Присъда по дело №3225/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 31
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120203225
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. Б. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
СъдебниСТОЙЧО ГЕОРГИЕВ
заседатели:КОСТОВ

ТОНКА ДИМИТРОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
и прокурора Радослав Георгиев Воруков (РП-Б.)
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20202120203225 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. В. К. – роден на 17.02.1972 година в
село З., община Т., област Я., с постоянен адрес в град И., община А., област
В., ул. „Г. П.“ № 62, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 05.01.2020
година, в град Б., храм „С. А., в условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – 1 /един/ брой черна мъжка чанта от текстил на стойност
10.00 /десет/ лева; 18 /осемнадесет/ броя секретни ключове на стойност 54.00
/петдесет и четири/ лева; 2 /два/ броя ключове за лек автомобил марка „Volvo
А80“ на стойност 30.00 /тридесет/ лева; 1 /един/ брой мобилен телефон марка
„Nokiа“, модел „С1“ на стойност 20.00 /двадесет/ лева и сумата от 300.00
/триста/ лева, всичко на обща стойност 414.00 /четиристотин и
четиринадесет/ лева, от владението на Д. Г. Р., **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Ето защо и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода”
за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
1
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6
/шест/ месеца да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. В. К.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б.
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 54.90 /петдесет и четири лева и 90 ст./ за изготвена съдебно-оценъчна
експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. В. К.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Б. направените по делото в хода на съдебното производство
разноски в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен
срок, считано от днес пред Окръжен съд - Б..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №31/29.06.2021г. постановена по НОХД №3225 по
описа на БОС за 2020г.

Производството пред РС-Б. е образувано по повод внесен обвинителен
акт от РП-Б., с който срещу Г. В. К. с ЕГН ********** от град И., община А.,
област В. е повдигнато обвинение по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 05.01.2020 година, в град Б., в храм „С..
А.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 (един)
брой черна мъжка чанта от текстил на стойност 10.00 (десет) лева; 18
(осемнадесет) броя секретни ключове на стойност 54.00 (петдесет и ч.ри)
лева; 2 (два) броя ключове за лек автомобил марка „Volvo А80“ на стойност
30.00 (тридесет) лева; 1 (един) брой мобилен телефон марка „Nokiа“, модел
„С1“ на стойност 20.00 (двадесет) лева и сумата от 300.00 (триста) лева,
всичко на обща стойност 414.00 (ч.ристотин и ч.ринадесет) лева, от
владението на Д. Г. Р. , **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги приС.ои.
За съдебното производство подсъдимият бе уведомен лично, като му бе
изпратен обвинителния акт и разпореждането на съда с призовка за явяване в
първото по делото съдебно заседание. Това е станало на 19.08.2020г когато
подсъдимият все още е изтърпявал наказанието лишаване от С.. в Затвора във
В.. На първото по делото заседание подсъдимият не се яви и се счете, че е
редовно призован. След това е стартирала процедурата по местното
издирване и впоследствие общодържавно. Същият не е намерен на посочения
от него адрес, нито на други известни адреси. Местоживеенето му в странна
не е известно. Проведено е било щателно издирване и не е установен.
Съдът е счете, че са налице в кумулативна даденост предпоставките за
провеждане на задочно производство по реда на чл.269 ал.3 т.1, т.2 и т.3 от
НПК, а именно липсата на участие на подсъдимия в наказателното
производство няма да попречи за разкриване на обективната истина, не е
намерен на посочения от него адрес, местожителството му в страната не е
известно и е проведено щателно издирване.
За него се явява назначеният му служебен защитник участвал в ДП.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и от фактическа страна.
Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание от 2 години и 6 месеца
лишаване от С.., което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг
режим. Да бъде осъден за заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски за експертиза.
Защитата предлага на съда да наложи наказанието при условията на
чл.55 ал.1 т.1 НК като сочи едно изключително смекчаващо вината
обстоятелство, а именно мотивът за извършване на престъплението –липсата
1
на парични средства у подсъдимия. Не предлага конкретно наказание.
Съдът като се съобрази със събраните по делото писмени, гласни
доказателства и доказателствени средства достигна до следната

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Г. В. К. с ЕГН ********** е български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан.
В края на 2019 година подсъдимият К. изтърпявал наказание лишаване
от С.. в ЗООТ „Р.“ към Затвора –В.. За времето от 20.12.2019г до 16.01.2020г
К. ползвал годишната си почивка извън затворническото общежитие и
отишъл в дома си в град И., ул.“Г.П.“ №2, където живеел на семейни начала
със С.идетелката Г.Ч..
В края на 2019г С.идетелката Ч. и сестра й С.идетелката М.И. решили
да отидат до град П. където живеела другата им сестра и там заедно да
посрещнат Новата година. Към тях се присъединил и подсъдимият. Тримата
пътували с лек автомобил марка „Пежо“ с рег. №... След като отпразнували
Нова година на 05.01.2020г решили отново тримата да се върнат от П. за град
И.. Автомобилът управлявала С.идетелката И.. По пътя минали през град Б..
Именно в Б. се оказало, че им е С.ършило горивото, а никой от тях нямал
пари да заредят. Влезли в града и спрели до църквата „С.. А.“, която се
намирала в ж.к.“И.“. Там подсъдимият К. слязъл от автомобила, а двете
С.идетелки Ч. и И. останали в него. Подсъдимият се отправил към храма, като
взел решението да се снабди с пари.
В това време С.идетелят Д.Р. –С.ещенопевец в храма „С.. А.“ бил на
робота. Сутринта преди да започне работа последният оставил в стаичка,
която се намирала вдясно от централния вход на храма С.ои вещи на стол, а
именно –черна мъжка чанта от текстил, в която се намирали 18 брой секретни
ключове, 2 броя ключове за автомобил „Волво А80“ , мобилен апарат марка
Нокиа, сумата от 300 лева , лични документи и два броя електронни карти за
пътуване.
В посочената стаичка (притвор) в същия ден работела С.идетелката
Д.К., която продавала С.ещи, икони, църковни стоки и др. Малко след 11,00
часа подсъдимият К. отишъл до притвора и казал на С.идетелката К., че иска
да закупи икона. С.идетелката му показала няколко икони, при което той
влязъл при нея в притвора. Поискал да му С.али икона от най-високия рафт,
при което С.идетелката се качила на стол и докато била в гръб към
подсъдимия последният се възползвал и взел намиращата на стола чантичка
2
собственост на С.идетеля Р., в която по това време се намирали посочените
по-горе вещи.
След това К. веднага напуснал храма и се върнал при С.идетелките Ч. и
И., които го чакали в автомобила. Тримата потеглили за град И..
Подсъдимият отворил чантичката и и видял, че в нея имало пари -сума от 300
лева, документи, ключове и телефон. Взел само сумата от 300 лева, а
останалите вещи дал на С.идетелката Ч.. Заредил гориво, купили си храна и
потеглили. По пътя в отбивката преди Поморие С.идетелката Ч. изхвърлила
чантичката с намиращите се в нея в нея вещи с изключение на сумата от 300
лева.
По-късно през деня С.идетелят Р. отишъл в притвора и не открил
чантичката си. Попитал С.идетелката К. и тогава тя се с.ла за подсъдимия и
описала външността и поведението му. След това С.идетелят Р. подал сигнал
в V-то РУ при ОДМВР-Б. относно из-вършената кражба.
С.идетелката А.С.–служител в V-то РУ при ОДМВР-Б. извършила ОИМ
във връзка с посочената по-горе кражба, по време на които установила, че
извършителят на деянието е подсъдимият К.. Със С.идетелката Ч. и
С.идетелката И. били проведени беседи, в които описали всичко известно им
относно кражбата, като С.идетелката Ч. завела С.идетелката С. до мястото,
където изхвърлила процесната чантичка. Там С.идетелката Ч. взела
чантичката и я предала на С.. За това действие бил съставен протокол за
доброволно предаване. В чантичката се намирали следните вещи: 18 броя
секретни ключове, 2 броя ключове за автомобил, мобилен телефон Нокиа,
лични документи и 2 броя електронни карти за пътуване. Всички вещи били
върнати на пострадалия Р., за което била изготвена разписка. С.идетелката С.
снела С.едение и от подсъдимия К., в което същият признал за извършената
кражба и посочил механизма на извършването й.
Видно от заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза
вещите, предмет на кражбата имали следните стойности към датата на
извършване на престъплението: 1 (един) брой черна мъжка чанта от текстил
на стойност 10.00 (десет) лева; 18 (осемнадесет) броя секретни ключове на
стойност 54.00 (петдесет и ч.ри) лева; 2 (два) броя ключове за лек автомобил
марка „Volvo А80“ на стойност 30.00 (тридесет) лева; 1 (един) брой мобилен
телефон марка „Nokiа“, модел „С1“ на стойност 20.00 (двадесет) лева и
сумата от 300.00 (триста) лева, всичко на обща стойност 414.00 (ч.ристотин и
ч.ринадесет) лева.
Деянието подсъдимият К. извършил в условията на опасен рецидив
съгласно чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, тъй като видно от справката му за
съдимост преди него е осъждан и изтърпял наказания за тежки умишлени
престъпления на лишаване от С.. не по-малко от една година, изпълненията
на които не са били отложени на основание чл.66 ал.1 НК, съден е бил повече
3
от два пъти на лишаване от С.. за тежки умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било отложено на
основание чл.66 ал.1 НК, оС.ен това не са минали повече от 5 години от
изтърпяване на наказанието лишаване от С.. по предишното му осъждане.
Посочените по-горе факти са като следва:
С Определение №361/22.10.2014 г по НЧД №428/14г по описа на РС-
Стара Загора е било определено едно общо наказание от наложените по
няколко присъди, а именно най-тежкото от тях–лишаване от С.. за срок от 1
година и 3 месеца, което на основание чл.24 НК е било увеличено с още 3
месеца. Общият размер от 1 година и 6 месеца било изтърпяно на 12.06.2017
г;
С Определение №43/22.05.2018г по НЧД №40/2018г по описа на РС-
Омуртаг било определено едно общо наказание от наложените по няколко
присъди, а имено най-тежкото от тях –лишаване от С.. за срок от 3 (три)
години, което на основание чл.24 НК било увеличено с ½, като общото
наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от С.. не е било изтърпяно още
към датата на деянието предмет на настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по
несъмнен начин от събраните доказателства: от показанията на разпитаните
С.идетели Д.К., Демир Р., А.С., от прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.4 предложение първо от НПК показания на С.идетелките Ч. и И. дадени
пред разследващия в хода на ДП с изричното съгласие на назначения
служебен защитник на подсъдимия, от обясненията на подсъдимия дадени в
хода на ДП пред разследващия на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК,
от заключението на вещото лице и от приетата към доказателствата съдебно-
оценъчна експертиза, от писмените доказателства -справката съдимост на
подсъдимия, протокол за доброволно предаване, разписка, кореспонденция
със Затвора-В. и ГД„ИН“, справки, справка–декларация, постановление за
назначаване на служебен защитник и др.
С оглед посочената по-горе фактология съдът направи следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По несъмнен начин се доказа, че подсъдимият К. е извършил от
обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 05.01.2020
година, в град Б., в храм „С.. А.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – 1 (един) брой черна мъжка чанта от текстил на стойност
10.00 (десет) лева; 18 (осемнадесет) броя секретни ключове на стойност 54.00
4
(петдесет и ч.ри) лева; 2 (два) броя ключове за лек автомобил марка „Volvo
А80“ на стойност 30.00 (тридесет) лева; 1 (един) брой мобилен телефон марка
„Nokiа“, модел „С1“ на стойност 20.00 (двадесет) лева и сумата от 300.00
(триста) лева, всичко на обща стойност 414.00 (ч.ристотин и ч.ринадесет)
лева, от владението на Д. Г. Р. , **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги приС.ои.
Деянието представлява „кражба“ –отн. са чужди движими вещи от
владението на другиго, без негово съгласие и с намерение противозаконно да
бъдат приС.оени. Елемент от субективната страна на деянието е
специфичното намерение за противозаконно приС.ояване на вещта, което ще
е налице, когато деецът желае да се разпореди с нея (фактически или
юридически), в С.ой или в чужд интерес. В настоящия казус деецът К. е взел
вещта (паричната сума от 300 лева) като се е разпоредил юридически с нея в
собствен интерес. За съставомерността на деянието не е необходимо това
намерение да е реализирано. Достатъчно е то да е съществувало. Категорични
доказателства в тази насока са показанията на С.идетелите Ч. и И. прочетени
по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 предложение първо от НПК.
Деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК.
От обективна страна предмет на престъплението по чл.194 ал.1 НК
може да бъде само движима вещ, която да е чужда за дееца и да има
определена парична равностойност към момента на извършване на
престъплението. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещите –
подсъдимият К. е осъществил именно такова деяние, отнел е чужди за него
вещи, като е прекъснал досега съществуващата фактическа власт върху тях от
собственика им и е установил С.оя фактическа власт, като след това се е
разпоредил с тях. Кражбата е резултатно престъпление, с установяването на
фактическа власт върху вещите, подсъдимият е довършил престъплението.
Безспорно е установено, че е налице липса на съгласие от собственика на
вещите за отнемането им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализация на наказанието съдът съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е обичайна за този вид
престъпления. Обществената опасност на дееца е висока, видно от справката
му за съдимост, тъй като към момента на извършване на престъплението,
предмет на настоящото дело, е бил осъждан многократно предимно за
престъпление против собствеността . Не са налице, нито едно изключително,
5
нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 НК,
а стойността на вещите не представлява такова смекчаващо отговорността
обстоятелство, че да се приложи тази разпоредба. Съдът не кредитира
защитната теза, че подсъдимият е бил мотивиран да извърши кражбата, тъй
като е имал нужда от пари. Това е така, тъй като положението, в което се е
оказал подсъдимият е в резултат от вз. от него решения и сам се е довел до
това положение. Ако е имал нужда от парични средства не е следвало да
тръгва да празнува Нова година в друг град. Това, че е нямал пари за
зареждане с гориво не е животозастрашаващо положение. Следователно
съдът не счита, че мотивът за извършване на престъплението е такъв, че
може да се категоризира като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
С оглед постигане целите на наказание и преди всичко за да се
превъзпита дееца съдът намира, че размерът на наказанието следва да бъде
определен под средния и към минималния предвиден за това престъпление.
Мотивите на съда са, че причината довела до извършване на умишленото
деяние е била деецът да се облагодетелства разпореждайки се с чужда вещ
като взе предвид мотивите му за извършване на деянието и най-вече, че към
момента на извършване на деянието е бил в отпуск от Затвора където е
изтърпявал наказание лишаване от С.. е причината съдът да му определи
наказанието лишаване от С.. за срок от 2 години и шест месеца.
Това наказание, по мнение на настоящия състав, се явява съответно на
обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ и
поправителен ефект върху него. С него могат да бъдат постигнати целите на
чл.36 от НК.
Наказанието 2 години и 6 месеца лишаване от С.. следва да бъде
изтърпяно при първоначален режим „строг„ по смисъла на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“
от ЗИНЗС.

ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ:

На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимият Г. В. К. с
ЕГН да заплати по сметка на ОДМВР-Б. и сторените по делото в досъдебната
фаза разноски в размер на 54,90 (петдесет и ч.ри лева и 90 стотинки) лева за
изготвената експертиза.
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимият Г. В. К. с
ЕГН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Б. и
сторените по делото в хода на съдебната фаза разноски в размер на 40
(ч.ридесет) лева, представляващи възнаграждение за вещото лице и 5 (пет)
6
лева държавна такса за издаването на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни