№ 3135
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110217668 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по
жалба на В. Ж. И. срещу наказателно постановление /НП/ без номер и дата,
издадено от замеестник-кмета на Столична община /СО/, направление
«Транспорт и градска мобилност», с което на основание чл.186, вр. чл.183,
ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за осъществен състав на
административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лв. за това, че на
07.05.2021 г. в 10.25 ч. в гр.София в кръстовището между ул.“Гебедже“ и ул.
“Съвет на Европа“, с посока към ул.“Хайдушка поляна“, извършила
нарушение - неправилно паркиране на кръстовище – с моторно превозно
средство лек автомобил "В."с рег. № **********, червен металик,
собственост на жалбоподателя, с което пречи на останалите участници в
движението.
В законоустановения срок в нарочна жалба жалбоподателят е релевирал
доводи касателно незаконосъобразност и неправилност на издадения фиш.
Жалбоподателят предлага процесният фиш да бъде отменен. Същият, редовно
призован за съдебно заседание, се явява. Поддържа жалбата и моли съда за
отмяна на НП. Подробно се аргументира в писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Депозира писмено бележки в
защита на тезата си за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява по
прекомерност на адвокатско такова.
Софийски районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Тя е депозирана от правоимащо лице в предвидения срок, насочена е
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна:
На 07.05.2021 г. в 10.25 ч. в гр.София в кръстовището между
ул.“Гебедже“ и ул. “Съвет на Европа“, с посока към ул.“Хайдушка поляна“,
извършила нарушение - неправилно паркиране на кръстовище – с моторно
превозно средство лек автомобил "В."с рег. № **********, собственост на
жалбоподателя, с което пречи на останалите участници в движението. Във
връзка с горното е съставен фиш серия СО № 000070 от 07.05.2021 г., издаден
от св.С. М. Н., на длъжност инспектор в Център за градска мобилност ЕАД,
гр.София, с който на основание чл.186, ал.2, вр. чл.167, ал.2, т.1, чл.189, ал.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за осъществен състав на
административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/лв. Фишът е
подписан от съставителя, както и от нарушителя, като в графа „обяснения и
възражения“ последният е отразил възраженията си по акта. Жалбоподателят
се е ползвал от правото си да подаде и писмено възражение срещу акта в
законоустановения срок.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
позовавайки се на приложените гласани и писмени доказателства/ показанията
на св.С. М. Н., АУАН, скица от организацията на движението за процесния
пътен участък, снимков материал, писмено възражение, заповеди за
компетентност и длъжностна характеристика, както и от останалите
материали по делото. Съдът кредитира заявеното от свидетеля Н. в съдебно
заседание по повод съставения от него акт за установяване на
административно нарушение като последователно и логично, в унисон с
останалите доказателства по делото. Съдът цени писмените доказателства по
делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред, като относими.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери за установено следното:
Съгласно посоченото от наказващия орган, жалбоподателят е нарушил
забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, свързана с правилата за престой и
паркиране в района на кръстовище. Следва да се има предвид,
че посочената разпоредба съдържа няколко отделни забрани, които могат да се
приложат само в условията на алтернативност.
Съдът констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Липсва посочване на номер и дата на процесното
2
наказателно постановление, а това има съществено значение за преценка на
преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Правото за защита на
санкционираното лице е нарушено, тъй като то е поставено в невъзможност да
се запознае с административното обвинение, със задължителните реквизити
на същото, сред които, безспорно, е датата на издаване на санкционния акт на
административнонаказващия орган - самостоятелно основание за отмяна на
НП, на формално основание.
На следващо място, по делото няма убедителни доказателства за това, че
инкриминираното моторно превозно средство лек автомобил "В." с рег. №
********** е собственост на жалбоподателя, като не са приложени каквито и
да било документи в тази посока.
Съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение при
определяне на правната квалификация на нарушението, изхождайки от
цифровата формулировка: видно от отразеното в АУАН, на жалбоподателя, на
основание чл.186, ал.2, вр. чл.167, ал.2, т.1, чл.189, ал.1 от ЗДвП, за
осъществен състав на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от
ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.
административнонаказващия орган /АНО/ в наказателното постановление е
фиксирал писмено в правната квалификация на нарушението като санкционна
норма тази по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП. Констатира се липса на идентитет
между отразеното в акта, и в наказателното постановление. От описанието на
административното нарушение не става ясна волята на АНО. То е и непълно и
неточно, лишено от коректност от към посочване на правното основание за
налагане на законовата санкция на жалбоподателя. Нормата на чл.183, ал.4, т.8
от ЗДвП гласи: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява
или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на
пътници или кръстовище. Доколкото последната разпоредба визира няколко
различни хипотези, не се установява цифрово коя от тях се вменява на
жалбоподателя: неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна
пътека, или паркира на спирка за обществен превоз на пътници или паркира
на кръстовище. В заключение, непосочването или некоректното посочване на
нормата, с която едно деяние е обявено за административно нарушение, както
и съответстващата на нарушението санкционна норма е особено съществен
порок на акта, с който се реализира административнонаказателната
отговорност, тъй като се накърнява правото на защита на посочения
нарушител, а по отношение на твърдяното нарушение не може да се
осъществи и надлежен съдебен контрол относно това, дали са налице
елементите от състава на нарушението.
Съдебната практика и правна доктрина единодушно приемат, че
сочените пороци винаги представляват самостоятелно и достатъчно
основание за незаконосъобразност на крайния акт, с който се реализира
административнонаказателната отговорност на нарушителя, затова съдът не
намира за необходимо да изследва наведените доводи в пълнота.
Така съдът формира правен извод, при констатирани допуснати
съществени нарушения, ограничаващи правата на жалбоподателя, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
3
С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно.
По съображения, приведени до тук, и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /без номер и дата/, издадено от
замеестник-кмета на Столична община /СО/, направление «Транспорт и
градска мобилност», с което на жалбоподателя, на основание чл.186,
вр. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лв.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани
в НПК по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4