№ 116
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000947 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260100 от 27.06.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по описа на
Окръжен съд-П.,е осъден ответника З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на ищеца БР. Й.
Л. с ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в общ размер на 51 521,53 лв.,“представляващо претърпените от него
увреждания,причинени от ПТП,станало на 28.12.2018 г.,около 15,30 часа в гр.П. на
бул.“Б.“,при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка/модел „Ф.“,с
рег. Номер ***,от И.С.Д.,ЕГН **********,като нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.116 от ЗДвП,чл.119,ал.1 от ЗДвП и чл.40,ал.1 от ЗдвП,по непредпазливост е
причинил на БР. Й. Л.,ЕГН **********,средна телесна повреда изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник,вследствие на счупване на тибиалното
плато /латерален кондил/ на лявата подбедрица,като деянието е извършено на пешеходна
пътека“,ведно със законната лихва за забава,дължима от 17.04.2019 г. до пълното изплащане
на сумата.
Също така,със същото решение е осъден ответника З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** да
заплати на адвокат М.Д.-САК,сумата от 2030 лв. адвокатско възнаграждение съобразно
уважения размер на исковете и е осъден още да заплати държавна такса върху уважената
1
част от исковете в размер на 2060,86 лв.,в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд.
С определение №260484 от 28.09.2021 г.,постановено по т.д.№121 2019 г. по описа на
ОС-П.,на основание чл.248,ал.3 от ГПК е изменено решение №260100/27.06.2021
г.,постановено по същото дело,в частта за разноските,с което е осъдено З. „Д.“АД-гр.С. с
ЕИК *** да заплати на адвокат М.Д.-САК,сумата 2030 лв.,представляващи адвокатско
възнаграждение съобразно уважения размер на исковете,като е осъдено същото дружество
да заплати на посочения адвокат сумата от 2075,64 лв. адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете /вместо присъдената с решението по-малка сума от
2030 лв./.
Наред с това,с определението от 28.09.2021 г.е оставена без уважение молбата за
изменение на решението относно разликата над присъдените 2075,64 лв. до сумата на общия
претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2 366,50 лв.,като неоснователна.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на З. „Д.“АД-
гр.С. с ЕИК *** срещу част от решение №260100 от 27.06.2021 г.,постановено по т.д.
№121/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,и по частна жалба на адв. М.И. Д.-пълномощник
на БР. Й. Л.,срещу част от определение №260484 от 28.09.2021 г.,постановено от ОС-П. по
същото търговско дело.
Жалбоподателят З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** обжалва горното решение в частта,с
която първоинстанционният съд е осъдил ответника-жалбоподател да заплати на ищеца Б.Л.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,причинени по повод възникнало на
28.12.2018 г. пътнотранспортно произшествие за разликата над 25 000 лв. до присъдените 50
000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 17.04.2019 г.Сочи се в жалбата,че
обжалваемият интерес е в размер на 25 000 лв. и че в обжалваната част решението е
неправилно,постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения.Изложено е оплакването,че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
чл.52 от ЗЗД,като не е направил правилна,пълна и всеобхватна преценка на критериите за
справедливост,изведени от съдебната практика,а заедно с това е надценил търпените от
ищеца болки и страдания.Поддържа се и довода,че не е потвърдено по категоричен начин
твърдението на ищеца,че в резултат на процесното ПТП същият е към днешна дата не се е
възстановил от преживения стрес и психически увреди.Жалбоподателят твърди,че по делото
липсват каквито и да било доказателства за проведена терапия или търсена
психологична/психиатрична помощ за приетите от ОС-П. изводи относно наличието на
такива травми и преживявания.Развит е и аргумента,че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 50 000 лв. е прекомерно по размер и несъответстващо на
пректиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните
критерии,запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от
ЗЗД,а от друга страна,на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания,респ. Интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от
ищеца и приноса за удължаването на оздравителния процес от негова страна.Заявено е,че не
2
са отчетени също и конкретната социално-икономическа обстановка в страната към датата
на ПТП,акто и средната работна заплата за страната към този момент.
Въз основа на всички изложени в жалбата аргументи и оплаквания,е поискано да
бъде отменено решение №260100/27.06.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по описа на
ОС-П.,с което първоинстанционният съд е осъдил ответното застрахователно дружество
/настоящ жалбоподател/ да заплати на ищеца Б.Л. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,причинени по повод възникнало на 28.12.2018 г. ПТП за разликата
над 25 000 лв. до присъдените 50 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
17.04.2019 г.,и вместо него да се постанови друго решение,с което да се отхвърли
предявения иск в описаната част,ведно с произтичащите от това последици досежно лихвите
и разноските.
В условията на евентуалност,дружеството-жалбоподател е поискало,ако въззивният
съд намери жалбата за частично основателна,да намали размера на обезщетението за
неимуществени вреди.Моли да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции,в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
В законният срок от въззиваемия БР. Й. Л.,„рез пълномощника му адв. М.Д.,е
подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че същата е
неоснователна и необоснована,а обжалваното решение е правилно,законосъобразно и
обосновано.Поддържа се,че съдебният състав е обсъдил всички събрани доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,и е формирал убеждението си върху всички тях,като е
определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.Конкретни доводи
в тази насока са развити в отговора и въз основа на тях въззиваемият моли да се остави без
уважение депозираната от дружеството-застраховател въззивна жалба и да се потвърди
обжалваното с нея решение като правилно,законосъобразно и обосновано.Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение,определено на основание чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата,във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от същия закон.
От дружеството-жалбоподател и от ответника по въззивната жалба не са заявени
искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
С частната жалба,подадена от адв. М.Д.-пълномощник на ищеца в
първоинстанционното производство БР. Й. Л.,е обжалвано определение №260484 от
28.09.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по описа на ОС-П.,в частта,с която е оставена
частично без уважение депозираната от адвоката молба за изменение на решение №260100
от 27.06.2021 г.,като не е уважена претенцията на адвоката за присъждане на адвокатски
хонорар по чл.38,ал.2 от ЗАдв. за процесуално представителство пред първата инстанция за
сумата над 2075,64 лв. до претендираната сума в общ размер от 2366,50 лв.Сочи се,че
искането е било да се присъди сума от още 336,50 лв.,а искането е било уважено само
частично-за сумата от 45,64 лв.Поддържа се аргумента,че с оглед изхода на спора и
съобразно уважените искове за имуществени и неимуществени вреди,както и фактическата
и правна сложност на делото,дължимото в полза на адвокат М.Д. адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА възлиза на общата сума от
3
2366,50 лв. и се формира от сумата в размер на 2030 лв.,изчислена съобразно чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху предявения и
уважения в пълен размер иск за неимуществени вреди от 50 000 лв. и сумата от
336,50лв.,изчислена събразно чл.7,ал.2,т.4 от същата наредбавърху предявения и уважен в
пълен размер иск за имуществени вреди от 1521,53 лв.Изложен е и довода,че неправилно
съдът е приел в обжалваното определение,че в случая става въпрос за един предявен иск
срещу застраховател за Поддържа се,че по делото са предявени два обективно съединени
иска,всеки от които се отнася за различна обезвреда,с различна стойност и значение,с
различен предмет и доказателствена тежест.,като за всеки от тях се дължи търсеното
адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложените в частната жалба съображения е поискано горното
определение да бъде отменено в частта,с която е оставена без уважение депозираната от адв.
Д. молба по чл.248 от ГПК и да се присъди в неяна полза сумата от 290,86 лв.-допълнително
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред първата
инстанция.
На ответника по частната жалба- З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК ***,е връчен редовно препис
от същата,но в законния срок не е подаден отговор от него и не е взето становище по тази
частна жалба.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания,а също и със събраните по делото
доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба на З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК ***,е процесуално допустима,тъй като е
подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в
частта,срещу която е насочена жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния
срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е
процесуално допустимо в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение практически е влязло в сила в частта му,с която на
ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера от 25 000 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 17.04.2019 г. г. до окончателното плащане,както
и в частта,с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за имуществени вреди в общ
размер на 1521,53 лв.,ведно със законната лихва от посочената дата,тъй като в тези части
4
решението не е обжалвано в законоустановения срок.
Предвид горното,въззивният съд намира,че е формирана сила на пресъдено нещо по
отношение на всички елементи,образуващи фактическия състав на предявените от ищеца
БР. Й. Л. против ответника З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** преки искове по чл.432,ал.1 от
КЗ,която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция.Тези елементи са:наличие към
датата на процесното ПТП-28.12.2018 г. на сключена с ответното застрахователно
дружество и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия
автомобил марка „Ф.“,модел ***“ с рег.№***,управляван от водача,виновен за настъпване
на произшествието-И.С.Д.;осъществяване на непозволено увреждане от същия водач,който
поради нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил на ищеца
установените по делото травматични увреждания.
По отношение на единствено спорния между страните пред настоящата инстанция
въпрос-относно размера на дължимото на въззиваемия Б.Л.-ищец в първоинстанционното
производство,обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на
получените от процесното ПТП травматични увреждания,настоящият състав приема за
установено следното:
В производството пред настоящата инстанция,както по-горе се посочи,не са събрани
нови доказателства.А от назначената по първоинстанционното дело съдебно-медицинска
експертиза,чието заключение е изготвено от вещото лице д-р П.М. и не е оспорено от
страните,както и от приложената по същото дело медицинска документация,съобразена и в
експертизата,се установява,че вследствие на процесното ПТП,станало на 28.12.2018 г. в
гр.П.,на пешеходна пътека на бул.“Б.“,ищецът Б.Л.,който като пешеходец е бил блъснат от
гореописания лек автомобил,управляван на заден ход от водача И.Д.,е получил следните
телесни увреждания:“счупване на външния кондил на голямопищялната кост на левия крак
с депресия“.Депресията,според устните обяснения на вещото лице,дадени в откритото
съдебно заседание на 08.04.2021 г. и отразени в съдебния протокол за същото
заседание,означава хлътване на ставната повърхност и ентензофити на патела /колянно
капаче/ и на тибиалната тубероза.
Непосредствено след пътния инцидент ищецът е бил откаран с линейка и екип на
„Бърза помощ“ в МБАЛ П.,където е бил прегледан и изследван,наложена му е временна
имобилизация,а след това му е било проведено хирургично и консервативно
лечение.Ищецът е бил лекуван в Ортопедично отделения на УМБАЛ „Е.“-гр.П. в периода от
02.01.2019 г. до 08.01.2019 г.,като е опериран със спинална анестезия и е извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,тибия и фибула,и метална остеосинтеза с
метални спонгиозни винтове.Наложена му е и гипсова имобилизация,провеждано е и
консервативно лечение с антибиотик,антикоагулант и противовъзпалително средство.След
това,както се сочи в заключението на СМЕ-за,ищецът е бил изписан за домешно лечение и е
бил насочен за провеждане на физиотерапия,от която ищецът е провел два курса.Вещото
лице,изготвило същото заключение,посочва още,че в ранния период след травмата,в ранния
следоперативен период,както и по време на провежданата физиотерапия,пострадалият ищец
5
е търпял интензивна болка,налагаща прием на медикаменти,а след приключването на
оздравителния процес е възможно при разваляне на времето,физическо натоварване и
слизане по стълби да има болезнени усещания.
Счупването на външния кондил на лявата голямопищялна кост,както заключава в.л.
д-р П.М.,води до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник,като при
обичаен ход на оздравителния процес той продължава около 6-7 месеца от датата на
травмата.Счупването на външния кондил на тибията е вътреставно счупване,както сочи
сочи вещото лице,за което е характерно добро функционално възстановяване,дори при
недостатъчно добра консуентност.В случая,при рентгенологичното изследване на ставата в
УМБАЛ „Е.“ са били установени и дегенеративни изменения на костите,които я образуват-
гонартроза,като счупването на външния кондил може да провокира по-интензивна клинична
картина на артрозата.Според дадените от вещото лице обяснения в съдебното заседание на
08.04.2021 г.,за възрастта,в която ищецът се е намирал при получаване на травмата,е
нормално да има начални дегенеративни промени в областта на ставата и такива са били
установени при ищеца към момента на хоспитализацията му след получаването на
травмата,което означава,според вещото лице,че са били предшестващи.От същите обяснения
става ясно още,че въпросните дегенеративни промени се изразяват в описаното по-горе
състояние на депресия.От една страна,съгласно обясненията на вещото лице,травмата
утежнява развитието на това състояние по причина,че тя предполага оперативна
интервенция,при която контакт не се търси толкова,колкото функционално състояние и от
друга страна пък болката е по-изразена при тези болни,отколкото при един здрав и млад
човек,поради това,че влияе и върху общата продължителност на оздравителния процес.В
конкретния случай,съгласно експертното заключение и дадените от вещото лице
обяснения,след операцията на ищеца има гипсова имобилизация от два месеца,а след това
не се разрешава стъпване на травмирания крайник за още един месец и в крайна сметка
оздравителния процес продължава за по-продължителен период от 6-7 месеца.Според
вещото лице,остатъчни явления,свързани със самото счупване,могат да се наблюдават и в
случая пострадалият ищец е заявил пред вещото лице за ставна нестабилност и болки в
ставата при продължително стоене прав и продължително ходене.Травмата и срастването на
костта след нея,според обясненията на вещото лице,се явява много благоприятен
процес,който води до гонартроза на засегнати стави,особено при вътреставните
счупвания,каквото е и процесното такова.В случая,както вече се посочи,са установени
дегенеративни изменения в пострадалия крайник /като другия не е бил изследван според
констатацията на вещото лице/,сочещи на гонартроза,които имат предшестващо травмата
развитие и поначало могат продължително време да се развиват,като дълго време могат да
се наблюдават,без да имат клинична промяна.При извършения преглед на ищеца,вещото
лице не е установило клинични прояви за тежка гонартроза и на двата крака,според
дадените от него обяснения в горното съдебно заседание.
И на следващо място,в експертното заключение е отразено,че няма данни от
медицинската документация по делото ищецът да е бил консултиран или лекуван от
6
психиатър в периода след травмата,което не изключва наличието на психоемоционални
увреди при него по принципа,че когато боледува тялото,боледува и душата.
По отношение установяването на претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на уврежданията от процесното ПТП,са приобщени в първоинстанционното
производство и гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Л.В.П.-съпруг на
дъщерята на ищеца..Същите показания съдът кредитира,тъй като ги преценява като
вътрешно непротиворечиви,конкретни и основани на непосредствените впечатления на
свидетеля относно състоянието на ищеца през целия период от получаване на травмата до
момента на проведения разпит на свидетеля /в съдебното заседание на 25.02.2021 г./.Така от
показанията на същия свидетел се потвърждават изнесените и в експертното заключение на
СМЕ-за данни за търпени интензивни физически болки от ищеца в ранния период след
получаване на травмата на левия крак при процесното ПТП,както и за изпитвани
съществени и ежедневни затруднения от ищеца за период от около седем месеца след
операцията на крака му,изразяващи се в първоначална невъзможност да стъпва на увредения
крак и да го движи,и в последващо придвижване с патерици и с чужда помощ.Според
свидетеля,особено тежки за ищеца са били първите три месеца след травмата му,като до
момента на същата ищецът е бил жизнен,карал е колело,ходел е на разходки,до пазара и
магазини,а след това се затворил в една стая и имал нужда от чужда помощ и за
елементарните самообслужващи действия от ежедневието си.След операцията на крака на
ищеца и поставянето на гипсова шина,както сочи свидетелят,последният за период от около
3-4 месеца водел ищеца с кола всяка седмица до гр.П.,за да бъде проверено от лекар какво е
състоянието на ставата,да му се направи превръзка и да се провери дали ищецът приема
нормално импланта,който му бил поставен в счупения крак.През първите три месеца след
гипсовата имобилизация ищецът се обслужвал изяло с чужда помощ,а след третия до
седмия месец също не е можел да се движи самостоятелно,като придвижването му ставало с
патерици и винаги е искал да има някой до него,защото го е било страх.За първи път,според
показанията на свидетеля П.,ищецът е започнал да ходи сам една година след пътния
инцидент,като продължавал да ходи на рехабилитация и към момента на проведения разпит
на свидетеля.Последният заявява още,че има промяна в походката на ищеца,че той пази
травмирания си крак много,защото го е страх и продължава да изпитва болка в същия
крак.Посочва,че болките на ищеца се засилвали при студено време и през такива дни
същият използвал болко,спокояващи лекарства.Поставения в крака на ищеца
имплант,съгласно показанията на свидетеля П.,бил махнат оперативно една година след
поставянето му,като и след втората операция крака на ищеца е бил обездвижен с цялостна
шина за период от около един месец.Свидетелят преценява ищеца като променен
психически в смисъл,че е станал по-затворен човек и заявява,че ако преди ищецът е правел
дълги разходки,сега разходките му са до 300 метра-до магазина и до най-близкия парк,и
същият вече не може да кара колело.
Предвид горните установени факти относно получените от ищеца вследствие на
процесното ПТП травматични увреждания и на търпените от него неимуществени вреди-
7
болки и страдания вследствие на същите увреждания,настоящият състав приема от правна
страна следното:
Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД,в случаи като настоящия съдът определя размера
на дължимото обезщетение по справедливост.Справедливостта не е абстрактно понятие,като
при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички
конкретни обстоятелства,които обуславят тези вреди /в този смисъл ППВС №4/68 г./.При
установеното от фактическа страна в настоящия казус и съобразно изложеното,при
определяне конкретния размер на неимуществените вреди,причинени на ищеца,въззивната
инстанция съобрази установените факти за характера и вида на полученото от ищеца
травматично увреждане,явяващо се следствие от процесния пътен инцидент,отчете и
продължителността на оздравителния период от увреждането,възлизащ на около седем
месеца според данните от експертното заключение на СМЕ-за.Отчита и ежедневните
затруднения,които ищеца е изпитвал през този период в резултат на травматичното му
увреждане,а също и претърпените от него физически и психически страдания в резултат на
същото увреждане и проведеното лечение на последното.Отчита също така и възрастта на
ищеца към момента на настъпване на произшествието и социално-икономическите условия
в страната към същия този релевантен за спора момент,както и съдебната практика по
сходни случаи.Съдът взема предвид и становището на вещото лице по СМЕ-за,че остатъчни
явления,свързани със самото счупване,могат да се наблюдават и в случая пострадалият
ищец е заявил пред вещото лице за ставна нестабилност и болки в ставата при
продължително стоене прав и продължително ходене.Наред с това съдът съобразява и
мнението на вещото лице,че получената травма на крака утежнява развитието на наличните
дегенеративни промени в ставата на ищеца в увредения крак,но от друга страна съобразява
и обстоятелството,че прека причина за тези изменения не е самата травма,тъй като те са
възникнали преди полученото от процесното ПТП травмено увреждане на левия крак.Заедно
с изложеното съдът съобразява и установени от показанията на свидетеля психо-
емиционални страдания на ищеца,явяващи се резултат от полученото при процесното ПТП
телесно увреждане,като най-общо казано счита за доказано,че тези страдания се изразяват в
придобит от ищеца страх от неспособност да се грижи сам за себе си и по-голяма
затвореност в себе си,без обаче да се установява твърдяното в исковата молба често
нежелание за комуникация в когото и да било,раздразненост и изнервеност и особено
твърдяното състояние на депресия,за каквото няма медицински данни и установена от лекар
диагноза.С оглед на комплексната преценка на всичко изложено,въззивният съд намира,че
справедливият размер на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на произшествието следва да бъде определен на сумата от 35 000 лв.До този
размер въззивният съд счита за основателен предявения иск за неимуществени вреди,което
обосновава крайния извод,че подадената от дружеството-ищец въззивна жалба е частично
основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в
частта,с която същият иск е уважен за горницата над сумата от 35 000 лв. до присъдения и
претендиран размер от 50 000 лв. /включен в общия присъден размер от 51 521,53 лв./
обезщетение за неимуществените вреди,търпени от ищеца следствие на процесното
8
ПТП.Вместо това,за същата разлика от сумата 35 000 лв. до 50 000 лв. прекият иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
следва да се отхвърли като неоснователен,ведно със законната лихва върху тази разлика
/възлизаща на сумата от 15 000 лв./,считано от 17.04.2019 г. до окончателното плащане.
В останалата обжалвана част,с която същият иск е уважен за горницата над сумата от
25 000 лв. до сумата от 35 000 лв.,първоинстанционното решение е правилно и като такова
ще се потвърди в същата част.
Заедно с това,предвид изхода от спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта,с която „З.“АД е осъдено да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на ОС-П.,за
разликата над сумата от 1460,86 лв. до сумата от 2060,86 лв.
По частната жалба на адв.Д.,с която е обжалвано частично определение №260484 от
28.09.2021 г.,постановено по горното първоинстанционно дело:
Със самото определение е разгледана молба по чл.248 от ГПК,подадена от адв. М.Д.
като пълномощник на ищеца Б.Л.,с която адвокат Д. е поискала изменение на решение
№260100 от 27.06.2021 г. в частта за разноските,като бъде осъдено ответното дружество да й
заплати още 336,50 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата /над присъденото вече с решението такова възнаграждение в размер
на 2030 лв./.
Със същото определение молбата по чл.248 от ГПК е уважена частично,като е
изменено решение №260100 от 27.06.2021 г. в частта за разноските по следния
начин:осъдено е ответното дружество да заплати на адвокат М.Д. сумата от 2075,64 лв.
адвокатско възнаграждение на основание горните разпоредби и съобразно уважения размер
на исковете,вместо определената с решението по-малка сума на възнаграждението от 2030
лв.
Наред с това,с определението от 28.09.2021 г. молбата по чл.248 от ГПК за изменение
на решението относно разликата над присъдените 2075,64 лв. до сумата на общия
претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2366,50 лв. е отхвърлена като
неоснователна.Частната жалба е насочена именно срещу тази отхвърлителна част на
определението.
Въззивният съд споделя изложените в частната жалба съображения,че в процесния
случай не е предявен един пряк иск по чл.432,ал.1 от КЗ,а се касае за предявени два
обективно съединени иска,основани на същата разпоредба,тъй като и претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,и тази за заплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди,са самостоятелни и отделни искове,макар да произтичат
от един общ правопораждащ факт.това е така,защото с всеки от исковете се претендира
обезщетение за различни вреди,причинени от процесното ПТП,съответно на което и всяка
от тези претенции е с различен една от друга предмет.И щом като се касае за два обективно
съединени иска,предявени от ищеца Б.Л.,то дължимото на представляващия го адвокат
9
възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА следва да бъде определено като
размер поотделно съобразно уважената част от всеки от двата иска,а не общо върху
сумарния уважен размер на исковете.При това положение е основателно и изразеното в
частната жалба становище,че адвокатското възнаграждение върху уважения размер на иска
за неимуществени вреди следва да се определи съобразно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,а възнаграждението върху уважения
размер на иска за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди се
определя в случая съгласно чл.7,ал.2,т.2 от същата наредба,при което положение върху
уважения размер на последния иск се дължи възнаграждение в размер на 336,50 лв.
С оглед обаче изхода от спора по разгледаната от настоящата инстанция въззивна
жалба и приетия от въззивния съд извод,че размера на дължимото застрахователно
обезщетение възлиза не на присъдения от първоинстанционния съд размер от 50 000 лв.,а на
сумата от 35 000 лв.,върху която следва да се изчисли и размера на адвокатското
възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.4 от горната наредба,то се получава така,че върху
уважения размер на иска за неимуществени вреди дължимото на адв. Д. адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА възлиза на сумата от 1580 лв. и като се прибави към нея
сумата от 336,50 лв.,изчислена върху уважения размер на иска за имуществени вреди,то
крайния общ размер на адвокатското възнаграждение,дължимо на адв. Д. на основание
посочената разпоредба,възлиза на сумата от 1916,50 лв.,което е дори по-малко от
присъдения с определението от 28.09.2021 г. размер от 2075,64 лв.Това налага извода,че
като краен резултат,частната жалба срещу отхвърлителната част на същото определение-за
разликата над 2075,64 лв. до претендирания общ размер на адвокатското възнаграждение от
2366,50 лв.,се явява неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция-частичната основателност на
подадената от ответното застрахователно дружество въззивна жалба,въззиваемият Б.Л.
следва да бъде осъден да заплати на същото дружество разноски за въззивното производство
в размер на 300 лв.-платена ДТ по въззивната жалба в редуциран размер съобразно на
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.На основание чл.78,ал.8 от ГПК,тъй като
въззивната жалба е изготвена от юрисконсулт на дружеството-жалбоподател,следва на
същото да се присъди юрисконсултско възнаграждение,което като размер следва да бъде
определено съобразно разпоредбата на чл.25а,ал.3 от Наредбата за заплащане на правната
помощ-за изготвянето на жалбата,без явяване в съдебно заседание.Така съдът намира,че на
дружеството-жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция в размер на 100 лв.,платимо му от въззиваемия
Б.Л..
И отново предвид изхода от спора пред въззивната инстанция и в крайна сметка-
частичната неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди,ищецът Л. следва да бъде осъден да заплати на дружеството-ответник /настоящ
жалбоподател/ сумата от 145,57 лв. разноски за производството пред първата
инстанция,съставляващи платени възнаграждения вещи лица /в редуциран размер съобразно
10
отхвърлената част от посочения иск/.Освен това,предвид частичната неоснователност на
този иск,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение от 150 лв. на основание чл.78,ал.8 от ГПК за процесуално представителство
от юрисконсулт пред първата инстанция,определено като размер съобразно приложимата в
случая разпоредба на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Дружеството-жалбоподател,предвид частичната неоснователност на въззивната
жалба,следва да бъде осъдено да заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение на адв. М.Д. за оказаната от нея безплатна правна защита на въззиваемия
пред въззивната инстанция съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от
04.07.2019 г.,като същото възнаграждение,определено по реда на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на
сумата от 830 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260100 от 27.06.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по
описа на Окръжен съд-П.,в частта,с която е осъден ответника З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** да
заплати на ищеца БР. Й. Л. с ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1 от КЗ
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,търпени вследствие на причинените
му увреждания от станалото на 28.12.2018 г. пътнотранспортно произшествие,за разликата
над сумата от 35 000 лв. до присъдения с решението размер на обезщетението за тези вреди
от 50 000 лв. /включен в общия присъден размер от 51 521,53 лв./,ведно със законната лихва
за забава върху посочената разлика,считано от 17.04.2019 г. до окончателното плащане,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БР. Й. Л. с ЕГН ********** против З. „Д.“АД-гр.С. с
ЕИК *** осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП,станало на
датата 28.12.2018 г. в гр.П. на бул.“Б.“,за разликата над сумата от 35 000 лв. до
претендирания пълен размер от 50 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази
разлика,считано от 17.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260100 от 27.06.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г.
по описа на Окръжен съд-П.,в останалата обжалвана част,с която е осъден ответника З.
„Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на ищеца БР. Й. Л. с ЕГН ********** на основание
чл.432,ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,търпени вследствие
на причинените му увреждания от станалото на 28.12.2018 г. пътнотранспортно
произшествие,за разликата над сумата от 25 000 лв. до сумата от 35 000 лв.,ведно със
11
законната лихва върху тази разлика,считано от датата 17.04.2019 г. до окончателното й
изплащане.
В частта,с която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
станалото на 28.12.2018 г. ПТП е уважен до размера от 25 000 лв.,както и в частта,с която е
уважен изцяло предявения иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца вследствие на същото ПТП имуществени вреди в
размер на 1521,53 лв.,първоинстанционното решение №260100 от 27.06.2021 г.,постановено
по т.д.№121/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,не е обжалвано и е влязло в сила в тези му
части.
ОТМЕНЯ решение № 260100 от 27.06.2021 г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по
описа на Окръжен съд-П.,в частта,с която е осъден ответника З. „Д.“АД-гр.С. с ЕИК *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Окръжен съд-П.,държавна такса
за разликата над сумата от 1460,86 лв. до определената с решението сума от 2060,86 лв.
ОСЪЖДА БР. Й. Л. с ЕГН ********** и с адрес: гр.П.,ул.“Г.“№4 да заплати на З.
„Д.“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д.“№1 сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за въззивното производство,както и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за производството пред въззивната инстанция в размер
на 100 лв. /сто лева/,а още да му заплати и сумата от 145,57 лв. /сто четиридесет и пет лева и
57 стотинки/ съдебни разноски за производството пред първата инстанция съобразно на
отхвърлената част от иска,както и сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за процесуално представителство от юрисконсулт в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З. „Д.“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Д.“№1 да заплати на адвокат М.И. Д.-член на Софийска адвокатска колегия,с
адрес на кантора:гр.С.,бул.“Д.“№57,офис 215,сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет
лева/,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска защита на въззиваемия БР. Й. Л. във
въззивното производство по т.д.№947/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба,подадена от адв. М.Д.-пълномощник на
БР. Й. Л.,с която е поискано да бъде отменено определение №260484 от 28.09.2021
г.,постановено по т.д.№121/2019 г. по описа на ОС-П.,в частта,с която е оставена без
уважение като неоснователна депозираната от адв. М.Д. молба по чл.248 от ГПК за
разликата над присъдените 2075,64 лв. до сумата на общия претендиран размер на
адвокатското възнаграждение от 2366,50 лв.
В частта,с която е оставена без уважение горната частна жалба,решението има
характер на определение,обжалваемо с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13