О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1391 24.07.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
пети въззивен състав
На двадесет и четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 1193 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпило е искане от
Прокуратурата на Република България, представлявана от Валентина Чакърова-
прокурор в Окръжна прокуратура- Бургас, да бъде изменено решение №II-74 от 10.04.2019г. по в.гр.д.№1193/2018г.
по описа на БОС в частта относно разноските като се присъди адвокатско
възнаграждение в размер, съобразен с уважената част на иска. Изложени са
съображения, че при съпоставка на уважения размер на иска по ЗОДОВ и
присъденото адвокатско възнаграждение от 1040 лв., адвокатското възнаграждение
не е определено по съразмерност, съобразно размера на присъденото обезщетение,
а е постановено изплащането му в пълен размер. Сочи се още, че възнаграждението
е определено в нарушение на разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в частност на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата.
Ответникът по искането не е взел
становище в дадения му срок.
Молбата е с правно основание
чл.248, ал.1, предл.2 ГПК. Същата е подадена в едномесечния срок за обжалване
на постановеното решение и е допустима.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
С решението, имащо характер на
определение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на въззивника, решаващият състав на Бургаския окръжен съд е приел,
че на основание чл.38, ал.2 от ЗА Прокуратурата следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, предвид уважаването /макар и частично/ на жалбата досежно иска за
обезщетение за неимуществени вреди, в минималния размер по Наредба №1/2004г. за
адвокатските възнаграждения. Затова Прокуратурата е осъдена да заплати на адв.Р.Д.Н.
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1040 лв.
Същото е определено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при интерес, равняващ се на цената на предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди- 17000 лв. /830 лв. + 3% за горницата над
10000 лв.= 1040 лв./.
Съгласно разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗА, в случаите по ал.
1 от чл.38 ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
От първото изречение на
цитираната разпоредба следва извод, че на адвоката, осъществил безплатна правна
защита в полза на довереника си на някое от основанията по чл.38, ал.1 от ЗА,
се дължи възнаграждение от насрещната страна, ако иска /жалбата на довереника е
уважен /изцяло или частично/, ако иска/ жалбата/ срещу довереника е отхвърлен
/изцяло или частично/ или ако производството, образувано срещу доверителя му е
прекратено, защото само в тази хипотези насрещната страна дължи разноски.
В конкретния казус въззивната
жалба на представлявания от адв.Н. въззивник е уважена частично- за сумата от
1000 лв., при обжалваем интерес от 15500 лв. Затова, с оглед гореизложените
мотиви, на адв.Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение.
Методът за определяне
възнаграждението на адвоката е посочен в чл.38, ал.2, изр.2 от ЗА- съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 /Наредба №1 от 2004г. на ВАдвС за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Това е специална норма
спрямо тази на чл.78 ГПК, поради което не следва да се прилага установеното в
последната правило за съразмерност. Понеже това възнаграждение не се дължи на
страната, чийто иск /жалба е уважен, а на адвоката, който я е представлявал, минималното
възнаграждение не следва да се намалява съразмерно уважената част от иска
/жалбата. Минималният размер, определен съгласно Наредба №1/2004г. на ВАдвС, се
явява гарантиран винаги, в съответствие с принципа на възмездност на
адвокатския труд /чл.36, ал.1 ЗА/ на адвокатския труд, като в хипотезите на
чл.38 ал.1 от ЗА предпоставка за заплащането на този минимален размер е
единствено постановяването на позитивно за страната, представлявана от
адвоката, решение. Горният извод е възприет в определение №885 от 9.12.2014г.
по ч.т.д.№2934/14г. на ВКС, второ т.отд.; определение №528 от 20.06.2012г. по ч.т.д.№195/12г.
на ВКС, второ т.отд.; определение №148 от 13.06.2013г. по т.д.№1139/*на ВКС,
второ т.отд., която се споделя и от настоящия съдебен състав. Аналогично е
разрешението, което е възприето и при определяне възнаграждението на особения
представител по чл.47, ал.6 ГПК, като разликата е в това, че същото се дължи
независимо от изхода на делото.
Следващият
въпрос, който се поставя при определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, е каква
е базата за определянето му- въз основа на уважения размер на иска/ жалбата или
върху целия обжалваем интерес, както е възприето от състава, постановил
решението, чието изменение в частта за разноските се иска.
Мнозинството
от настоящият съдебен състав приема за правилно първото разрешение.
С
оглед изложеното, адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на адв.Н.
следва да се определи въз основа на уважената част от жалбата- 1000 лв., при
което дължимото минимално възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1/2004г., следва да е в размер на 300 лв.
Ето защо молбата за изменение на
съдебното решение в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена,
като присъденото в полза на адв.Н. адвокатско възнаграждение в размер на 1040
лв. се намали до минималния размер от 300 лв., определен на основание чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение
№II-74 от 10.04.2019г. по в.гр.д.№1193/2018г.
по описа на БОС В ЧАСТТА за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България
ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.Д.Н., л.н.*********, адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на
съдия
Галя Белева,
докладчик
по в.гр.д.№1193/18г. на БОС
Не
споделям мнението на мнозинството от съдебния състав по въпроса дали минималния
размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА следва да се определи
въз основа на уважения размер на иска /респективно жалбата/. Давайки си сметка,
че това разрешение е справедливо, доколкото не допуска неоснователно
обогатяване на процесуалният представител на страната, в случай, че е уважен
частично иск, предявен в необосновано висок размер, считам че същото не
съответства на закона. Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.38, ал.2,
изр.2 от ГПК дава основание да се приеме, че адвокатското възнаграждение се
определя в минимален размер съобразно Наредба №1/2004г. за адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата,
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с
определен интерес възнагражденията са разграничени в 7 групи с оглед интереса.
Съдържанието на понятието „интерес“ в съдебната практика се разбира или като
цена на иска /за първата инстанция/ или като обжалваем интерес /съобразно
обжалваната част пред следващите инстанции/. В случая интересът е 15500 лв.,
поради което минималното възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА следва да е 995 лв.
Ето защо молбата е основателна, но адвокатското възнаграждение, определено на
основание чл.7, ал.2, т.4 от наредба №1/2004г. следва да бъде намалено на 995
лв.
Окръжен
съдия: