№ 2761
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100502472 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.01.2022 г. по гр.д. № 61954/20 г., СРС, ІI ГО, 72 с-в е
признал за установено по предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД, че ответникът К. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„******* *******, дължи сумата от 1783.01 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до
30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 240,90 лв. за периода от 15.11.2017 г.
до 22.7.2020 г., присъдени със заповед от 25.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34587/20 г. на СРС, като
отхвърлил иска за установяване дължимостта на вземането за главница за
топлинна енергия за разликата над 1783.01 лв. до предявените 1851.33 лв. и за
периода от 1.7.2016 г. до 31.5.2017 г. Осъдил е К. Х. С., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „******* ******* да заплати в полза на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, на
1
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 669,25 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 88.84 лв. разноски в заповедното производство.
Решението в частта, в която са уважени исковете е обжалвано с
въззивна жалба от ответницата К. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „******* *******, чрез назначения по делото особен представител
адвокат Н. Б.-С., като се моли решението да бъде обезсилено, като
постановено по недопустим иск, а по същество неоснователен. Твърди се, че
на стр. 3 в исковата молба е заявено искане за признаване за установено по
отношение на Л.М.Ц., ЕГН **********, че същата дължи претендираните
суми. В титулната част на исковата молба като ответник е посочено лицето К.
Х. С.. Прави се извод, че ищецът не е спазил срока по чл.415, ал.4 ГПК и
производството по делото, в което е предявен иск срещу лице, различно от
длъжника по заповедното производство, следва да бъде прекратено. Твърди
се още, че съдът е направил неправилни изводи за това, че К. Х. С. е
задължена за исковата претенция. Същата не е отговорна, тъй като не е
надлежно регистрирана като потребител и са некоректни изводите на съда
относно статута й на собственик на имота.
Моли съда да обезсили, евентуално отмени решението в частта, в която
е уважена исковата претенция.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт
В.П. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
2
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.415 от ГПК, с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове срещу К. Х. С.,
ЕГН ********** за признаване за установено, че същата дължи
претендираните суми, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № 34587/20 г. на СРС,
72 състав, срещу която ответницата възразила.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
процесния имот, като не е изпълнила задължението си да заплати стойността
й. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове
с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 34587/20 г. по описа на СРС, 72 състав,
срещу която ответницата е възразила.
Ответницата К. Х. С., ЕГН ********** чрез назначения си по делото
особен представител в срока по чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор, в
който е оспорила иска като недопустим. Твърди се, че на стр. 3 в исковата
молба е заявено искане за признаване за установено по отношение на Л.М.Ц.,
ЕГН **********, че същата дължи претенидраните суми. В титулната част на
исковата молба като ответник е посочено лицето К. Х. С.. Прави се извод, че
ищецът не е спазил срока по чл.415, ал.4 ГПК и производството по делото, в
което е предявен иск срещу лице, различно от длъжника по заповедното
производство, следва да бъде прекратено. По същество се оспорва
ответницата да е собственик на имота, като се твърди и плащане на
задълженията.
Третото лице помагач не взема становище по исковете.
От правна страна:
Относно твърдяното в отговора на исковата молба и във въззивна
жалба, че искът е недопустим, тъй като в петитума е посочено лицето Л.М.Ц.,
ЕГН **********, а в титулната част е лицето К. Х. С., т.е. ищецът не е спазил
срока по чл.415, ал.4 ГПК, като е предявил иск срещу лице, различно от
длъжника по заповедното производство, то същото се явява неоснователно.
3
Става въпрос за допусната от ищеца в исковата молба техническа грешка.
Това е отстранено и с извършеното в з.з. от 05.01.2021 г. с молба от „Т.С.“
ЕАД уточнение на исковата молба, а именно, че името на длъжника е К. Х. С.
и в петитума следва да се чете К. Х. С.. От представените по делото писмени
доказателства, от приложеното заповедно производство по гр.д. № 34587/20
г., от приетата ССЕ се установява, че става въпрос именно за ответницата К.
Х. С., ЕГН **********, като собственик на топлофициран имот, находящ се в
гр. София, СО, ж.к. „******* *******.
По делото са представени следните писмени доказателства относно
собствеността на процесния имот: нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 02.10.2006 г. и нотариален акт за дарение на идеална част
от недвижим имот от 16.03.2017 г., от които се установява,че ответницата К.
С. и брат й М.С. са придобили по наследство от баща си Х.С., след смъртта
му през 1986 г., по 1/6 идеална част от недвижим имот, апартамент № 25 в
гр.София, ж.к. „******* *******, който бил СИО на родителите им.
Останалите 4/6 идеални части притежавала майка им К. С., която с договора
за покупко-продажба от 2006 г. ги прехвърлила на дъщеря си К. С.. С
договора за дарение от 16.03.2017г. М.С. дарил на сестра си К. С. своята 1/6
идеална част от апартамента, като така тя е станала негов едноличен
собственик.
От събраните писмени доказателства може да се направи извод, че
ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,
ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е.
налице е облигационно отношение между страните по спора.
4
Както бе посочено по-горе, съгласно гореизброените писмени
доказателства, процесният имот е придобит изцяло от ответницата по силата
на наследствено правоприемство, договор за покупко-продажба и договор за
дарение.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл. В случая това е ответницата в качеството й на
собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
5
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответницата да се е възползвала от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото лице-
помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от
индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от
сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетата по делото ССЕ.
Правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски в общ
размер от 250 лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 150 лв.
за назначения на въззивницата/ответница особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.01.2022 г. по гр.дело № 61954/20г. на
СРС, ІI ГО, 52 състав.
ОСЪЖДА ответницата К. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „******* *******, чрез назначения по делото особен представител
адвокат Н. Б.-С. да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* направените по делото разноски
в общ размер от 250 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.“ ЕООД, гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7