№ 410
гр. Шумен , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630101553 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът – ЕМ. ИВ. В., ЕГН **********, с
адрес в ***, представляван от адв. П.П. – ШАК, със съдебен адрес: ***,
излага, че е работел при ответника- „РОНЗА ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК ***, с
адрес в ***, представлявано от управителя Я.М., като изпълнявал длъжността
„Електротехник, промишлено предприятие“, с място на работа: ***. Ищецът
твърди, че е уволнен дисциплинарно, като заповедта за прекратяване на
договора му била връчена на 08.04.2021 г. Като основания за уволнението в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е
посочил чл. 190, ал.1, т.3, т.4, т.7 от ККТ и чл.187, ал.1, т.3, предл. първо, т.7,
т.8, т.9 от КТ. Ищецът изрично оспорва наложеното наказание, довело до
прекратяване на трудовото правоотношение, сочейки аргументи. На първо
място оспорва процедурата по уволнението, като твърди, че не са спазени
изискванията на чл.193 от КТ, тъй като не му е предоставен разумен срок да
даде обясненията си по повод инициираното производство. На следващо
място сочи, че писмените му обяснения не са дадени пред субекта на
дисциплинарна власт или упълномощено от него лице, намиращо се в
трудово правоотношение с работодателя, натоварено да поиска от работника
1
обяснения по повод констатирани нарушения на трудовата дисциплина.
Обясненията били поискани от юристката на дружеството. Твърди, че и
заповедите за налагане на наказанието и прекратяване на правоотношението
също не били подписани от управителя на дружеството. На следващо място,
твърди, че процесната заповед е издадена в противоречие с разпоредбите на
чл.195 и чл.190 от КТ, тъй като не съдържала подробно описание на
обстоятелствата, включващи дата и време на извършване на нарушенията,
които според работодателя са достатъчни да наложи най-тежкото наказание.
Ищецът твърди, че не е извършил описаните в заповедта нарушения, като
излага доводи за начина, по който е изпълнявал задълженията си. От друга
страна излага твърдения, че при уволнението му, работодателят е извършил
злоупотреба с право и превратно е упражнил властта си, тъй като
недобросъвестно му било упражнено въздействие от юриста на дружеството
да подпише молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие под угрозата, че ако не стори това ще бъде уволнен дисциплинарно.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да
бъде признато за незаконно, извършеното от ответника със Заповед
№643/08.04.2021 г., уволнение, както и да бъде отменено; да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на
7 740.00 лева, за времето от 08.04.2021 г. до 08.10.2021 г. Претендира и
разноски. В откритото съдебно заседание е допуснато изменение на иска по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като същият се счита предявен за сума от 4 773, 22
лева.
В хода на делото ищецът поддържа исковете си.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, депозира отговор,
в който заявява, че оспорва така предявените искове, сочейки аргументи.
Твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно, сочейки и основанията
си. Претендира и разноски. Излага твърдения за спазване на нормата на
чл.193 от КТ, както и на разпордебата на чл.195 от КТ. Твърди, че
уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът е извършил описаните в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени
2
доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, като ищецът е работил при ответника и е изпълнявал
длъжността „Електротехник, промишлено предприятие“, с място на работа:
***. Видно от представения по делото официално заверен препис от Заповед
№111/07.04.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание, се установи, на
ищеца е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, поради извършени
системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в многократни,
при различни поводи неизпълнения на задълженията; неизпълнение
законовите нареждания на прекия ръководител, отнасящи се до своевременно
и качествено изпълнение на трудовите задължения; демонстрация на
неуважително и пренебрежително отношение както спрямо прекия
ръководител, уронвайки авторитета на същия пред останалите работници,
така и спрямо други работници на ръководни позиции- нарушения по чл.187,
ал.1, т.3, предл. първо, т.7, т.8, т.9 от КТ и чл.190, ал.1, т.3, т.4, т.7 от КТ. Със
Заповед №643/08.04.2021 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от
08.04.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Заповедта е връчена на 08.04.2021 г.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, надлежно
указана на страните, изцяло в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението.
По повод изложените от ищеца доводи за прекратяване на
правоотношението от лице, непритежаващо дисциплинарна власт, без
надлежно упълномощаване, съобрази следното:
Няма спор, че дисциплинарното производство се е развило и
приключило пред лице, различно от законния представител на дружеството-
Д.И., като заповедите за налагане на дисциплинарното наказание и за
прекратяване на договора са подписани от същото лице. Съгласно текста на
разпоредбата на чл.192, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни
функции или от друг орган, оправомощен със закон. Видно от представените
по делото писмени доказателства /официално заверени преписи от
Заповед№99/12.12.2019 г., пълномощно с нотариално удостоверяване на
подписа/, се установи, че преди разглежданото уволнение, законният
представител на ответното дружество е издал нарочна заповед, по силата на
която е определил лицето Д.И. да представлява дружеството, като на
3
последната е възложено, при отсъствие на управителя на дружеството, да
упражнява цялата работодателска правоспособност на дружеството, в това
число провеждане на процедури по ангажиране на дисциплинарна
отговорност на работниците в дружеството и прекратяване на трудови
правоотношения на всяко едно основание и причина, предвидени в
действащото трудово законодателство. Същото лице е упълномощено от
дружеството, /посочено в пълномощното с наименование „Амева файн фууд
Европа“, променено на „Ронза Европа“/ да извършва правни действия,
подробно описани в пълномощното и да представлява дружеството пред
трети лица. Предвид горното съдът счита, че в случая е налице надлежно
делегирана дисциплинарна власт на лицето, провело дисциплинарното
производство и издало атакуваните с настоящата искова молба заповеди за
налагане на наказание и прекратяване на трудовото правоотношение. Този
извод е съобразен и с константната и непротиворечива съдебна практика в
това число и с Тълкувателно решение №6 от 11.01.2013 г. на ВКС по т.д.
№6/2012 г., ОСГК.
Съдът следва да извърши и проверка на процесната заповед досежно
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и досежно пълнотата на изложените
мотиви /чл.195, ал.1 от КТ/. В атакуваната заповед /Заповед №111/07.04.2021
г./, работодателят подробно, с думи, е описал в какво се състоят извършените
от служителя нарушения, като е посочил, че е съобразил и обясненията,
дадени от ищеца по повод инициираното дисциплинарно производство. Ето
защо съдът намира, че така издадената заповед е мотивирана и отговаряща на
изискванията на разпоредбата чл.195, ал.1 от КТ. Изложеното в заповедта е
достатъчно ясно и конкретно, за да може работникът да получи пълна
информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното
наказание и от тук- да извърши преценка на тези обстоятелства, както и да ги
обори при евентуалното им оспорване пред съда.
По отношение на процедурата по чл.193 от КТ, за да се произнесе,
съобрази следното: Текстът на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ предвижда
задължение на работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание,
да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
и да събере и оцени посочените доказателства. Безспорно съгласно правната
доктрина и съдебната практика задължението на работодателя за изслушване
на работника или служителя или за приемане на писмените му обяснения е
4
съществен елемент от дисциплинарната процедура. В разглеждания казус, не
се спори между страните, а се потвърждава и от приетите по делото писмени
и гласни доказателства, че преди налагане на процесното наказание ищецът е
бил изслушан от представителя на работодателя по повод отправените към
работодателя сигнали от други работници/служители, като на същия му е
предоставена и възможността писмено да даде обяснения за констатираните
нарушения. От показанията на разпитания по делото свидетел Кристияна И.,
присъстваща на изслушването на ищеца, се установи, че преди налагане на
наказание ищецът е бил подробно запознат с дисциплинарните нарушения,
които работодателят е приел за извършени от негова страна, като му е дадена
възможност да изрази становище- „На това събеседване той беше запознат
подробно с дисциплинарните нарушения, които е извършил. Беше му дадена
възможност да изрази становище. Това събеседване беше април месец, след
случките. Беше му дадена възможност да обясни ситуацията с лампите. Даде
му се възможност да си каже своята гледна точка, как си върши работата,
какво е правил, смята ли, че не си е вършел задълженията“. Съдът дава вяра
на тези показания, тъй като същите са ясни, конкретни и са в синхрон с
останалите, събрани по делото писмени и гласни доказателства. На следващо
място, свидетелят е присъствал при изслушването на ищеца, като е имал
възможността пряко и непосредствено да възприеме случилото се по време на
коментираното събеседване. Законът вменява като задължение на
работодателя единствено да изиска от работника обясненията му по повод
констатираните нарушения, но не и задължение да включва в заповедта за
уволнение обсъждане на тези обяснения, т.е. обсъждането на обясненията на
работника или служителя не е от задължителните реквизити на заповедта за
налагане на наказанието. В този смисъл е и константата съдебна практика. На
следващо място, предвид конкретния период, през който са констатирани
нарушенията и конкретните действия и/или бездействия на работника,
съставляващи според работодателя нарушения на трудовата дисциплина,
съдът приема, че не е пречка наказанието да бъде наложено и непосредствено
след като работодателят е поискал обясненията на работника. Искането и
вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на
някакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване на
закона е работникът да е разполагал с възможността да даде обясненията си,
след като се е ориентирал в обстоятелствата, което в случая, с оглед
5
ангажираните по делото доказателства, съдът приема за сторено. Ето защо
счита, че ответникът е изпълнил изискванията на разпоредбата на чл.193, ал.1
от КТ.
Поради гореизложеното, счита, че настоящият спор следва да бъде
разгледан по същество.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
В настоящия казус в тежест на работодателя е да извърши пълно
доказване на сочения от него факт – законосъобразността на уволнението,
като в този смисъл следва да докаже осъществяването на дисциплинарното
нарушение от работника, а в настоящия случай- системни нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в многократни, при различни поводи
неизпълнения на задълженията; неизпълнение законовите нареждания на
прекия ръководител, отнасящи се до своевременно и качествено изпълнение
на трудовите задължения; демонстрация на неуважително и пренебрежително
отношение както спрямо прекия ръководител, уронвайки авторитета на същия
пред останалите работници, така и спрямо други работници на ръководни
позиции- нарушения по чл.187, ал.1, т.3, предл. първо, т.7, т.8, т.9 от КТ и
чл.190, ал.1, т.3, т.4, т.7 от КТ. При преценка законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание, съдът следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, т.е. извърши преценка на формата на вината,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. Както
стана ясно от изнесената по- горе фактическа обстановка, на ищеца му е
наложено най- тежкото наказание, поради това, че същият е извършил
системни нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в
заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, дисциплинарно
уволнение може да се налага за системни нарушения на трудовата
дисциплина. Според правна доктрина и съдебната практика системни
нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или
служителят е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина.
Видът и тежестта на отделните нарушения са без значение. Достатъчно е за
отделните нарушения да не е налагано дисциплинарно наказание, или ако е
било наложено, то още да не е заличено. Законът не определя периода, през
който трябва да са извършени нарушенията, за да се смята, че е налице
системност. Наличието на такъв срок може да се извлече от разпоредбата на
чл.194 от КТ, който предвижда безусловно погасяване на дисциплинарната
6
отговорност с изтичането на една година от извършване на нарушението. При
това положение правнорелевантния период за налагане на наказанието не
може да бъде по-дълъг от една година. В разглеждания случай на ищеца му е
наложено наказание, поради нарушения по чл.187, ал.1, т.3, предл. първо, т.7,
т.8, т.9 от КТ-неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други
средства. При настоящия казус, съобразно събраните писмени и гласни
доказателства, се установи, че около два месеца преди уволнението, на ищеца
няколкократно са му възлагани задачи във връзка с трудовите му задължения
/да смени изгорели лампи в работни помещения и да ремонтира повредени
уреди/, като той е отказвал без наличието на някакви обективни причини. На
следващо място, при отказите си да извърши възлаганите му задачи, същият
се е държал арогантно с преките си началници и други работници или
служители- „Началото на април и март месец съм го молила да дойде да ми
смени лампите. Той ми отказваше. Причината е, че не са му вдигнали заплата
и той ще работи това, което получава. Аз сигнализирах управителя на
фирмата, защото вече нямах избор. Емил не си взе забележка… В случая
беше изгоряла една лампа, а той отказа да ми я смени, защото не съм му
занесла три лампи… Каза ми „Смени си я сама“…“Ще сменя двете светещи
лампи, да сложа лед, която даже и да изгори, само се качвам и свалям
лампата, за да не се качвам по два-три пъти на лампа“- са изявления на
свидетелката И.. Подобни по смисъл са и показанията на свидетелката К..,
която също заяви, че ищецът е отказвал да подмени изгорели лампи под
предтекста, че искал заедно с изгорелите да смени и здравите, за да не се
налага, когато здравите изгорят, да се качва на стълба и да ги подменя-
„Всъщност проблемът, който възникна беше с тези лампи, които са в
производственото помещение, както и в съблекалните, и в тоалетните на
жените…След като той имаше необходимите консумативи и аз го попитах
многократно кога смята да смени лампите, единият път много несериозно се
отнесе и каза „Ще изпратя колегата Иван да свети на жените, тъкмо той ще се
зарадва да гледа жените, докато се събличат“…Той пред жените, аз бях в
производството, ми отговори „Като искаш, качи се сама и си ги смени“…
Освен това другите лампи, които са в производството, беше предупреден, че
ни предстои проверка от лаборатория за замервания и там е много важен
7
резултатът и на първо място е здравето на хората…Но въпреки всичко не
беше достатъчно да го мотивира той да започне да сменя лампи“. Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелите, водени от ответника, тъй
като показанията и на тримата свидетели са ясни, точни, взаимно и вътрешно
непротиворечиви, като свидетелите са имали възможността, касателно
повечето им изявления, пряко и непосредствено да възприемат поведението
на ищеца. Неизпълнението на работата е съществено нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като засяга сърцевината на трудовото правоотношение-
престацията на работника или служителя. Отказът на ищеца да изпълнява
възложената му работа, без наличието на някаква основателна причина, като в
случая приема мотива на ищеца за отказ да извърши подмяна на изгорелите
лампи /поради факта, че счита, че с подмяната на изгорелите следва да смени
и здравите, работещи, за да не се налага да се качва на стълба по няколко
пъти/ за неоснователен. Още по-несериозен е доводът на ищеца, че отказва да
извърши възложените му задачи, поради неувеличаване размера на трудовото
му възнаграждение. Ето защо намира, че в случая се установи, че ищецът
системно /повече от три пъти/ не е изпълнил възложените му от работодателя
задачи, което и с оглед разпоредбата на чл.190, т.3 от КТ съставлява
самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение. Не се доказаха
твърденията на ищеца, че отказът му да подменя лампите е поради липсата на
необходими материали /лампи/. Всички, разпитани по искане на ответника
свидетели категорично заявиха, че всички негови заявки за закупуване на
лампи са изпълнени, като дори са закупени по-голям брой от поръчаните.
Свидетелите убедено заявиха, че работникът, постъпил на работа след
уволнението на ищеца е извършил подмяна на всички изгорели лампи без да е
било нужно да се закупуват други, като всичко необходимо е било налично.
Предвид гореизложеното и с оглед значимостта на неизпълнените задължения
от страна на ищеца, формата на вина, като в случая, предвид характера на
извършените нарушения, съдът намира, че ищецът е действал умишлено,
/самите нарушения предполагат тази форма на вина/, съдът заключава, че така
извършените нарушения на трудовата дисциплина съставляват тежки
нарушения и обуславят налагане на най- тежкото наказание. От друга страна,
съдът приема за недоказани изложените от ищеца твърдения за
недобросъвестност на работодателя и извършване на злоупотреба с право.
Няма ангажирани доказателства за упражняване на някаква принуда от страна
8
на представителя на работодателя при извършване на уволнението. Поради
изложеното съдът намира, че така извършеното уволнение е законосъобразно,
извършено при спазване на нормативно предвидената процедура, а от друга
страна наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършените
нарушения, като първият обективно съединен иск следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на първия обективно съединен иск влече след себе си
същата правна последица и по отношение на другата акцесорна претенция- по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 950.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕМ. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес в
***, срещу „РОНЗА ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес в ***,
представлявано от управителя Я.М., обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, за признаване за незаконно,
извършеното от ответника със Заповед №643/08.04.2021 г., уволнение, както и
да бъде отменено, както и да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4 773, 22 лева /четири хиляди
седемстотин седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/, за времето от
08.04.2021 г. до 08.10.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЕМ. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на
„РОНЗА ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес в ***, представлявано от
управителя Я.М., сумата от 950.00 лева /деветстотин и петдесет лева/,
представляваща извършените от ответника разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от обявяването му- 27.08.2021 г.
9
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10