелствената част на АУАН и на НП не става ясно за кое нарушение – чл.118, ал.6 или 118, ал.10 от ЗДДС дружеството е санкционирано. В тази връзка съдът намира за
нужно да отбележи, че нарушението не е описано достатъчно ясно и точно, като
тази неяснота ограничава правото на дружеството да разбере какво нарушение точно е извършило.
Освен това, според чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1. След
като самият наказващ орган не е констатирал,
че вследствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да
бъде приложена в случая е чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Правилно РС-Бургас е
приел,че липсват твърдения за
съставомерен признак от обективния
състав на нарушението. АНО не е изпълнил задължението
си да направи пълно и ясно описание на нарушението, извършено от дружеството, с
което е ограничено правото му на защита и което е основание за отмяна на
санкционния акт.
С оглед изложеното, настоящата
съдебна инстанция приема, че оспореното решение е постановено при правилно
приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Не се установиха
касационни основания за неговата отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №524/19.05.2022г., постановено по НАХД №995/2022г.
по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.