РЕШЕНИЕ
№ 89
Ямбол, 20.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При
секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 64 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на З.В.М. ***, чрез адв.С.И.Ш. *** против Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково и против Решение peг.№1253р- 7586/02.06.2023 г. за допълнение и изменение на Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, както и при липса на законовите предпоставки за издаването му, в нарушение на предписаната от закона процедура и не е съобразено с целите на закона, като в същото не се съдържат изискуемите по закон реквизити и съдържание, а изложените мотиви са в противоречие на материалния закон, дискриминационни са и сочат, че оспорващия е третиран по различен начин от други лица, в сходни или идентични ситуации, поради което се претендира да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалния му представител който доразвива съображенията в жалбата с искане за отмяна на атакуваните решения и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Оспорващият З.В.М. *** е подал в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Хасково Заявление за първоначално издаване на СУМПС с вх. № 270/12.01.2023 г. Към заявлението са приложени удостоверение за завършен осми клас през учебната 2004/2005 г. издадено от СУ „П. Б.“ гр.С. с peг. №48-2/27.06.2022 г., удостоверение за преминат курс по първа долекарска помощ, удостоверение за здравословното състояние на водач и декларация за обичайно пребиваване.
По повод отправени до Главна дирекция „Национална полиция” въпроси относно придобиване на права за управление на МПС от лица завършили успешно VIII клас в
бившите специални училища за деца с умствена изостаналост (бившите помощни училища), на ученици със специални образователни потребности, които са завършили обучението си в VIII клас по индивидуални програми е било направено запитване от заместник-директора на ГДНП до Министерство на образованието и науката (МОН), с което е било изискано становище дали издаваните на тези лица, документи за завършено образование отговарят н изискванията на чл.151, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
В тази връзка с писмо № 0313-7/14.02.2022 г. от заместник-министъра на образованието е изразено становище, че лица завършили успешно VIII клас в бившите специални училища за деца с умствена изостаналост (бившите помощни училища), на ученици със специални образователни потребности, които са завършили обучението си в IV и в VIII клас по индивидуални програми, но не са постигнали държавното образователно изискване за учебното съдържание, се издава удостоверение за завършен клас (номенклатурен номер № З-103), което не удостоверява завършен начален етап на основно образование, съответно завършено основно образование.
В същото писмо е посочено, че на основание чл.8, ал.1, т.16 от Закона за професионалното образование и обучение тези лица покриват изискванията за входящо минимално образователно и/или квалификационно равнище за придобиване на първа степен на професионална квалификация или на квалификация по част от професия, като при завършване на X клас лицата не получат Удостоверение за първи гимназиален етап, а Удостоверение за завършен X клас, което не отговаря на изискването за получаване на СУМПС.
Въпросната хронология и направените разяснения ведно с копие от писмо № 0313-7/14.02.2022 г. на заместник-министъра на образованието са изпратени до директорите на СДВР и ОДМВР с писмо рег.№ 3286р-9287/24.02.2022 г. на Главна дирекция „Национална полиция”.
С Докладна записка рег.№ 1233р-2052/10.02.2023 г. относно подадено от З.В.М. заявление за първоначално издаване на СУМПС ст.инспектор е предложил на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково на основание чл.151, ал.2 от Закона за движение по пътищата да бъде отказано издаването на искеното СУМПС. Развити са съображения, че в Удостоверението за завършен осми клас издадено от СУ „П. Б.“ гр.С. с peг. №48-2/27.06.2022 г. е посочено, че през учебната 2004/2005 г. заявителя е завършил осми клас в Помощно училище-интернат „В. А.“ гр.Т., което предвид посоченото в писмо рег.№ 3286р-9287/24.02.2022 г. на Главна дирекция „Национална полиция” и в писмо № 0313-7/14.02.2022 г. на заместник-министъра на образованието, не отговаря на изискванията на чл.151, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
С Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г. началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково е отказал издаването на СУМПС по подаденото в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Хасково Заявление за първоначално издаване на СУМПС с вх. № 270/12.01.2023 г., което решение е получено на 27.02.2023 г. от пълномощник на заявителя.
С Решение peг.№1253р-7586/02.06.2023 г. за допълнение и изменение на Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково е поправена допусната техническа грешка като вместо
„З.В. В.“ да се чете „З.В.М.“, което решение е получено на 09.06.2023 г. от пълномощник на заявителя.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, доколкото е подадена по пощата на 13.03.2023 г.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол са Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г., с което началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково е отказал издаването на СУМПС по подаденото в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Хасково Заявление за първоначално издаване на СУМПС с вх. № 270/12.01.2023 г. и Решение peг.№1253р-7586/02.06.2023 г. за допълнение и изменение на Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, с което е поправена допусната техническа грешка като вместо „З.В. В.“ да се чете „З.В.М.“.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково в рамките на неговата компетентност, съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, според който свидетелство за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето.
Решението е обективирано в изискуемата писмена форма, при наличие на мотиви и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, както следва:
За да се мотивира административният орган приема, че след като през учебната 2004/2005 г. заявителя е завършил осми клас в Помощно училище-интернат „В. А.“ гр.Т., то това не удостоверява завършен начален етап на основно образование, съответно завършено основно образование и издадените му документи за завършено образование не отговарят на изискванията на чл.151, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно чл.151, ал.2 ЗДвП свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал.1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.
Визираните в ал.1 и ал.2 на чл.151 от ЗдвП изисквания са материалноправните
предпоставки при наличието, на които се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Условията трябва да съществуват в тяхната съвкупност и липсата на някое от тях е основание да бъде постановен отказ по подаденото заявление.
В настоящия случай е безспорно, че лицето заявител не е завършило Х клас и това обуславя законосъобразността на атакуваното решение.
От една страна този отрицателен факт се установя по несъмнен начин от приложеното по делото Удостоверение за завършен осми клас издадено от СУ „П. Б.“ гр.С. с peг. №48-2/27.06.2022 г., където е посочено, че през учебната 2004/2005 г. заявителят е завършил осми клас в Помощно училище-интернат „В. А.“ гр.Т., което удостоверение е с номенклатурен номер № З-103 нанесен долу над чертата от двете страни на бланката.
От друга страна релевантния въпрос се изяснява от отразеното в писмо № 0313-7/14.02.2022 г. на заместник-министъра на образованието, че лица завършили успешно VIII клас в бившите специални училища за деца с умствена изостаналост
(бившите помощни училища), на ученици със специални образователни потребности, които са завършили обучението си в IV и в VIII клас по индивидуални програми, но не са постигнали държавното образователно изискване за учебното съдържание, се издава удостоверение за завършен клас (номенклатурен номер № З-103), което не удостоверява завършен начален етап на основно образование, съответно завършено основно образование, както и че на основание чл.8, ал.1, т.16 от Закона за професионалното образование и обучение тези лица покриват изискванията за входящо минимално образователно и/или квалификационно равнище за придобиване на първа степен на професионална квалификация или на квалификация по част от професия, като при завършване на X клас лицата не получат Удостоверение за първи гимназиален етап, а Удостоверение за завършен X клас, което не отговаря на изискването за получаване на СУМПС.
Даденото в писмото разяснение е направено от компетентен в областта на образованието орган в рамките на неговите правомощия, поради което се явява меродавно при тълкуването и прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование и Закон за професионалното образование и обучение, и равните последици пораждани от издаването въз основа на тях удостоверения.
Неоснователен е наведеният в съдебно заседание довод, че Удостоверение за завършен осми клас издадено от СУ „П. Б.“ гр.С. с peг. №48-2/27.06.2022 г., в което е посочено, че през учебната 2004/2005 г. З.В.М. е завършил осми клас в Помощно училище-интернат „В. А.“ гр.Т., следва да се разглежда с оглед правилата на нормативните актове, уреждащи сферата на образованието през учебната 2004/2005 г., а именно Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г. и отменен 01.08.2016 г.) и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г. и отменен 01.08.2016 г.)
Именно поради различната правна уредба, предвиждаща и различни учебни програми, съдържание и хорариум, е въпрос на преценка от страна на компетентния орган досежно тяхната съпоставимост и образователната степен която предоставят и това не позволява механично съотнасяне единствено на база съответния завършен клас. В тази насока становището на заместник-министъра на образованието е категорично и ясно, без да са налице основания или предпоставки да не бъде прието и ценено в настоящия спор.
Освен това преценка дали са налице материалните предпоставки за издаване на СУМПС се прави с оглед изискванията на действащия към момента на постановяване на отказа ЗДвП, който категоричен досежно задължението заявителя да е завършил X клас, което несъмнено не е осъществено.
Ето защо доколкото заявителят не завършил X клас, то решаващият орган обосновано и законосъобразно е отказал да му издаде свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Постановеният отказ е съобразен и с целта на закона, която е да не се допуска участия в движението на моторно превозно средство управлявано от лице, което не отговаря на предпоставките да притежава свидетелство за това и в частност поради липса на завършена изискуема степен на образование.
На следващо място не може да се приеме твърдението в жалбата, че изложените в решението мотиви са дискриминационни и че оспорващия е третиран по различен начин от други лица, в сходни или идентични ситуации.
По силата на чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Нормите на чл.4, ал2 и ал.3 от ЗЗДискр дефинират, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Съгласно чл.9 от ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
На свой ред чл.37, ал.1 от ЗЗДискр постановява, че не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице "сравнител", поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по чл.4, ал.1 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението е основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан".
В настоящото производство не са наведени твърдения, нито са поискани или ангажирани от страна на оспорващия доказателства за такова по-неблагоприятно третиране, като липсват и данни за лица в сравнимо сходно положение.
В производството по установяване на дискриминация е необходимо лицето, което твърди, че е дискриминирано да докаже наличието на факти, които дават основание да се направи обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. т. е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак, е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравенството.
За да е налице проява на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна.
Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обусловен от признак по чл.4 ЗЗДискр . В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от очертаните в чл.4 ЗЗДискр признаци като трябва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4 от закона.
За да се приеме, че е налице пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр трябва да се установи защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, а в случаите на признака "образование" е необходимо да се уточни съдържанието му, за което е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране, като основно изискване при преценката налице ли е осъществена пряка дискриминация спрямо лицето, е да се определи съдържанието на този защитен признак, а в случая това е признака „образование“.
С оглед на това и липсата на конкретни твърдения на оспорващия в светлината на посоченото по-горе се налагат изводите, че от една страна както в жалбата, така и в хода на развилото се пред съда производство не се сочи спрямо кои лица се твърди извършена дискриминация по признака "образование" при отказа да се издаде свидетелство за управление на моторно превозно средство, т.к. за да се констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по- благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика".
От друга страна оспорващия не се доказа по безспорен и категоричен начин наличието на факти въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.
Поради това довода за наличие на дискриминация при издаване на оспореното решение са необосновани и не могат да мотивират отмяна на постановения акт.
По посочените съображения Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р- 2054/10.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасков и Решение peг.№1253р-7586/02.06.2023 г. за допълнение и изменение на Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково са постановени от компетентен орган, при спазване на материалните
и процесуалните правила по издаването им и са в съответствие с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото трябва да се отхвърли и искането на оспорващия за присъждане на направените разноски.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на З.В.М. ***, чрез адв.С.И.Ш. *** против Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково и против Решение peг.№1253р- 7586/02.06.2023 г. за допълнение и изменение на Решение за отказ от издаване на СУМПС peг.№1253р-2054/10.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
ОТХВЪРЛЯ искането на З.В.М. ***, чрез адв.С.И.Ш. *** за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете