Определение по дело №2550/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1037
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20215300502550
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1037
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502550 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, против разпореждане от 17.08.2021г., пост. по ч.гр.д.№
10898/2021, ПдРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК против Н. Д. Т. за заплащане на сумата от 371,50лв., обезщетение за
забава върху просрочена главница за периода 14.06.2019-29.06.2021г. и
разноски над уважения размер.
Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че в договора за кредит е
уговорено, че при забава на задълженията – уговорените анюитетни вноски,
длъжникът дължи заплащане на лихва за просрочение в размер на законната
лихва. Поддържа, че именно в такъв размер е начислявано процесното
обезщетение за забава, като дори в периода на извънредното положение не е
начислявано. Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост
на претендираното вземане. Развива и съображения, че ако съдът е преценил,
че претендираното обезщетение за забава надвишава законната лихва и
следвало да присъди поне нея. Отделно от това поддържа, че производството
по чл.410 от ГПК е едностранно и заявителят не следва да доказва
твърденията с за дължимост на претендираното вземане. Напротив, само ако
длъжникът го оспори чрез подаване на възражение, то следва да се развие
двустранно исково производство, в което да се преценят възраженията на
страните. Счита, че целта на заповедното производство е единствено да
1
прецени дали вземането е спорно и при наличие на спор, то той да се разреши
в исков процес. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част и
постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата
се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред районният съд е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК против Н. Д. Т.. Сочи се в заявлението, че вземането
произтича от Договор за паричен заем № 320631/30.05.2019г. сключен със
Сити кеш ООД. Самият заявител е цесионер на заемателя по силата на
договор за цесия помежду им от 03.07.2020г. Претендираните суми са за
невърнат остатък от главницата по договора за заем, договорна лихва,
обезщетение за забава върху просрочената главница. Към заявлението е
приложено копие от договора за заем.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта
за претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница, като
е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за
проверка за неравноправни клаузи в договора за заем/ имащ характер на
потребителски кредит/ е констатирал такива. Посочва, че договореното
обезщетение за забава е начислено при 34% лихва от главницата и лихвата за
забава за периода от година и осем месеца. Посочил е , че обезщетението за
забава следва да е съобразено с чл.33 от ЗПК.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл.
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за
изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни
клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и
при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката
в чл.7 от договора между страните, съгласно която при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В
уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната
мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни
анюитетни вноски и приложена законна лихва, като за срока на извънредното
положение е начислявана единствено договорната лихва. В случая се
установява, че изчисленото по този начин обезщетение за забава противоречи
на нормата на чл.33 от ЗПКП, а именно че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. За периода законната лихва се движи около 10%, а е
видно, че в случая са начислени над 30% лихва, като дори за част от периода
2
се твърди, че не е начислявано обезщетение. Претендираното обезщетение
противоречи на императивна норма на закона, поради което и не може да
бъде присъдено.
Не може да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т.к. в заповедното производство съдът не може да назначава
експертизи или да извършва сам пресмятания на дължими суми, в отклонение
от заявените такива по пера в заявлението.
Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клаузата за обезщетението за забава, поради което и заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.
Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 17.08.2021г., пост. по ч.гр.д.№
10898/2021, ПдРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агетнция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против Н. Д. Т., , за заплащане на
сумата от 371,50лв., обезщетение за забава върху просрочена главница
Договор за паричен заем № 320631/30.05.2019г., сключен със Сити кеш ООД,
и разноски над уважения размер .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3