Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14042 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 13.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 68409/ 2018 г. на Софийски
районен съд, III ГО, 85 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от
Д.З.Т. /ЕГН *********/ срещу В.Х.Б. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.93,
ал.2, изр.2 ЗЗД за присъждане на сумата 23 469.96 лева, представляваща левова
равностойност на даден по предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот от 31.05.2018 г. задатък в двоен размер, и иск с правно основание
чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД за присъждане на сумата 2 635.67 лв. общо
/288.67 лв. + 2 347 лв., последната- левова равностойност на сумата 1 200 евро/,
претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на посочения договор,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 07.08.2018 г.,
до окончателното плащане на сумите. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Д.Т. е
осъдена да заплати на ответника В.Б. сумата 1 310 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Д.З.Т. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми на основание
чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД, ведно със законната
лихва и разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа се в жалбата, че изводът на
първоинстанционния съд за отсъствието на пречки за прехвърляне на собствеността
по нотариален ред е неправилен, тъй като дължимата от нотариуса по реда на
чл.586 ГПК проверка на собствеността не се ограничава до собственическия титул
на продавача, и в случай, че собствеността на последния се основава на
правоприемство, проверката обхваща и правата на неговия праводател. Правата на
последния се оспорват от въззивницата, която твърди, че при прехвърляне на
процесния недвижим имот на ответника неговият праводател е разполагал с 1/2
идеална част от имота, а другата 1/2 идеална част била притежание на бившата му
съпруга, тъй като имотът бил придобит по време на брака им, впоследствие
прекратен с развод по взаимно съгласие през 1997 г. Отсъствието на готовност у
ответника- продавач по процесния предварителен договор, да прехвърли
изключителната собственост върху имота на ищцата съставлява неизпълнение на задълженията
му по сключения помежду им на 31.05.2018 г. предварителен договор, даващо й
право да се откаже от него и да търси от продавача двойния размер на дадения от
нея задатък. Изложени са аргументи за
отсъствието и на други предпоставки за изповядване на сделката по нотариален
ред, като непредставянето от продавача на удостоверение за липса на тежести
върху имота за последните 10 години и удостоверение за липса на задължения към
етажната собственост, каквито продавачът се задължил да представи при сключване
на окончателния договор.
Въззиваемата
страна В.Х.Б. /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищцата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения,
че при явяването си пред нотариуса за сключването на окончателен договор се
легитимирал надлежно като собственик на подлежащия на прехвърляне недвижим
имот, придобит по договор за продажба от 14.02.2018 г., сключен със С.Д., и
доколкото правата на праводателя му били проверени от нотариуса при сключването
на този договор, не подлежали на повторна проверка при последващо прехвърляне
на собствеността. Оспорва твърденията на въззивницата за отсъствието на
готовност за сключването на окончателен договор, поради непредставяне на
удостоверение за липса на тежести върху имота за последните 10 години и за
отсъствието на задължения към етажната собственост, като твърди, че при
явяването си пред нотариуса представил документи, удостоверяващи посочените
обстоятелства. Дори такива действително да не били представени, касаело се за
незначително с оглед интереса на купувача неизпълнение, поради което за
изправната страна не възниквало право да се откаже от договора. Относно претендираното
от ищцата обезщетение за поправяне на вредите от неизпълнението, наред с
възражението за отсъствие на допуснато от него неизпълнение, поддържа, че
извършените от ищцата разходи във връзка със сключване на договора не
представляват подлежащи на обезщетяване вреди. Поради изложеното въззиваемият
моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено, като му бъдат
присъдени разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество- частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно- в частта, в която
е отхвърлен искът по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, в която следва да бъде отменено. В
останалата част, в която е отхвърлен искът по чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателността
на предявения по делото иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД е предпоставена
от установяване наличието на валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено
с даване на задатък; неизпълнение от страната, която е получила задатъка; отказ
от договора от другата страна- тази, която е дала задатъка, като последната
трябва да е изправна- да е изпълнила задълженията си по договора или да е
готова да престира; спазване на особените изисквания, ако такива са предвидени
в договора.
По
делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че
ищцата Д.Т. и ответникът В.Б. са били обвързани от валидно договорно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им на 31.05.2018 г.
предварителен договор за продажба на недвижим имот /с нотариална заверка на
датата и подписите на страните/, по което последният- като продавач поел
задължение да прехвърли чрез продажба на първата- купувач правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ тристаен АПАРТАМЕНТ, находящ се
в гр. София, жк **********, за сумата 60 000 евро, от които 6 000 евро били
заплатени при сключване на предварителния договор като задатък, а остатъкът от 54
000 евро следвало да бъде заплатен при сключване на окончателния договор.
Според клаузата на чл.3 от предварителния договор сключването на окончателния
договор следвало да стане не по- късно от 29.06.2018 г., на която дата в 10:00
часа страните се задължили да се явят в кантората на нотариус Станислав
Филипов, peг.№ 508 на НК, като носят всички необходими документи и средства за
изповядване на сделката, в случай, че това не е сторено дотогава. Съгласно чл.3.3
от предварителния договор, при виновно неявяване на продавача пред нотариуса в
срок или при явяването му, но без готовност за сключването на окончателен
договор, както и при виновно неизпълнение на задълженията му по предварителния
договор, съответно при неистинност на декларираните обстоятелства, продавачът
дължи заплащането на левовата равностойност на двойния размер на внесения от
купувача задатък. В чл.4.5 от предварителния договор се съдържа декларация на
продавача, че е единствен легитимен и пълноправен собственик на продаваемия недвижим
имот, че същият не е обременен с вещни тежести, няма наложени възбрани,
ипотеки, вписани искови молби по висящи съдебни производства, няма ограничени
вещни права или каквито и да било други облигационни права, че собствеността не
е прехвърлена на друго лице, нито са сключени други предварителни договори за
продажба, няма висящи съдебни спорове, касаещи собствеността върху имота, няма
сключени наемни договори, имотът не е предмет на отчуждителни, изпълнителни или
обезпечителни производства за публични и частни вземания, съответно няма
каквито и да било правни и фактически пречки за надлежното прехвърляне на
собствеността и за пълноправно използване на имота от купувача.
Установява се по
делото, че на 29.06.2018 г. в изпълнение на поетите по предварителния договор
задължения страните са се явили пред нотариуса за сключването на окончателен
договор, при което е съставен констативен протокол /от помощник- нотариус/, в
който е посочено, че ищцата Д.Т. се отказва от договора, поради липсата на
необходимите документи, посочени в чл.4.3 и чл.4.8 от предварителния договор. Отразено
е в протокола, че Т. оспорва представеното пред нотариуса копие на Решение № 245
от 21.01.1997 г. по гр.д.№ 17442/ 1997 г. на СРС, БрК, според което имотът,
предмет на предварителния договор, бил предоставен в дял на праводателя на
ответника.
Съвкупният
анализ на събраните в процеса писмени доказателства налага извод за допуснато
от ответника Б. виновно неизпълнение на задължението му да прехвърли на ищцата
собствеността върху процесния недвижим имот по нотариален ред, произтичащо от
сключения помежду им на 31.05.2018 г. предварителен договор за продажба на
недвижим имот, дължащо се на нередовността на документите, касаещи
легитимацията му като единствен собственик на продаваемия имот. Според
цитирания констативен протокол при явяването на страните пред нотариуса за
изповядване на сделката продавачът Б. се легитимирал като собственик на
процесния недвижим имот с договор за продажба от 14.02.2018 г., сключен с Нотариален
акт № 28, том I, peг.№ 1070, дело № 24/ 2018 г. на софийски нотариус с peг.№
404 на НК. Легитимацията на праводателя по този договор /продавач/- С.К.Д., се основава
на представен при сключване на сделката Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 21.06.1996 г., като при съставяне на
констативния протокол на 29.06.2018 г. пред нотариуса е представено и Решение №
245 от 21.01.1997 г. по гр.д.№ 17442/ 1997 г. на Софийски районен съд, БрК, с
отбелязване за влизането му в сила на 21.01.1997 г., за прекратяване на брака
между М.И.Д. и С.К.Д., сключен на 19.01.1986 г., по взаимно съгласие на
съпрузите.
Така събраните в процеса доказателства налагат извод, че праводателят на ответника- С.К.Д. е придобил процесния недвижим имот през времетраенето на брака с М.И.Д. /сключен през 1986 г./, поради което и съгласно чл.19, ал.3 СК- 1985 г. /отм./ върху него е била установена съпружеска имуществена общност /СИО/ между двамата съпрузи. При „прекратяване на брака“ помежду им през 1997 г. СИО следва да е трансформирана в обикновена съсобственост с равни права на двамата „бивши съпрузи“. При това положение, доколкото не се твърди, нито доказва прехвърлителят С.Д. да е придобил другата 1/2 идеална част от имота, принадлежаща на съпругата му /респ. бившата му съпруга/, сключената с Нотариален акт № 28/ 14.02.2018 г. продажбена сделка е произвела вещно прехвърлително действие само относно притежаваната от него 1/2 идеална част от имота, която именно би могло да бъде валидно прехвърлена от приобретателя В.Б. на друго лице, вкл. на купувача по процесния предварителен договор Д.Т.. Тъй като при явяването си пред нотариуса ответникът Б. не е представил необходимите за легитимирането му като изключителен собственик на подлежащия на прехвърляне недвижим имот документи и по този начин не е изпълнил договорното задължение по чл.3 вр. чл.4.5 от предварителния договор, за насрещната страна по правоотношението е възникнало потестативното право да се откаже от договора.
Правото
на отказ от договора е субективно материално потестативно право, с чието
упражняване договорната връзка между страните се ликвидира чрез прекратяване, в
следствие на което страните, освен ако не са уговорили друго, понасят
неблагоприятните последици при реализиране на гражданската им отговорност от изправната
страна, която е упражнила правото си. Доколкото нормата на чл.93, ал.2 ЗЗД е
диспозитивна, страните могат да се отклонят от установеното с нея правило.
Правото на отказ от договора се упражнява чрез едностранно адресирано
волеизявление от изправната до неизправната страна, като с достигане на
изявлението до последната, договорът се прекратява занапред.
С
оглед конкретиката на процесния случай неправилно е схващането на въззиваемия
/ответник/, че легитимирането му като собственик на подлежащия на прехвърляне
недвижим имот пред нотариуса следва да се основава единствено на собственото му
придобивно основание, като предходните разпоредителни сделки с имота, в т.ч.
тези, на които се основават правата на праводателя му, са неотносими.
Проверката на собствеността, извършвана от нотариуса по реда на чл.586 ГПК, не
се ограничава единствено до придобивното основание на продавача, тъй като, ако
последното е деривативно, правото на продавача е производно от това на неговия
праводател, което налага и неговото изследване. В случай, че представените от
продавача документи не доказват собствеността, същата може да бъде установена
от нотариуса и въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК /каквато в случая не е извършвана/.
Що
се отнася до цитираното по- горе „бракоразводно решение“, представено като
доказателство и по настоящото дело, съвкупната преценка на събраните относно
правното му действие и доказателственото му значение доказателства /доказателства,
според които липсва дело с такъв номер по описа на СРС за 1997 г., приложеният
препис от решение съдържа множество противоречия, влияещи върху редовността на
формата му, липсва вписване на същото в книгите за вписвания и т.н./ не може да
обоснове извод на въззивния съд, че този документ представлява годно
доказателство за установяване на обстоятелството, че сключеният между С.К.Д. и М.И.Д.
през 1986 г. граждански брак е бил валидно прекратен, както и че при
прекратяването му са уредени имуществените отношения между двамата съпрузи
относно придобития през времетраенето на брака им недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №
65 на ІV етаж в бл.601, вх.В в жк „Овча купел- 1“- гр. София, ведно с
принадлежности, предмет на процесния предварителен договор, като същият е
поставен в дял на съпруга С.Д..
Освен
горното, липсва и удостоверение за липса на вещни тежести върху продаваемия
имот /“удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имота“/, с
каквото продавачът е следвало да се снабди и да предостави на купувача в 14-
дневен срок от подписване на предварителния договор- съгласно чл.4.3 от същия.
Напротив- според издаденото от съдия по вписванията при Служба по вписванията
на 12.06.2018 г. удостоверение /л.17 от гр.д.№ 10749/ 2018 г./, издаването на
такова удостоверение е отказано на молителя В.Б., поради липсата на вписване на
представеното от същия бракоразводно решение от 1997 г., цитирано по-
горе.
Изложеното
налага извод, че ответникът Б. е бил неизправна страна по сключения на
31.05.2018 г. предварителен договор за продажба, тъй като не е представил
необходимите за изповядването на нотариална сделка документи, легитимиращи го
като единствен собственик на продаваемия имот, и доказателства за липса на
тежести и ограничения върху имота- съобразно декларацията по чл.4.5 от
предварителния договор, поради което и ищцата Д.Т. валидно е упражнила
потестативното право да се откаже от договора, вследствие за което за нея е
възникнало правото да претендира плащане на задатъка в двоен размер- съгласно
правилото на чл.93, ал.2 ЗЗД.
Не
е спорно между страните, а това обстоятелство е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване съобразно чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че при сключване на
процесния предварителен договор ответникът Б. е получил сумата 6 000 евро като
задатък по договора. Предвид възникналото за ищцата Т. право да се откаже от
договора по реда на чл.93, ал.2 ЗЗД- с едностранно извънсъдебно изявление,
отправено до насрещната страна, което е упражнено от нея при съставяне на констативния
протокол от 29.06.2018 г. в присъствието на ответника Б., възникналото между
страните въз основа на сключения на 31.05.2018 г. предварителен договор
правоотношение е прекратено, в следствие на което в тежест на продавача е
възникнало задължение за плащане на сумата 23 469.96 лв., представляваща
левова равностойност на сумата 12 000 евро, или двойния размер на
заплатения от купувача Д.Т. задатък от 6 000 евро, на основание чл.93,
ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.3.3. от предварителния договор.
При
тези съображения предявеният от Д.Т. срещу В.Б. осъдителен иск по чл.93, ал.2,
изр.2 ЗЗД като доказан и основателен следва изцяло да бъде уважен, а поради несъвпадане
изводите на двете инстанции постановеното от СРС, 85 състав решение в тази
обжалвана от ищцата част следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за присъждане на сумата 23 469.96 лв., представляваща
левова равностойност на двойния размер на дадения по предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 31.05.2018 г. задатък /6 000 евро/, платима от
ответника В.Б. на ищцата Д.Т. на основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 7.08.2018 г., до
окончателното погасяване на вземането.
Искът по чл.79, ал.1,
изр.2 вр. чл.82 ЗЗД е неоснователен.
Наред
с двойния размер на дадения от ищцата задатък, за който въззивният съд приема,
че й се следва, ищцата претендира заплащането на обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнението на сключения между нея и ответника предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 31.05.2018 г., възлизащи на 2 635.67
лв. общо, от които: 288.67 лв.- разходи за нотариална заверка на подписите на
предварителния договор, и 2 347 лв.- заплатено от ищцата възнаграждение по
договор за посредничество за покупка на недвижим имот.
Преценката
за дължимост на претендираното от ищцата обезщетение за поправяне на вредите от
неизпълнението на процесния предварителен договор следва да бъде извършена с
оглед функциите на задатъка и изясняване на съотношението му с гражданската отговорност за
вреди от договорно неизпълнение по общия ред. Съгласно чл.93, ал.1 ЗЗД
задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото
изпълнение, като по този начин в закона са дефинирани двете основни функции на
института- потвърдителна и обезпечителна. С оглед предвидените в чл.93, ал.2 ЗЗД последици от неизпълнението при уговорен задатък се налага извод, че
последният изпълнява и обезщетителна функция, доколкото служи като
предварително и общо определяне на обезщетението, на което отказалият се от
договора кредитор има право в случай на неизпълнение. Според установената по
приложението на цитираните законови норми практика на ВКС, вредата, която
изправната страна свързва с отказа си от договор с включена клауза за задатък
съгласно чл.93 ал.1 ЗЗД, се обезщетява със задържането на задатъка, съответно с
възстановяването му в двоен размер в полза на изправната страна, в случай, че
задатъкът е даден от нея /Решение № 137/ 20.04.2011 г. по гр.д.№ 1161/ 2010 г.
ВКС, III ГО/. Касае се за предварително уговорена последица от неизпълнението
на договора- възможност изправната страна да се откаже от договора, като бъде
възмездена със стойността на задатъка, която е алтернативна на възможността й
да иска изпълнение на договора и обезщетение за вредите от неговото
неизпълнение- съгласно чл.93, ал.3 ЗЗД. По аргумент за противното на последната
разпоредба, в случай, че изправната страна избере да се откаже от договора и да
запази задатъка, респ. да получи същия в двоен размер, обезщетяването на
вредите от неизпълнението става посредством задатъка, а не по общия ред.
Изложеното налага извод, че при отсъствието на уговорка, отменяща
диспозитивното правило на чл.93, ал.2 ЗЗД, при отказ на изправната страна от
договора същата не може да търси обезщетение за вреди по общия ред. Кумулирането
на задатъка с обезщетението за вреди от договорно неизпълнение по общия ред,
съответно присъждането на такова обезщетение при зачитане /приспадане/ размера
на задатъка, предполага наличието на уговорка в съответния смисъл, като при
отсъствието на такава изборът на страната да се откаже от договора и да
реализира правото по дадения задатък е несъвместим с останалите възможности за
обезщетяване на вредите от неизпълнението /в този смисъл: Решение № 137 от
20.04.2011 г. по гр.д.№ 1161/ 2010 г. на ВКС, III ГО, Решение № 11 от
27.06.2016 г. по т.д.№ 3568/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на
чл.290 ГПК/.
При
горните съображения предявеният от Д.Т. срещу В.Б. осъдителен иск по чл.79,
ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Поради съвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по
основателността на този иск решението на СРС в тази обжалвана от ищцата част
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността на разноски
между страните по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът В.Б. дължи да заплати на
ищцата Д.Т. сумата 2 125.53 лв.- разноски за първоинстанционното
производство, при общо сторени от последната разноски от 2 364.23 лв., от
които: 1 044.23 лв.- държавна такса, и 1 320 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение. Дължимите от ищцата на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК
възлизат на 132.25 лв., за която сума обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а за разликата до пълния присъден от СРС размер от 1 310 лв.
следва да бъде отменено.
На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от въззивната
жалба, въззиваемият В.Б. дължи да заплати на въззивницата сумата 469.40 лв.-
разноски за въззивното производство /за платена държавна такса, възлизаща на
522.12 лв. общо/. Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи да заплати на
въззиваемия Б. сумата 135.25 лв.- разноски за въззивното производство /от
сторените от последния разноски за платено адвокатско възнаграждение от 1 340
лв./.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение от 13.06.2019
г., постановено по гр.д.№ 68409/ 2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 85
състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Д.З.Т. срещу В.Х.Б. осъдителен иск по чл.93, ал.2,
изр.2 ЗЗД за присъждане на сумата 23 469.96 лв., представляваща левова
равностойност на двойния размер на даден по Предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 31.05.2018 г. задатък /от 6 000 евро/, а също и в частта, в която на ответника В.Х.Б.
са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК над
сумата 132.25 лв. до 1 310 лв., платими от ищцата Д.З.Т., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Х.Б. /ЕГН **********/
да заплати на Д.З.Т. /ЕГН *********/
на основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД сумата 23
469.96 лв. /двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 96
ст./, представляваща левова равностойност на двойния размер на даден по сключения
помежду им на 31.05.2018 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот задатък
от 6 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 7.08.2018 г., до окончателното погасяване на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.06.2019
г., постановено по гр.д.№ 68409/ 2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 85 състав, в останалата му част, в която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.З.Т. /ЕГН *********/ срещу В.Х.Б.
/ЕГН **********/ иск с правно основание
чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД за присъждане на сумата 2 635.67 лв.
общо /288.67 лв. + 2 347 лв./, претендирана като обезщетение за вреди от
неизпълнение на сключения помежду им на 31.05.2018 г. предварителен договор за
продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 7.08.2018 г., до окончателното й изплащане, и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата Д.З.Т. е осъдена да заплати на ответника В.Х.Б. сумата 132.25
лв.- разноски за първо-инстанционното производство.
ОСЪЖДА В.Х.Б. /ЕГН **********/
да заплати на Д.З.Т. /ЕГН *********/
сумата 2 125.53 лв. /две хиляди
сто двадесет и пет лева и 53 ст./- разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и сумата 469.40 лв. /четиристотин
шестдесет и девет лева и 40 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.Т. /ЕГН *********/
да заплати на В.Х.Б. /ЕГН **********/
сумата 135.25 лв. /сто тридесет и
пет лева и 25 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.