О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1142 11.07.2022
година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас първи състав,
на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело № 940 по описа за 2022 година, за да се
произнесе взе пред вид следното:
С протоколно Определение от
22.06.2022г. по настоящото дело искането на И.Р. е оставено без разглеждане,
производството по делото е прекратено, като процесуално НЕДОПУСТИМО.
В срока за обжалване е постъпила частна жалба срещу
постановеното прекратително определение, като са направени и искания за
освобождаване на ищеца /касатор/ от внасяне на държавна такса за оспорването,
както и за предоставяне на правна помощ.
Представени са декларации за семейно, имотно състояние
и имуществено положение, попълнени от касатора. Изискана е и справка от
администрацията на Затвора-Бургас относно получени от касатора доходи за
последните шест месеца от престоя му в местата за лишаване от свобода.
Относно направеното направено изрично искане за освобождаване
от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.236 от АПК, вр. с
чл.227а, ал.2 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят.
Наред с
горното, съдът взе
предвид, че ищецът е лишен от свобода и видно от представените декларации, не
притежава движимо и недвижимо имущество, не реализира доходи, счита, че
искането за освобождаване от заплащане на държавна такса се явява основателно.
Видно от приложената справка от Затвора-Бургас, касаторът няма парични
постъпления за посочения период от шест месеца, поради което да се приеме, че
разполага с необходимата сума за внасяне на държавна такса от 30 лева за
касационното обжалване на определението за прекратяване. В
този смисъл, молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса е
основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на второто искане, относно предоставяне
на правна помощ, съдът съобрази следното:
Касаторът е поискал предоставянето на правна помощ, изразяваща се в осигуряване на безплатна
адвокатска защита- процесуално представителство, като попълнил предоставените
му документи по образец. В писмено заявление съдържащо се в частната жалба е поискал
съдът да се съобрази с личния му избор, а именно адвокат Красимира Астакова от
АК-гр.Бургас.
Настоящият съдебен
състав, след като обсъди депозираната молба за правна помощ и приложените към
нея доказателства, намира, че от една страна са представени изискуемите
доказателства относно личното, семейно и имуществено положение на касатора, в
подкрепа на което е и съдържанието на справката от Затвора-Бургас. От друга
страна, предоставянето на правна помощ дори при наличие на такива доказателства
не е безусловно. Този извод следва от логическото и езиково тълкуване на
приложимите норми на Закона за правната помощ, а именно хипотезите, при които
такава помощ не се предоставя, съгласно чл.24 от ЗПП. Нормата на чл.24, т.1 от ЗПП сочи, че правна помощ по чл.21, т.3 от ЗПП/ процесуално представителство/,
каквото в случаят се иска, не се предоставя когато
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ“. В
случаят, касаторът обжалва определение, с което искането му е оставено без
разглеждане по причина, че е процесуално недопустимо.
Отделен е въпроса, че искателят
вече е изготвил и депозирал по делото в съответните законни срокове своята
частна жалба срещу прекратителното определение, поради което реално не би имал
полза от предоставяне на правна помощ след като сам е изготвил редовна частна
жалба срещу оспорвания съдебен акт. В този смисъл, предоставянето на правна
помощ за процесуално представителство на касатора относно вече подадена от
негова страна частна жалба не би било оправдано от гледна точка ползата, която
би допринесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Следва да бъде посочено, че системата за правна помощ
обхваща и случаите, когато страната по административно дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв, но и интересите на
правосъдието изискват това, а последната кумулативно изискуема предпоставка в
случаят очевидно не е налице. При така констатираните по-горе обстоятелства,
съдът обосновава извод за наличие хипотезата на чл.24, т.1 от ЗПП.
Освен това, видно от съдържанието на искането, изложено от
частния жалбоподател, същият е поискал предоставяне на правна помощ за
процесуално представителство от страна на адв.Красимира
Астакова. Според разпоредбата на чл.18, т.3 ЗПП Адвокатските съвети
организират предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район, като:
съгласно чл. 25, ал. 5 и 6 определят адвокат от колегията, вписан в Националния
регистър за правна помощ, за осъществяване на правната помощ, като съобразяват
професионалния опит и квалификацията на адвоката с вида, фактическата и
правната сложност на случая, други назначения по реда на този закон и степента
на неговата ангажираност. При тези факти, в случаят исканата правна помощ не се
предоставя, защото в хипотезата на чл.21, т.3 ЗПП макар решението за
предоставяне на правна помощ да се взема от органа, който ръководи
процесуалните действия, същият не е компетентен да определи конкретния адвокат,
който да осъществи правата помощ в искания обхват, по аргумент от чл. 18, т.3 ЗПП, поради което претенцията за предоставяне на правна помощ следва да се
отхвърли и като недопустима, по смисъла на чл. 24, т.2 ЗПП. В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика на ВАС на РБ, например Определение № 10997 от 02.11.2021г. по адм. дело № 8943 от 2021г. на
ВАС на РБ.
Не на последно
по важност място, следва да се отбележи, че разглеждането на частната жалба се
осъществява в закрито заседание, в което не се призовават нито страните, нито
техни процесуални представители, поради което адвокатът обективно не би могъл
да представлява касатора в оспорването на настоящото прекратително определение.
Само при касационно оспорване на съдебен акт по същество касационната инстанция
насрочва открито заседание с призоваване на страните и участие на техните
процесуални представители, а в настоящият случай такъв акт не е постановен,
поради което принципно разглеждането на частната касационна жалба се
осъществява в закрито заседание и на още едно основание предоставянето на
правна помощ и назначаване на адвокат би било безпредметно.
Обобщено, заявлението за
предоставяне на правна помощ следва да бъде отхвърлено, а искането за
освобождаване от дължима държавна такса за касационното оспорване следва да
бъде уважено, доколкото от представените доказателства действително се
установява липса на възможност касаторът да внесе изискуемата сума от 30
/тридесет/ лева.
По изложените съображения, Административен съд-
Бургас, първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА И.Н.Р.
от внасянето на държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева, дължима за
оспорване на протоколно Определение от 22.06.2022г. на АС-гр.Бургас,
постановено по настоящото адм.д. № 940 от 22г.
ОТХВЪРЛЯ
заявлението за предоставяне на правна помощ на касатора И.Р., изразяваща се в процесуално
представителство от страна на адвокат Красимира Астакова относно оспорване на
прекратителното определение, на основание чл.24, т.1 и т.2 от Закона за
правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО с което се отказва предоставяне на правна
помощ подлежи на обжалване с частна жалба, съгласно чл.95, ал.5 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК, в 7-дневен срок от
съобщаването, пред тричленен състав на настоящият съд, а относно
освобождаването от държавна такса не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: