Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 11.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1322/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Г.И.Г. *** за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
Твърди се, че в периода 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. ищецът работил при ответника на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч, на смени от по 12 часа всяка, при сумирано изчисляване на работното време, като смените включват и нощен труд. Твърди се, че при отчитане на изработените часове положения нощен труд не е преизчислен с коефициент, а за изработеното време над нормативно установеното за отчетен период на ищеца не е заплатено възнаграждение.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 095,83 лв. – възнаграждение за 261 часа положен извънреден труд за периода 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до изплащането на вземането и сторените по делото разноски по делото.
Ответникът не оспорва, че за процесния период с ищеца са се намирали в служебно правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч; не е спорно, че ищецът е работил на смени, при сумирано отчитане на работното време; не се оспорва, че при изчисляване на отработените часове положения нощен труд не е преизчисляван с коефициент. Ответникът оспорва при изчисляване продължителността на отработеното време на отчетен период нощните часове да следва да се трансформират в дневни, след което да се извършва преценка дали е надхвърлена нормативно установената продължителност на работното време.
В хода на делото ищецът се представлява от адв. В., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция.
Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Р., който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция, а съображения за това развива в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че за процесния период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч, като това се установя и от заповеди на директора на ОД на МВР Ловеч за преназначаването му и актове за встъпване в длъжност /л. 36-41 от делото/. От същите се установява, че в рамките на процесния период основното месечно възнаграждение на ищеца е изменено от 647,00 лв. през 2015 г., на 728,00 лв. през 20018 г. и 890,00 лв. през 2019 г.
Не е спорно също между страните, че през процесния период ищецът е работил на смени при сумирано отчитане на работното време.
От прието по делото заключение на вещото лице икономист се установява, че през процесния период ответникът е работил при ответника на длъжност „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, на смени от по 12 часа всяка, от 8,00 до 20,00 часа и от 20,00 до 8,00 часа /в този смисъл, издадената през 2018 г. заповед от директора на ОД на МВР Ловеч за разпределение на работното време – раздел II, точка II 2.1.1 – л. 26 от делото/. Работното време на ищеца е отчитано сумирано, а часовете над нормативно установеното работно време са отчитани като брой, остойностявани с часове ставка, увеличена с 50 % в лева и изплащани редовно. Сумирано отчитане на работното време е извършвано месечно и на тримесечие /месечно отчета е извършван в рамките на периода юли - декември 2016 г. и на тримесечие в периода януари 2017 г. до юли 2019 г./. Общо положените часове нощен труд за периода са 1 816 часа, като те не са преобразувани в дневни. След приравняването им с коефициент общата продължителност на часовете положен труд за периода са 5 824 часа при нормална продължителност при осемчасов работен ден от 5 056 часа, като за 508 часа е платено възнаграждение, а разликата за доплащане е 260 часа, за които се дължи възнаграждение от 1 743,08 лв. Експертът в разбивка е посочил часовете положен нощен труд за периода, преди и след приравняването им към дневни с коефициент 1,143, общият брой отработените часове, положеният извънреден труд, часовата ставка и дължимото възнаграждение според броя часове както следва: м. юни 2016 г. 32 часа нощен труд, равняващи се на 37 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 93 часа при 88 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 5 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 29,55 лв.; м. август 2016 г. 64 часа нощен труд, равняващи се на 73 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 211 часа, при 184 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 9 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 53,19 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 18 часа – 106,39 лв.; м. септември 2016 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 176 часа, при 160 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 47,28 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 8 часа – 47,28 лв.; м. октомври 2016 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 104 часа, при 88 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 47,28 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 8 часа – 47,28 лв.; м. ноември 2016 г. 40 часа нощен труд, равняващи се на 46 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 192 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 6 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 35,46 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 10 часа – 59,10 лв.; м. декември 2016 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 200 часа, при 168 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 47,28 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 24 часа – 141,86 лв.; за периода януари – март 2017 г. 208 часа нощен труд, равняващи се на 238 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 551 часа, при 504 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 30 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 180,30 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 17 часа – 102,09 лв.; за периода април – юни 2017 г. 112 часа нощен труд, равняващи се на 128 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 328 часа, при 280 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 16 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 96,16 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 32 часа – 192,16 лв.; за периода юли – септември 2017 г. 200 часа нощен труд, равняващи се на 229 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 547 часа, при 448 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 29 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 174,29 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 70 часа – 420,36 лв.; за периода октомври – декември 2017 г. 136 часа нощен труд, равняващи се на 155 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 471 часа, при 384 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 19 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 114,19 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 68 часа – 408,35 лв.; за периода януари – март 2018 г. 152 часа нощен труд, равняващи се на 174 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 512 часа, при 472 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 22 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 160,82 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 18 часа – 131,58 лв.; за периода април – юни 2018 г. 128 часа нощен труд, равняващи се на 146 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 448 часа, при 360 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 18 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 131,58 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 70 часа – 511,72 лв.; за периода юли – септември 2018 г. 160 часа нощен труд, равняващи се на 183 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 521 часа, при 448 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 23 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 168,13 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 50 часа – 365,50 лв.; за периода октомври – декември 2018 г. 160 часа нощен труд, равняващи се на 183 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 505 часа, при 416 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 23 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 168,13 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 66 часа – 482,48 лв.; за периода януари – март 2019 г. 176 часа нощен труд, равняващи се на 201 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 570 часа, при 496 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 25 часа, при ставка от 8,04 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 201,00 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 49 часа – 394,07 лв.; за периода април – юни 2019 г. 80 часа нощен труд, равняващи се на 91 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 315 часа, при 304 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 11 часа, при ставка от 8,04 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 88,04 лв.; през м. юли 2019 г. са отработени 80 часа, при норма от 80 часа, като в тях не е включено полагането на нощен труд.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
За периода, за който ищецът търси заплащане на извънреден труд, той се е намира в служебно правоотношение с ответника. В рамките на това правоотношение той е работил на смени с продължителност от 12 часа, при сумирано отчитане на работното време на едномесечни и тримесечни периоди. С оглед продължителността на дежурство /12 часа/ част от тях са включвали полагането на нощен труд с продължителност от 8 часа /дежурствата от 20,00 до 8,00 часа/. При сумирано отчитане на работно време, установената нормативна продължителност на работното време /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ се спазва средно за определен период, по продължителен от деня и седмицата, период от време. При тази форма на отчитане на работното време през отделни работни дни може да се надвишава нормата, но работата в повече се компенсира, а баланса на работното време и свободното такова се определя средно за периода, пред който се отчита. От тук, пред хипотеза на положен извънреден труд сме изправени в случай когато служителят, работещ при сумирано изчисляване на работното време, отработва повече часове в рамките на отчетния период /на месец или на тримесечие/ отколкото ако той работеше при условия на подневно отчитане на работното време. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени от съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 5, т. 2 ЗМВР. Първата установява правилото – нормалната продължителност на работното време като часове на ден, на седмица и продължителността на работната седмица, а втората, начина за компенсиране на работа над установената норма. Анализът на тези две разпоредби дава основание да се направи извод, че оценката за това налице ли са основания за заплащане на възнаграждение за извънреден труд се базари на съпоставката между нормалната месечна продължителност на служебното време в рамките на отчетния период /ежемесечно или на тримесечие/ с действително отработените часове за същия период. Какъв е размера нормалната продължителност на служебното време в рамките на всеки отчетен период е въпрос, на който лесно може да се отговори, доколкото това предполага извършването на прости аритметични изчисления /броя работни дни по нормативно установеното нормално служебно работно време от осем часа/. Продължителността на нормативно установеното служебно работно време е изчислена и посочена от вещото лице в изготвеното заключение за всеки отчетен период.
Спорен по делото е въпроса при отчитане действително отработените часове в рамките на всеки отчетен период следва ли нощните часове да са превръщат в дневни и с какъв коефициент. За да отговори на поставения въпрос съдът съобрази следното:
Статута на лицата, работещи в системата на МВР, се урежда от три закона – Кодекса на труда, приложим за лицата, работещи по трудово правоотношение; Закона за МВР, който се прилага за полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението и Закона за държавния служител, приложим за държавните служители /арг. чл. 142 ЗМВР/.
Видът и минималните размери на допълнителните
трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на
трудовите възнаграждения на работниците и служителите, работещи по трудово
правоотношение се урежда от Наредбата за структурата и организацията на
работата заплата /НСОРЗ/. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време е 8
часа /чл. 136, ал. 3 КТр/, а на нощния труд е до 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТр/.
Съобразявайки цитираното по горе правило и продължителността на дневното и
нощното работно време, съотношението, с което нощният труд се приравнява към
дневния е 8:7 или 1,143.
При сумирано изчисляване на работното време се
прилагат разпоредбите за превръщане на нощните часове в дневни, като това се
прави с коефициент равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на съответното
работно място и длъжност. Това виждане е застъпено в решение № 14/27.03.2011 г.
по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение №
103/27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО
на ВКС. По двете дела решенията на въззивните инстанции са допуснати, за да
отговарят на въпроса: В кой случай се дължи заплащане на извънреден труд и
възнаграждение за работа на официални празници и как се изчислява размера на
дължимата сума по искове по чл. 262 и 264 КТр.
Становището на ВКС относно начина на изчисляване на сумираното работно време полагането на нощен труд в рамките на отчетните периоди е възприет и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ в редакция, действаща от началото на 2018 г. Според нея когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изключение е предвидено, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта /чл. 9а, ал. 4 НРВПО/.
За отношенията, свързани с допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд на държавните служители, се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда /чл. 50, ал. 2 ЗДСл/. От казаното следва, че обсъдените по горе правила са приложими и по отношение на държавните служители, работещи в системата на МВР, т. е. при работа на сумирано отчитане на работното време, включващо полагането и на нощния труд, продължителността на отработените часове се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент от 1,143.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на служителите на МВР /полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението/, е уреждан във времето с наредби на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./. От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. Трите нормативни акта допускат възможността за полагане на труд през нощта в периода между 22:00 и 06:00 часа, като ограничават продължителността на положения средно до 8 часа за всеки 24-ри часа. С оглед на това съдът не споделя съображенията на процесуалния представител на ответника, че за държавните служители, в частност - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, законът установява нормална продължителност на нощния труд от 8 часа, а средна продължителност до 8 часа /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. За тази категория служители нормалната продължителност на полагания нощен труд е установената в Кодекса на труда - до 7 седем часа /чл. 140, ал. 1 КТр/, но по изключение, с оглед спецификата на работа, се допуска полагане на труд средно до 8 часа. Основание за формиране на този извод дава разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която разписна, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Полагането на нощен труд действа неблагоприятно на индивида, поради което законът въвежда ограничения в продължителността за неговото полагане в рамките на до 7 часа за работници и служители по трудово правоотношение и средно до 8 часа за държавните служители, в частност за полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.
Съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, т. е. разписано е правило аналогично на обсъденото по горе за работещите по трудово правоотношение и държавните служители. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период - от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на идентична правна уредба с тази, разписана в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., предвиждаща преизчисляване на нощните часове в дневни при определяне отработени часове в рамките на опреден период при сумирано отчитане на работното време, не дава основание да се направи извод, че то не е приложимо по отношение на служителите на МВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.
Видно от изложеното по горе в системата на МВР работят три категории служители, като правоотношението им се уреждат от различни нормативни актове /КТр, ЗДСл и ЗМВР/. По правоотношенията, без оглед основанията за възникването им, трите категории лица престират труд, като при изпълнението на трудовите им функции дължат спазване на трудовата дисциплина. Неоправдано е при полагате на труд от трите категории служители в рамките на една система, при отчитане продължителността на отработени часове две от тях да се третират по-благоприятно /работещите по трудово правоотношение и държани служители/ в сравнение с третата /полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението/.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е приета при действието на ЗМВР от 2014 г. Разпоредбата на чл. 187 ЗМВР, регламентираща продължителността на нощния труд, е с непроменено съдържание от приемането ѝ /от 2014 г./, като тя допуска полагането на нощен труд с продъжителност средно 8 часа. В нея не е правена редакция, която да налага приемането на подзаконова уредба със съдържание различно от това, което е вече възприето в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. С приемането на действалите след нея подзаконови нормативни актове министъра на вътрешните работи е отстъпи от достижения, способствали за уеднаквяване статута на служителите, работещи в една система, което не следва да се допуска. Равното третиране е принцип, заложен на конституционно и международно /чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 Европейската конвенция за правата на човека/ ниво, и той следва да се провежда на всички нива в държавата. Тази логика на разсъждение /макар и при решаването на друг въпрос/, е възприета и в мотивите към т. 23 на ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, не може да се сподели извода на представителя на ответника, че превръщането на нощните часове в дневни за служителите, чиито статут се урежда от ЗМВР, биха ги поставят в привилегировано положение спрямо работещите по трудово правоотношение или като държани служители. Напротив, налице са основание да се приеме, че те /служителите по ЗМВР/ са поставени в по-неблагоприятно положение при работа в рамките на една и съща система, което не следва да се допуска. Обстоятелството, че им е заплащано възнаграждение за нощен труд и неговия размер няма отношение, тъй като се касае за вземане, произтичащо от друго основание. Досежно него претенции не са заявявани.
Досжно ангажираното по делото писмо от МТСП следва да се отбележи, че то
е издадено през 2014 г., а даденото в него тълкуване е относимо към действащата
към онзи момента правна уредба. Видно от изложеното по горе, в последващ акт
МТСП е отстъпило от това свое виждане, като в Наредбата за работното време, почивките и отпуските е възприело
постановката за трансформиране на нощните часове в дневни при изготвяне
графиците за работа на смени.
С оглед на казаното и при съобразяване разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗНА, съдът приема, че законовата празнота относно изчисляването на сумирането отчитане на работното време за държавни служители по ЗМВР следва да се попълни чрез съответно приложение на разпоредбите на действащото трудово право, в частност чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
В рамките на процесния период ищецът е отработил 768 часа над нормативно установеното работно време. За 508 часа ответникът му е заплатил възнаграждение. За разликата, получена след превръщане на положените часове нощен труд в дневен, възнаграждение за извънреден труд не е заплащано. Дължимото възнаграждение за тези часове /260/ е 1 743,08 лв., до който размер искът се явява основателен.
Заявено е искане за присъждане на разноски от ищеца. По делото ищецът е представляван от адвокат. За предоставената от него правна помощ е договорено и заплатено възнаграждение от 600,00 лв., за което е ангажирана разписка, обективирана в договора за плавна помощ. Доказателства за други разноски не са представени. При изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сумата от 498,00 лв.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от юрисконсулт, за което и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК, съдът определя възнаграждение в размер на 100,00 лв. /чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ/. От тези разноски в полза на ответника следва да се присъди сумата от 17,00 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса в полза на РС Ловеч върху уважената част на исковете в размер на 69,72 лв. и разноски в размер на 124,50 лв. /част от платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете /.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР ОД на МВР Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 743,08 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и три лева и осем стотинки/ - възнаграждение за 260 часа положен извънреден труд за периода 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 2 095,83 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОД на МВР Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 498,00 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева/ - сторени разноски според уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 17,00 лв. /седемнадесет лева/ - сторени разноски според отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОД на МВР Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на РС Ловеч държавна такса в размер на 69,72 лв. /шестдесет и девет лева седемдесет и две стотинки/ и 124,50 лв. /сто и двадесет и четири лева и петдесет стотинки/ - сторени разноски.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред ОС Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: