Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3
гр. Русе, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в открито
заседание на 19 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като
разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА
административно дело № 738 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК, във
връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът Й.И.Л.
***, чрез процесуалния си представител адв. М. А. ***, твърди, че с влязло в
сила Решение № 263 от 30.04.2018 г., постановено по АНД № 413/2018 г. по описа
на Районен съд – Русе било отменено издаденото срещу него Наказателно
постановление № 18-1085-000139 от 07.02.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с което за нарушение на чл.
50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева. Поддържа, че в
производството по посоченото административнонаказателно дело бил представляван
от адвокат, с когото на 20.03.2018 г. сключил договор за правна защита и
съдействие № 0166293/20.03.2018 г., за което заплатил в брой договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Заявява, че заплатеното адвокатско
възнаграждение за него представлява имуществена вреда, която е пряка и
непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно наказателно
постановление. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Областна
дирекция на МВР – Русе да му заплати обезщетение за претърпените имуществени
вреди в посочения размер. Не претендира законна лихва върху тази сума. Претендира
направените в настоящото производство деловодни разноски, за които представя
списък на разноските (л. 18 от делото).
Ответникът в
производството - Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирани по делото писмени
бележки вх. № 207 от 18.01.2021 г. изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска, за което развива подробни съображения. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на поисканите разноски за адвокат за настоящото производство, в
случай че предявеният иск бъде уважен. (л. л. 13 – 16 от делото).
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост и основателност на
предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Искът е предявен от лице, разполагащо с правен
интерес, след отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, от
което се претендират вредите (чл. 204, ал. 1 от АПК) и е насочен срещу
процесуално легитимиран ответник (чл. 205, ал. 1 от АПК), имащ качеството на юридическо
лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. Към датата на приключване на
производството пред РРС /проведено последно открито съдебно заседание 17.04.2018
г./ е липсвал процесуален ред, по който направените разноски за заплатеното
адвокатско възнаграждение да могат да бъдат присъдени в самото административно-наказателно
производство, поради което приложимият ред за тяхното репариране е този по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Допълнението на закона чрез създаването на новите ал. 3 – ал. 5
на чл. 63 от ЗАНН е извършено по силата на §9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн., ДВ,
бр. 94 от 29.11.2019 г.) и има действие занапред (ex nunc), а решението на Районен съд – Русе
е влязло в сила на 07.06.2018 г., към който момент, извън иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е липсвал правен способ
за репариране на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производствата по ЗАНН. Поради това искът се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
От материалите по приложеното АНД № 413/2018 г. по
описа на Районен съд – Русе се установява, че в това производство ищецът, в
качеството на жалбоподател, е бил представляван от упълномощения от него
адвокат – адв. М.А. ***. Между ищеца и упълномощения адвокат бил сключен
договор за правна защита и съдействие № 0166293 от 20.03.2018 г. (л.19 от
приложеното дело на РС - Русе), по силата на който за оказване на правна защита
и съдействие по същото било договорено възнаграждение в размер на 300 лева. В
договора е посочен и начинът на плащане – в брой, като е записано, че сумата от
300 лева е заплатена в брой, поради което в тази част договорът има силата на
разписка, удостоверяваща заплащането на възнаграждението (в този смисъл и т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК). Установява се още, че упълномощеният адвокат се е явил в проведените по
делото две съдебни заседания, участвайки активно като е поискал събирането на
гласни доказателства за установяване на релевантни за спора според него факти и
обстоятелства, изложил е и фактически и правни аргументи по съществото на
делото. Следователно адвокатската защита, за която е заплатена сумата от 300
лева, е била реално предоставена.
Така основният спорен въпрос по делото остава дали
заплатеното възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, съставлява
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно
постановление. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, на този въпрос беше даден положителен отговор
като беше прието, че при предявени пред административните съдилища искове по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от същия закон. В мотивите е посочено, че щом едно от условията по АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да
е отменен и след като в производството по отмяната му гражданинът е ползвал
адвокатска защита, тъй като не е могъл сам да се защити, то заплатеният на
адвоката хонорар за осъществяване на тази защита съставлява имуществена вреда,
която е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ разход.
Действително, както сочи и ответникът в писмената си
защита и както се приема в мотивите на тълкувателното решение на ВАС,
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципите на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал. 2 от ЗА, т.е. да е „обоснован и справедлив“ и следователно
съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Той следва да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. Критериите за преценка кога
заплатеното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, защото не
съставлява пряка и непосредствена последица от отменения незаконен акт, са
изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да стане, ако бъде установено, че
изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното (в
случая административнонаказателното) дело и надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение. В последния случай изплатеното в
повече няма да се намира в причинна връзка с незаконното обвинение и няма да е
необходима последица от него.
Изхождайки от критериите, очертани в посочените
тълкувателни актове на ВАС и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че размерът
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство по АНД № 413/2018 г. по
описа на Районен съд – Русе кореспондира на правната и фактическа сложност на
делото и обезпечава легитимни цели и по-специално справедливото възмездяване на
високоотговорния труд на адвоката (в тази връзка вж. съображенията по т. 1 от
Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16
и C-428/16 и мотивите на Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
3002/2015 г., III о.). То е уговорено и заплатено в минималния размер от 300
лева, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция на ДВ, бр. 28
от 2014 г. Касае се до обичаен като правна и фактическа сложност случай, поради
което не са налице основания за присъждане на обезщетение под посочения
минимум. По тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение съставлява пряка и непосредствена последица от
отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Налице са всички
изискуеми елементи от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
поради което същият следва да бъде уважен. Не се претендира законна лихва върху
сумата, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в
претендирания и доказан размер от 300 лева и съответно такава не следва да се
присъжда.
Жалбоподателят претендира присъждане
на направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък
на разноските с приложени писмени доказателства за реалното им заплащане: 10
лева – заплатена държавна такса за образуване на дело и 350 лева - заплатено в
брой възнаграждение за адвокат за осъществените по делото правна защита и
процесуално представителство (л. л. 4 – 6 и л. 18 от делото). Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото се явява
основателно. При съобразяване датата на сключения договор за правна помощ и
съдействие – 02.12.2020 г., на която дата е извършено и плащането на
възнаграждението на адвоката, е приложима разпоредбата на чл.8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
ДВ, бр. 68 от 2020 г. Според нея за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с материален интерес до 1 000 лева минималното
възнаграждение е 300 лева.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това размерът на
адвокатския хонорар, който следва да бъде присъден в полза на ищеца следва да
бъде редуциран до минимално предвидения в Наредбата размер – 300 лева. С оглед
гореизложеното, предвид изхода на спора и на основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 310 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес: гр. Русе, бул.“Генерал Скобелев“
№ 49, представлявана от директора Т.А.А., да заплати на Й.И.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно
производство срещу Наказателно постановление № 18-1085-000139 от 07.02.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР – Русе, отменено като незаконосъобразно с влязло в
сила Решение № 263 от 30.04.2018 г., постановено по АНД № 413/2018 г. по описа
на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес: гр. Русе, бул.“Генерал Скобелев“
№ 49, представлявана от директора Т.А.А., да заплати на Й.И.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 310 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: