РЕШЕНИЕ
№ 9560
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110109988 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от А. Г. Б. срещу Ю Б
АД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2250 лева –
допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати периода от
01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
24.02.2023 г. до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че била
служител към ответника на основание трудов договор за периода от
14.10.2019 г. до 18.10.2022 г. Заемала длъжност „Експерт: Просрочени
плащания“. Трудовото възнаграждение първоначално било 877,16 лева,
впоследствие увеличено до 1066 лева. В сила от 01.02.2012 г. било уговорено
с Вътрешни правила за допълнително заплащане на бонуси към Бонус
схемата на Отдел „Кредитна политика и управление на проблемни клиенти”,
Секция „Просрочени плащания” допълнително трудово възнаграждение за
постигнати резултати от труда, по конкретно описана в исковата молба схема.
По силата на тази схема на ищцата били заплащани по 2250 лева
допълнително възнаграждение за постигнати резултати еднократно на всеки
три месеца за периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2022 г. До момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на 18.10.2022 г. ищцата все още
постигала посочените резултати, поради което счита, че ответникът следвало
да заплати такова допълнително възнаграждение и за периода от 01.07.2022
г. до 30.09.2022 г., което обаче не било сторено. Ищцата моли съда да осъди
ответника да заплати тази сума. Претендира разноски. Ответникът в срока
по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че ищцата е била негов
служител, размерът на трудовото възнаграждение, периода на съществуване
на трудовото правоотношение, прекратяването му на 18.10.2022 г., наличието
1
на схема за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати, размерът му за сумата от 2250 лева, получаването от страна на
ищцата на такова допълнително възнаграждение за периода от 01.10.2020 г.
до 30.06.2022 г. Твърди, че условията, при които то се изплаща, посочени в
исковата молба, били променяни нееднократно за периода от 2012 г. до 2023
г. Счита, че за процесния период такова допълнително възнаграждение не
било дължимо, тъй като изплащането му било по целесъобразност и зависело
изцяло от неговата преценка, като излага подробни юридически съображения
в тази насока. За процесният период бил взел решение такова допълнително
възнаграждение да не се изплаща на ищцата. Моли съда да отхвърли иска.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, изпращат
представители и поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното: безспорни между страните са фактите, че ищцата е била служител
на ответника, трудовото възнаграждение, периода на съществуване на
трудовото правоотношение, прекратяването му на 18.10.2022 г., наличието на
схема за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати, размерът му за сумата от 2250 лева, получаването от страна на
ищцата на такова допълнително възнаграждение за периода от 01.10.2020 г.
до 30.06.2022 г.
По делото е представен препис от процесния трудов договор (л. 17 от
делото), от който се установява, че брутното трудово възнаграждение на
ищцата е било в размер на 877,16 лева, от които основно възнаграждение в
размер на 783,18 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 93,98 лева. Представени са и преписи на 20
броя фишове за работна заплата на ищцата (л. 9 до л. 12 от делото), като в
част от тях сумата от 2250 лева е посочена като еднократна целева награда.
От представената към исковата молба и неоспорена от страните имейл
кореспонденция се установява, че считано от 01.02.2012 г. влизат в сила нови
вътрешни правила към Бонус системата на Отдел „Кредитна политика и
управление на проблемни клиенти“, Секция „Просрочени плащания“.
Представен е и препис от Заповед № 644 от 07.10.2022 г. (л. 18 от делото)
съгласно която трудовото правоотношение между страните се прекратява на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 18.10.2022 г.
По делото е приобщен и препис и превод на български език на
Меморандум от 30.01.2020 г. (л. 38 до л. 49 от делото) относно Бонусната
схема в „управление на проблемни активи“. Посочено е, че бонусът за
служителя ще бъде личен, базиран на индивидуалните постижения, при
условие, че са постигнати целите на отдела и секцията. Началниците на
отдели си запазват правото да намаляват сумите на бонусите след обосновка
и с одобрението на директора на Дирекция „Управление на проблемни
активи“. Приобщен е и препис от документ, озаглавен Мемо (л. 50 и 51 от
делото), в което е посочено, че ищцата е подала молба за прекратяване на
трудовото правоотношение, както и че се счита, че е нецелесъобразно от
бонусната схема да се възползват служители, които са взели решение да
напуснат управлението. След анализ съдът намира, че този документ не може
да бъде ценен с доверие, тъй като по делото липсват доказателства
съставилите го лица – Н Й и Д А – да представляват ищцата или ответника
по какъвто и да било начин.
Фактът, че ищцата не е получила бонус възнаграждение за постигнати
2
резултати за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. не се оспорва от
страните.
Като свидетел по делото беше разпитана Н А К – служител на
ответника. Заявява, че работи на длъжност Началник отдел „Управление на
проблемни активи в сектор Банкиране на дребно“ при ответника вече повече
от 12 години. Заемала била и длъжност „Началник отдел управление на
съдебни кредити“. В отдела имало четири секции и всяка имала ръководител.
В една от тези секции работела ищцата. Това била секция за събиране на
просрочени вземания – телефонно събиране. С цел събиране на просрочени
задължения. Участвала много активно в изготвянето на бонусната схема в
управлението на отдела. Отделът бил част от едно управление. Бонусната
система била изготвена за цялото управление. За отдела била подписана от
свидетелката. За бонусната схема се получавало разрешение от
изпълнителния орган на банката. Целта била да се мотивират служителите
да постигат резултатите, от които банката се нуждае, за да е ефективна и
успешна. За един служител бонусът не е постоянна величина, въпреки че
всеки служител на определена длъжност и ниво бил с еднакви условия
спрямо другите. Размерът на бонуса зависел от всеки служител. Отделно от
това системата била изготвена, за да мотивира служителите, но не била част
от трудово-правните отношения, които банката имала с тях и по решение на
началник управление с аргументирано предложение даден служител можело
изцяло или частично да бъде лишен от взимане на тримесечни бонуси.
Свидетелката била преценявала предложения за намаляване и премахване на
бонуси за служители. Случвало се за напускащи служители, тъй като
съответният служител нямало да е част от екипа и функцията на бонусната
система не била приложима. Когато служителят бил в дълъг болничен не се
явявал на работа и резултатите не били вследствие от усилията му; когато не
спазвал дисциплината и не изпълнявал задълженията си. Имало поставени
количествени и качествени изисквания. Ако служителят показвал
неизпълнение на съществени елементи от длъжностна характеристика,
бонусът можело да бъде намален. Управлението, в която работела
свидетелката, било създадено през 2015 г. и първият вариант на тази система
съществувал оттогава, впоследствие бил променян. Свидетелката не помни
кога се извършвали промените, но помни категорично че последната била
през 2020 г. С намаляване и премахване на бонусите на служителите било
известно, че могат да бъдат санкционирани. Не им било казвано, че бонусът е
даденост, както е трудовото възнаграждение. Това било мотивиращо
възнаграждение.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Основната работна заплата е
възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи,
задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на
труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия
договор. Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за
трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за
нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните
на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е
на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др.
3
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.
11 НСОРЗ – за по-висока професионална квалификация и по чл. 12 НСОРЗ –
за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за
изплащане – така чл. 6, ал. 1, т. 1 НСОРЗ – когато са налице предпоставките
за придобиване на правото да се получават от конкретния работник или
служител. Премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати –
индивидуални или общи, е включено в заплатата над основното трудово
възнаграждение. Когато заплащането на премията е регламентирано от
правилата за работна заплата в предприятието и критерий за получаването е
извършената работа (постигнати резултати), а не само времето, през което
работникът е предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение
над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според
изработеното – по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. То се дължи само доколкото
работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща. Те пък
следват от договорите и вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ. В
тези случаи съдът няма правомощие да контролира преценката на
работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с
вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение.
С такива правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като
постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера
зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и
изпълнението на определени политики от работодателя. Когато целевия бонус
не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение
на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на
предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на
такъв и конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол. След анализ
на доказателствената съвкупност, настоящият състав достига до извода, че
претендираното от ищцата вземане представлява именно такова
допълнително премиално възнаграждение. В трудовия договор не е
посочено друго допълнително възнаграждение, освен допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В показанията си,
свидетелката К разясни, че това възнаграждение зависи от постигнати от
служителите допълнителни количествени и качествени резултати и е свързано
с вътрешна политика на работодателя, а не с предварително поети с трудовия
договор задължения. Сред примерите за обстоятелства, обосноваващи
взимане на решение за неизплащане на това възнаграждение беше посочено и
прекратяване на трудовото правоотношение със съответния служител. В
случая по делото беше доказано, че страните са знаели за прекратяването на
трудовото правоотношение между тях, считано от 18.10.2022 г. не по-късно
от 07.10.2022 г., когато е била издадена Заповед № 644 от 07.10.2022 г. Този
период от единадесет дни между двете дати съдът намира за достатъчен за да
може ответникът да вземе решение да не изплати бонусно възнаграждение.
Въпреки че по делото няма преки доказателства за това, като взе предвид и
безспорния факт, че такова възнаграждение не е изплатено на ищцата за
процесния период, настоящият състав намира за доказано твърдението,
изложено в отговора на исковата молба, че ответникът е решил да не заплаща
такова възнаграждение. По обстоятелствата, изложени по-горе съдът намира,
че това решение не подлежи на съдебен контрол и щом като е било взето, то
допълнително премиално възнаграждение за ищцата за процесния период не
се дължи. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед изхода на делото,
4
такива се дължат единствено на ответника. От него са сторени 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. Г. Б., ЕГН:
********** със служебен адрес срещу Ю Б АД, ЕИК: с адрес иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2250 лева – допълнително трудово възнаграждение за
постигнати резултати периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Г. Б., ЕГН: ********** да заплати на Ю Б АД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението в може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба по реда на Глава ХХ ГПК в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5