РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501780 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от М. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***** против
решение №260982/29.03.2021 г. по гр.д.N8420/2020 г. На Пловдивския районен съд, 9 гр.с., с
което е отхвърлен предявеният от него против „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: град ****, иск за признаване на установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 829.81 лева– главница, представляваща сума за
допълнително начислена електроенергия по корекционна фактура № **********/11.06.2020
г., за периода от 30.11.2019 г. до 28.02.2020 г., за обект в гр. *****, с ИТН ***** и е осъден
да заплати сумата 295 лв. –разноските на ответника по делото.
Във въззивната жалба въззивникът счита, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, но изцяло неправилно, противоречащо на закона и събраните по делото
доказателства. Иска неговата отмяна и уважаване на предявения иск.Претендира за
разноски.
Въззиваемият „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: *****, представлявано от
юриск.И.К.– оспорва жалбата. Претендира за разноски.Счита, че въззивната жалба е
бланкетна и формална, че в нея не се сочат каквито и да е пороци на решението на РС,
поради което се иска потвърждаване на решението на РС.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните
доводи, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.124 ГПК – да се приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 829.81 лева – едностранно
начислена сума корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия, за
периода от 30.11.2019 г. до 28.02.2020 г., за обект в гр. *****, с ИТН *****, за която сума е
издадена фактура № **********/11.06.2020 г.
За да отхвърли предявеният иск РС е приел следното: издадена е фактура № №
**********/11.06.2020 г., на стойност 829.81 лева, представляваща допълнително начислена
ел. енергия за периода 30.11.2019 г. до 28.02.2020 г., поради което приложимата нормативна
уредба към датата на извършване на проверката на електромера - 28.02.2020 г. са новите
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г., според които титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа - чл. 56, ал. 1 и ал.
2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия
по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ЕЕ, както и
информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до ЕМ,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, а
ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума. В тази
връзка съдът е приел, че легитимирано лице и да отговаря по предявения установителен иск
е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“ /легална
дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ/, както и че основанието за начисляване на
допълнителната ел. енергия в случая не е наличието на облигационна връзка по доставка на
ел. енергия, а ПИКЕЕ, чиито норми дават право за извършване на корекция на сметка на
клиент при установено нерегламентирано ползване на ел. енергия. РС е приел, че от разпита
на допуснатия по делото свидетел и от констативния протокол е видно, че е подписан от
служители на ответника и от представител на клиента, а именно синът на ищеца – И. М. С.,
протоколът е изпратен на абоната по пощата с обратна разписка, съгласно чл. 49 ал. 4 от
ПИКЕЕ, поради което са спазени изискванията на чл. 49, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Видно от констативния протокол, констатирано е, че електромерът отчита извън
допустимите граница, тъй като е измервал с грешка „-86.16 %“, поради което и СТИ е
подменено и е изпратено за експертиза, поставен е в безшевна торба, пломбирана с пломба
№ 477415; от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване се
установява, че горният електромер е изследван в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“,
че е осъществен достъп до вътрешността на електромера - предният панел на електромера е
пробит (отвор с диаметър около 10 мм.), има изменение на електрическата схема – с
проводник са закъсени изводите на куплунг Х2 от предната страна на платката, изменение
са техническите и метрологични характеристики на електромера, а преминаващата през него
електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото; че от
приетата по делото СТЕ е видно, че електромерът е произведен през 2015 г., през която е
2
преминал първоначална проверка и е подлежал на следваща проверка през 2021 г., поради
което е бил годен; съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвена СТЕ, която
установява, че е налице неправомерно присъединяване към измервателната схема на
електромера на чужд за нея елемент, водещо до измерване с грешка, извън допустимата, по
смисъла на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ; както и че описаните манипулации в раздел 5
„Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп на
КП за метрологична експертиза на БИМ -закъсяване с меден проводник на куплунг Х2 - са
довели до преминаване на тока, директно през шунта, без да бъде измерван от електромера,
т.е. до частично измерване на електрическата енергия, с което съдът е приел, че
манипулацията е доказана; съдът е кредитирал ВЛ според което неотчетеното количество
ел. енергия е правилно изчислено на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно който за
доначисляване имало 4206 kWh., а според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ били приложими
съответните цени за периода, одобрени от ДКЕВР, като остойностеното допълнително
количество енергия възлизало на сумата от 829.81 лева с ДДС, колкото е посочено и в
корекционната фактура, като периодът на корекция е в рамките на нормативно допустимите
90 дни назад от крайния момент – 28.02.2020 г., според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ.
От така изложеното съдът е направил извода, че ответното дружество имало право да
извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата, че процедура по
корекция на сметка и начисляването й е законосъобразно проведена на правно основание -
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, поради което сумата по фактурата е дължима.
Въззивната жалба е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни оплаквания и
аргументи в какво се изразява неправилността и незаконосъобразността на
първоинстационното решение и как точно съдът е изтълкувал превратно доказателствения
материял, т.е. как според жалбоподателят съдът е следвало да тълкува доказателствата по
делото.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни правила, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.
Поради изложените съображения съдът намира, че районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемият има право на разноски за
производството на основание чл.78 ал.3 ГПК. Такива са поискани на осн. чл.78, ал.8
ГПК.Следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение на въззиваемия в размер на 50
лв. на основание чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на праванат помощ като съдът взема
предвид ниската правна и фактическа сложност на производството пред въззивната
инстанция, развило се в 1 с.з., без нови доказателства, при бланкетна ВЖ. С оглед цената на
иска и на осн.чл.280, ал.2 ГПК – настоящето решение не полежи на касационно обжалване.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260982/29.03.2021 г. по гр.д.N8420/2020 г. На
Пловдивския районен съд, 9 гр.с.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град
**** направените във въззивното производство разноски в размер на 50 лева.-
юрисконсулско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4