Решение по дело №910/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2584
Дата: 4 юни 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20183110100910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………..

гр. Варна, 04.06.2018 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

      

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №910 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя *** срещу ответника „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сума от 436.07лв., представляваща стойността на начислена електрическа енергия, след извършена корекция на сметка с дебитно известие №*********/09.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в ***, с клиентски********** и абонатен № **********. Претендира и заплащане на съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е потребител на електроенергия за имота, посочен в исковата молба. С писмо е бил уведомен от ответника, че електроснабдяването му ще бъде прекъсната поради неплащане на сметка в размер на 504.61 лв. След извършена проверка в ответното дружество ищецът узнал, че е извършена корекция на сметка, както и че следва да заплати допълнително начислената му сума за консумирана, но незаплатена електроенергия, след извършена проверка на електромера на 10.08.2017 г. на осн. чл. 50 от ПИККЕ. Моли се съдът да уважи предявения иск, защото в посочения период ищецът е заплащал редовно потребената ел.енергия. Твърди се, че начислената с дебитно известие № *********/09.11.2017г. електрическа енергия не е потребена от абоната, а заплащане се дължи само за реално предоставена стока. Ищецът оспорва документите, въз основа на които е начислена процесната сума, като по отношение на Констативен протокол на "Енерго-Про Мрежи" АД твърди, че при съставянето му са допуснати нарушения и по-конкретно, че на самата проверка и демонтаж на процесния електромер не е присъствал абонатът или негов представител /по пълномощие или закон/, не е съставен в присъствието на двама независими свидетели, както и не е спазена разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ /отменена/. Твърди, че с отмяната  с Решение № 798/20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016 на ВАС на Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР и с Решение № 595/17.01.2017г. по адм. дело № 2719/2016 на ВАС на Решение №ОУ-05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР, както и с Решение №1500 от 06.02.2017 по адм. дело № 2385/2014, Петчленен състав - I колегия на ВАС на Правила за измерване на количеството електрическа енергия с обратна сила се отменят породените от цитираните актове права и задължения, т.е. за ответното дружество с обратна сила е отпаднало правното основание, на което е начислена на ищеца сумата като цена на корекция на сметка за стар период. Твърди, че законовата възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период, предвидена в Закона за енергетиката не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента/потребител, регламентирани в чл. 48, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента/потребител съгласно чл. 82 Закона за задълженията и договорите, в който се урежда отговорност за вреди в следствие на неизпълнение на договорни задължения.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че на 09.08.2017 г. служители на „Е.С.” АД са извършили техническа проверка в измервателната система на ищеца, за което е съставен Констативен протокол №1201670/09.08.2017г. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 2 803 квтч. В регистър 1.8.1. са отчетени 1 518 квтч, в регистър 1.8.2. – 10 599 квтч. в скрития регистър 1.8.3. – 2 803 квтч., а в сумарния регистър 1.8.0. – 14 921 квтч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 482357 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ, Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 2285/26.10.2017г.  като било установено, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. При софтуерно прочитане, било констатирано наличие на преминала електрическа енергия по трета тарифа в размер на 2 803.5 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Твърди се, че Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. На 08.11.2017г. „Е.С.“ АД / „Енерго-Про Мрежи“ АД е съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане, като се излага, че по този начин било установено точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8. – 2 803 квтч., поради което е извършена корекция, като е начислена допълнителна ел.енергия и е издадено дебитно известие за дължимата сума от 436,07 лева. Твърди се, че са спазени законовите изисквания за провеждане на корекционна процедура като с писма от „Е.С.“ АД (изх. № 45486/08.11.2017г.) и от „Енерго Продажби“ АД (изх. № 45486/09.11.2017г.) са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата. Моли за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат изразените позиции по спора. В писмена защита ищецът изразява становище по същество на правния спор.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

            От съдържанието на КП за техническа проверка № 1201670 от 09.08.2017 г. (л.25) се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищцовото дружество с клиентски********** и абонатен № ********** в присъствието на управителя *** и свидетеля *** СТИ е подменено с ново и предосавено за експертиза на БИМ, като преди това е поставен в индивидуална опаковка и запечатан с пломба СК4043/01 г.

            От Констативен протокол № 2285/26.10.2017 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против направомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на електромера се установява, че при продължително включване отчита с грешка -0,22, при максимално допустима + 2. При софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на 002803,5 квтч. по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Като крайното заключение е, че електромерт съответсва на техническите характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, както и че действително потребената енергия се разпределя и върху незизуализираната тарифа Т3.

            От становище от 08.11.2017 г. за начисление на електрическа енергия, към КП №2285/26.10.2017 г., с клиентски********** и абонатен № ********** е видно, че за периода: 10.08.2016 г. - 09.08.2017 г. е начислена електрическа енергия в размер на 2 803 квтч.

            От находящата се на л. 31 от делото фактура № ********** от 09.11.2017 г. се установява, че същата е на стойност 436,07 лв.,  представляваща левовата равностойност на начислена за електромер № 1114021566071223 електрическа енергия за периода: 10.08.2016 г. - 09.08.2017 г.

            От представените на л. 38 и л. 39 от делото обратни разписки не се установява, че на ищцата са връчени КП 1201670 г. и фактура № ********** от 09.11.2017 г.

            От представения Констативен протокол за монтаж/демонтаж № 1044197/13.11.2015 г. (л53) е видно, че процесният електромер, тип МЕ162 с фабричен № 1114021566071223 в обект с абонатен № ********** е монтиран с нулеви показания на тарифа 1 и тарифа 2.

            От заключението на СТЕ на в.л. Л.С.Б. се установява следното: Електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021566071223 е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г.Метрологичната му годност изтича през 2021 г. Показанието от 2803 kWh, „прочетено“ в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, тип МЕ162, с фабричен № 1114021566071223. Отчитането на консумираната ел.енергия в обект с абонатен № ********** се извършва двутарифно. При нормална работа на измервателния уред, преминалата електроенергия през измервателната му система се визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в енергийните регистри, съответно в регистър 1.8.2, ел.енергията преминала през СТИ в часовата зона определена за дневна тарифа и в регистър 1.8.1, ел.енергията преминала през СТИ в часовата зона определена за нощна тарифа. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021566071223 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Количеството ел.енергия от 2803 kWh не е от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка. В настоящия случай е измерена цялата потребена от ищеца-абонат, електроенергия от електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021566071223, монтиран в обект с абонатен № **********. Показанията от 2803 kWh, записани в регистър 1.8.3 на електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021566071223, не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 10.08.2016 до 09.08.2017 г. В настоящия случай не е използвана методика за изчисление на неотчетена електроенергия, не е регистрирана енергия от редовен отчет. Процесното количество ел.енергия от 2803 kWh не е визуализирано на дисплея. Общо за целия период, левовата равностойност на посочената електроенергия за доплащане от 6813 kWh за битови абонати е 436.06 лв. , същата сума е изчислена във фактура № ********** от 09.11.2017. Направените, изчисления, за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия е, извършена математически точно и крайната цена е съобразена с Решенията на утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период, използваните цени са определени за технологични разходи, който са в пъти по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума.

Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума на основание съставен от БИМ констативен протокол по повод на извършена техническа проверка на процесния електромер. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество електрическа енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи нейната парична равностойност.

Ответникът, при начисляване на процесното количество електрическа енергия и съответно неговота левова равностойност, се позовава на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, съгласно която в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

За доказването на това свое основание ответникът следваше в настоящото поризводсто по безспорен и категоричен начин да докаже, че начисленото количество електрическа енергия е действително потребено в обекта на потребление на ищеца. Видно от експертизата на БИМ при продължителна работа на електромера потребено количество електроенергия се натрупва точно по сумарния регистър, като обаче част от него не се отнася към визуализираните тарифи 1 и 2, а отива в трета невизуализирана на дисплея тарифа. Посоченото общо количество от 14 921 квтч. в сумарния регистър е реално потребено от абоната, но е заплатено от него изцяло. Заплатено е само количеството, което е било посочено на дисплея на визуализираните тарифи при редовен отчет на електромера. Количеството в невизуализирания регистър 3 не е отчетоно при редовния отчет на електромера и не е заплатено от потребителя. Видно от експертизата на вещото лице паричната равностойност на  неотчетеното количество от 2 803 квтч. е изчислено по цена за технологични разходи, която е в пъти по-ниска от цената за дневна или нощна тарифа. Електромерът е бил в метрологочина годност и отчитал точно в сумарния регистър потребеното количество електроенергия в обекта на потребление. В настоящото производство обаче не се доказа и от кой момент е започнало отчитането на електроенергия в невизуализираната тарифа, с оглед преценката дали е действиетелно възможно отчетеното количество електроенергия да бъде доставено, да премине през електроразпределителната мрежа на потребителя и да бъде потребено от него за този период, както и с огледа на това дали е изпълнено условието на чл. 50 от ПИКЕЕ периодът на корекцият да се извърши най-много една година назад. Кагото чл. 50 от ПИКЕЕ поставя това условие, се има предвид, че може да се начислява само натрупаното количество година назад, а не всичкото натрупано количество да се начисли все едно е потребено за една година назад. Поради което не може да се определи с точност началният момент, от който е започнало натрупването в регистър 3 на част от потребената електроенергия, нито какво е количество й конкретно за процесния период.

Отделно от горното е ноторно известно, че с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г.  е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и вод­но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ***, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ***, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.6  от ЗЕ, действаща към датата на проверката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

След влизане в сила на Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г. остава празнота в правото относно реда, по който се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Цитираната ал. 2 на чл. 50 от ПИКЕЕ препраща към вече отменени разпоредби. За извършване на корекция на сметката по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ, се предполага редовно и законно установено неотчитане на количество електрическа енергия. Поради липсата на законова основа за установяване на случаите на неизмерена електрическа енергия, неотменените норми на ПИКЕЕ стават неприложими. Прилагането на същите би противоречало на смисъла на закона, доколкото наличието на законови правила относно правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване е задължителна предпоставка за законово извършване на корекцията на сметки за електрическа енергия.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията, сума му се следва, в посочения размер, поради което ищецът не дължи нейното заплащане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и като такъв  следва да бъде уважен.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от него иск в размер на 55,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв. Така в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 355,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***  НЕ ДЪЛЖИ на „***.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – *** сумата от 436.07лв. (четиристотин тридесет и шест лева и седем стотинки), представляваща стойността на начислена електрическа енергия, след извършена корекция на сметка с дебитно известие №*********/09.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в ***, с клиентски********** и абонатен № **********..

ОСЪЖДА „***.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - *** ДА ЗАПЛАТИ НА, „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, сумата от 355.00 (триста петдесет и пет) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, в това число държавна такса по предявения от него иск в размер на 55,00 лв., и възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

               Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: