Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 78
гр. Сливен, 21. 05. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 34 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от К.Р.П. ***, подадена против
Мълчалив отказ на Управителя на “Водоснабдяване и канализация – Сливен”
/ВиК-Сливен/ ООД– гр. Сливен, по заявление за достъп до обществена информация Вх.
№ РД-04-4868 от 03.12.2019 г. по описа на „ВиК – Сливен” ООД.
В жалбата си оспорващата твърди, че по подаденото от
нея заявление няма данни за произнасяне с решение, нито за относимо
уведомително писмо, поради което е налице недопустим от ЗДОИ мълчалив отказ,
който подлежи на отмяна. Моли мълчаливият отказ да бъде отменен и на органа да
бъде определен срок, в който да предостави на заявителката поисканата
информация. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се
представлява. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител
моли жалбата да бъде уважена. В представена писмена защита чрез упълномощен
процесуален представител излага съображения в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспорения отказ.
Административният орган – Управителят на “ВиК-Сливен”
ООД, се представлява в съдебно заседание
от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде
оставена без уважение и претендира присъждане на направените по делото
разноски. Счита, че исканата информация не е обществена и че не е задължен по
закона субект.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с Вх. № РД-04-4868 от 03.12.2019 г. по
описа на „ВиК– Сливен” ООД оспорващата е поискала от Управителя на „ВиК –
Сливен” ООД да й бъде предоставена следната информация относно енергийна
централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия,
използваща анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински
субстанции– високоетажно свободно застрояване, собственост на фирма „Градус
2”ООД/ „Енерджи 2” ООД, а именно: 1. Има ли горепосочената инсталация сключен
договор с „ВиК – Сливен” ООД за заустване на производствени отпадъчни води,
съгласно изискванията на Наредба 7 / 14.11.2000 г. за условията и реда на
заустване на производствени отпадъчни води в канализационната система на
населените места? 2. Ако е наличен договор, да й бъде предоставено копие.
По делото липсват данни Управителят на „ВиК – Сливен”
ООД – гр. Сливен, да се е произнесъл по заявлението в срока за произнасяне по
чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, с което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58,
ал. 1 от АПК. По делото не е приложено постановено
писмено решение, с което на заявителя да е предоставен достъп или да е отказан
достъп до исканата информация. Не е приложен и друг изричен писмен акт по
подаденото заявление.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу
подлежащ на оспорване административен акт, в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Съгласно цитираната разпоредба, мълчаливият отказ може да се оспори в
едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил
длъжен да се произнесе. Процесното заявление за достъп е входирано в
деловодството на „ВиК – Сливен” ООД на 03.12.2019 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от
ЗДОИ, органът е следвало да се произнесе по него в срок до 17.12.2019 г. включително,
от която дата е започнал да тече и едномесечният срок за оспорване. Жалбата
срещу мълчаливия отказ е подадена на 17.01.2020 г. – в преклузивния срок по чл.
149, ал. 2 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ е дадена
законова възможност на всеки гражданин да има достъп до обществена информация.
Легалното определение на понятието „обществена информация” се съдържа в чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ – всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, задължени субекти по
този закон са държавните органи и органите на местното самоуправление, които
създават или съхраняват обществена информация, за която е подадено заявление за
осигуряване на достъп. В ал. 2 от същата
норма такова задължение е вменено и на публичноправните субекти, различни от
тези по ал. 1, включително публичноправните организации. От извършената
служебно от съда справка в Търговския регистър е видно, че “ВиК–Сливен” ООД – гр.
Сливен, е търговско дружество с 51 % държавно участие, от което следва че е
публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. “в” от ДР на ЗДОИ и
съответно– задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ – за предоставяне
достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от дружеството.
Редът и условията за предоставяне на достъп до
обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета на ЗДОИ. В чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено изрично задължение на субектите по чл. 3 да
разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като
това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на същата норма, в определения от
закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите на чл. 37 – чл.
39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на
решението за отказ и редът за неговото съобщаване на заявителя. Следователно, с
оглед цитираните разпоредби, признатата от закона възможност за процедиране по
заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови
изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата информация. От анализа на законовите разпоредби и с оглед характера на
обществените отношения, които урежда ЗДОИ, следва, че задълженият субект по чл.
3 от ЗДОИ дължи писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричната
разпоредба на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, която изисква писмено уведомяване на
заявителя за взетото решение, и от чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, които въвеждат
изисквания за формата и съдържанието на административното решение за отказ, и
за връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена
информация. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл. 25, ал. 2, чл. 29,
чл. 32 и чл. 33 от ЗДОИ, които също изискват постановяване на изричен писмен
акт. Органът във всички случаи дължи писмено изрично произнасяне с акт по
допустимостта, съответно с акт по съществото на отправеното до него искане. Изискването
за писмено мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Като
не е използвал никоя от законовите възможности и не се е произнесъл с нарочен
писмен акт, органът не се е съобразил с изискванията на закона. Формиран е мълчалив
отказ за произнасяне по подаденото от П. заявление, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
С оглед характера на уредените обществени отношения и
целта на ЗДОИ, управителят на “ВиК–Сливен” ООД е бил длъжен да се произнесе
изрично по заявлението на оспорващата П. и да я уведоми за произнасянето си,
като издаде нарочен писмен акт. Този писмен акт, с оглед на конкретните
обстоятелства, може да бъде от различно естество: акт, с който заявлението се
оставя без разглеждане в хипотезите на чл. 25, ал. 2 и чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ;
акт, с който се уведомява заявителя за определени обстоятелства в хипотезите на
чл. 32 и чл. 33 от ЗДОИ; решение, с което се предоставя достъп до исканата
обществена информация; или мотивиран отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация, ако са налице законовите предпоставки за това.
От изложеното следва, че мълчалив отказ по ЗДОИ е
недопустим, поради което Управителят на “ВиК-Сливен” ООД е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за
отмяна на оспорения акт.
Тъй като издаването на акт по ЗДОИ изисква оценка от
страна на административния орган, преписката следва да бъде изпратена на
компетентния орган, който следва да прецени дали искането е допустимо и
основателно, и да се произнесе с нарочен писмен акт по подаденото заявление в
14-дневен срок от влизане на решението в сила.
В гореизложения смисъл е и постоянната съдебната
практика на Върховен административен съд на Република България: Решение № 2674 от 22.02.2019 г. по адм. дело
№ 7003 / 2017 г., V о.; Решение № 13268 от 31.10.2018 г. по адм. дело
№ 3764 /
2017 г.,
V о.;
Решение № 9435 от 02.08.2016 г. по адм. дело № 8690 /
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което “ВиК-Сливен” ООД следва да бъде осъдено да
заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер на 310 лева,
от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 300 лева - договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски, е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Мълчалив отказ на Управителя
на “Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД – гр. Сливен, да се произнесе по
заявление за достъп до информация Вх. № РД-04-4868 от 03.12.2019 г. по описа на
“Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД – гр. Сливен, подадено от К.Р.П. с
адрес: ***.
ИЗПРАЩА
преписката на Управителя на
“Водоснабдяване и канализация– Сливен” ООД – гр. Сливен, за изрично произнасяне
по подаденото от К.Р.П. заявление за достъп до информация Вх. № РД-04-4868 от 03.12.2019
г. по описа на “Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД – гр. Сливен, в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., да заплати на К.Р.П. с ЕГН: **********,***,
сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.