Р E Ш Е Н И Е
№ 576
гр.Плевен, 25.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Катя Арабаджиева
Ралица Маринска
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 804 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 158
от 12.03.2019 г.,
постановено по анд № 405/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил електронен фиш
серия К № 1516908 на ОД на МВР – Плевен, с който на В.Т.К. ***, ЕГН **********,
на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за това, че на 10.12.2016
г. в 17.07 часа на Околовръстен път Плевен Е 83 км.89.2 с лек автомобил ******
с рег.№ ******, при разрешена скорост 90 км/час е установена 115 км/час – превишаване
на разрешената скорост с 25 км/час, като нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 00209D32F66С.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен,
представлявана от комисар П.Е. – за директор ОДМВР – Плевен (съгласно Заповед №
316з-1100/28.03.2019 г.), който счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в съществено противоречие с материалния закон. Излага мотиви, че съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното извършено нарушение, тоест
“процесното деяние“ е установено от стационарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение Multa Radar, която е техническа система,
използвана при контрола за безопасност на движението и отговаря изцяло на
изискванията на раздели “Общи изисквания”, “Одобряване на типа средства за
измерване” и “Първоначална и последваща проверка на средствата за измерване”,
на глава "Контрол на средствата за измерване” от Закон за измерванията.
Твърди, че съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888. Multa Radar SD 580 е система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение и е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите
нарушения за скорост, при предварително зададени параметри на ограничение,
натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от
измерването. Твърди също, че измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата
радар - камера компютър, като данните от радара, въведените ограничения и
работните режими на системата са криптирани и вградени в доказателствения
видеоматериал и всяко едно нарушение на правилата за движение автоматично се
записва и съхранява като отделен файл. Счита, че са спазени и всички правила на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и измерващото
средство е напълно годно да бъде използвано по неговото предназначение. Сочи,
че съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, следователно клип
№ S0000206F864 от
20.05.2015г. представлява годно доказателствено средство за констатираното
нарушение. Навежда доводи, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
липсват допуснати нарушения, тъй като от формална страна електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити; нарушението е
безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и
приложения снимков материал, както и че няма съмнение, че скоростта, с която се
е движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 119 км/ч при
разрешена такава в извън населено място 90 км/ч. Мотивите на съда, че няма дата
на издаване на ЕФ, счита за неоснователни, тъй като ЕФ е издаден по образец,
утвърден със заповед № 1з-305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи и
съдържа всичките необходими реквизити, посочени в заповедта, а датата на
издаване на ЕФ може да се види от приложения към делото списък с установени
нарушения. Относно мотивите на съда, че
не са спазени предписанията за поставянето на АТСС и че няма данни за това по
какъв начин е извършено насочването на това средство и дали са спазени
изискванията на съответност на лъча на измерване с посоката на лентата, в която
ще се извършва измерването, касаторът счита, че заснетото нарушение не е
извършено с мобилно АТСС, а със стационарно такова, което е неподвижно
прикрепено към земята и не е необходимо насочване на уреда в контролираната
посока, както и че техническото средство притежава удостоверение за одобрен
тип, протокол за премината проверка и удостоверение за стационарно монтирано
АТС тип Multa Radar с фабр.№ 00209D32E66C. Относно мотивите в т.З от решението,
че не е доказано по безспорен начин какво е ограничението на скоростта, твърди,
че в издадения ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на Е 83 км.89.2 (който
е част от републиканската пътна мрежа) Околовръстен път Плевен и е извън
населено място, за което съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП определената скорост е 90
km/h и тъй като съгласно чл.21. ал.2 от ЗДвП стойността на скоростта не е
различна от тази по чл.21, ал.1 от ЗДвП, следователно не е необходимо да се
сигнализира с пътен знак. Излага доводи и относно мястото на извършване на
нарушението и начинът на заснемане на движещият се автомобил, както и относно
приспаднатият толеранс. В заключение моли съда да отмени решението и да
потвърди ЕФ.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
В.Т.К. не се явява и не се представлява
и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
10.12.2016г. в 17:07 часа в Е 83 км.89.2 Околовръстен път Плевен е извършено
нарушение с автомобил „******“ с регистрационен номер *****, изразяващо се в
превишаване на разрешената скорост. Нарушението е заснето с със стационарна
радарна система „Multa Radar SD 580” № 00209D32ACE1- отчетен толеранс на отчетената скорост от -3кm/h,
разрешена стойност на скоростта 90 km/h, установена стойност на скоростта 115
km/h, превишена стойност на скоростта 25 km/h. Електронен фиш е издаден след
получаване в Сектор „ПП“-гр. Плевен на Декларация за предоставяне на информация
по нарушение във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП от В. В. Г.-
законен представител на „**** консулт“ ООД. Към датата на извършване на
нарушението- 10.12.2016г. в 17:07 часа,
въпросното дружество е било собственик на МПС „******“ с регистрационен
номер *****. В декларация Г. е заявил,
че на посочената във фиша дата, автомобилът е бил управляван от К., което е
установено и от представеното пълномощно, с което Г., в качеството си на
управител на „**** консулт“ООД е упълномощил К.. да управлява на територията на
Република България автомобил „******“. Поради спазване на разпоредбите на
чл.185, ал.5 от ЗДвП и с оглед декларацията на Г. фиш К № 1449927 е анулиран и е издаден
фиш К №1516908 на В.К.. Към издадения
електронен фиш е налице приложение - лист съдържащ снимка на нарушението, копие
от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888. и протокол за проверка № 23-ИСИ/17.03.2016 год.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представила в ОДМВР –
гр.Плевен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило
нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени
възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
При горните фактически установявания,
въззивният съд направил извод, че събраните доказателства не подкрепят изцяло изложените в ЕФ фактически констатации,
а от друга страна в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на ЕФ, които групирал в седем пункта.
На първо място съдът приел, че ЕФ не
съдържа дата, което поставя в
невъзможност нарушителя и съда да
определи неговата законосъобразност от гледна точка на преценка за давностни
срокове, действащи закони към момента на нарушението.
На второ място съдът изложил мотиви, че по делото не са предоставени
доказателства, които да показват, че са спазени предписанията за поставяне
на автоматизираното техническо средство
„Multa Radar SD 580” № 00209D32ACE1. Няма данни за това по какъв начин е извършено
насочването на това средство, съответно дали са спазени техническите изисквания на съответност на
лъча на измерване с посоката на лентата, в която ще се извършва измерването.
Със заповед №316з-2095от 29.07.2015г. на МВР е определен кръгът от лицата,
които могат да използват горепосочената система за видеонаблюдения. Никъде по
делото няма данни първо, кои са лицата, които са извършвали измерването, нито
дали тези лица са преминали съответния курс за първоначално обучение за работа
с това техническо средство. Няма по делото дневник, описан в точка 4.1 от цитираната
заповед, в който, след като се заснеме нарушение, служителят, извършил
измерването, трябва да попълни .
Съдът приел за недоказано по безспорен начин какво е
било ограничението на скоростта. Жалбоподателката е санкционирана по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, но не е ясно дали ограничението на скоростта е определено със
специален пътен знак, или защото автомобилът се е движил в населено място,
извън населено място, по магистрала или скоростен път.
На следващо място РС-Плевен е приел, че от представената по делото снимка към електронния
фиш, наказващият орган е насложил друга такава, която изобразява рег. номер на
процесния автомобил по- ясно и под друг ъгъл. Съдът счел това действие на
наказващия орган за недопустимо и самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш. Не е ясно дали служителят, направил монтажа, е сред посочените служители в
приложената и приета по делото Заповед№316з-2095/29.07.2015 год., възлагаща им
компетентност спрямо използваната за установяване на нарушението конкретна стационарна
система. Самата снимка е замъглена, черно-бяла и от нея не може да се разбере
по несъмнен начин какъв е модела на автомобила, неговите цвят и марка. От
приложената снимка не може да бъде възприето и установено безспорно нито
мястото на нарушението, нито времето на
нарушение и самото нарушение, както и
авторството на нарушението, което е абсолютно задължително изискване, за да
бъде ангажирана административнонаказателна отговорност, която по своя характер
е лична. Регистрационният номер не е установен по безсъмнен и безспорен начин,
тъй като е изведен посредством монтаж в десния долен ъгъл на приложената
снимка, без да е посочено служебното лице изготвило монтажа. По този начин
наказващият орган е лишил от възможност и жалбоподателя и съда, чрез проверка
да установи дали служителят, направил монтажа, е сред посочените служители в
приложената и приета по делото Заповед№316з-2095/29.07.2015 год., възлагаща им
компетентност спрямо използваната за установяване на нарушението стационарна
система. Не може да се изведе безсъмнен извод относно законосъобразността на
въпросния монтаж и отговаря ли на действителността. Според въззивния съд
снимката е негодна, черно-бяла, замъглена и не показва категорично каква марка,
модел и цвят е л.а., поради което съдът нея кредитирал като доказателство, подкрепящо
авторството на нарушението.
На следващо място съдът приел, че не конкретизирано мястото,
където е извършено нарушението чрез посочване на улица, номер, общоизвестен
обект, пътно съоръжение. Мястото на извършване на нарушението е задължителен
реквизит, съобразно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и липсата на точното
му описание нарушава правото на защита на жалбоподателката.
Съдът приел още, че от представената снимка по делото не само не може
да се установи къде е извършено нарушението, но и дали въобще е в движение
процесното МПС, каква марка и модел е и т.н.
На последно място съдът изложил мотиви, че изложените
във фиша фактически констатации не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. От представените и приети по делото писмени доказателства не
става ясно каква е скоростта на л.а. Видно от единственото доказателство по
делото – приложение към електронен фиш е че, скоростта е била 119 км.ч., липсва
колко е било превишението на скоростта. Не става ясно от представеното
приложение дали скоростта 119 км.ч. е
получена след приспадане на 3 % или следва да се приспаднат тепърва, съобразно
практиката на КАТ-Плевен и в съответствие с протокола за проверка № 23 от
17.03.16г., представен по делото, където е посочена грешка при измерване на
скоростта от 3%, които при установеното превишение от 23 км., биха довели до
различно превишение и различно наказание, което е съществено и е в ущърб на
жалбоподателя. Тези неизяснени от наказващият орган обстоятелства според РС са
довели до неяснота на извършеното нарушение, както и до неяснота относно волята
на наказващия орган .
На всички тези изложени основания РС –Плевен отменил
оспореният пред него ЕФ.
Касационната инстанция, която следи служебно за
допустимостта на решението, констатира, че досежно допустимостта на жалбата
против процесния ЕФ въззивният съд не е изложил обосновани на доказателствата
по делото мотиви. РС е приел, че с оглед датата на връчване на ЕФ на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
Въззивният съд обаче, не се е позовал на приложени по
делото доказателства относно тази своя констатация, а приложените по делото
такива не подкрепят този извод на съда. Както по делото на РС на л.23 и л.24,
така и по настоящото дело, са приложени доказателства относно връчването на ЕФ
на жалбоподателката. От същите-докладна записка от 11.05.2017 год.на л.24 от
делото на РС се установява, че на адреса, който е бил известен на АНО в
гр.Русе, ул „*****“ №**А, ет.*, ПИ от Първо РУ при ОД на МВР-Русе е извършил
проверка на 10.05.2017 год. с оглед връчване на
процесния ЕФ на К., при която е установил, че жилището е продадено и
съседно живеещите на него не знаят за новото местонахождение на К.. При
проведен телефонен разговор последната е
заявила, че в момента живее в гр.София, но не е посочила такъв, не е установен
и друг такъв в АИС на МВР.
Тези данни сочат на проведена процедура по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН относно връчване на процесния ЕФ, но не са пълни. Наказателното
постановление се счита за редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН,
когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен. Освен приложената докладна записка
обаче, по делото на РС няма събрани доказателства дали от датата на издаване на
ЕФ насетне, респ. към датата, на която К. е търсена за връчване на ЕФ, същата е
имал друг регистриран постоянен/и или настоящ адрес, освен този, на който е
търсена, и който впрочем е посочен като
постоянен адрес в приложеното на л.19 от делото на РС заверено копие на нейна
лична карта. Ето защо оспореното решение, което относно извода за спазен срок за
оспорване се явява необосновано на събраните по делото доказателства и в този
смисъл неправилно, следва да се отмени.
Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС, който след
събиране на доказателства за наличие или липса на друг регистриран постоянен/и
или настоящ адрес, освен този, на който е търсена К., а при преценка-и на други
относими доказателства, следва да даде обоснован отговор на въпроса редовно ли
е проведена процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН за връчване на ЕФ, удостоверена
в приложената докладна записка по делото. При извод за редовно проведена
процедура и предвид датата на подаване на жалбата против ЕФ в РС, делото по
жалбата против процесния ЕФ следва да се прекрати. При обратен извод, следва
съдът да събере доказателства относно
датата, на която К. е узнала за издадения ЕФ с оглед преценка за срочността на
подадената жалба, в която не се съдържат твърдения в тази насока , а ако такива
не могат да бъдат събрани-едва тогава съдът да се произнесе по съществото на
спора.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 158 от
12.03.2019 г., постановено по нахд № 405/2019 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/