Решение по дело №360/2021 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260017 / 17.2.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав,

на осми февруари , през две хиляди  двадесет и втора  година,

в публично заседание, в следния състав:

                                                                                          Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й. К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 360  по описа на ШРС за 2021 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Ищецът, ПК „Д.“ ЕИК ***, с председател И. Н. Х. твърди, че производствена кооперация „Д.“ е вписана  в регистъра  за кооперациите  при ШРС, съгласно  Решение на ШОС от 15.06.***г.

 С договор  от ***г. за прехвърляне на собственост  чрез възлагане на дялово участие, сключен между Ликвидационен съвет  на ЗК „Д.“ и ПК „Д.“ в собственост на  ПК „Д.“ били предоставени  множество  активи,  между които и  следното съоръжение: Сеновал , построен  в парцел  № 5 , по плана  на 1- ви стопански  двор в землището на кв. Д. ,Шумен  - държавен . Заявява, че от този момент, съоръжението  е собственост  на ищеца и влиза в активите  на кооперацията, както и е обект на счетоводно отчитане.От  датата на придобиване ***г. до  края на м. октомври  2020г. /началото на м. ноември 2020г./ съоръжението било във владение на кооперацията,  като е използвано за дейността й. След ***г.  последвали промени  в кадастралния план  и поземлените имоти  били  предмет на различни  сделки  с различни собственици. С НА  за покупко-продажба на недвижим имот ***, том 1. рег.№ 770, дело 43 от *** г. ответникът М.К.Й. е придобил собствеността върху недвижимия имот, в който се намира инсталираното съоръжение (сеновал) – ПИ с идентификатор 83510.571.18 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, с площ 3997 кв.м. в местността Ч., по сега действащия кадастрален план.

Ищецът заявява, че  няма претенции  за собствеността на земята, върху която се намира съоръжението сеновал, но има претенция относно собствеността  му. Твърди, че сеновалът, построен в парцел № 5 - пет, по плана на 1-ви стопанска двор в землището  на кв.Д., Шумен – държавен,  по същество не е сграда, а движимост, защото е изцяло конструкция от метални елементи без никакви преградни стени,  като съществува възможност той да бъде демонтиран от местото, където е инсталиран и да бъде сглобен на друго место, без да бъде повредено съществено самото съоръжение. По тази причина група работници от ПК „Д.“ са започнали процедура за демонтиране на сеновала, за да бъде монтиран на друго място, в края на м.октомври 2020 г.(началото на м. ноември 2020 г.)

В момента, в който работници на ПК „Д.“ започнали демонтиране на съоръжението, се появил собственикът на поземления имот- ответникът М.К.Й. и възникнал спор, в който ответникът предявил претенция, че станал собственик на сеновала с факта на  придобиване собствеността на ПИ. Последвал скандал, обаждане на тел. 122,  пристигане на органи на МВР, които  предупредили страните да се въздържат от неправомерни действия.

Ищецът ПК „Д.“ ЕИК ***, иска да се признае за установено по отношение на ответника М.К.Й.  ЕГН ********** с адрес ***, че е собственик  на сеновал, построен в парцел № 5 - пет, по плана на 1-ви стопанска двор в землището  на кв.Д., Шумен - държавен (към него момент), находящ се  към настоящия момент  в ПИ с идентификатор 83510.571.18 по  кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, с площ 3997 кв.м. в местността Ч., по сега действащия кадастрален план и да бъде осъден ответникът да предаде владението на процесната вещ на ищеца. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.К.Й.,  ЕГН ********** депозира отговор, в който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че ищецът не е собственик на процесната вещ, защото договорът за придобиване на собствеността е нищожен, поради неспазена форма и протИ.речие на закона. Оспорва, че процесният обект е преместваем. Процесният навес е включен в договора като недвижим имот, заедно с останалите недвижимости, а не като преместваем обект. Поради изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира  разноски. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание  за ищеца се явява адв. С. при ШАК, за ответника се явява адв. Г.Г. при ШАК.

По делото е изготвена и назначена съдебно –техническа експертиза,  приета  от съда и неоспорена от страните. В заключението на същата се посочва, че след изменение на кадастралните карти, в момента само част от сеновала попада  в ПИ 83510.571.5 , а другите части са на проектиран път и в придобития от ответника  ПИ83510.571.18. Вещите лица заключават, че сеновалът, предмет на огледа е възможно да се  демонтира  и да се монтира  на друг терен  при спазване на ЗУТ  без съществено увреждане на вещта, като не е възможно да бъде преместен на друго място в неговата цялост, без да бъде разглобяван.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:  

Искът е с правно основание по  чл.108 от ЗС на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и се явява процесуално допустим. С него  цели осъждане на ответника да върне неоснователно владения имот/ в случая се твърди движима вещ/ на собственика. Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на ревандикационен иск.  

Ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника М.К.Й.  ЕГН **********, че е  собственик на сеновал, построен в парцел № 5 - пет, по плана на 1-ви стопанска двор в землището  на кв.Д., Шумен - държавен, находящ се  към настоящия момент  в ПИ с идентификатор 83510.571.18 по  кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, с площ 3997 кв.м. в местността Ч., по сега действащия кадастрален план и да бъде осъден ответника да предаде владението върху същия  на ищеца.

         За   уважаването  на  ревандикационния  иск е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки:  ищецът следва да докаже, че е собственик на посочената вещ, че ответникът владее вещта и че я владее без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на положителните предпоставки- че е собственик на вещта и че ответникът я владее неоснователно, а  ответникът следва да докаже онези обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, възраженията си и че  владее на правно основание.

Към настоящия момент процесният сеновал се намира във владение на ответника. По делото е приет за безспорен факта,  че на 30.11.2020г. владението на процесната вещ   е било отнето по насилствен начин  от ответника.

Ищцецът се легитимира като собственик на  процесния сеновал, с договор от ***г. за прехвърляне на собственост чрез възлагане на дялово участие, сключен между Ликвидационен съвет  на ЗК „Д.“ и ПК „Д.“.  

Видно от приложения по делото договор от ***г. за прехвърляне на собственост чрез възлагане на дялово участие, същият е сключен между Ликвидационен съвет  на ЗК „Д.“,  представлявана от  председателя на ЛС Г. С. М. и ПК „Д.“- Шумен,  представлявана от  председател Спиридон Радушев.

С договора  ЗК „Д. „ в ликвидация,  представлявана от  председателя на ликвидационния съвет Г. С. М. прехвърля  на ПК „Д.“ срещу дялово участие от имуществото на кооперацията  и въз основа на  проведените разпределения на имуществото на 28.04.1995г. и на ***г.  собствеността  върху 31 броя недвижими имоти между които под № 12 и описан сеновал, построен  в парцел  № 5 , по плана  на I ви стопански  двор в землището на кв. Д., Шумен  - държавен, съдържащ 5 896 дка. Договорът е вписан в службата при ШРС 1996г., като подписите на договора са заверени от кмета на с. Салманово. Договорът е подписан само от председател на  Ликвидационния съвет на  ЗК „Д.“, а не от всички членове на колективния орган .

Съобразно българското законодателство, лица с пълна нотариална компетентност са Нотариусите, като наред с тях  законовата уредба посочва и т. н. "лица с ограничена нотариална компетентност". Тази компетентност бе уредена в  чл. 97 от ЗУС отм., възпроизведена с нормата на изменения  чл. 158 от ЗСВ в редакцията му до ДВ бр. 59/ *** г. /, а след това и в ЗННД / ДВ бр. 106/ 1996 г. / в сила от 01.06.1996 г., Глава  "Нотариални функции на лица, които не са Нотариуси ". В тази категория лица са включени органите на местната администрация. Действащата норма на  чл. 83 от ЗНД посочва, че когато в населеното място няма нотариус и Районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, зам. кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. По аргумент на противното, удостоверяването на същите обстоятелства по частните диспозитивни документи, които подлежат на вписване/ а процесния договор е именно такъв документ/ по чл.4 буква „г“ от  Правилника за вписванията, не може да бъде извършено чрез заверка на лицата с ограничената нотариална компетентност. Макар и последната добавка на този действащ текст да не се съдържащи в цитираните по-горе текстове на ЗУС и ЗСВ, то по тълкувателен път се извлича извода, че рамките на компетентността на посочените по- горе органи винаги се е свеждала до нотариални удостоверения на подписи, на частни документи, които не подлежат на вписване и не касаят прехвърлянето на вещни права на недвижими имоти. В този смисъл е и практиката на ВКС /  Р. №411/23.07.2001г. по гр. д. № 835/2000г. г.к. I г.о./

В този смисъл и доколкото е налице неспазена форма на договора, /включително и че договора не е сключен от колективния орган/, то същият не поражда действие  и на основание чл. 26  ал.2 от ЗЗД се явява нищожен, т.е. ищецът не може да се легитимира, като собственик въз основа на нищожен договор.

Освен горното, съдът споделя и  заявените от страна на ответника  и други  основания за нищожност- поради липса на насрещна престация, както и поради факта, че  договора е сключен в нарушение на закона, доколкото не се представиха доказателства от ищовата страна, че е правоимащо лице по смисъла на чл. 27 ал.1 от ЗСПЗЗ. Тези  факти допълнително обуславят извод  за нищожност на сключения договор. Поради гореизложеното, съдът приема, че обсъжданият договор за прехвърляне на собствеността  чрез възлагане  срещу дялово участие в ЗК не е породил вещно правни последици за ищцовата страна и е нищожен на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД.

 По делото се установява по безспорен начин и не се оспорва от двете страни, че поземленият имот,  в който е построен процесния  сеновал,  е собственост на ответника.

Видно от  НА  за покупко-продажба на недвижим имот ***, том I. рег.№ 770, дело 43 от *** г. на нотариус  Г. В.Ц. с рег. №*** на НА ответникът М.К.Й. е придобил собствеността върху недвижим имот ПИ с идентификатор 83510.571.18 с площ от 3997 кв.м. местност Ч. с трайно  предназначение  на територия- земеделска, начин на трайно ползване – пасище,  категория на земята  при неполивни условия-4 /четвърта/, в който се намира сеновала. Местоположението на сеновала се потвърждава и от  заключението на назначената по делото СТЕ.

 Същевременно  от заключението на назначената по делото СТЕ,  което бе прието и не оспорено  и от двете страни  се установява, че сеновала представлява  метална  конструкция от 11 стоманени рамки  състоящи се  от колони, ферми и столици / 10 междуосия/. Металните колони   по едната ос  са прикрепени  с болтове към  бетоновата  основа, а  по другата  ос връзките  са покрити с бетон, като  към металните  колони   с болтове са захванати  покривните ферми и по същия начин  са прикрепени  и столиците  към фермите.  Сеновалът е свързан със земната основа, посредством бетонов фундамент и е с размери 40/13 метра, поради което е невъзможно да се премести  без да бъде разглобен.

Съдът приема, че спорният обект – сеновал, не е преместваем обект. В тази насока съобрази и дадените разяснения в съдебно заседание от вещите лица, изготвили СТЕ. Според вещото лице Г.: „имотът не може да бъде преместен в неговата цялост ,……….не може да бъде вдигнат и да бъде преместен…….затова трябва да се разбие бетонът , да се развият болтовете, да се разглоби цялата конструкция……Ако се отреже  вече се нарушава  височината  на колоната . Бетонът  може да се  разбие, тогава  ще се види дали  могат да се разбият болтовете  или да се отрежат…..…  .“ В случая преместване на обекта може да стане само след демонтаж, който обаче променя целостта на обекта, за разлика от преместваемите обекти./ в този смисъл Определение № 400 от 22.07.*** г. на ВКС по гр. д. № 686/*** г., I г. о., ГК/.След като начина на изграждане на  обекта не позволява той да бъде разглобен и преместен без частичното му разрушаване (в случая разрязване, разбиване на болтове, отрязване), то следва, че се касае не за преместваема вещ, а до недвижима такава по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗС./ в този смисъл Решение ***6 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 9/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М. /.

Съгласно съдебната практика щом е налице трайна връзка на изграденото с терена, осъществена чрез бетонна плоча, послужила като основа на сградата и трайно прикрепена към нея конструкция, следва да се приеме, че обектът не е преместваем, а представлява сграда, която по силата на закона е недвижима вещ /в този смисъл Решение № 33 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 2591/2016 г. на I г. о.; Решение № 60 от 9.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3140/2017 г., II г. о., ГК /.Този извод произтича и при съпоставка на процесния обект със законовата дефиниция за "преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на  ЗУТ, разпоредба нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 25 от *** г., бр. 17 от 2020 г.,съгласно която "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчИ.ст на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.