ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... 28.04..........2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 28.04.............2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 207/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция"
при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение №171/22.01.2020г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д.№ 235/2019г. по описа на ЕРС, с което
първоинстанционният съд ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство
на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202,
бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на Т.Г.С., ЕГН **********,***, сумата 1572.54 лева /хиляда петстотин
седемдесет и два лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 23.04.2016г. до 23.04.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба –
23.04.2019г., до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи
на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария
Луиза" 46, да заплати на Т.Г.С., ЕГН **********,***, сумата 201.02 лева /двеста и един лева и две
стотинки/ – лихва за забава върху главницата от 1572.54 лв. за периода на
забавата, считано от 01.08.2016г. до датата на подаване на иска в съда –
23.04.2019г., като искът в частта за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016
година, включително, както и за
разликата над 201.02 лв. до 218.04 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.
Депозиран е
писмен отговор от Т.Г.С., чрез пълномощника му адв.Х.
***, в който се излага подробно
становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното
решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната
инстанция.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение
по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба
от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т.,
против Решение №171/22.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по
гр.д.№ 235/2019г. по описа на ЕРС, намира, че въззивната
жалба в частта срещу първоинстанционното решение в
осъдителната му част, е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде
разгледана в о.с.з.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 г., включително, както и за разликата над 201.02 лв. до 218.04 лв., е недопустима, поради липса на правен интерес и въззивното производство в тази част следва да бъде прекратено.
С оглед изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба на ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта ù срещу Решение №171/22.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 235/2019г. по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на Т.Г.С. за законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 г., включително, както и за разликата над 201.02 лв. до 218.04 лв., като недопустима, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 07.07.2020г. от 10.00ч., за която дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.