Р Е Ш Е Н И Е
№3344/19.7.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М.
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №18295 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Й.К.А., ЕГН ********** *** срещу ЗАД „Евроинс“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, с която се иска
осъждане на ответника да заплати сумата от 1896,90 лева, съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер в о.с.з.
проведено на 28.06.2019г., съставляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на притежаваното от ищеца МПС *, които се явяват покрит
риск по застраховка
„Каско на МПС“ с клауза „Пълно каско”, оформена
в ЗП № 00500100216256/04.09.2017г., за което обстоятелство е образувана щета № **********/31.08.2018г.,
на осн. чл. 405, ал.1 КЗ.
В исковата молба се излагат
твърдения, че собствения на ищеца л.а. *, който е застрахован по застраховка „Каско на МПС“ с клауза „Пълно каско”,
оформена в ЗП № 00500100216256/04.09.2017г., с период на валидност 10.09.2017г.-09.09.2018г.
Твърди, че на 20.08.2018г. автомобила е бил паркиран на обществен паркинг, като на 30.08.2018г. е установил увреждания,
за които на 31.08.2018г. е уведомил ответника
в качеството му на застраховател. Последния образувал щета № **********/31.08.2018г.,
при което били приети увреждания
на предна дясна врата, преден десет
калник, задна дясна врата и заден
десен калник, при което било
определено обезщетение в размер на 596,90 лева, което било изплатено
на ищеца.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Искът се оспорва по
основание и размер. Счита, че определеното
и изплатено на ищеца обезщетение от 596,90 лева покрива
размера на уврежданията, които за нанесени
върху застрахования МПС. Посочва, че видът
на заявените щети, за които е образувана
застрахователна преписка се установяват само по декларация
от ищеца, поради което приложение
намира чл.10, ал.3 от ОУ, която предполага ограничаване на застрахователното
обезщетение до 10% от застрахователната сума, но не
повече от 3000 лева.Сочи, че в сила е и чл.25, ал.1 от ОУ, който предполага изчисляване на обезщетението по експертна оценка.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото договор за
застраховка „Каско на МПС“ с клауза „Пълно каско”, оформена
в ЗП № 00500100216256/04.09.2017г., с период на валидност
10.09.2017г.-09.09.2018г., от който се установява, че *************
- собственост на
ищеца е застрахован
при ответника в качеството му на застраховател.
Представена по делото е декларация
от 31.08.2018г., с която ищецът е уведомил ответника за осъществено
застрахователно събитие, констатирано на 30.08.2018г. Посочва се, че вследствие
паркиране на застрахования л.а. на обществен паркинг на 20.08.2018г., ищеца е
узнал за настъпили увреждания по МПС на 30.08.2018г., изразяващи се увреждане
на предна дясна врата, предна броня, реден десен калник, задна дясна врата и
заден десен калник.
Изготвено е заключение на съдебно-автотехническа експертиза на в.л. Й.М.,
от което се установява, че общата стойност на необходимите труд и материали за
осъществяване на ремонт възлиза на 2493,80лева, изчислен по методологията на
средни пазарни цени. Посочва, че установените увреждания по МПС към момента на
сключване на договора за застраховка, за което обстоятелство е съставен
протокол №58250/04.09.2017г. и представляващи предна лява врата и преден ляв
калник не съответстват на уврежданията, които са предмет на настоящия спор.
В допълнителното си заключение в.л. посочва, че размера необходим за ремонт
на нанесените увреждания върху л.а., изчислен по методология на застрахователя
с негов софтуерен продукт, възлиза на 1735,20 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
В
случая не се спори, че страните са валидно обвързани по силата на договор за
застраховка „Каско на МПС“ с клауза „Пълно каско”, оформена
в ЗП № 00500100216256/04.09.2017г., с период на валидност
10.09.2017г.-09.09.2018г., по силата на който л.а. *********** - собственост на ищеца е застрахован при ответника в качеството му на застраховател. Не се оспорва, че застрахованото
имущество е увредено в рамките на валидност на застрахователното
правоотношение, както и че застрахователя е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 569,90 лева. Спора по същество е съсредоточен около
размера на дължимото застрахователно обезщетение, което се дължи от
застрахователя при настъпване на застрахователно събитие.
Задължение на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение в
размер на действителната (пазарна) стойност досежно вредите настъпили за или
върху веща в срока на договора за застраховка, които вреди се явяват покрит
риск по това облигационно правоотношение възникнало между страните. Разпоредбата
на чл.400, ал.2 КЗ задължава застрахователя за заплати възстановителна
стойност, която стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Ответното дружество поддържа
възраженията, че доколкото в случая отговорността за вредите произтича от
установяване на същите само на основание представена от застрахования
декларация, то размера на застрахователното обезщетение следва да бъде
ограничен до 10% от застрахователната сума, но не повече от 3000 лева, което
бива изведено от разпоредбата на чл.10, ал.2, т.3 вр.
ал.3 от ОУ.
Съдът не споделя тези възражения на
страната, като изхождайки от качеството на страните намира, че следва да намери
приложение ЗЗП, и в частност разпоредбите уреждащи защита на потребителя от
неравноправни клаузи в договора, които се уговорени в общи условия, без
потребителя да може да влияе на тяхното съдържание, по арг.
на чл.146, ал.2 ЗЗП. В случая индивидуално уговорени с ищеца в качеството му на
потребител следва да приети уговорките за вида на застрахователното покритие,
застрахователната сума по договора и начита на плащане на застрахователните
вноски. Останалите елементи от договора за застраховка са предварително
уговорени от търговеца, без възможността на потребителя да влияе върху тяхното
съдържание. При тези съображения съдът на осн. чл. 143, т.3 ЗЗП намира
разпоредбата на чл.10, ал.2, т.3 вр. ал.3 от ОУ, от
която ответника черпи права за неравноправна, доколкото с нея застрахователя
едностранно определя размера на застрахователното обезщетение, като посочва
методика за остойностяването му, която покрива частично размера необходим за
възстановяване на застрахователното имущество.
Константна е съдебната практика, че
застрахователното обезщетение следва да е равно на размер на действително
претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие, при
което приложение намира хипотезата на чл.386, ал.2 КЗ, като в този смисъл и решение № 115/ 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. №
667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение№ 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016г. по
т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II т.о. и др./.
В отговора на исковата си молба
ответникът излага в условията на евентуалност възражения, че на основание
общите условия по договора за застраховка, застрахователното обезщетение следва
да бъде осъществено на база експерта оценка. На база тези възражения по делото
бе допусната допълнителна съдебно – оценителна експертиза, вещото лице по която
след запознаване с работния програмен продукт на ответника изготви заключение,
че възстановителната стойност изчислена
по тази методология на застрахователя възлиза на 1735,20 лева. В основното си
заключение експерта посочи, че при изчисляване възстановителната стойност по
средно пазарни цени, то тя възлиза на 2493,80 лева. За да достигне този си
извод в.л. прави анализ на цените на пазара на доставчици на такъв вид услуга,
като включва сервизи както официални представители на леки автомобили, така и
други такива. Включват се, както сервизи със сертификат за качество ISO9001:2008, така и без такъв
сертификат. Съдът кредитира именно това основно заключение на в.л. Й. М.,
доколкото счита, че по-широката съпоставка на цени на оторизирани и
неоторизирани сервизи за извършване на
конкретната дейност предполага и определяне на цена по-близка до пазарната, по
която цена на собственикът на увредената вещ следва да бъде изплатено
застрахователно обезщетение, което се явява такова, при което може да бъде
закупена резервна част, респ. доставена услуга по цени са по –близки до
пазарните. Използването на софтуерния продукт на ответника в качеството му на
застраховател не ограничава същия от определяне на възстановителна стойност,
която да отговаря на изискванията на чл.400, ал.2 КЗ. Независимо от това, че
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ОУ посочва, че обезщетението от застрахователя
се изчислява на база експерта оценка, то не следва да бъде прието, че тази
експерта оценка трябва да бъде в размер под минимума на определените средни
пазарни цени за ремонт и закупуване на необходимите ремонта части.
За пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че не се установи така нанесените увреждания върху МПС предмет
на договора за застраховка да са били нанесени към момента на възникване на
застрахователното правоотношение. Изрично в.л. Й. М. посочи, че липсва
еквивалент между уврежданията по л.а. констатирани към момента на възникване на
застрахователното обезщетение и тези вследствие инцидента, които са предмет на
настоящия спор. При тези съображения на застрахования се дължи обезщетение в
размер на действителната стойност, по която следва да бъдат закупени
съответните материали, расп. да бъде извършена
съответната услуга по ремонт на увредения л.а., което обезщетение се определя в
размер на средно пазарните цени. Приемайки заключението на в.л. М. по основната
САТЕ, съдът стига до извода, че дължимото застрахователно обезщетение възлиза
на 2493,80 лева, в това число труд и материали за осъществяване на ремонта. От
тази сума следва да бъде приспадната вече заплатената сума от застрахователя от
596,90 лева, поради което предявения иск се явява основателен за сумата от
1896,90 лева и като такъв следва изцяло да бъде уважен. С оглед направеното
искане в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху
уважената главница считано от депозиране на исковата молба в съда –
03.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 565,88 лева, от които 360
лева възнаграждение за процесуално представителство и 205,88 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ****************************със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Й.К.А.,
ЕГН ********** ***896,90 /хиляда осемстотин деветдесет и шест лева и 90 ст./лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на притежаваното от ищеца меторно превозно средство **********, които
се явяват покрит риск по
застраховка „Каско на МПС“
с клауза „Пълно каско”, оформена в ЗП №
00500100216256/04.09.2017г., за което
обстоятелство е образувана щета № **********/31.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2018г. до
окончателно изплащане на задълженото, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ****************************със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.К.А., ЕГН **********
*** сумата от 565,88 /петстотин шейсет и пет лева и
88 ст./ лева, от които 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство и 205,88 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :