Р Е Ш Е Н И
Е № 394
гр. Враца, 21.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 878 по описа на
ВрРС за 2018 год. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е конститутивен иск
с правно основание чл.357, ал.1, във вр.чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
В исковата молба ищецът Д.И.Ц.
твърди, че работи на длъжност „Автомеханик Пътна помощ, Председател на комисия
в пункт ГТП“ при ответника „СУАБ-СБА“ ЕООД, клон Враца. Поддържа, че на
09.02.2018 г. му била връчена Заповед № 170/02.02.2018 г. на управителя на
ответното дружество, с която му било наложено наказание „забележка“. Според
ищеца, наложеното наказание е незаконосъобразно. В тази насока излага доводи,
че не е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, като
работодателят не е уточнил с кое деяние кое нарушение е извършил, както и за
кое нарушение му е наложено наказание. Поддържа още, че в заповедта липсват
задължителни реквизити съгласно чл.195, ал.1 КТ, не е спазена предвидената в чл.193,
ал.1 КТ процедура за налагане на дисциплинарно наказание, както и че заповедта
не е мотивирана. Отделно от горното твърди, че не е спазен срока за налагане на
дисциплинарно наказание по отношение на нарушението, което се твърди да е
извършено от него на 18.10.2017 г. Алтернативно поддържа становище, че
наложеното наказание е твърде тежко и очевидно не съответства на КТ. Поддържа,
че на 28.12.2017 г. е изпълнил служебните си задължения във връзка с
транспортиране на аварирал автомобил до гр.София, като за извършената услуга не
е искал, нито получавал пари. Счита, че с нищо не е уронил престижа на
предприятието или нарушил нормите на професионалната етика. Сочи още, че на
18.10.2017 г. представил пред работодателя фактура за гориво на стойност 97,56 лева,
защото същия ден заредил гориво в автомобил на пътна помощ, с цел да не се губи
излишно време при повикване. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли съда да отмени заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, като незаконосъобразна. Претендира
разноски.
В депозиран в срок отговор
ответникът, изразява становище за неоснователност на иска. Изразява несъгласие
с изложените в исковата молба твърдения, че не са спазени изискванията при
провеждане на дисциплинарното производство. Излага, че на 28.12.2017 г. в УС на
СБА е постъпила жалба във връзка с поведение на служител от клон Враца, което
не отговаряло на нормите на професионалната етика и не било подходящо за
заеманата длъжност. В жалбата се твърдяло, че служителят е поискал заплащане на
услуги по пътна помощ, които за членове на СБА, какъвто бил и подалия жалбата,
се предоставяли безплатно. За горепосочената жалба управителят на клона в
гр.Враца разбрал на 08.01.2018 г. След извършена проверка по жалбата било
установено, че служителят, управлявал автомобил на Пътна помощ на
горепосочената дата е ищецът Д.Ц.. Във връзка с подадената жалба и извършена
цялостна проверка на работата на служителя било установено още, че последния
представил пред работодателя за заплащане и фактура за гориво в ден, в който не
е управлявал автомобил на Пътна помощ. С оглед предходното, на 24.01.2018 г.
бил направен опит на ищеца да се връчи искане за даване на обяснения по случая,
което той отказал да получи. Въпреки отказа, на 26.01.2018 г. ищецът депозирал
писмени обяснения по случая, в които признавал за двете констатирани от
работодателя нарушения в работата му. Според ответника, при провеждане на
дисциплинарното производство са спазени всички разпоредби на трудовото законодателство,
като издадената заповед съдържа всички задължителни реквизити. Изразява
становище за неоснователност на твърдението на ищеца, че наложеното наказание е
твърде тежко, тъй като наказанието „забележка“ е най-лекото дисциплинарно
наказание и е съобразено с работата на лицето до момента, дадените от него
обяснения и цялостното му отношение към работния процес. По изложените в
отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и това обстоятелство
е обявено за безспорно и не нуждаещо се от доказване още с проектодоклада по
делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание,
без възражения от страните, че същите се намират в трудово правоотношение по силата, на което ищецът заема длъжност „Автомеханик Пътна помощ,
Председател на комисия в пункт ГТП“.
Между страните не се спори, а и от
представената по делото заповед № 170/02.02.2018 г., издадена от Митко Стаменов – управител на
„СУАБ-СБА“ ЕООД – клон Враца се установява, че на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
В заповедта е
отразено, че Д.И.Ц. е извършил следните нарушения:
-
допуснал е поведение към клиент на СБА, притежаващ Сребърна карта,
което не отговаря на нормите за професионална етика и правилата за работа с
клиенти на „СУАБ-СБА“ ЕООД – клон Враца;
-
представил е фактура за заредено гориво в ден, в който не е изпълнявал
трудови задължения, без да е представил никакви доказателства, че същото гориво
е заредено в автомобила на „Пътна помощ“ в „СУАБ-СБА“ ЕООД, с което е допуснал
нарушение на принципа на работа в „СУАБ-СБА“ ЕООД – клон Враца относно
зареждането на автомобила на „Пътна помощ“с гориво;
-
с действията и бездействията си лицето е злоупотребило с доверието на
работодателя си и е увредило доброто име на СБА.
В заповедта е
посочено, че извършените нарушения представляват нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, предл.първо, т.9, предл.второ, т.10,
предл.трето, четвърто и пето от КТ, а именно: злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието, разпиляване на материали, суровини,
енергия и други средства, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени
в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение.
Видно от
приложеното по делото искане № 26/23.01.2018 г. е, че на ищеца е поискано
обяснение във връзка с нарушения на трудовата дисциплина по два пункта – във
връзка с постъпила жалба на 28.12.2017 г. в УС на СБА от Т.Й.по повод поведение
на служител от СБА – Враца и по повод представена от ищеца за плащане от
работодателя фактура за гориво № *********/18.10.2017 г. за сумата от 97,56
лева, издадена на дата, на която ищеца не е бил на работа.
Видно от
отразеното в искането е, че Д.Ц. е отказал да получи същото, което обстоятелство
е удостоверено с подписите на двама свидетели на 24.01.2018 г.
По делото е
представено обяснение от Д.И.Ц. с вх.№ 166/26.01.2018 г. до управителя на
„СУАБ-СБА“ ЕООД, гр.Враца, с копие до зам.управителя, в което ищецът е дал
подробни обяснения във връзка с посочените в горецитираното искане нарушения.
По делото е
представено уведомление изх.№ 2а/08.01.2018 г. до управителя на „СУАБ-СБА“ ЕООД
– клон Враца от СНЦ „Съюз на българските автомобилисти“, гр.София, чрез
председателя на УС на СБА, с което уведомяват първия, че на 28.12.2017 г. в УС
на СБА е постъпила жалба от г-н Т.Й.– изп.директор на „Интерстрой-Калето“ АД,
гр.Мездра срещу служител на клон Враца с твърдения за обидно поведение на
служителя към лице, използвало услугите на Пътна помощ и член на СБА,
притежаващ сребърна карта. Видно от уведомлението е, че като приложение към
същото е представена и цитираната жалба, но такава не е представена по делото.
По делото е
представен заверен препис от транспортен лист № 1007007/28.12.2017 г., в който
е отразено, че на същата дата е извършена услуга: транспортиране на повреден
автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с
рег.№ СА 6522 ХН от с.Брусен до гр.София, разстояние от
По делото е
приложено извлечение от електронната страница на СБА условията за извършване на
услуги по Сребърни карти на СБА, както и указания за работата с членските и
абонаментните /за пътна помощ/ карти на СБА през
По делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, при режим
на довеждане от ищеца – И.А.Н..
Видно от
показанията на св.Н. /управител на СБА – клон Враца до 01.04.2017 г./ е, че
познава ищеца Д.Ц. от 20 години, през което време е заемал горепосочената
длъжност. Свидетелят разказва, че през тези години Ц. не е наказван и се е
справял успешно с длъжността, която е заемал. Свидетелят разказва още за
принципа на работа в клона на дружество в гр.Враца по времето, когато той е бил
управител. Сочи, че автомобила, с който се осъществява пътна помощ е само един
и се управлява само от ищеца Ц.. Последният е имал право само на два почивни
дни през седмицата, като през другото време е бил на работа. На лицето е даван
седмичен аванс за зареждане на гориво в автомобила, като в последния е следвало
да има между 20 и
Съдът не
обсъжда представените по делото заверени преписи от транспортен лист №
1007013/16.01.2018 г., фактура № **********/16.01.2018 г. и транспортен лист №
0056023/24.11.2017 г., тъй като видно от постановеното по реда на чл.140 ГПК
определение, същите не са приети по делото, като неотносими към предмета на
спора.
Други относими и допустими доказателства
не са представени по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е
конститутивен иск с правно основание чл.357, ал.1, във вр.чл.188, т.1 КТ за
отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Както е посочено и по-горе, страните по делото не спорят, че към датата
на налагане на дисциплинарното наказание са се намирали в трудово правоотношение по
силата, на което ищецът е заемал длъжност „Автомеханик Пътна помощ, Председател
на комисия в пункт ГТП“.
Безспорно е също, че със заповед № 170/02.02.2018 г.,
издадена от Митко Стаменов – управител на „СУАБ-СБА“ ЕООД – клон Враца на ищеца
Д.Ц. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Още с проектодоклада, приет за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание без възражение от страните, съдът е указал на ответника, че в негова
тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца е спазена – че за деянията, за
които е наложено наказанието са изискани обяснения от ищеца; че наказанието е
наложено в преклузивния срок по чл.194 КТ, при спазване изискванията по чл.195,
ал.1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание; деянията, за които е наложено дисциплинарното
наказание са осъществени от ищеца и същите представляват нарушение на трудовата
дисциплина /злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства,
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/;
наложеното наказание е определено при спазване критериите на чл.189 КТ.
Настоящият съд намира, че ответникът не
е провел пълно и главно доказване на
горепосочените факти, като процесната заповед не отговаря на
изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Действително,
съгласно практиката на ВКС при налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника
начин /решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г.
по гр. дело № 1068/2009 г., ІV г.о. на ВКС, решение №
182/07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г., III г.о. на ВКС и
др./. В
конкретния случай обаче в мотивите на процесната заповед липсват данни за
времето на извършване на нарушенията, както и конкретните „правила и принципи“
на работа в „СУАБ-СБА“ ЕООД – клон Враца, които се твърди да се нарушени от
ищеца. По отношение на третото посочено в заповедта нарушение липсва описание на
същото с неговите обективни признаци - конкретно извършено от ищеца действие и
бездействие, в какво се изразяват същите, време и място на извършване, както и
субективни признаци на нарушението. Липсата на конкретни мотиви води само по
себе си до незаконосъобразност на уволнението на това основание и освен това
препятства проверката на сроковете за налагане на наказанието. Работодателят бланкетно
е използвал и законовата формулировка „злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието“.
Следва да се
има предвид, че изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно
уволнение, включително за посочване на време на извършване на нарушението,
не е самоцелно. То е предвидено от законодателя за да се преценят три основни
изисквания: за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по
чл.194 КТ и за осигуряване на ефикасна защита на работника или служителя.
Действително, съгласно практиката на ВКС заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на
работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя /решение
№ 363/10.01.12 г. по гр.д. № 354/11г., III г.о. на ВКС, решение № 349/04.11.2014 г. по гр.д. № 1106/2014 г., ІV г.о. на ВКС и др./. В конкретния случай не може да се приеме, че това е
сторено чрез препращане към жалба от трето лице и обясненията на работника.
Поради изложеното и на основание чл.193, ал.2 КТ, настоящият съд намира, че
дисциплинарното наказание следва да бъде отменено, без да се разглежда спора по
същество. Налице е формално, процедурно нарушение, опорочаващо цялата
дисциплинарна процедура.
Въпреки предходното, настоящият съд намира за необходимо да отбележи, с
оглед евентуално несъгласие с изложените мотиви, че процесната заповед страда
от горепосочените пороци, при проверка от по-горна инстанция, че по делото не
са налице каквито и да било доказателства ищецът да е извършил описаните в нея
нарушения на трудовата дисциплина.
Работодателят се позовава на жалба от 28.12.2017 г. подадена от лицето Т.Й.срещу
служител на „СУАБ-СБА“
ЕООД – клон Враца, но такава жалба по делото не е представена и не се установи
по безспорен начин, че Д.Ц., в качеството му на служител на ответника, е
допуснал поведение към клиент на дружеството, което да не отговаря на професионалната
етика и правилата за работа с клиенти.
На следващо
място, в процесната заповед работодателят е посочил, че работника-настоящ ищец
е представил за плащане фактура за заредено гориво в автомобил на Пътна помощ в
ден, в който не е изпълнявал трудови задължения. Въпреки изричните указания на
съда до ответника, дадени с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, че
не сочи доказателства за тези твърдения, такива по делото също не са
представени.
При горните съображения, настоящият съд
намира исковата претенция за основателна, поради което дисциплинарното
наказание „забележка“, наложеното на ищеца Д.И.Ц. със заповед № 170/02.02.2018
г., следва да бъде отменено.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора, право на
разноски има ищеца. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
договор за правна защита и съдействие е, че ищеца е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
В
представената преди провеждане на открито съдебно заседание молба вх.№
6333/02.05.2018 г. от ответника, се прави искане в случай, че бъде уважена
претенцията на ищеца, да му бъдат присъдени разноски, вкл. за адвокатско
възнаграждение в минимално определения размер, тъй като делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност. Прави се възражение за прекомерност в
случай, че се претендира възнаграждение в по-висок от горепосочения размер.
С оглед
предходното, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение по предявения неоценяем иск е 200,00
лева. Настоящият съд възприема становището на ответника, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност. Следва да се има предвид още, че
исковата молба е подадена лично от ищеца, като пълномощника му адв.Н.П. е взел
участие само в откритото съдебно заседание по делото, в което устните
състезания са обявени за приключени, поради което заплатеното и претендирано от
ищеца адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. При тези изводи, на ищеца
следва да бъде присъдено предвиденото в горепосочената Наредба минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Тъй като ищеца е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото /чл.83, ал.1, т.1 ГПК/, на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца държавна такса върху предявения неоценяем иск в размер на 50,00.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание
„забележка”, наложено на Д.И.Ц.,
ЕГН **********, на длъжност „Автомеханик Пътна помощ, Председател на
комисия в пункт за ГТП" в „СУАБ - СБА“ ЕООД – клон Враца, със заповед №
170/02.02.2018 г. на управителя на „СУАБ - СБА“ ЕООД – клон Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СУАБ - СБА“ ЕООД – клон Враца, ЕИК 8310331270087,
със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Бистришко шосе“ № 1 да заплати на Д.И.Ц.,
ЕГН ********** сумата от 200,00
/двеста/ лева, представляваща направени
по производството разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „СУАБ - СБА“ ЕООД – клон Враца, ЕИК 8310331270087,
със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Бистришко шосе“ № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр.Враца сумата от 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: