Определение по дело №140/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 138
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20241600600140
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
гр. Монтана, 29.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова

Димитрина Николова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20241600600140 по описа за 2024 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на
защитника на обвиняемия Ю. И. Г. против определение на РС-Лом по частно
наказателно дело № 213/2024 година, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. В жалбата се подържа, че обвиняемия страда от
наркозависимост, която лекува и веднъж седмично посещава гр.В от където
получава лекарства. С взетата му мярка за неотклонение „задържане под
стража“ лечението му ще бъде прекъснато, освен това и лишен от
възможността да работи. Искането е да бъде наложена по- лека мярка.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и
защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 326/2024 година
по описа на РУ-Лом, че с постановление от 21.05.2024 година Ю И. Г. е
1
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 20.05.2024г. в град Л
обл.М при условията на продължавано престъпление и повторност, с три
деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
чрез разрешаване на прегради, здраво направени за защита на имот, както и
чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи общо на
стойност 1319.10 лева, от владението на другиго без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както
следва: направил опит за кражба на вещи, собственост на Б П. Б общо на
стойност 850 лева, като опитът е останал недовършен поради независещи от
извършителя причини, забелязан е в къщата от Б Б и е избягал през
прозореца; отнел чужди движими вещи собственост на П. Тасев П. на обща
стойност 151.60 лева с намерение противозаконно да ги присвои; отнел
чужди движими вещи собственост на Н И. Г. общо на стойност 317.50 лева с
намерението противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195 ал.1 т.3,
т.7 и т.7 във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания
за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се
наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а
именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в
настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен,
независимо от това, че признава вината си. В такава насока са свидетелските
показания на К А Й Б П. Б Р. Ц Т Р н М Н , П. Т П., Н И. Г., протокол за
доброволно предаване, разписки.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за
съществуващата опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
Видно от доказателствата по досъдебното производство обвиняемият е
осъждан с 3 влезли в законна сила присъди, като настоящето деяние е
извършил в изпитателния срок на наложено наказание от една година
лишаване от свобода, арг.ел.справка за съдимост лист 38-39 от ДП,
2
присъдата е влязла в законна сила на 12.07.2022г. Споделя се и извода, че по
досъдебното производство не са събрани доказателства, които да налагат
извода, че обвиняемия Г. може да се укрие.
Изложените от защитата доводи, че обвиняемия страда от
наркозависимост, която лекува и веднъж седмично посещава гр.В , от където
получава лекарства, а с взетата му мярка за неотклонение „задържане под
стража“ лечението му ще бъде прекъснато, освен това е и лишен от
възможността да работи, съдът намира за неоснователни. Липсват писмени
доказателства в тази насока, освен това се споделя и извода на
първостепенния съд, че след като обвиняемия участва в програма за
наркозависими, няма пречка да продължи да участва, като съобщи за това на
органите, които няма да го възпрепятстват, както и няма пречка
ръководителят на тази програма да го посещава в затвора гр.В . Съществува и
законова възможност при влошаване на здравословното състояние на
обвиняемия да му бъде наложена и по-лека мярка за неотклонение.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Лом, следва да
бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-Лом, постановено на 23.05.2024г.
по частно наказателно дело № 213/2024 година, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето Ю. И. Г., с ЕГН
********** - обвиняеми по досъдебно производство № 326/2024 година по
описа на РУ-Лом.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3