Производството е по чл.196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С решение № 57/23.05.2008 г., постановено по гр.д. № 1162 по описа за 2007 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на Димитър Райков Вълчев, роден на 08.02.1947 г., от с.Резбарци, общ.Кърджали, ул.”Капитан Петко Войвода” № 10 и Вълчо Райков Вълчев, роден на 19.02.1943 г. от с.Резбарци, общ.Кърджали, ул.”Капитан Петков Войвода” № 7, че Петър Георгиев Тодоров, с ЕГН ********** и Злата Георгиева Тодорова, с ЕГН ********** и двамата от гр.Кърджали, с адрес за призоваване гр.Кърджали, ул.Крайбрежна” № 10, са собственици на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ от 0.500 дка в землището на с.Резбарци, Община Кърджали, зона № 28, при граници: изток – Елена Петрова Георгиева; запад – Георги Петров Георгиев; север – Георги Паунов Георгиев и юг – Петко Димитров Василев. Със същото решение Димитър Райков Вълчев, роден на 08.02.1947 г., от с.Резбарци, общ.Кърджали, ул.”Капитан Петко Войвода” № 10 и Вълчо Райков Вълчев, роден на 19.02.1943 г. от с.Резбарци, общ.Кърджали, ул.”Капитан Петков Войвода” № 7 са осъдени солидарно да заплатят на Петър Георгиев Тодоров, с ЕГН ********** и Злата Георгиева Тодорова, с ЕГН ********** и двамата от гр.Кърджали, с адрес за призоваване гр.Кърджали, ул.Крайбрежна” № 10 направените по делото разноски в размер на 150 лв., а по сметка на РС – Кърджали сумата в размер на 30 лв., представляваща разлика от изплатеното и декларирано възнаграждение за вещо лице. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Димитър Райков Вълчев и Вълко Райков Вълчев, които чрез своя процесуален представител го обжалват като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че с решение на Общинска поземлена комисия през 1992 г. на наследодателя на въззивниците била възстановена земеделска земя с площ 9 дка, находяща се в местността “Капан дере”, 27-ма зона. От този момент Димитър Райков Вълчев и Вълко Райков Вълчев се легитимирали като собственици на процесния имот. От направената отметка върху оценителния протокол не се установявало от кое длъжностно лице била направена, на какво основание и въз основа на какъв платежен документ. Представените по нотариалното дело платежни документи касаели заплащането на нотариални или други такси за издаване на документи. Твърди се също, че претендираният имот не съвпадал с този на жалбодателите, тъй като от разпита на вещото лице се установявало, че границите били определени приблизително. Молят съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. В съдебно заседание поддържат жалбата в представено от процесуалния им представител писмено становище. Въззиваемите Петър Георгиев Петров и Злата Георгиева Тодорова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Въззивният съд след като прецени събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с въззивната жалба констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на документи № 176/05.10.1994 г., том ІІ, дело № 1308/1994 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали, ищците Петър Георгиев Петров и Злата Георгиева Тодорова били признати за собственици на недвижим имот – земеделска земя с площ 500 кв.м., намираща се в землище‗о на с.Резбарци, общ.Кърджали, зона 28, при граници: изток – Елена Петрова Георгиева, запад – Георги Петров Георгиев, север – Георги Паунов Георгиев и юг – Петко Димитров Василев на основание чл.483, ал.1 от ГПК (отм.), и §4, ал.5 от ПЗР на ЗСПП и § 4, ал.5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В нотариалния акт е посочено, че стойността на земята възлиза на 12 000 лв., като същата е внесена по сметка на Община Кърджали с вносна бележка № 102 от 29.09.1994 г. на ОББ – Кърджали. От представените като доказателства по делото молба вх. № 1194/02.06.1992 г., декларация с дата 27.02.1992 г., удостоверение № 27/19.11.1978 г., изд.от ОбНС – Кърджали, скица № 765643/1994 г. и оценителен протокол с дата 26.09.1994 г. на комисията, назначена със заповед № 553/26.09.1994 г. на Кмета на Община Кърджали, се установява, че на ищците Георгиев Петров и Злата Георгиева Тодорова било предоставено на основание ПМС № 76 и Решение № 4/31.03.1978 г. право на ползуване на земя в размер на 500 кв.м., находяща се в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, в местността “Източно от селото”, при граници – ползуватели: обр. земи на АПК; запад – дере – север Георги П. Георгиев и юг – Георги Паунов Георгиев. Установява се също, че ищците са подали молба за закупуване на предоставената им за ползуване земя, която била оценена от комисията, назначена със заповед № 553/26.09.1994 г. на Кмета на Община Кърджали на стойност 12 000 лв. Върху оценителния протокол са отразени квитанция № 102/29.09.1994 г. – 12 000 лв. и кв. № 1872/27.09.1994 г. – 60 лв. С решение № 90/17 от 31.12.1992 г. на ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали на наследниците на Райко Вълчев Дервентлиев е признато, но е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху нива от 3.094 дка, находяща се в терен по параграф 4 на с.Резбарци в местността “Капан дере” с мотиви, че имотът попада в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение № 3521/25.10.2002 г. на ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали на наследниците на Райко Вълчев Дервентлиев е възстановено правото на собственост върху нива от 5.906 дка, находяща се в терен от § 4 на с.Петлино в местността “Капан дере”, като е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Със заповед № 877/06.08.2007 г. на Кмета на Община Кърджали на основание § 4к, ал.7 от ПЗП на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4б, ал.1, изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за Зона за земеделско ползуване № 28, землище с.Петлино, общ.Кърджали на жалбодателите било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот (извън строителните граници) по плана на новообразуваните имоти с № 56054.501.665 землище на с.Петлино с площ 1387 кв.м. при граници и съседи: североизток – имот № 56054.501.1024, югоизток – земи по §4, югозапад – имот № 56054.501.1023 и северозапад – имот № 56054.501.9586 – път. По делото е представено като доказателство удостоверение за граждански брак с дата 06.08.2001 г., изд. от Кметство с.Манастир, общ.Лъки, от което се установява, че ищците Петър Георгиев Тодоров и Злата Георгиева Тодорова са сключили граждански брак на 30.12.1955 г. Представено е и удостоверение за наследници № 153/02.11.2007 г., изд. от Кметство с.Резбарци, общ.Къррджали, от което се установява, че жалбодателите Димитър Райков Вълчев и Вълчо Райков Вълчев са наследници на Райко Вълчев Дервентлиев, починал на 18.03.1997 г. От писменото заключение на вещото лице Харитон Христов Лихов по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че процесният имот – земеделска земя с площ 500 кв.м. (0.500 дка), намираща се в зона за земеделско ползуване № 28, попадаща в землището на с.Резбарци, при граници: изток – Елена Петрова Георгиева, запад – Георги Петров Георгиев, север – Георги Паунов Георгиев и юг – Петко Димитров Василев по нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на документи № 176/05.10.1994 г., том ІІ, дело № 1308/1994 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали, е идентичен с част (0.500 дка) от имот № 56054.501.656 по плана на новообразуваните имоти на зона за земеделско ползуване № 28, землище на с.Петлино, общ.Кърджали, одобрен със заповед № РД-09-114/09.05.2007 г. на Областен управител на Област Кърджали и възстановен на наследниците на Райко Вълчев Дервентлиев със заповед № 877/06.08.2007 г. на Кмета на Община Кърджали. Местоположението на имота е отразено на приложената към заключението скица. Установява се също, че точните граници не могат да бъдат определени, тъй ако скицата в Община Кърджали не е с точни координати и границите може да варират с около 1 метър във всяка страна. Вещото лице посочва също, че при необходимост от промяна на плана определянето на точните граници следва да се извърши от специализирана фирма. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК е основателен и доказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че на ищците е било учредено право на ползуване върху земеделска земя с площ от 0.500 дка, находяща се в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали. Същите са подали молба до Кмета на Община Кърджали за закупуване на процесната земеделска земя по реда на §4а и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършена е била оценка и земята е била заплатена, видно от отбелязването върху оценителния протокол с дата 26.09.1994 г. на Комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на Кмета на Община Кърджали. Налице са и останалите предпоставки на §4б, ал.1, предложение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, като земеделската земя представлява лозе и овощна градина и е единствена на семейството на ползувателя, което се установява от представените като доказателства молба вх. № 1194/02.06.1992 г., декларация с дата 27.02.1992 г. и скица, изд. от Община Кърджали (л.16, л.17 и л.19 от гр.д. № 1162/2007 г. по описа на РС – Кърджали). Така, със заплащането на земята е завършен фактическият състав, предвиден в разпоредбата на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ползувателят е придобил правото на собственост. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на въззивниците, които сочат, че стойността на земята не била заплатена. С оценителния протокол е определена цена на процесната земя в размер на 12 000 лв., като е направено отбелязване върху оценителния протокол с посочване на номера и датата на квитанцията и сумата, която е заплатена. Нещо повече, в нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на документи № 176/05.10.1994 г., том ІІ, дело № 1308/1994 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали изрично е посочено, че стойността на земята възлиза на 12 000 лв., като същата е внесена по сметка на Община Кърджали с вносна бележка № 102 от 29.09.1994 г. на ОББ – Кърджали. Без съмнение, стойността на земята е заплатена и с това ползувателите са придобили правото на собственост, като по този начин са препятствали възможността бившият собственик да придобие правото на собственост. Що се отнася до твърдението, че процесната земя е била възстановена на наследодателя на въззивниците, то следва да бъде отбелязано, че в решение № 3251/25.10.2002 г. на ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Впрочем, бившият собственик не би могъл да придобие правото на собственост върху земеделска земя в хипотезата на §4б, ал.1, предложение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в този случай ползувателят е станал собственик. Колизията между правата на бившите собственици и ползувателите при наличието на предпоставките в цитирания по-горе текст е решена от законодателя в полза на ползувателите. Ето защо въззивниците не са станали собственици на процесната земеделска земя по силата на заповед № 877/06.08.2007 г. на Кмета на Община Кърджали, тъй като същата вече е била придобита от ищците. В тази връзка очевидно одобреният план на новообразуваните имоти съдържа съществени непълноти или грешки, поради факта, че същият не отчита учреденото по надлежния ред право на ползуване, а също така и наличие на предпоставките на разпоредбата на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на изложения довод относно приблизителното определяне на границите на процесния имот, то следва да се посочи, че от разпита на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че същите могат да се определят от специализирана фирма при необходимост в промяна на плана на новообразуваните имоти. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 57/23.05.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1162 по описа за 2007 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззиваемите, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/23.05.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1162 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 30 –дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |