Решение по дело №2189/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 20
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20211630102189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. гр.М, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630102189 по описа за 2021 година
Разглеждат се два обективно съединени осъдителни иска с правно
основание чл. 79, aл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД .

Ищецът ОБЩИНА М, ЕИК: ********* с адрес: гр.М, ул.,, И‘‘ № 1,
представлявана от кмета-ЗЖ е предявил против КР. АС. В., ЕГН **********
с адрес: гр.Б, общ.Б, обл.М, обективно съединени осъдителни искове, за
заплащане на следните суми, дължими на основание договор за наем от
07.09.2018 г. сключен между страните, по силата на който на наемателят е
предоставен за временно и възмездно ползване имот, представляващ
общинско жилище, в гр.М, ж.к.,,М‘‘, бл.29, вх.,,В‘‘, ет.7, ап.28 с площ от 58,95
кв.м.: сумата от 573,05 лв.-главница, представляваща размера на неплатения
наем за всичките 12 месеца на 2019 г. по 34,66 лв. на месец и за частта от
времето, през която е ползвал апартамента през 2020 г., а именно за м. 01, 02,
03, 04, 05, 06, 07, 08 на 2020 г. по 34,66 лв. месечно и 18,49 лв. за м.09 на 2020
г.; 90,80 лв.-мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
25.02.2019 г. до 12.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда/13.09.2021 г./ до
окончателното изплащане на сумата; сумата от общо 103,55 лв.,
1
представляваща такса смет: за 2018 г. в размер на 10,75 лв., за 2019 г.-48,16
лв., за 2020 г.-44,64 лв.Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следното:
Страните са сключили договор за наем на 07.09.2018 г., по силата на
който на ответникът-наемател е предоставен за временно и възмездно
ползване имот, представляващ общинско жилище в гр.М, ж.к.,, М‘‘, бл.29,
вх.,В‘‘, ет.7, ап.28 с площ от 58,95 кв.м. Наемната цена за имота, определена и
договорена в чл. 3 от Договора е в размер на 34,66 лв. месечно. Съгласно
условията на договора, наемателят трябва да заплаща на наемодателя наема
до 25-то число на текущия месец, в брой, в касата на наемодателя-Община М.
Имотът бил предоставен за ползване на ответника, който обаче не заплатил
наемната цена за горепосочените периоди. Със Заповед № 1539/01.07.2020 г.
на кмета на Община М, договорът с наемателя бил прекратен и жилището е
иззето на 16.09.2020 г.-видно от Заповед № 1981/10.08.2020 г. на кмета на
Община М и Протокол № 229/16.09.2020 г.
Горното породило правния интерес от предявяване на исковете.
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени
доказателства, прави се и искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния
едномесечен срок от ответника не е постъпил писмен отговор на исковата
молба, поради което спрямо него са настъпили законовите
последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, а именно:1.) ответникът не е представил в срок
писмен отговор на исковата молба; 2.) не се явява и не се представлява в
първото заседание за разглеждане на делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие; 3.) на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание; 4.) исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените
доказателства; 5.) ищецът е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено
решение в откритото съдебно заседание, чрез своя процесуален представител.
Водим от горното, съдът намира, че исковете, като основателни, следва
2
да бъдат уважени изцяло, при условията на постановяване на неприсъствено
решение по делото.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
Община М следва да бъдат присъдени направените от него разноски, в общ
размер от 400,00 лв.-350,00 лв. –адвокатски хонорар и 50,00 лв. внесена
държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл.235, ал.2
ГПК,вр. с чл. 79, aл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.238 ГПК, във вр. с чл. 239 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. АС. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Б, общ.Б, обл.М,
ул.,,ТК‘‘ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА М, ЕИК: ********* с адрес: гр.М,
ул.,, И‘‘ № 1, представлявана от кмета-ЗЖ следните суми, дължими на
основание договор за наем от 07.09.2018 г. сключен между страните, по
силата на който на наемателят е предоставен за временно и възмездно
ползване имот, представляващ общинско жилище, в гр.М, ж.к.,,М‘‘, бл.29,
вх.,,В‘‘, ет.7, ап.28 с площ от 58,95 кв.м.: сумата от 573,05 лв.-главница,
представляваща размера на неплатения наем за всичките 12 месеца на 2019 г.
по 34,66 лв. на месец и за частта от времето, през която е ползвал
апартамента през 2020 г., а именно за м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 на 2020 г.
по 34,66 лв. месечно и 18,49 лв. за м.09 на 2020 г.; 90,80 лв.-мораторна лихва
върху главницата, начислена за периода от 25.02.2019 г. до 12.09.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда/13.09.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата;
сумата от общо 103,55 лв., представляваща такса смет: за 2018 г. в размер на
10,75 лв., за 2019 г.-48,16 лв., за 2020 г.-44,64 лв.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК КР. АС. В., ЕГН ********** с
адрес: гр.Б, общ.Б, обл.М, ул.,,ТК‘‘ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА М,
ЕИК: ********* с адрес: гр.М, ул.,, И‘‘ № 1, представлявана от кмета-ЗЖ
сумата от общо 400,00 лв. деловодни разноски по делото/ 50,00 лв. внесена
държавна такса и 350,00 лв. адвокатско възнаграждение/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
3