Решение по дело №652/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, с. Равно поле, ул. „3-ти март“ № 1, представлявано от „Лидл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, с. Равно поле, ул. „3-ти март“ № 1, представлявано от М. Е. Д.-Д. и Л. М. Х. – управители, чрез юрисконсулт П. Т. срещу решение № 126/09.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 2660/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че PC Плевен не е обосновал извода си за наличие на нелоялна търговска практика и в решението не са обсъдени, съобразно правото на Европейския съюз, специалните аспекти на нелоялните търговски практики. Посочва се, че не са спазени изискванията на Директива 2005/29 и на ЗЗП. Навеждат се доводи, че за обявяване на намаление има специално законодателство и това са цитираните разпоредби на чл. 63 - 65 от ЗЗП, транспониращи в българското право изискванията на Директива (ЕС) 2019/2161 за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза, поради което приложение следва да намери то, а не общите разпоредби на глава четвърта, раздел III от ЗЗП. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено. Алтернативно се прави искане наложената имуществена санкция да бъде намалена до законово установените минимуми. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът – „Лидл България ЕООД и КО“ КД, не изпраща представител.

Ответникът по касация – Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез ст. юрисконсулт Д. Ц. е депозирал писмено становище по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност и необоснованост. Посочва се, че административното нарушение е доказано и същото не представлява маловажен случай, тъй като деянието е застрашило обществени отношения с достатъчна интензивност, за да се приеме, че е маловажно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, както и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и предлага на съда да го потвърди в този му вид.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № Р - 003418/ 24.11.2023 г. на Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 231, вр. чл. 210в от Закона за защита на потребителите на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД - с. Равно поле, ЕИК: ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, за това че на 23.03.2023 г. в магазин „Лидл“ 111, в гр. Плевен, [улица] е установено, че в обекта се предлагат да продажба хранителни стоки с обявено намаление на цената чрез оранжеви етикети и червени табели, поставени на видно място в близост до стоките, като произволно са избрани артикули в магазина с обявено намаление на цената чрез етикет, при един от артикулите /конкретно посочен в НП/ при маркиране на касата цената е предишната /по-високата/, с което търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация за цената на стоките в търговския обект, като по този начин прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Констатираното нарушение е извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на НП № Р-0048986/08.07.2021г.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че на 23.03.2023 г. в магазин „Лидл“ 111, в гр. Плевен, [улица] е установено, че в обекта се предлагат да продажба хранителни стоки с обявено намаление на цената чрез оранжеви етикети и червени табели, поставени на видно място в близост до стоките, като произволно са избрани артикули в магазина с обявено намаление на цената чрез етикет, при един от артикулите /конкретно посочен в НП – пуешко роле охладено с нова цена 11,99 лева, - 30% с период от 19.03.2023г. до 31.03.2023г. / при маркиране на касата цената е предишната, по-високата цена от 15,99 лева, с което търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация за цената на стоките в търговския обект, като по този начин прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. За горното бил съставен констативен протокол № К 2733323/23.03.2023 г.

Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП предвижда, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна председателят на Комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Безспорно установено е по делото, че срещу касатора има издадена Заповед № 511/15.10.2021г. на Председателя на КЗП /влязла в сила на 02.11.2021г./, с която на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща и нелоялна търговска практика.

По делото безспорно се установява, че „„Лидл България ЕООД енд КО“ КД използва в своята дейност нелоялна търговска практика и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Понятието „заблуждаваща търговска практика“ и критериите за преценка, дали една практика е такава имат легална дефиниция и се съдържат в разпоредбата на чл.68д, ал. 1 от ЗЗП, според която "Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика." Съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д-68к са нелоялни търговски практики, които са забранени, предвид разпоредбата на чл.68в от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП предвижда санкция за нарушения, с които не се изпълнява заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3, като нарушителите се наказват с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението на РС е издадено в нарушение на материалния закон, правото на Европейския съюз, както и че не са спазени изискванията на Директива 2005/29. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че вмененото нарушение на дружеството- касатор е квалифицирано правилно, а именно по чл.210в от ЗЗП, както и че са налице безспорни и достатъчно доказателства за извършеното нарушение.

Правилно РС- Плевен е преценил, че съобразявайки се с извършеното нарушение и обстоятелството, че същото представлява повторно, /с оглед представеното пред РС заверено копие на НП № Р - 0048986 от 08.07.2021 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към КД „Контрол на пазара“ към КЗП и влязло в сила на 11.12.2022 година/ - на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД вече е било налагано административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева, за същото по вид нарушение по чл.210в от ЗЗП, а нарушението за което е санкционирано дружеството в настоящото производство е извършено на 23.03.2023 година, в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на НП, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение и несъмнено представлява „повторно“ по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП, а именно – имуществена санкция в размер на 35 000 лева, която е в среден размер, като административно-наказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, и че не следва да се намалява размера на санкцията, с оглед масовостта на тази търговска практика, от който факт се презумира и ощетяването ежедневно на хиляди потребители, като определеният размер на наказанието към средния размер ще способства за осъществяване целите на наказанието съгласно чл. 12 ЗАНН, като мотивира дружеството занапред да спазва установения правен ред, както и за осъществяване на генералната превенция спрямо останалите търговски субекти.

Правилна е преценката на РС, че в случая чл. 28 от ЗАНН не следва да се приложи, с оглед с висока степен на обществена опасност на деянието и че същото е осъществено при условията на „повторност“, като възраженията в тази насока са неоснователни.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Комисията за защита на потребителите – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, което е своевременно претендирано.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/09.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 2660/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД енд КО“ КД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, село Равно поле, [улица]да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за касационната инстанция.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.