Р Е Ш
Е Н И Е
№ 235
гр.Габрово,14.11.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
Г.КОСЕВА
КР.ГОЛЕМАНОВА
при секретаря..В.Григорова, като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 206 по описа за 2017 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ици Газ” ЕООД гр.
Севлиево против
решение №83 от 17.05.2017 г.,
постановено о гр.д.№ 128/2017г. по описа на Районен съд Севлиево.Счита решението на съда за неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По делото
билиа допуснати съществени процесуални нарушения.При разглеждане на спора били допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в резултат на което първоинстанционният съд не
уважил направеното
доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства- разпит
на двама свидетели, доказващи твърденията на дружеството. Това препятствало възможността, чрез разпит на свидетелите да се установи факта на получаване на
трудовото възнаграждение и съответните командировъчни на ищеца, които са предмет
на исковата молба.
Твърди се още,
че в разрез с
материално правните норми съдът приел за основание за прекратяване на трудовите
правоотношения Заявление за прекратяване на трудовия договор от 25.11.2016 г.,
подадено на основание чл. 327,ал. 1, т 2, пр. 1 от КТ. Работодателят обаче
прекратява трудовите правоотношения с ищеца със Заповед № 7 от 05.12. 2016 г.
на основание чл. 190 ал.1 т. 2 и т.З от КТ- дисциплинарно уволнение, като били съобразени критериите на чл. 189,
ал. 1. Заповедта за дисциплинарно уволнение предхождала заявлението на ищеца. Съдът се
позовал на неполучаване
на Заповедта за дисциплинарно уволнение. Въпреки направените усилени опити да бъде връчена заповедта
за уволнение, работодателят е бил лишен от тази възможност поради недобросъвестните
откази на служителя да получи същата, както и поради неявяването му на
работното място, като така препятства възможността да му бъде връчена и лично.
Със своя отказ да получи Заповедта
ищецът целял да ощети
имуществено своя работодател като изкуствено създава предпоставки за изплащане
на обезщетения, които не са му дължими, защото като дисциплинарно уволнен на
ищеца не се дължат обезщетения.
Съдът не се съобразил и със заключението
на вещото лице, поради което обжалваното решение било неправилно, постановено при непълнота на доказателствения
материал.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да
бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника, с който жалбата се оспорва и се излагат изчерпателни аргументи
относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, приема следното.
Жалбата е подадена в срок от имащо
право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното
решение ИЦИ ГАЗ ЕООД Севлиево е осъдено да заплати на
Д.Н.С. сумите, както следва: На
осн. чл. 245 КТ –сумата от 1000лв., трудово възнаграждение
за 2016 г. / за м.август, м. септември,
м.октомври-и м. ноември /, ,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 31.01.2017 г. до
окончателното й изплащане.
На
осн. чл. 224 ал.1 КТ, сумата от 100 лв. лв, обезщетение за пет дни неползван
отпуск ,за периода, през който е продължило трудовото
правоотношение между страните -07. 08.16 г-07.11.16 г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 31.01.2017 г. г. до окончателното й изплащане.
По
чл. 221 ал.1 КТ сумата
от 420.59 лв. ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 31.01.2017 г. г. до окончателното й изплащане.
По чл.
чл.215 КТ сумата от 2771.23 евро обезщетение, равни на 5420.05 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 31.01.2017 г. г. до окончателното й
изплащане.
За да постанови решението си съдът е приел, че по
силата на
трудов договор № 22/04.08.2016
г., между страните са възникнали трудови правоотношения.Ищецът заемал длъжноста
„Шофьор товарен автомобил" /
Международни превози /, с основно трудово възнаграждение 463 лв., с периодичност на плащане - до 25
число на следващия месец .На 06.08.2016 г.по
изричното разпореждане на работодателя заминал за Белгия, където
следвало да получи камионът, който ще управлява и на
07.08.2016 година в гр. Гент получил ключовете на товарен автомобил с ДК№ *** от предишния му водач и веднага започнал
работа. Поради неплащане на дължимото му трудово възнаграждение, ищецът подал
заявление на 25.11.2016 г., с което прекратил трудовия си договор с ответника на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ,
получено от ответника на
28.11.2016 г., видно от приложено копие от обратна разписка. Прието е също, че
трудовият договор на ищеца не е бил
прекратен със заповед №7/05.12.16 г., на осн. чл. 190 ал.1 т.2 и т.3 КТ, както
е твърдял ответника, тъй като тази заповед не е връчена на ищеца.
Съдът е задължил на осн. чл. 190 ГПК ответника да
представи заверени копия от ведомостите за работните заплати на ищеца за
периода август-ноември 2016 г., което не е сторено. При
това положение и на основание чл. 190, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 161 от ГПК,
първоинстанционният съд е приел, че искът за заплащане неизплатено трудово
възнаграждение, следва да бъде уважен, като освен това ответникът не представил доказателства, да са изплатени, с
оглед разпределената доказателствена
тежест.
С оглед приетото от съда, че трудовият договор е
прекратен на основание чл. основание чл. 327, ал. 1,
т. 2, пр. 1 от КТ, на 28.11.2016 г., са приети за основателни и исковете за
заплащане на дължими обезщетения.
По иска с правно основание чл.215 КТ за заплащане на обезщетение за командировъчни
разходи, съдът не е възприел възраженията на ответника, че на ищеца, чрез трето
лице - Н.Л. са изплатени - сумата от
1100 лв. по банков път и 2000 лв. -в брой срещу две декларации. Позовал се е на
разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ,
според която по писмено искане на работника или служителя трудовото възнаграждение може да се изплаща и на
негови близки, тъй като по делото липсвали данни, ищецът да е направил такова
писмено искане. Не се е твърдяло Н.Л. има пълномощно от ищеца за да
получава суми по трудовото му
правоотношение.
Решението
е валидно, допустимо, а по същество правилно.
Въззивният съд приема, че в процесният случай трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с едностранното му изявление до работодателя на основание чл. 327,
ал.1, т.2 от КТ, считано от 28.11.2016 г., когато
работодателят е получил заявлението.
Поради това, въпреки, че до ищеца да е било
изпратено вече на 22.11.2016 г. писмо –искане за представяне на обяснения за
извършени дисциплинарни нарушения, заповедта за дисциплинарно уволнение е
издадена на 5.12.2016 г. Макар и формално да е била спазена от
работодателя процедурата за налагане на
наказанието "дисциплинарно уволнение", същото се явява безпредметно, поради липсата на
трудово-правна връзка към момента на издаване
на заповедта
за прекратяването му. При наличие на
конкуренция между две насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото
правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е
настъпил по-рано. В случая с получаването на писменото волеизявление на ищеца за прекратяване на трудовия договор по чл. 327,
ал.1 т.2 от КТ е настъпило
действието на прекратяването съгласно чл. 335, ал.2, т.3 от КТ, и издадената и връчена след това Заповед за
дисциплинарно уволнение е вече безпредметна.В този смисъл е и установената съдебна практика по
аналогични случаи/Решение № 87/11.05.2012 г. по гр.д.№ 219/2011 г. по описа на
IV г.о. на ВКС/, че при приложение нормата на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ страната
разполага с потестативното право да прекрати трудовото правоотношение
едностранно и независимо дали е упражнила това си право законно,
волеизявлението й поражда непосредствен правен ефект, изразяващ се в
незабавното прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя.
Недоказано остава и твърдението на работодателя, че е
заплатил част от дължимите суми като тр.възнаграждение и командировъчни по
банков път на ищеца и чрез Н.Л..Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел
Д.Т. твърди, че по настояване на ищеца сумите се изплащани на Н.Л. в брой, за
което подписала две декларации и по нейна сметка, тъй като тези на ищеца били
запорирани. Това свое желание той заявил по телефона на свидетеля, тъй като бил
в чужбина. За да може работодателя да изпълни задължението си, плащайки трудовото
възнаграждение по банков път и на друго
лице,
следва такова искане да е изрично заявено от работника в негова нарочна молба,
съгласно нормата на чл. 270, ал. 3 от КТ. По делото няма доказателства той
писмено да е заявил, че желае заплащане на дължимите суми да се извършва чрез
друго лице и по банков път. Самият св. Т. заявява, че заявлението било направено
устно по телефона.
Законът не допуска установяването на факта на плащането на трудово възнаграждение със свидетелски показания,
но не ограничава допустимите доказателствени средства единствено до ведомост
или платежно нареждане. Тези документи, ако са съставени, биха съставлявали
пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да се установи и с
други доказателства (с изключение на свидетелските показания), включително
косвени, стига да водят до единствено възможен извод. В случая представените декларации от Н.Л.,
извършените преводи на нея и ищеца, установяват вероятност на ищеца да са
изплатени реално суми чрез трето лице, но те могат да бъдат взети предвид и
обсъждани, заедно с останалите представени по делото доказателства, при
спазване императивната разпоредба на чл.270
ал.3 от КТ.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено а жалбата оставена
без уважение.
С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/17.05.2017 г., постановено
по гр.д. № 128/2017 г. по описа на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА ИЦИ ГАЗ ЕООД Севлиево, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ул. П.Р.Славейков № 38 ет.4, да заплати на Д.Н.С. ЕГН
********** съдебен адрес *** направените по делото разноски от
660/шестстотин и шестдесет/ лв.
Решението, в частта му, с която съдът се е произнесъл
по иска с правно основание чл.215 КТ, може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: