Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 14.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и с участието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.д. № 96/2022г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
С Решение № 11/28.01.2019г., постановено по адм. дело
№ 304/2018г., Административен съд Ловеч, шести състав е отхвърлил изцяло
предявения от С.Б.Б., в момента излежаващ присъда „лишаване от свобода“ в
Затвора Варна, иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София
за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане,
за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на
затворническата администрация в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, изразяващи се в отказ
да се приеме препоръчана кореспондентска пратка №PS9000028PQ4J от 28.04.2016г.,
адресирана от гр. Варна до ищеца.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – С.Б.Б., страна по адм. дело № 304/2018г.
по описа на Административен съд Ловеч. Жалбата първоначално е била подадена
пред ВАС, който в съответствие с измененията в ЗИНЗС я е изпратил за
разглеждане от Административен съд Ловеч като касационна инстанция.
В жалбата се излагат съображения за недопустимост и неправилност
на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводите
на съда се базират само на обявената частично за нищожна Заповед №
306/22.03.2016г. на началника на Затвора Ловеч, което го прави недопустимо и
незаконосъобразно, а самата заповед противоречи на разпоредбите на чл.75 от
ППЗИНЗС. На следващо място се излага, че служителят, получаващ кореспонденцията
на лишените от свобода, неправилно е отказал да получи писмото и е действал в
нарушение на всички законови и подзаконови нормативни актове, с което е било
нарушено личното право на касатора по чл.86, ал.1 от ЗИНЗС да получава
кореспонденция. Иска се отмяна на решението на АС Ловеч и връщане на делото за
разглеждане от друг състав, респективно уважаване на иска от касационната
инстанция.
В съдебно заседание и в писмена защита касаторът поддържа
жалбата и ангажира становище за нейната основателност с подробно изложени
доводи.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В представено писмено становище оспорва
касационната жалба и моли за потвърждаване на оспореното решение, като излага
доводи по същество на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, касационен състав, като
съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното
решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административният съд е бил сезиран с искова молба от С.Б.,
с която е предявен иск срещу ГДИН София за присъждане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия
на длъжностни лица на ответника.
От фактическа страна по делото било прието за
безспорно установено от първоинстанционния съд въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, че към датата на подаване на исковата молба Б. изтърпява
наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян към Затвора Ловеч, и че
в процесния период лицето, получавало кореспонденцията от пощенските оператори,
е бил служителят на ЗОЗТ „Атлант“ В. К.. На 28.04.2016г. К. отказал
получаването на препоръчана кореспондентска пратка №PS9000028PQ4J, адресирана
от гр. Варна до ищеца. При разпита в о.с.з. свидетелят изложил, че при външен
оглед и опипване на процесната пратка е установил в плика твърд предмет, и това
е причината да откаже да получи пратката.
Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият
състав обосновано приел от правна страна, че исковата претенция е допустима, но
неоснователна. Съдът посочил, че за да бъде приет искът за вреди за
основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях. След
обстоен анализ на приложимата нормативна регламентация и на доказателствата по
делото съдът приел, че в случая не са доказани, съответно не са налице твърдените
от Б. незаконосъобразни действия на служител на ответника, в следствие на което
отхвърлил изцяло иска му против ГДИН. Изводите си съдът мотивирал не само със
Заповед № 306/22.03.2016г. на началника на Затвора Ловеч, а и с въведените
изисквания на чл.75, ал.2 и ал.3, изр. второ (изм. и доп.) от ППЗИНЗС в
приложимата редакция пликът да не съдържа забранени вещи, след като отчел, че
компетентният да получава кореспонденцията служител е установил наличие на
твърд предмет в писмото.
При извършената проверка въз основа на посочените в
касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по
чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо
и правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка.
За да постанови акта си, решаващият състав след цялостна и задълбочена преценка
на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на
страните, както и релевантните факти и обстоятелства, е достигнал до верни
правни изводи.
Съгласно чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на кореспонденция. Това право и ограниченията му са детайлизирани в чл.75, ал.1-4 от ППЗИНЗС. Разпоредбата на чл.75, ал.2 от ППЗИНЗС (в приложимата редакция) дава правото на затворническата администрация да контролира получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. Целта е служителят да се убеди, че пликът не съдържа неразрешени вещи, а само хартиен носител (ал.3, изр. второ).
Кореспондентски пратки по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона
за пощенските услуги са писма и/или пощенски карти, съдържащи писмени съобщения
върху хартиен носител.
В случая е установено по делото, че до ищеца е
адресиран плик с поставен вътре твърд предмет, в разрез с въведените изисквания
на чл.75, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС в приложимата редакция. Пликът не трябва да
съдържа забранени вещи или такива, различни от хартиени носители. Действието на
служителя на администрацията да откаже да получи кореспондентска пратка,
съдържаща твърд предмет, е съобразено с действащите към този момент законови
разпоредби и съответства на целта на закона. Проверката (без съдържанието,
текста) има за цел единствено да предотврати нарушения на сигурността и
внасянето на неразрешени предмети. Законовото задължение на администрацията в
конкретния случай е да откаже кореспондентската пратка, съдържаща нещо различно
от съобщение на хартиен носител. Следователно обосновано първоинстанционният
съд е приел, че служителят е действал при спазване на регламентираните в
ППЗИНЗС правила, които са задължителни за него. В случая противно на
възраженията на касатора не е било и необходимо писмото да стига до ИСДВР,
който да го отваря в присъствието на лишения от свобода само за да констатира
какъв точно е твърдият предмет, след като такъв не е следвало да се намира в
писмото.
Обявеният за нищожен текст от Заповед № 306/22.03.2016г.
на началника на Затвора Ловеч не води до различни изводи. Независимо дали
връщането на кореспондентска пратка, съдържаща предмети, различни от хартиен
носител, е регламентирано в заповед на административен орган, самият подзаконов
нормативен акт по прилагане на ЗИНЗС съдържа такава забрана. Следователно
действията на оправомощения служител са извършени в изпълнение на закона, и
липсва първата предпоставка за уважаване на процесния иск. В оспореното решение
съдът няколкократно освен на цитираната заповед се е позовал и на изискванията
на чл.75, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, задължаващи администрацията да не приема
пратки с неразрешени вещи, поради което са неоснователни доводите на касатора,
че изводите на решаващия състав се градят само на въведената със заповедта
забрана.
Правилно в оспореното решение е прието и че по делото
не е установено настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца
от проявено виновно и незаконосъобразно действие от страна на служители на ЗОЗТ
„Атлант“ гр. Троян, довело до нарушаване на правото му на кореспонденция. При
осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от затворническото
общежитие, не е установено същите да са нарушили чл.3, ал.1 във вр. с чл.278,
ал.1 от ППЗИНЗС. Не е доказано накърняване на правото на Б., като излежаващ
присъда „лишаване от свобода“, на свободна кореспонденция и опазване на нейната
тайна, съответно нарушаване на хуманното отношение към него и уважението на
присъщото на човешката личност достойнство.
Ангажирането на отговорността на административния
орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по
повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия
състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната
правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде
ангажирана. В конкретния случай законосъобразен и в съответствие със събраните
по делото доказателства е изводът на съда, че ищецът не е доказал незаконосъобразни
действия на служители на ответника, които да са довели до твърдените от него
неимуществени вреди.
В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд
касационният състав следва да добави, че тайната на кореспонденцията е защитена
свобода съгласно чл.8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, и цитираната правна уредба в ЗИНЗС и ППЗИНЗС изцяло
кореспондира и осигурява ефективно предоставяната с Конвенцията защита.
Съгласно чл.8, § 2 от ЕКПЧОС намеса на държавата е допустима само ако е
предвидена в закон и е необходима в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази
свобода не е абсолютна и неограничена, като при прилагане на изключенията по §
2 на чл.8 от ЕКПЧОС се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при
намесата в упражняване на тези права и свободи, т.е. намесата да отговаря на
изискването за необходимост в едно демократично общество. В случая, намесата в
правото на кореспонденцията е предвидена в закона и преследва легитимна цел, а
именно защита на сигурността и предотвратяването на извършването на
престъпления, следователно налице е легитимна цел и ограничение, което е
допустимо от § 2 на чл.8 от ЕКПЧОС.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства не се установява наличието на незаконосъобразно действие на
затворническата администрация, с което да е нарушено правото на неограничено
получаване на кореспонденция на касатора. Националната уредба детайлизира
действията, свързани с получаване на кореспонденцията на и от лишените от
свобода, които да гарантират, че кореспондентските пратки не съдържат
неразрешени вещи. В това е и смисълът на контрола на кореспонденцията по чл.75,
ал.2 от ППЗИНЗС, който преследва легитимна цел – опазване на сигурността, на
живота и здравето на лишените от свобода и предотвратяване извършването на
престъпления. Тази законова уредба е
ясна, прецизна, достъпна и предвидима, предоставяща възможност както на
лишените от свобода, така и на служителите на затворническата администрация, да
имат единен подход при получаване и предаване на кореспонденцията от и на
лишените от свобода.
По отношение твърденията на касатора в о.с.з. за
приложимия ред за разглеждане на касационната жалба следва да се посочи, че с
измененията и допълненията на ЗИНЗС (ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г.),
отговорността на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията,
се реализира по този закон, а не по прилагания дотогава общ ред по ЗОДОВ.
Горното изрично е застъпено и в Определение № 2178/08.03.2022г. по адм. дело №
7738/2021г. на ВАС, с което касационната жалба на С.Б.Б. е изпратена за
разглеждане по компетентност на Административен съд Ловеч. В самата искова
молба, по която е било образувано първоинстанционното дело, ищецът изрично е
посочил, че незаконосъобразните действия на затворническата администрация са в
нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и е предявил иска си по чл.284 от ЗИНЗС, който
е и приложимият закон в случая. Освен горното, прилагането на реда по ЗИНЗС е и
по-благоприятно за касатора, тъй като настъпването на твърдените вреди се
презюмира до доказване на противното, за разлика от необходимостта от
доказването им в производството по ЗОДОВ.
При отсъствието на поддържаните касационни основания,
решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд,
касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11
от 28.01.2019г., постановено по адм. дело № 304/2018г. по описа на Административен
съд Ловеч.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.