№ 1053
гр. Русе, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520106568 по описа за 2022 година
Ищцата И. Ц. М. твърди, че на 19.02.2020г. между нея и „Дрийм Холидейс БГ” ООД
бил сключен договор за продажба на туристически пакет № 3582, по силата на който
първата закупила от втория туристически пакет, включващ екскурзия до Израел с полет от
гр.Варна за двама души с продължителност 4 дни/3 нощувки, пред периода 03.04.2020г. –
06.04.2020г. с обща пакетна цена 1 956.00 лева. В изпълнение на задължението си за
плащане на договорената цена, ищцата заплатила на „Дрийм Холидейс БГ” ООД следните
суми: на 19.02.2020г. – сума в размер на 586.80 лева; на 21.02.2020г. – сума в размер на
391.20 лева и на 28.02.2020г. – сума в размер на 1 032.00 лева, или общо сумата от 2 010.00
лева, която включвала договорената пакетна цена от 1 956.00 лева и договорената
допълнителна сума за бакшиши, платима преди заминаване от 54.00 лева. С оглед
въведеното на 13.03.2020г. от Народното събрание на Република България извънредно
положение на територията на страната, по повод пандемията с Ковид-19, посоченото
пътуване не се осъществило. На 31.03.2020г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД предложило
ваучер, по силата на който платената сума в общ размер на 2 010.00 лева да бъде използвана
за избрано от ищцата пътуване до 31.12.2021г. В наложилата се след края на извънредното
положение на територията на Република България епидемиологична обстановка по повод
разпространението на Ковид-19, всички граждани били предупредени да пътуват в краен
случай и при неотложна необходимост. Рискът от заразяване бил голям, а въведените в
избраната от ищцата държава мерки – рестриктивни. По тази причина, туроператорът
многократно отлагал датата, на която може да се осъществи пътуването до Израел, като през
лятото на 2021г. станало ясно, че „Дрийм Холидейс БГ” ООД не може да проведе избраната
от И. М. екскурзия и тъй като ваучерът можело да бъде използван единствено по програми
1
на „Дрийм Холидейс БГ” ООД, туроператорът предложил да възстанови сумата от
пътуването, което обаче впоследствие не сторил. По тази причина, на 01.11.2021г.,
последната прекратила едностранно договора, на основание чл.89, ал.5 от ЗТ и поканила
дружеството да й върне платената сума от 2 010.00 лева, чрез превод по нейна банкова
сметка. Съгласно нормата на чл.89, ал.5 от ЗТ – пътуващият има право да прекрати договора
за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да
заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или
превоза на пътници до дестинацията. Съгласно нормата на чл.89, ал.6 от ЗТ при
прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал.5, пътуващият има право на
пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право
на допълнително обезщетение. На 18.08.2022г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД уведомило
ищцата, че прекратява турагентска и туроператорска дейност, както и, че може да насочи
претенцията си към застрахователя по застраховка „Отговорност на туроператора”, която за
2020г. била сключена с ответното застрахователно дружество във формата на
застрахователна полица № 13160203830000001 със срок на валидност 15.01.2020г. –
14.01.2021г. Към настоящия момент, видно от справката в Търговския регистър на Агенция
по вписванията, „Дрийм Холидейс БГ” ООД е подало молба за откриване на производство
по несъстоятелност, въз основа на която е образувано съдебно производство, по което все
още няма постановено съдебно решение. Съгласно чл.97, ал.1 от ЗТ, туроператорът,
установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за
задължителна застраховка „Отговорност на туроператора” със застраховател по смисъла на
КЗ. Съгласно чл.100, ал.3 от ЗТ пътуващият може да предяви претенциите си директно
срещу застрахователя. Съгласно чл.103, ал.5 от ЗТ застраховката по чл.97, ал.1 покрива
отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите съгласно разпоредбите
на този раздел по договора за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на
нейното действие. И. М. отправила извънсъдебна претенция към ответника, въз основа на
която била образувана застрахователна преписка /щета/ № 131622417000006, като
представила всички изискуеми писмени документи във връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Въпреки това, вместо да се произнесе и да плати дължимото
застрахователно обезщетение, ответният застраховател изпратил отговор със следното
съдържание: „...ЗАД Алианц България ще се произнесе по предявената от Вас претенция,
след предоставяне на решение за обявяване в несъстоятелност на „Дрийм Холидейс БГ”
ООД, постановено от компетентен съд. Документът е необходим във връзка с изясняване на
фактическата обстановка по случая и преценка на основателността на предявената
претенция”. Ищцата счита, че ответникът няма основание да не се произнася по
претенцията й до приключване на производството по несъстоятелност с постановено от съда
решение. След изтичане на една година от отмЯ. на пътуването, по вина на туроператора,
правата по предоставения ваучер не са осъществени и заплатената от ищцата сума не е била
възстановена. При това положение следва да се счита, че е настъпил застрахователния риск,
2
покрит от сключената застраховка „Отговорност на туроператора” и се е породила
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател. Без значение е откритото
производство по несъстоятелност, което евентуално би било относимо към настъпването на
друг застрахователен риск. Следва да се подчертае, че неплатежоспособността на
туроператора е самостоятелно покрито застрахователно събитие, различно от
несъстоятелността. Това означава, че застрахователят отговаря спрямо пътуващия и дължи
връщане на платената от него сума не само при открито производство по несъстоятелност на
търговеца – туроператор, но и при неоткрито производство, когато туроператорът не е в
състояние да извършва плащания. Неплатежоспособността е една от материалните
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, но покритите рискове са
както несъстоятелността, така и неплатежоспособността на туроператора. Става дума за два
отделни, различни покрити риска. Затова, ако туроператорът откаже да възстанови
получените от него суми без основание веднага след изтичане на срока на законовата
отсрочка, следва да се търси отговорност от неговия застраховател по задължителната
застраховка, независимо дали е открито производство по несъстоятелност, или не. След като
законът изрично посочва, че застрахователят дължи застрахователно обезщетение при
неплатежоспособност на туроператора, независимо на какво се дължи тя и дали е свързана с
неговото виновно поведение, или с обективни причини, на основание чл.97, б.”в” от ЗТ
застрахователят е длъжен да възстанови дължимите от туроператора суми без необосновано
забавяне по искане на пътуващия. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да й заплати сумата от 2 010.00 лева, представляваща платена
цена по договор за туристически пакет № 3582/19.02.2020г., което е следвало да се
осъществи през периода 03.04.2020г. – 06.04.2020г. и не се е състояло поради
разпространението на Ковид-19, надлежно прекратен на 01.11.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.100, ал.3 от ЗТ.
Ответникът ЗАД „Алианц България” със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Лозенец”, ул.”Сребърна” № 16, представлявано от изпълнителните директори
Йоанис Коцианос, Елена Новак, Андрей Бойков Александров, Павлин Деков Петков и
Веселин Владимиров Ангелов, оспорва изцяло предявения иск като твърди, че за ищцата не
е възникнало право да прекрати едностранно договора, като тя е продължила да има валиден
ваучер за пътуване до 31.12.2021г. Доколкото М. не е развалила договора, в нейна полза не е
възникнало вземане към „Дрийм Холидейст БГ” ООД. Ако се приеме, че договорът е
прекратен, то това е изключително и само по вина на ищцата, която не е упражнила правото
си да ползва ваучера в рамките на предоставения срок. Не е налице и застрахователно
събитие, настъпило в срока на застрахователния договор и представляващо покрит риск по
застрахователния договор. С приемането на ваучер от ищцата, то между страните е бил
3
постигнат нов договор, съгласно която тя може да го използва за избрано от нея пътуване в
срок до 31.12.2021г. Самият договор за продажба на туристически пакет №
3582/19.02.2020г. с предмет Екскурзия до Израел с полет от Варна е прекратен, считано от
датата, на която е станало известно, че неговото изпълнение е препятствано от въведените
ограничения от министъра на туризма. Обстоятелството, че за срок от 1 година и 8 месеца
М. не е избрала пътуване, от което да се възползва и ваучерът й се е погасил, като това
обстоятелство не може да се вмени във вина на „Дрийм Холидейс БГ” ООД. Твърди и че до
влизане в сила на решение на съд по несъстоятелността за обявяване на
неплатежоспособност или обявяване на несъстоятелност на „Дрийм Холидейс БГ” ООД не е
налице застрахователно събитие, което да подлежи на обезщетяване по застрахователния
договор. В условията на евентуалност, ако искът бъде намерен за доказан по основание, той
не е основателен по размер. Договорът за продажба на туристически пакет №
3582/19.02.2020г. с предмет Екскурзия до Израел с полет от Варна, пътуващи са И. Ц. М. и
С. Ц. СТ.. Съгласно чл.89, ал.1 от ЗТ, право да развали договора има лице, което има
качеството „Пътуващ” по смисъла на т.82 от ДР на същия закон. Поради това и при липса на
искова претенция от страна на С. СТ., ако искът бъде намерен за основателен, то същият
следва да бъде уважен единствено за сумата от 1 005.00 лева, която е частта от договора,
която е заплатена за ищцата.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 19.02.2020г. между ищцата И. М. и „Дрийм Холидейс БГ” ООД бил сключен
договор за продажба на туристически пакет № 3582, по силата на който първата закупила от
втория туристически пакет, включващ екскурзия до Израел с полет от гр.Варна за двама
души с продължителност 4 дни/3 нощувки, пред периода 03.04.2020г. – 06.04.2020г. с обща
пакетна цена 1 956.00 лева. В изпълнение на задължението си за плащане на договорената
цена, ищцата заплатила на „Дрийм Холидейс БГ” ООД следните суми: на 19.02.2020г. –
сума в размер на 586.80 лева; на 21.02.2020г. – сума в размер на 391.20 лева и на
28.02.2020г. – сума в размер на 1 032.00 лева, или общо сумата от 2 010.00 лева, която
включвала договорената пакетна цена от 1 956.00 лева и договорената допълнителна сума за
бакшиши, платима преди заминаване от 54.00 лева. С оглед въведеното на 13.03.2020г. от
Народното събрание на Република България извънредно положение на територията на
страната, по повод пандемията с Ковид-19, посоченото пътуване не се осъществило. На
31.03.2020г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД предложило ваучер, по силата на който платената
сума в общ размер на 2 010.00 лева да бъде използвана за избрано от ищцата пътуване до
31.12.2021г. В наложилата се след края на извънредното положение на територията на
Република България епидемиологична обстановка по повод разпространението на Ковид-19,
всички граждани били предупредени да пътуват в краен случай и при неотложна
необходимост. Рискът от заразяване бил голям, а въведените в избраната от ищцата държава
мерки – рестриктивни. По тази причина, туроператорът многократно отлагал датата, на
която може да се осъществи пътуването до Израел, като през лятото на 2021г. станало ясно,
4
че „Дрийм Холидейс БГ” ООД не може да проведе избраната от И. М. екскурзия и тъй като
ваучерът можело да бъде използван единствено по програми на „Дрийм Холидейс БГ” ООД,
туроператорът предложил да възстанови сумата от пътуването, което обаче впоследствие не
сторил. По тази причина, на 01.11.2021г., И. М. прекратила едностранно договора, с
подадено от нея заявление от същата дата, на основание чл.89, ал.5 от ЗТ и поканила
дружеството да й върне платената сума от 2 010.00 лева, чрез превод по нейна банкова
сметка. На 13.01.2020г. е бил сключен между „Дрийм Холидейс БГ” ООД и ЗАД „Алианц
България” застрахователен договор по застраховка „Отговорност на туроператора,
обективиран в застрахователна полица № 13160203830000001 със срок на валидност
15.01.2020г. – 14.01.2021г., като съгласно застрахователния договор ЗАД „Алианц България”
се е задължило да покрие отговорността на туроператора за причинени вреди на
потребителя вследствие на неразплащане на туроператора с негови контрагенти и
доставчици, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора.
Покритите рискове по застраховката включват: възстановяване на пратените от потребителя
суми по договора преди започване на пътуването, заплащане на разликата в случаите, когато
по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора;
разходите, свързани с връщане на потребителя до началния пункт на пътуването. На
18.08.2022г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД уведомило ищцата, че прекратява турагентска и
туроператорска дейност, както и, че може да насочи претенцията си към застрахователя по
застраховка „Отговорност на туроператора”. „Дрийм Холидейс БГ” ООД е подало молба за
откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на която е било образувано
т.дело № 1719/2022г. по описа на Софийски градски съд, по което с решение №
334/10.03.2023г. е била обявена неплатежоспособността на търговското дружество, с
определена начална дата на неплатежоспособността – 25.05.2021г.
В показанията си свидетелката Д. Г. А. твърди, че е колежка на ищцата от 2011г. В
началото на 2020г. И. М. се похвалила, че си е организирала екскурзия до Израел заедно с
нейната сестра за м.април 2020г. Нейното желае било да отидат именно в Израел на Божи
гроб, тъй като били вярващи, много искали да посетят светите места, а и имали някакви
семейни проблеми, за които си мислели, че това посещение ще помогне. На 13.03.2020г. в
РБългария било въведено извънредното положение, поради Ковид пандемията и били
спрени всички екскурзии. И. М. се обадила по телефона на туроператора, за да пита какво
следва. От там й казали да изчака, докато мине извънредното положение и ще организират
други екскурзии до Израел. Туроператорът не й предложил и конкретно пътуване после.
Въпреки, че й предложили ваучер през 2021г. от „Дрийм Холидейс БГ” ООД й казали да
има търпение, защото в Израел мерките били малко по-строги, но това пак не се случило.
Тогава И. М. поискала да й бъдат върнати парите от туроператора, от където й обещали, че
ще й ги преведат по банкова сметка. В един момент й пратили съобщение, че са фалирали и
да си търси парите от застрахователя.
По искане на ищцата е била изискано от „Дрийм Холидейс БГ” ООД да представи по
делото информация колко екскурзии до Израел са били проведени през периода от
5
31.03.2020г. до 01.11.2021г., но такава не е била изпратена, въпреки изпратеното
напомнително писмо и дадена допълнителна възможност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е категорично доказано, че на 19.02.2020г. между ищцата И. М. и „Дрийм
Холидейс БГ” ООД бил сключен договор за продажба на туристически пакет № 3582, по
силата на който първата закупила от втория туристически пакет, включващ екскурзия до
Израел с полет от гр.Варна за двама души с продължителност 4 дни/3 нощувки, пред
периода 03.04.2020г. – 06.04.2020г. с обща пакетна цена 1 956.00 лева. В изпълнение на
задължението си за плащане на договорената цена, ищцата заплатила на „Дрийм Холидейс
БГ” ООД следните суми: на 19.02.2020г. – сума в размер на 586.80 лева; на 21.02.2020г. –
сума в размер на 391.20 лева и на 28.02.2020г. – сума в размер на 1 032.00 лева, или общо
сумата от 2 010.00 лева, която включвала договорената пакетна цена от 1 956.00 лева и
договорената допълнителна сума за бакшиши, платима преди заминаване от 54.00 лева. С
оглед въведеното на 13.03.2020г. от Народното събрание на Република България извънредно
положение на територията на страната, по повод пандемията с Ковид-19, посоченото
пътуване не се осъществило. На 31.03.2020г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД предложило
ваучер, по силата на който платената сума в общ размер на 2 010.00 лева да бъде използвана
за избрано от ищцата пътуване до 31.12.2021г. В наложилата се след края на извънредното
положение на територията на Република България епидемиологична обстановка по повод
разпространението на Ковид-19, всички граждани били предупредени да пътуват в краен
случай и при неотложна необходимост. Рискът от заразяване бил голям, а въведените в
избраната от ищцата държава мерки – рестриктивни. По тази причина, туроператорът
многократно отлагал датата, на която може да се осъществи пътуването до Израел, като през
лятото на 2021г. станало ясно, че „Дрийм Холидейс БГ” ООД не може да проведе избраната
от И. М. екскурзия и тъй като ваучерът можело да бъде използван единствено по програми
на „Дрийм Холидейс БГ” ООД, туроператорът предложил да възстанови сумата от
пътуването, което обаче впоследствие не сторил. По тази причина, на 01.11.2021г., И. М.
прекратила едностранно договора, с подадено от нея заявление от същата дата, на основание
чл.89, ал.5 от ЗТ и поканила дружеството да й върне платената сума от 2 010.00 лева, чрез
превод по нейна банкова сметка. На 18.08.2022г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД уведомило
ищцата, че прекратява турагентска и туроператорска дейност, както и, че може да насочи
претенцията си към застрахователя по застраховка „Отговорност на туроператора”. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ако договорът е
прекратен, то това е изключително и само по вина на ищцата, която не е упражнила правото
си да ползва ваучера в рамките на предоставения срок, тъй като с приемането на ваучер от
ищцата, то между страните е бил постигнат нов договор, съгласно която тя може да го
използва за избрано от нея пътуване в срок до 31.12.2021г. Да, последното е било така, но
само за организирани екскурзии от същия туроператор. Ползването на ваучера в случая е
право, но не е задължение на потребителя. От показанията на разпитаната по делото
6
свидетелка е видно и че ищцата не е искала екскурзия с друга дестинация, а само до Израел
– както посочва – имали са някакви семейни проблеми и са искали да посетят Божи гроб,
защото са били вярващи хора. Съдът няма основание да не цени показанията на тази
свидетелка, тъй като същите са логически свързани и непротиворечиви, подкрепят се изцяло
от другите събрани по делото доказателства, а и няма други представени или събрани
доказателства, които да опровергават изложените от тях факти. По делото не е доказано от
ответника, че на ищцата е била предложена друга екскурзия до Израел през периода
31.03.2020г. до 01.11.2021г., като дори не е доказано да е била предлагана каквато и да било
друга екскурзия за същия период. Въпреки изисканата информация от „Дрийм Холидейс
БГ” ООД за това, такава не е била предоставена по делото. Съгласно нормата на чл.89, ал.5
от ЗТ – пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди
започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за
прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.
Съгласно нормата на чл.89, ал.6 от ЗТ при прекратяване на договора за туристически пакет
съгласно ал.5, пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени
плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение. По
изложените съображения съдът намира, че договорът е бил надлежно прекратен от ищцата
на 01.11.2021г. и то не по нейна вина, а по вина на туроператора, който е бил в
невъзможност за изпълнение на поетите от него договорни задължения.
На 13.01.2020г. е бил сключен между „Дрийм Холидейс БГ” ООД и ЗАД „Алианц
България” застрахователен договор по застраховка „Отговорност на туроператора,
обективиран в застрахователна полица № 13160203830000001 със срок на валидност
15.01.2020г. – 14.01.2021г., като съгласно застрахователния договор ЗАД „Алианц България”
се е задължило да покрие отговорността на туроператора за причинени вреди на
потребителя вследствие на неразплащане на туроператора с негови контрагенти и
доставчици, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора.
Покритите рискове по застраховката включват: възстановяване на пратените от потребителя
суми по договора преди започване на пътуването, заплащане на разликата в случаите, когато
по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора;
разходите, свързани с връщане на потребителя до началния пункт на пътуването. На
18.08.2022г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД уведомило ищцата, че прекратява турагентска и
туроператорска дейност, както и, че може да насочи претенцията си към застрахователя по
застраховка „Отговорност на туроператора”. „Дрийм Холидейс БГ” ООД е подало молба за
откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на която е било образувано
т.дело № 1719/2022г. по описа на Софийски градски съд, по което с решение №
334/10.03.2023г. е била обявена неплатежоспособността на търговското дружество, с
определена начална дата на неплатежоспособността – 25.05.2021г. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не бил настъпил застрахователен
риск по сключения между него и туроператора застрахователен договор.
7
Неплатежоспособността на „Дрийм Холидейс БГ” ООД е настъпила на 25.05.2021г., т.е.
преди договор за продажба на туристически пакет № 3582 да бъде прекратен от страна на
ищцата и застрахователното събитие е настъпило към датата на предявяване на иска. Следва
да се отбележи, че неплатежоспособността на туроператора е самостоятелно покрито
застрахователно събитие, различно от несъстоятелността. Това означава, че застрахователят
отговаря спрямо пътуващия и дължи връщане на платената от него сума не само при
открито производство по несъстоятелност на търговеца – туроператор, но и при неоткрито
производство, когато туроператорът не е в състояние да извършва плащания.
Неплатежоспособността е една от материалните предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност, но покритите рискове са както несъстоятелността, така и
неплатежоспособността на туроператора. Става дума за два отделни, различни покрити
риска. Затова, ако туроператорът откаже да възстанови получените от него суми без
основание веднага след изтичане на срока на законовата отсрочка, следва да се търси
отговорност от неговия застраховател по задължителната застраховка, независимо дали е
открито производство по несъстоятелност, или не. След като законът изрично посочва, че
застрахователят дължи застрахователно обезщетение при неплатежоспособност на
туроператора, независимо на какво се дължи тя и дали е свързана с неговото виновно
поведение, или с обективни причини, на основание чл.97, б.”в” от ЗТ застрахователят е
длъжен да възстанови дължимите от туроператора суми без необосновано забавяне по
искане на пътуващия.
Съдът намира за неоснователно и направеното от ответника в условията на
евентуалност възражение, че договорът за продажба на туристически пакет №
3582/19.02.2020г. с предмет Екскурзия до Израел с полет от Варна, пътуващи са И. Ц. М. и
С. Ц. СТ., като съгласно чл.89, ал.1 от ЗТ, право да развали договора има лице, което има
качеството „Пътуващ” по смисъла на т.82 от ДР на същия закон и поради това и при липса
на искова претенция от страна на С. СТ., ако искът бъде намерен за основателен, то същият
следва да бъде уважен единствено за сумата от 1 005.00 лева, която е частта от договора,
която е заплатена за ищцата. Видно от самия договор № 3582/19.02.2020г. той е бил сключен
само с ищцата в качеството си на потребител. Нейната сестра не е страна по договора, а
само трето ползващо се лице от него, без да е поемала каквито и да било договорни
задължения за плащане цената на услугата. По тази причина и видно от самия договор той е
разписван от страна на потребителя единствено и само от И. М., но не и от нейната сестра,
като ищцата е и тази, която е заплатила стойността на екскурзията, за което са представени
писмени доказателства. По тази причина и застрахователят на туроператора е отговорен
единствено пред И. М., която е заплатила предоставЯ.та услуга, поради което се дължи
връщането на сумата единствено на нея в пълен размер.
Предвид гореизложеното съдът намира предявения иск за доказан както по своето
правно основание, така и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, като ЗАД
„Алианц България” бъде осъдено да заплати на И. Ц. М., сумата от 2 010.00 лева,
представляваща платена цена по договор за туристически пакет № 3582/19.02.2020г., което е
8
следвало да се осъществи през периода 03.04.2020г. – 06.04.2020г. и не се е състояло поради
разпространението на Ковид-19, надлежно прекратен на 01.11.2021г. Върху главницата
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -
23.12.2022г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 80.40 лева – заплатена държавна такса за производството по делото.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид уважаването на предявения иск, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат К. Х. от Адвокатска колегия –
гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Драма № 15, адвокатско
възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищцата в размер на 504.00
лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Лозенец”, ул.”Сребърна” № 16, представлявано от изпълнителните директори
Йоанис Коцианос, Елена Новак, Андрей Бойков Александров, Павлин Деков Петков и
Веселин Владимиров Ангелов, да заплати на И. Ц. М. от ************, с ЕГН: **********,
сумата от 2 010.00 /две хиляди и десет/ лева, представляваща платена цена по договор за
туристически пакет № 3582/19.02.2020г., което е следвало да се осъществи през периода
03.04.2020г. – 06.04.2020г. и не се е състояло поради разпространението на Ковид-19,
надлежно прекратен на 01.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 80.40 лева /осемдесет лева и
четиридесет стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Лозенец”, ул.”Сребърна” № 16, представлявано от изпълнителните директори
Йоанис Коцианос, Елена Новак, Андрей Бойков Александров, Павлин Деков Петков и
Веселин Владимиров Ангелов, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат К. Х.
от Адвокатска колегия – гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Драма №
15, адвокатско възнаграждение в размер на 504.00 /петстотин и четири/ лева.
Присъдените на И. М. парични суми могат да бъдат преведени по банкова сметка –
IBAN: BG97UBBS88881000519895.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9