№ 95
гр. Велико Търново, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО Я.
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО Я. Въззивно гражданско дело №
20244000500647 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 203/01.04.2024 год., постановено по гр. д. № 673/2020 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, поправено с Решение № 543/23.10.2024 год., постановено по
гр. д. № 673/2020 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъден Гаранционен фонд,
ЕИК *********, гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на Г. Т. А., ЕГН
**********, Област Велико Търново, с. Леденик, ******* сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди,
причинени в резултат нанесени телесни увреждания от настъпило на 13.09.2019 г. ПТП,
причинено от водача на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ВТ 46**** - Т. Й. М., при
извършване маневра „движение на заден ход“ без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху посочената
сума от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен
предявеният иск в останалата му част до пълния предявен размер от 80 000 лв. като частичен
иск от 100 000 лв. или за разликата от 30 000 лв., като неоснователен; сумата от 1 763.58 лв. -
обезщетение за претърпените от същото ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва
от 19.12.2019 г. до окончателното плащане, както да заплати в полза на Г. Т. А. и сумата от
1
265 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно на уважената част от
иска. Със същото решение е осъден Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр. София, 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на Адвокатско дружество „Г.ева и партньори“,
БУЛСТАТ *********, сумата от 2 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Осъдена е Г. Т. А., ЕГН **********,
Област Велико Търново, с. Леденик, ******* да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК
*********, гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сумата от 56.25 лв.,
представляваща направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Осъден е Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.
4 да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново сумата от 1 600 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения иск, както и 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Т. А., ЕГН **********, Област Велико Търново, с.
Леденик, *******, със съд. адрес: гр. София, р-н Слатина, *********, чрез адв. С. С. от САК
против Решение № 203/01.04.2024 год., постановено по гр. д. № 673/2020 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд.
В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част над сумата от 50 000 лв.
е неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с
оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, както и при определяне на
обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства (размера на
обезвредата с вида и характера на причинените травматични увреждания, проведеното
лечение и последиците от травмата), икономическата конюнктура в страната и
продължителността на оздравителния процес. Освен това присъденото обезщетение не
съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Не били
съобразени и застрахователните лимити.
Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови
друг, с който да бъде присъдено обезщетение в пълно претендирания размер от 80 000 лв. –
неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
представлявано от M. K. и С. С. – изп. директори, чрез юриск. Й. Ш..
В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди се, че решението е
съобразено с материалния закон, постановено при спазване на процесуалните правила и е
обосновано. Излага се, че първоинстанционният е достигнал до правилни и съответстващи
на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1
от КЗ. Правилно бил обсъдил всички доказателства събрани по делото и ги бил взел предвид
при постановяване на решението. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди съдът правилно бил съобразил вида и тежестта на получените травматични
увреждания, като се ръководил от принципа на справедливостта и своето вътрешно
2
убеждение.
Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти (чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ), като
съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение
за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е
в размер на сумата от 50 000 лв. Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел,
че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата не е допринесла за
своето увреждане. Приел е за основателен иска за причинените имуществени вреди и го е
уважил в пълния предявен размер от 1 763.58 лв. Приел, че лихвата за забава се дължи от
19.12.2019 г., съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск и за неимуществени вреди
с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани моторни превозни средства
обезщетения за причинените неимуществени вреди, вследствие телесни уреждания, когато
същите са настъпили на територията на Република България и са причинени от моторно
превозно средство, за което няма сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в основата на тази гаранционно-обезпечителна
отговорност стои нарушаването на забраната да не се вреди другиму.
В разпоредбата на чл. 498 във вр. с чл. 558, ал. 2 от КЗ, като условие за упражняване
на правото му на обезщетяване, е въведено задължението на увреденото лице, при
настъпване на застрахователното събитие да отправи към застрахователя писмена
3
застрахователна претенция, при неплащане по която в срока по чл. 496 от КЗ, отказ за
изплащане на обезщетение или при несъгласие с размера на определеното обезщетение
увреденият може да се обърне към съда.
Т. е., за да бъде уважен иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: 1)
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и вина на
делинквента; 2) пътно-транспортното произшествие да е настъпило на територията на
Република България и да е причинено от моторно превозно средство, за което не е налице
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3) увреденото лице да е
предявило претенцията си за плащане пред Гаранционния фонд по законовия ред и фондът
да не се произнесъл по подадената молба в сроковете по КЗ, респ. да е отказал да плати
обезщетение, или увреденото лице да не е съгласно с размера на обезщетението.
Безспорно е, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България (централния площад на с. Леденик, общ. Велико Търново) и към
момента на настъпване му за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ВТ 46**** не е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Видно от данните по делото, ищцата е отправила на 07.10.2019 г. до Гаранционния
фонд писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, по която в срока по чл. 496 от
КЗ не е получила плащане (отказ от 19.12.2019 г.). Следователно, предявената искова
претенция е допустима за разглеждане по същество от съда.
Апропо, в частта относно противоправното деяние; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите; вредите и вината; решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила (в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди за сумата от 50 000 лв., както и в частта за присъдените
имуществени вреди).
Във въззивното производство не са наведени оплаквания във връзка с извода на
първостепенния съд за наличието на основание за ангажиране отговорността на
Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за вредите, настъпили вследствие на
пътнотранспортното произшествие, станало на 13.09.2019 г., поради което настоящият
състав намира, че са налице предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а от КЗ. В случая не е
налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение в
посочените по-горе части и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени
следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето
противоправно и виновно поведение водачът на процесното МПС – Т. Й. М. е причинил на
Г. Т. А. телесни увреждания - закрито счупване на лявата бедрена кост (пертрохантерно под
шийката на бедрената кост) без белези за изкълчване в лявата тазобедрена става; мозъчно
сътресение-съпроводено с ретроградна амнезия за случилото се - липса на част от спомени
за случилото се - липса на част от спомени за случилото се и че през релевантния период за
4
процесното моторно превозно средство не е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена
фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост
на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на
факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в
нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за
това“.
По горните предпоставки за уважаване на иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ и
съгласно изложеното във въззивната жалба и отговора към същата, спорен е въпросът
относно дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото
обезщетение на пострадалата Г. Т. А..
По приложението на чл. 52 от ЗЗД
От заключението на допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд
съдебномедицинската експертиза, неоспорено от страните и приета като доказателство по
делото, кредитирано от настоящата инстанция, се установява, че в резултат на ПТП
пострадалата е получила - закрито счупване на лявата бедрена кост (пертрохантерно под
шийката на бедрената кост) без белези за изкълчване в лявата тазобедрена става; мозъчно
сътресение-съпроводено с ретроградна амнезия за случилото се - липса на част от спомени
за случилото се - липса на част от спомени за случилото се. Оказана е своевременна
медицинска помощ – проведено лечение в НХО при МОБАЛ Велико Търново за периода от
13.09.2019 г. до 24.09.2019 г. Последвало лечение в отделение по ортопедия и травматология
от 24.09.2019 г. до 01.10.2019 г. във връзка с фрактурата на бедрената кост, където на
25.10.2019 г. е извършена оперативна интервенция - направена репозиция под рентгенов
контрол с поставяне на метална плака. Настанена е за лечение в отделение по физиотерапия
в същото болнично заведение за периода от 01.10.2019 г. до 08.10.2019 г. и е проведена
физиотерапия и рехабилитация. Възстановителният период на така описаните травматични
увреждани, съчетани с възрастовите особености, е определен от вещото лице на около 10
месеца, според приетите медицински стандарти. Тези травматични увреждания са довели до
трайно нарушение на опорно двигателната активност на левия долен крайник, съпроводено
с ограничително физиологична активност във неговата функция. Претърпяната дифузна
травма на главния мозък оставя персистиращи субективни оплаквания от упорито
главоболие, трудно повлияващо се от обезболяващи медикаменти за неопределен период от
време. Констатираните травматични увреждания са били съпроводени с болки и страдания,
които е търпяла ищцата и ще търпи в бъдеще с неопределен интензитет, усложнени и от
възрастта. Същите са били особено интензивни по време на общия възстановително
оздравителен период. Нуждаела се е от подкрепа и помощ в ежедневните и хигиенно битови
потребности. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е извършил личен преглед на
ищцата и в резултат на обективното състояние на претърпените травми към момента се
5
предвижва с помощно средство – бастун. При прегледа е констатирал ограничени и
болезнени движения на лявата тазобедрена става с ограничена и болезнена ротация. Тези
оплаквания били обичайни при това тежко счупване на лявата бедрена кост в областта на
шийката и с оглед възрастта няма да отзвучат напълно. Вещото лице дава заключение и
относно падането, че е то е изцяло в лявата половина като първоначалния контакт на тялото
е изцяло в лявата половина при падане върху терена. Падането е изцяло от нарушено
равновесие, но не от пряк удар между автомобила и тялото на ищцата. Този извод вещото
прави въз основа на получените травми. Черепно-мозъчната травма също е получена при
падането.
По делото в първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св.
Антон Дончев - син на ищцата - относно болките и страданията на пострадалата. Същият
свидетелства за болките и страданията, установени и от вещото лице.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава (напр. Решение № 184/08.11.2011 г., постановено по т. д. 217/2011 г. на
ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г., постановено по т. д. 795/2008 г. на ВКС на
РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението
за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Т.е в настоящия случай при определяне размера на обезщетението е необходимо да се
отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки
и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социалните
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – началото на 2019 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер
до 10 420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ – в
релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по
6
справедливост от съда.
В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата
е претърпяла закрито счупване на лявата бедрена кост (пертрохантерно под шийката на
бедрената кост) без белези за изкълчване в лявата тазобедрена става; мозъчно сътресение-
съпроводено с ретроградна амнезия за случилото се - липса на част от спомени за случилото
се - липса на част от спомени за случилото се, които травматични увреждания са били
съпроводени с болки и страдания, които е търпяла ищцата и ще търпи в бъдеще с
неопределен интензитет, усложнени и от възрастта; периодът на болничния престой (около
двадесет дни); възрастта й (на 82 навършени години при настъпване на злополуката);
посттравматично стресово разстройство, отражението върху психиката й във връзка с
претърпяното ПТП.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от Г. Т. А. неимуществени вреди. Съдът
правилно е отчел релевантните обстоятелства - възрастта на ищцата - 82 г. към датата на
ПТП, характера на телесните повреди (две средни телесни повреди) и продължителния
период от време на търпените физически и душевни травми; болки и страдания, които е
търпяла ищцата и ще търпи в бъдеще с неопределен интензитет, усложнени и от възрастта,
съобразяване и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
увреждането.
Ето защо по отношение приложението на чл. 52 от ЗЗД жалбата на Г. Т. А. е
основателна.
С оглед на така установените неимуществени вреди и при съобразяване на социално-
икономическата обстановка към месец септември 2019 г., съдът намира, че обезщетение в
размер на 50 000 лева, колкото е определил Окръжен съд – Велико Търново е правилно
определено.
Гореизложеното налага извода, че възражението на въззивника за заниженост на
присъденото обезщетение е неоснователно.
Пред въззивната инстанция не се поддържа възражението за неправилно приложение
на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Г. Т. А. с. Леденик,
Община Велико Търново, Област Велико Търново против Гаранционен фонд, гр. София иск
с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 50 000 лв.
В останалата част предявените искът с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането е неоснователен и недоказан.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение в обжалваната му част следва
да бъде потвърдено.
В останалата му необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в законна
сила.
7
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред
съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати или
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение (чл. 558, ал. 5 от КЗ).
Лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497
(чл. 558, ал. 1 от КЗ). По делото е установено, че от страна на Гаранционният фонд е
постановен отказ от 19.12.2019 г. за плащане на застрахователно обезщетение по
образуваната щета № 24-01-648/07.10.2019 г., поради което законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от този момент до
окончателното плащане на главницата.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 19.12.2019 г.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Т.е. съобразно направеното искане и изхода на спора ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски, представляващи разноски в
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203/01.04.2024 год., постановено по гр. д. № 673/2020
г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Г. Т. А., ЕГН **********, Област Велико Търново, с. Леденик, *******,
със съд. адрес: гр. София, р-н Слатина, ********* да заплати на Гаранционен фонд, гр.
София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, БУЛСТАТ *********, представлявано заедно от
изп. директори М. Н. К. и С. Г. С., направените по делото разноски пред въззивния съд в
размер на 300 (триста) лв., съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8