Р Е
Ш Е Н И Е № 260012
гр.Враца, 08.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
18.01.2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№41 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД от Р.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие
от адв.П.К. от САК, срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***.
В
исковата молба се твърди, че на 13.06.2019г. около 7:20ч. л.а."Тойота Корола" с рег.№СН *** АР, управляван от Т. Г. С.,
излиза от паркинг до главен път І-1 Е-79, км. 136+660 и извършва маневра за
завиване в обратна посока, при което е застигнат и блъснат от движещия се с
превишена скорост в дясната пътна лента по същия път т.а."Фиат Дукато" с рег.№М *** ВС, управляван от Ж.Д.Х.. В
резултат от произшествието е загинал братът на ищцата А. А. М., пътувал в лекия
автомобил "Тойота". Сочи се, че за разследване на процесното
ПТП е образувано ДП №664/2019г. по описа на РУ на МВР-Враца, което не е
приключило, и причина за настъпването му са допуснати от двамата водачи
нарушения на правилата за движение. За водача на товарния автомобил Ж.Х.
произшествието е било предотвратимо чрез спиране, ако същият се е движил с
разрешената за пътния участък скорост от 60км/ч, а за водача на
л.а."Тойота Корола" - ако е пропуснал
движещия се по пътя с предимство товарен автомобил, не е предприел маневрата и
навлязъл в пътното платно в момент, когато не е било безопасно. Ищцата заявява,
че в случая съществува пряка причинна връзка между деянията на двамата водачи и
настъпилата смърт на А. М..
Нататък
в исковата молба се твърди, че за т.а."Фиат Дукато"
е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" по полица
№BG/30/1180003362060/30.11.2018г.
със срок на валидност от 01.12.2018г. до 30.11.2019г., сключена с ответното
дружество. Твърди се също, че пострадалите са предявили пред ответника
претенции за изплащане на обезщетение и са представили всички документи, с
които разполагат, а пред застрахователя е образувана щета №0801-002783/2019-08,
но обезщетение на ищцата не е изплатено.
В
исковата молба се излагат и обстоятелства във връзка с предявена застрахователна
претенция и пред "ДЗИ Общо застраховане"ЕАД, с който е налице
сключена застраховка "Гражданска отговорност" за л.а."Тойота Корола". Това дружество е посочено в исковата молба
като евентуален ответник, но производството срещу него е прекратено с влязло в
сила Разпореждане №184/24.04.2020г.
Твърдението
на ищцата е, че загиналият при произшествието А. М. е получил тежки и
несъвместими с живота увреждания, довели
до смъртта му. Същият е бил в работоспособна възраст, деен, активен и в добро
здравословно състояние, бил е отговорен и трудолюбив човек, който се грижел
всеотдайно за семейството си. Ищцата понесла изключително тежко смъртта на брат
си, която за нея била неочаквана и съкрушителна, връзката помежду им била
изключително силна, изпълнена с уважение и взаимна привързаност, с взаимна
помощ и подкрепа. Братът и сестрата били отгледани и израснали заедно, били
сродни души и приятели. По-големият брат напътствал и закрилял ищцата, която от
своя страна била силно привързана към него, споделяла с него всичко, слушала и
изпълнявала съветите му и му се възхищавала. В резултат от инцидента ищцата
загубила моралната и физическа подкрепа на своя брат, на която разчитала,
неочакваната му смърт предизвикала значителни по интензитет негативни
преживявания, покрусата и мъката от внезапната загуба, болките и страданията се
отразили неблагоприятно върху здравословното й състояние, а мъката ще я
съпътства през целия й живот.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за
сумата 25 500лв., част от сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 20.06.2019г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Чрез
пълномощника си адв.В.П. от САК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
На
първо място ответникът поддържа, че е налице нередовност на исковата молба,
свеждаща се до липса на пълно описание на процесното
ПТП. Съдът е намерил наведеното възражение за неоснователно, тъй посочената от
ответника липса не представлява нередовност на исковата молба.
По
съществото на спора ответникът признава, че съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" за
т.а."Фиат Дукато" по посочена
застрахователна полица с покритие към 13.06.2019г.
Твърдението
на ответника е, че водачът на т.а."Фиат Дукато"
не е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП,
не е причинил процесното ПТП и няма вина за
настъпването му, като оспорва твърденията на ищцата в исковата молба. Въвежда
се твърдение, че вина за настъпването на ПТП има водачът на другия участвал в
произшествието автомобил Т. Г. С., който се е включил в движението от път без
предимство, не е спазил знаците Б2 и Г2 и едновременно с тези нарушения е
удължил престоя си при предприетата неправомерна маневра, нарушавайки
предимството на управлявания от Х. автомобил.
На
следващо място ответникът оспорва иска и по размер, за който поддържа, че е
прекомерно завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Ответникът
оспорва и твърдението за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от
смъртта на нейния брат и в тази връзка се позовава на приетото в ТР
№1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС.
Ответникът
въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия М., за който се твърди, че е бил без поставен
предпазен колан. Отделно от това ответникът твърди, че починалият е имал
предхождащи заболявания, включително исхемична болест
на сърцето вследствие на преживян инфаркт, които са допринесли за настъпването
на смъртта.
Оспорва
се и претенцията за лихва и се твърди, че ищцата не е изпълнила задължението си
да уведоми застрахователя и да посочи банкова сметка, ***ковата
молба.
Пълномощникът
на ищцата е подал допълнителна искова молба, в която поддържа твърденията си и
оспорва тези на ответника. Продължава да поддържа, че причина за настъпването
на процесното ПТП са допуснати от двамата водачи
нарушения на правилата за движение, но наличието на вина на другия участник в
произшествието не освобождава застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" от задължението да обезщети увреденото лице в пълен размер, а
не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Поддържайки
твърденията си относно механизма на процесното ПТП,
ищцата се позовава на материалната доказателствена
сила на констативния протокол за ПТП.
В
допълнителната искова молба се оспорва възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия А. М.,
като се сочи представения албум от ДП, от който според ищцата е видно, че М. е
бил с поставен предпазен колан. Излагат се съображения във връзка с момента, от
който се дължи лихва.
Подаден
е допълнителен отговор, в който се поддържат всички първоначални твърдения и
възражения на ответника.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С
влязла в законна сила Присъда №18/06.10.2020г., постановена от Окръжен
съд-Враца по НОХД №299/2020г., Ж.Д.Х. е признат за виновен в това, че на
13.06.2019г. около 7,15ч., на път І-1, км 136+660 в землището на с.Бели извор,
при управление на товарен автомобил марка "Фиат" модел "Дукато" с рег.№М *** ВС, собственост на М. К. И. и Д. Х.И.,
е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП, като при установена с
пътен знак скорост от 60км/ч е управлявал със скорост 89,4км/ч с посока
гр.Монтана-гр.Враца, в резултат на което е предизвикал ПТП с лек автомобил
"Тойота Корола" с рег.№СН *** АР,
управляван от Т. Г. С., вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта
на А. А. М. - на 53 години от гр.Сливен, пътник на предна дясна седалка на
л.а."Тойота Корола" и смъртта на Т. Г. С. –
на 57 години, водач на л.а."Тойота Корола",
който е допринесъл с поведението си за ПТП и е съпричинил
вредоносния резултат. Присъдата е потвърдена с Решение №117/08.04.2021г. по
ВНОХД №1348/2020г. на САС, което е оставена в сила с Решение
№60154/26.10.2021г. по н.д.№634/2021г. на ВКС.
По
делото няма спор по факта, че отговорността на водача на т.а."Фиат Дукато" е била застрахована от ответника по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
От
представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че ищцата е
сестра на загиналия при произшествието А. А. М..
С
исковата молба е представено писмо на ответното дружество
изх.№4866/19.12.2019г., с което ищцата е уведомена, че по повод нейна молба
вх.№3809/29.11.2019г. е образувана щета за определяне на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и че следва да представи допълнителни
доказателства.
Представена
е изготвената в досъдебното производство СМЕ на труп, която е установила, че
причина за смъртта на А. М. е гръдна травма, довела до остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност.
По
делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. В техническата част експертизата
се е произнесла, че опасността за движението на двата автомобила е възникнала в
момента, в който л.а."Тойота Корола" е
предприел маневра "завой наляво" и е навлязъл в платното за движение,
по което се движил т.а."Фиат Дукато".
Лекият автомобил е попаднал в опасната зона за спиране на товарния автомобил
при движение със скорост около 89км/ч. Т.а."Фиат Дукато"
се движил в дясната лента на платното за
движение на главен път І-1/Е79/ в посока с.Бели извор-гр.Враца със скорост от
около 89,4км/ч при максимално разрешена скорост от 60км/ч и, намирайки се на
разстояние от около 50 метра от мястото на удара, водачът му е възприел като
опасност навлизащия в лентата му за движение от дясно на ляво л.а."Тойота Корола", но поради липса на време и разстояние при
достигане на мястото на удара с предната си броня е блъснал лекия автомобил в
областта на предната лява врата. Лекият автомобил се е движил от паркинга на
крайпътно заведение в посока изхода към главен път Е79 и в нарушение на пътни
знаци Б2 "Стоп" е Г2 "Движение само надясно след знака" е
продължил движението чрез навлизане с ляв завой и при достигане на мястото на
удара е бил блъснат от товарния автомобил в областта на предна лява врата.
Експертизата се произнася, че лекият автомобил "Тойота Корола"
е снабден фабрично с предпазни колани на всяко от местата в него и в конкретния
случай тяхната ефективност при удар със скорост от 89км/ч е била незначителна.
Пътникът А. М. се е намирал на предна дясна седалка на лекия автомобил, бил е с
поставен предпазен колан, което е довело до задействане на аербега
пред него, тялото му е било притиснато плътно от колана към облегалката на
седалката и при страничния удар е осъществило контакт от дясно с предната дясна
врата с дясната страна на главата и десния горен крайник. Това, че М. е намерен
след произшествието с поставен предпазен колан, е отразено и в протокола за
ПТП.
Както
е прието и от наказателния съд, експертизата в настоящото производство се
произнася, че водачът на т.а."Тойота Корола"
е допринесъл за настъпването на ПТП, като при излизане на път от крайпътна
територия не е осигурил предимство на движещото се по него ППС и внезапно е
навлязъл от състояние на покой с маневра ляв завой в коридора за движение на
пътуващия по главен път т.а."Фиат Дукато",
а водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да пропусне другия
автомобил и да не навлезе с опасната му зона на спиране.
В
медицинската част експертизата се произнася, че причина за смъртта на М. е
гръдната травма – счупване на ребра двустранно с кръвоизлив в гръдната кухина и
белодробна контузия, довели до остра дихателна недостатъчност. Вещото лице
приема въз основа на резултатите от извършената аутопсия, че пострадалият е
нямал заболявания, които да са спомогнали за смъртта му, която е изцяло травматична.
По
искане на ответника от НЗОК е изискана и предоставена информация за извършените
на А. М. прегледи от ОПЛ и специалисти и за болнични пролежавания,
от които е видно, че същият е страдал от стенокардия и хипертонично сърце и
през 2017г. е претърпял остър инфаркт на миокарда, но това негово състояние
според обясненията на вещото лице в съдебно заседание по никакъв начин не е
допринесло за леталния изход след претърпяното ПТП.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния брат
ищцата е ангажирала гласни доказателства.
Св.
Б. З. заявява, че живее в гр.Сливен, а ищцата – в с.Градско. Свидетелката
заявява също, че пострадалият А. живеел в гр.Сливен, ищцата ходела често в с.***,
където е бащината й къща, като там в почивните дни ходела и З., която свидетелства,
че ищцата се виждала с брат си всяка седмица в бащиното си село, а в останалото
време се чувала с него по телефона. Според свидетелката ищцата и брат й А. били
изключително близки, те много се обичали и си помагали, включително и
финансово. З. и приятелят й съобщили на ищцата за смъртта на брат й, тогава тя
била съкрушена и започнала да плаче, плакала и на погребението му и тогава й
дали успокоителни. З. свидетелства, че поддържа връзка с ищцата, която
продължава да плаче за брат си, да говори постоянно за него и според нея не е
преживяла неговата липса, ходи на гроба му в с.*** всяка седмица според обичая,
но уточнява, че причината ищцата да ходи всяка седмица в селото е, че там
живеят родителите й, за които се грижи, както и заради това, че има в селото
градина и животни.
Св.
С. М. е от гр.Елена и починалият А. е неин бивш съпруг. Заявява, че е много
близка с ищцата, с която били съученички. М. свидетелства, че по време на
катастрофата ищцата живеела в с.***, но имала къща и в с.Градско, намиращо се
близо до гр.Сливен. Свидетелката уточнява, че тъй като работила в чужбина /4
години в Брюксел/ и на морето, се виждала рядко с ищцата, но дава показания, че
Р. и брат й имали изключително силна връзка, чували се по телефона, виждали в
селото на родителите си ***. М. присъствала на погребението на А., на което
ищцата много плакала, не била на себе си и пиела успокоителни. Двете с ищцата
се видели два месеца след смъртта на брат й и тогава от поведението й можело да
се съди, че е много тъжна и съсипана. Свидетелката уточнява, че ходи рядко в с.***,
след смъртта на А. се чула с ищцата няколко пъти по телефона, но смята, че
братът и сестрата не можели един без друг, че ищцата още не е преживяла
загубата. М. съобщава данни, че преди да почине, А. бил на работа в чужбина, а
самата ищца също работела извън България, без да уточнява за колко време.
При
така ангажираните по делото доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
С
влязла в законна сила присъда Ж.Д.Х. е признат за виновен в извършването на
престъпление, в резултат от което и при реализираното на 13.06.2019г. ПТП е
настъпила смъртта на брата на ищцата А. А. М.. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Присъдата е задължителна и в частта, с която е признат
принос за настъпването на вредоносния резултат на водача на другия участващ в
произшествието автомобил.
По
делото е безспорно установено, че отговорността на признатия за виновен за
настъпването на произшествието водач на ППС е застрахована от ответника по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и моментът на причиняването на вредите попада във времевия обхват на покритие
на застрахователната полица.
Ищцата
е доказала, че е предявила пред ответното дружество застрахователна претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на нейния брат, но такова не й е определено и заплатено.
Оттук
насетне на разрешаване се поставя въпроса доказала ли е ищцата в настоящия процес
материалната си легитимация да получи от застрахователя обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат.
Най-близките
на починалия по смисъла на Постановление
№4/25.V.1961г. и Постановление №5/24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска
връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания.
Но дори правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
С
ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е предвидена възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в двете постановления, но само като изключение за
случаите, когато конкретни житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
В
тълкувателното решение е прието, че в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен
кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост и когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право но обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие от смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
горните две постановления. Нататък в тълкувателното решение се приема, че да се
допусне обезщетяване и на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг
на починалия, е възможно само в изключителни случаи – когато претендиращият
докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и
търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето.
От
гледна точка на приетото от ОСНГТК на ВКС настоящият съдебен състав намира, че
в разглеждания случай ищцата не е провела пълно и главно доказване на
обстоятелства и събития, с които да се обоснове извод за изключителност на
съществуваща между нея и починалия й брат духовна и емоционална връзка, за
морална подкрепа и за търпени от смъртта му болки и страдания, надхвърлящи по
времетраене и интензитет нормално присъщите при загуба на близък от съответния
кръг. Разпитаните по делото двама свидетели дават противоречиви показания
относно постоянното местоживеене на ищцата и нейния брат и от тях се извличат
данни за продължително пребиваване на всеки от тях в чужбина. Свидетелските
показания не са от естество да убедят съда, че ищцата е претърпяла такива по
интензитет и продължителност морални страдания и болки, които е справедливо да
бъдат обезщетение от ответника по силата на застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
При
този изход да делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер на
1 035лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.А.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** частичен иск за сумата 25 500лв., част от сумата 60
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния
брат А. А. М., загинал при ПТП на 13.06.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Р.А.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 1
035лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: