РЕШЕНИЕ

   № 260 033

               гр.Варна, 29.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 16.09.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 336 по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба от П.  К Д., Д.К.Д. и М.И.И., и тримата от гр. Варна, против решение № 1000/14.11.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1485/2018 г., в частта с която се приема за установено в отношенията между страните, че въззивниците в настоящото производство и „Бий Хаус“ ООД гр. Варна, дължат при условията на солидарност на „Уникредит Булбанк“ АД - гр.София по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 14778/2017 г. на ВРС сумата 43160.72 лева, представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит № 2157/23.04.2013 г. и анекс № 1/02.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Молят същото да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.

С писмен отговор въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД заявява, че счита въззивната жалба за неоснователна и немотивирана, а всички изводи на първоинстанционния съд  по посочените в жалбата възражения са правилни, законосъобразни и обосновани. Счита, че жалбата е бланкетна, няма изложени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Жалбата е бланкетна като в нея не се сочат конкретни пороци на решението, налагащи неговата отмяна. Въззивниците навеждат оплакване, че претенцията била оспорена изцяло по основание и размер, като изложените в исковата молба обстоятелства не се подкрепяли от документите по заповедното производство. Налице били противоречиви твърдения, които обосновавали неоснователност на иска, поради което съдът следвало да го отхвърли.

Оплакванията са неясни и немотивирани. Към договора за револвиращ кредит от 23.04.2013 г. има подписан един анекс от 02.04.2014 г. и същият ведно с договора и с общите условия на банката за продоставяне на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, са представени още със заявлението пред заповедния съд. Към заявлението е представено и извлечение от счетоводните книги на банката относно размера на задълженията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение. Предвид природата на договора за револвиращ кредит, а именно - кредитополучателят разполага с определен договорен кредитен лимит, който може да ползва в рамките на договорния срок изцяло или частично според нуждите си, като многократно усвоява и издължава усвоената сума, погасителен план не може да бъде изготвен и не се изготвя. Твърденията и представените към исковата молба писмени доказателства напълно отговарят на заявлението и представените с него доказателства. Не е ясно какви противоречиви твърдения се съдържат в исковата молба. Само фактът, че задълженията са били оспорени по основание и размер с подадения от адв.Ж. отговор, при това отново неконкретно и без мотиви, не прави твърденията по иска противоречиви.

При бланкетна жалба въззивният съд проверява само дали решението противоречи на императивни правни норми. При проверката си съдът не констатира такова противоречие, в случая - с разпоредбите на чл.143 от ЗЗП. Този закон не намира приложение в договорните отношения между юридически лица и при търговски сделки, респективно неоснователно е неконкретизираното възражение в отговора на ответницата М.И.И., че договорът за револвиращ кредит с „Бий хауз“ ООД-гр.Варна и солидарни длъжници – съдружниците в него – П.Д., Д.Д. и М.И., съдържал редица неравноправни клаузи, които съдът бил длъжен служебно да изследва. Само ако физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучател е търговец, действа за цели извън рамките на неговата търговска и професионална дейност, би имало качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и може да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит. Ответниците са професионално свързани с дружеството - кредитополучател и са действали при сключването на договора в качеството им на съдружници в него за цели във връзка с тяхната търговска и професионална дейност, така че позоваването на потребителска защита е лишено от основание.

 

 

Няма капитализиране на лихви, като в договора са договорени лихви за редовна главница и лихви при просрочие. Главницата не е формирана от капитализиране на лихви и такси към главницата, както твърди защитата на ответницата М.И.. Претендираната главница представлява разлика между усвоената и погасената главница. Начисляваните лихви са намалявали във времето, тъй като е намалявал базовият лихвен процент на Софибор всеки месец, установено от заключението на вещото лице, а и с анекса към договора лихвеният процент е намален, след което отново е намалявал. В общите условия към договора – т.8,8.1,8.2, 8.2.1 е подробно посочена методиката за изчисляване на лихвите при кредити в лева. През цялото времетраене на договора са начислявани само изрично договорените в договора и анекса лихви и същите не са променяни в ущърб на кредитополучателя и съдлъжниците.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Няма представени доказателства за направени от въззиваемата страна съдебни разноски, предвид което такива за настоящата инстанция съобразно изхода на спора не й се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1000/14.11.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1485/2018 г. в обжалваната уважена част по иска.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.