№ 228
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330204917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Хотел Ърбън“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30,
представлявано от *** Б.Р.Ю. срещу Наказателно постановление №
480/25.07.2022 г., издадено от З.Д.Д. – ***, с което на основание чл. 39, ал. 1 и
Таблица за размера на глобите и имуществените санкции по Наредба за
опазване на околната среда на територията на Община Пловдив на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 11, т. 3 от Наредба за
опазване на околната среда на територията на Община Пловдив (НООСТОП).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят оспорва
приетата за установена фактическа обстановка. Взема становище, че
съставеният констативен протокол не е доказателство за извършеното
нарушение. Поддържа, че непосредствено до обекта е разположен съд за
събиране на битови отпадъци, собственост на Община Пловдив, който да
може да бъде използван от всички граждани. В тази връзка твърди още, че
авторството на деянието е недоказано и че не следва да понася отговорност за
действия на трети лица. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. Н. Ш., с пълномощно по делото, който поддържа
жалбата. Пледира описаното в акта за установяване на нарушението деяние
да е несъставомерно, както и да не са посочени място на извършване на
1
нарушението и негов автор. Поддържа още, че тъй като контейнерът е
разположен на път, общинска собственост, то сметосъбирането и
сметоизвозването да е задължение на Община Пловдив.
Въззиваемата страна се представлява от *** В.П., с пълномощно по
делото, която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Хотел Ърбън“ ЕООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 30.08.2022 г., установено от приложеното по
делото известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 02.09.2022 г., поради което 14-
дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 01.04.2022 г. в 10:45 часа в гр. Пловдив свид. Б. Р. А. – ***,
извършила проверка в обект хотел „Ърбън“, стопанисван от *** „Хотел
Ърбън“ ЕООД и находящ се в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30. При
осъществяване на проверката присъствала и Е.С.Б., която изпълнявала
длъжността „***“ в ***. На южната имотна граница на хотел „Ърбън“, в
непосредствена близост до обслужващия път бил разположен контейнер тип
„Бобър“ на място общинска собственост. Местоположението на контейнера
на това място било одобрено от кмета на район „Южен“. При проверката
свид. А. установила, че около контейнера били разпилени около 60 броя
черни найлонови чували, съдържащи различен вид отпадъци, както и около 6
броя картонени опаковки (кашони). Найлоновите чували били еднотипни.
Всички тези отпадъци били формирани от дейността на хотел „Ърбън“ и били
изхвърлени на това място от служители на дружеството. За да установи от
кого е изхвърлен отпадъкът, свид. А. разговаряла с представителя на
жалбоподателя по време на проверката – Е.С.Б., както и с други служители на
дружеството. Всички те признали, че разпилените отпадъци били от
дейността на хотел „Ърбън“. За извършената проверка свид. А. съставила
Констативен протокол от 01.04.2022 г., препис от който бил връчен на
жалбоподателя чрез лицето Е.С.Б..
Свидетелката А. изпратила покана до жалбоподателя за явяване за
съставяне на АУАН, която била получена на 13.04.2022 г. След като изтекъл
2
предоставеният с нея тридневен срок, на 11.05.2022 г. свид. А. съставила Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 000755
срещу дружеството жалбоподател в отсъствието на негов представител и в
присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил изпратен и връчен на
17.05.2022 г. на представителя на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б. Р. А.. От тях се установяват на
първо място вида на констатираните при проверката отпадъци и мястото,
където те са установени. В тази връзка свидетелката изяснява, че около
наличния на адреса контейнер тип „Бобър“ са заварени около 60 чувала,
съдържащи различни по вид отпадъци, и 6 картонени опаковки (кашони).
Установява се и че тези отпадъци са били разпилени около наличния
контейнер. Показанията на свид. А. са източник на доказателствена
информация и за механизма на установяване на авторството на деянието.
Свидетелката пояснява, че е събрала сведения от служители на
жалбоподателя, сред които и лицето Е.С.Б., като всички са признали, че
разпръснатите чували съдържат отпадъци, генерирани от дейността на обекта
хотел „Ърбън“, и че са изхвърлени на мястото, където са установени, от
служители на дружеството. Досежно самите отпадъци изяснява се още, че
всички намерени чували са били еднотипни като вид и опаковка. От
показанията на свидетелката се установява и че на проверявания адрес е
имало определено от районната администрация място за изхвърляне на
битовите отпадъци – контейнер тип „Бобър“. Показанията на свид. А. са
изключително подробни, като в тях тя детайлно описва и местоположението
на контейнера, включително и при предходни проверки. Това доказва, че
актосъставителката има съхранен и ясен спомен от случилото се, което
придава завишена доказателствена стойност на показанията й.
Обстоятелствата относно местонахождението на отпадъците свидетелката е
възприела непосредствено, а досежно авторството на деянието е събрала
сведения от няколко различни лица, които са съобщили една и съща версия.
Показанията се ценят и за добросъвестно дадени от незаинтересован по
делото свидетел.
От справка за регистрирани трудови договори (лист 15 от делото) се
установява, че на 29.03.2021 г. жалбоподателят „Хотел Ърбън“ ЕООД в
качеството си на работодател е сключил трудов договор с Е.С.Б., като същата
е наета на длъжност „***“. Установява се още, че трудовото правоотношение
е съществуващо към датата на изготвяне на справката 08.11.2022 г. и не е
3
прекратявано през този период.
От Констативен протокол серия А № 111513 от 01.04.2022 г. се изяснява,
че свид. Б. Р. А. е извършила проверка на обект хотел „Ърбън“, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30, на дата 01.04.2022 г. и в
присъствието на Е.С.Б., служител на дружеството жалбоподател, на която е
връчен препис от протокола.
От покана с изх. № 22 ПОИ-302/06.04.2022 г. по описа на Пловдивски
общински инспекторат (лист 8 от делото) се установява, че жалбоподателят е
поканен за явяване за съставяне на АУАН в тридневен срок от получаване на
поканата, като му е указано, че при неявяване актът ще бъде съставен в
негово отсъствие.
От известие за доставяне № 24516313 (лист 9 от делото) се изяснява, че
поканата с изх. № 22 ПОИ-302/06.04.2022 г. е връчена на дата 13.04.2022 г.
От Заповед № 20 ОА 2663/18.12.2020 г. на кмета на Община Пловдив,
допълнена и изменена със Заповед № 21 ОА-1727/28.06.2021 г. на кмета на
Община Пловдив се установява, че АУАН е съставен от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този
вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 11, т. 3 от НООСТОП, която гласи, че е
забранено изхвърлянето на смет и отпадъци извън определените места.
Доколкото в случая се касае за изхвърлянето на отпадъци, които се
квалифицират като битови по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Наредба за управление на отпадъците на територията на
Община Пловдив (НУОТОП), то разрешените места за изхвърлянето на
такива отпадъци се определят според правилото на чл. 8, ал. 1 от НУОТОП,
съгласно което събирането на битови отпадъци на територията на община
Пловдив се извършва чрез контейнери, кофи, улични кошчета и др. осигурени
от кмета на общината и разположени на площадки, чието местоположение е
одобрено от кмета на съответния район, кмета на община Пловдив и
4
съгласувано с ОП „Чистота“. От своя страна „съдове за битови отпадъци“ по
смисъла на Наредбата са контейнери, кофи, кошчета и други съоръжения,
предназначени за събиране на битови отпадъци или на отделни фракции от
тях. По делото от показанията на свид. А., която като очевидец е възприела
местонахождението на отпадъка, се установява, че около наличния контейнер
тип „Бобър“ са били разпилени около 60 броя чували, съдържащи различен
вид битови отпадъци, както и около 6 броя картонени опаковки, или кашони.
Изхвърлянето на отпадъка по този начин не съответства на нормативно
дължимото поведение, тъй като отпадъкът не е бил поставен в
предназначения за неговото събиране контейнер. Извод за това се черпи и от
разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от НУОТОП, която изрично постановява забрана
за разпиляване на отпадъците при обслужването им. Разпоредбата почива на
предполагаемото и изискуемо добросъвестно поведение при изхвърлянето на
отпадъка, което предшества неговото обслужването, тоест че отпадъкът ще е
изхвърлен на предвидените за това места. Забраната за неговото разпиляване
при обслужването му ясно сочи, че разпиляването на отпадъка не
представлява такова действие по изхвърлянето му, което да съответства на
нормативно дължимото. Предвид така изяснената нормативна регламентация
съдът приема, че доказаното по делото поведение по разпиляване на
установените битови отпадъци около и извън наличния контейнер тип
„Бобър“ осъществява хипотезата на нарушената правна норма на чл. 11, т. 3
от НООСТОП.
Правилно от обективна страна са установени датата и мястото на
извършване на административното нарушение, като последното
обстоятелство е отнесено към мястото, където е бил неправомерно разпилян
генерираният от дейността на жалбоподателя отпадък. Неоснователно
жалбоподателят обвързва мястото на нарушението с обстоятелства, различни
от чисто фактическото разположение на разпиления битов отпадък, който е
изхвърлен не на определеното за това място. Именно там, където
неправомерно е изхвърлен отпадъкът, е осъществено изпълнителното деяние
на нарушението. Тъй като то е формално – на същото място нарушението е и
довършено. В АУАН и в наказателното постановление ясно, конкретно и
подробно е описано мястото, където се е намирал контейнерът тип „Бобър“, а
за отпадъците се установява да са разпилени около него. Посочването на
конкретен административен адрес – гр. Пловдив, бул.„Кукленско шосе“ № 30,
който е уникален, тоест не е дублиран, изпълнява изискването за
конкретизация на мястото на извършване на нарушението.
Доказано е и авторството на деянието от страна на санкционираното
лице. В тази връзка съдът приема, че извършената от свид. А. проверка
изпълнява изискванията за пълнота, обективност и всестранност. Положено е
дължимото усилие за разкриване на значимите за казуса обстоятелства и за
произхода на неправомерно изхвърления отпадък. Обстоятелството, че
отпадъкът е формиран от еднотипно опаковани чували, правилно е оценено
от свид. А. като индиция, че всички чували са резултат от дейността на един и
5
същи причинител на отпадъци. Доказва се, че при извършената проверка
свидетелката е установила чрез беседа със служители на дружеството, сред
които и вписаната в констативния протокол Е.С.Б., че всички разпилени
около контейнера отпадъци са формирани при дейността на жалбоподателя и
са изхвърлени отново от него. Категорично е доказано по делото, че лицето
Е.С.Б. е *** на *** към датата не деянието. Фактът, че свид. А. е разговаряла
освен с посочения служител и с други работници и служители на
дружеството, които са заявили същите обстоятелства досежно произхода на
отпадъка и неговото изхвърляне, се оценява положително, тъй като е
положена дължимата грижа да бъде охранен интересът на жалбоподателя
чрез обстойна и задълбочена проверка. По тези съображения резултатите от
нея се приемат за имащи завишена достоверност и доказателствена стойност
и изцяло се възприемат с доверие от съда, а възражението по жалбата за
недоказаност на авторството на деянието се явява оборено и неоснователно.
С наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност
на юридическо лице за неизпълнение на негово правно задължение към
общината при осъществяване на дейността му, поради което в процеса не
подлежи на изследване въпросът за вината на конкретно физическо лице.
Наведените от жалбоподателя възражения съдът намира за
неоснователни. Действително дейността по сметосъбиране и сметоизвозване
се осъществява от други правни субекти, различни от жалбоподателя, но
нарушението, което му се вменява в отговорност, не е за поведение, дължимо
от лицата, събиращи и транспортиращи битовите отпадъци. Последните имат
свои самостоятелни ангажименти при осъществяването на дейността си.
Изхвърлянето на отпадъка на разрешените за това места е задължение на
всеки негов причинител, поради което разпиляването на отпадъци около и
извън контейнера, какъвто е процесният случай, не може да се вмени в
отговорност на лицата, събиращи и транспортиращи битовите отпадъци.
Съставомерното поведение е осъществено от жалбоподателя, поради което
правилно с наказателното постановление е ангажирана неговата отговорност.
Основателно се възразява от въззиваемата страна, че значението на
одобрената схема за разположение на съдове за събиране на смет се
изопачава от жалбоподателя. По делото е несъмнено доказано, че процесният
контейнер тип „Бобър“ представлява съд за битов отпадък, осигурен от кмета
на общината и разположен на място, одобрено от кмета на съответния район.
Изяснява се, че преди проверката свид. А. е извършила служебно справка в
район „Южен“ именно относно разполагането на този контейнер. Видно от
съдържанието на жалбата, в нея също не се спори, че се касае за съд за
събиране на битови отпадъци, поставен от общинската администрация. По
тези съображения жалбоподателят е бил длъжен при осъществяването на
дейността си да не допуска изхвърляне на отпадъци извън определените за
това места, а именно извън процесния контейнер.
Не се споделя и възражението да липсва описано съставомерно
нарушение в АУАН и в наказателното постановление. Както в акта, така и в
6
НП се посочени: времето и мястото на извършване на нарушението; описано е
наличното място, предназначено за изхвърляне на битови отпадъци –
контейнер тип „Бобър“, находящ се на южната имотна граница на хотел
„Ърбън“ и в непосредствена близост до обслужващия път; установява се
наличието на формирани от дейността на дружеството отпадъци – около 60
броя черни, найлонови чували, съдържащи различен вид отпадък, и 6 броя
картонени опаковки, както и че те са изхвърлени извън определеното за това
място – разпилени около контейнера тип „Бобър“. Именно това е
необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната
квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на
деянието, а следователно определят и редовност на описанието на
нарушението. В частта досежно авторството на деянието действително
описанието би могло да бъде по-прецизно, но същевременно съобразявайки в
цялост съдържанието на постановлението, не може да се приеме, че за
жалбоподателя остава неясно, че нарушението се вменява в негова тежест. В
НП изрично е посочено и че процесният контейнер обслужва „имот,
представляващ хотел „Ърбън“. Вменяването на авторството на деянието
именно в тежест на жалбоподателя е видно и от съставянето на АУАН и на
наказателното постановление срещу „Хотел Ърбън“ ЕООД. От показанията
на свид. А. се установява и че в хода на проверката действително е
изследвано кой е автор на процесното деяние, а АУАН е съставен едва след
като са събрани убедителни и достатъчно доказателства за това. Не всеки
недостатък в съдържанието на НП следва автоматично да се приравнява на
съществено процесуално нарушение и на основание за отмяна. Преценено от
гледна точка на позицията на жалбоподателя съдът намира, че не е нарушено
или ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито възможността му
да разбере за какво деяние е ангажирана отговорността му. Отмяната на
наказателното постановление е последица при допуснати тежки и
неотстраними пороци, какъвто в настоящото производство съдът не
констатира.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно Таблицата за размера на глобите и
имуществените санкции по Наредбата за опазване на околната среда на
територията на Община Пловдив (приложение № 1), към която препраща
санкционната норма на чл. 39, ал. 1 от Наредбата е предвидена имуществена
санкция от 1400 до 3500 лева. Административнонаказващият орган е наложил
на жалбоподателя санкция в размер на 2 500 лева, който следователно е
определен около средния размер и при баланс на смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН наказателното
постановление съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.
Това изискване е съответно приложимо и спрямо имуществената санкция. В
конкретния случай АНО не е посочил кои обстоятелства е отчел за
отегчаващи отговорността на жалбоподателя и послужили като основание за
7
определяне на санкцията в размер, значително надвишаващ минималния.
Вместо това в наказателното постановление изрично е прието, че отегчаващи
отговорността обстоятелства няма. Същото е прието и за смекчаващите
обстоятелства. Съдът не се съгласява с този извод. Обстоятелство,
разкриващо завишена обществена опасност на деянието, представлява
сравнително големият брой изхвърлени извън определените за това места
битови отпадъци. За смекчаващи отговорността обстоятелства се приемат
оказаното пълно съдействие от страна на дружеството и неговите служители
при извършването на проверката, което е спомогнало и за разкриването на
обективната истина, както и липсата към датата на деянието на предходни
нарушения на жалбоподателя по Наредбата за опазване на околната среда или
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив,
които да са установени с влязло в сила наказателно постановление. При
съобразяване на относителната тежест на тези обстоятелства съдът намира, че
по делото не се доказва, че имуществена санкция в минимален размер не би
обезпечила постигането на преследваните цели, което да налага и за
преодоляване на неправомерното поведение на жалбоподателя спрямо него да
бъде приложена държавна принуда в завишен размер. Напротив, съдът
приема, че наложената санкция от 2 500 лева е явно несправедлива.
Имуществена санкция в минимален размер от 1 400 лева се явява съответна
на извършеното деяние и представлява адекватна ответна реакция на
държавата за така осъщественото от жалбоподателя административно
нарушение. Санкцията в минимален размер също ще съдейства за постигане
на търсената промяна в дейността на дружеството жалбоподател, така че тя
да бъде приведена в съответствие с изискванията на действащата нормативна
уредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив.
Наложената над размера от 1 400 лева имуществена санкция представлява
излишна и неоправдана държавна принуда спрямо нарушителя, поради което
наказателното постановление трябва да бъде изменено в частта си относно
размера на имуществената санкция, която да бъде намалена на 1 400 лева.
При доказано извършване на административното нарушение, за което
жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно постановление,
правилен е изводът на наказващия орган, че извършеното деяние не
представлява маловажен случай на административно нарушение. По делото
не се доказват обстоятелства, от които да се приеме, че обществената
опасност на деянието и на дееца са по-ниски от обикновените за такъв тип
нарушения. Констатираните смекчаващи обстоятелства са типични за този
вид прояви. Те не са нито количествено многобройни спрямо обикновените
хипотези на такива нарушения, нито се установява смекчаващо обстоятелство
с изключително значение. Същевременно, както беше изяснено, количеството
на неправилно изхвърлените битови отпадъци е значително, поради което
обществената опасност на деянието не е пренебрежимо ниска, а също е
типичната за този вид нарушения. Това налага за постигане на промяна в
дейността на дружеството спрямо него да бъде въздействано чрез наложена
8
имуществена санкция, като в конкретния случай и санкция в минимален
размер се явява достатъчна.
По тези съображения съдът приема жалбата за частично основателна,
като наказателното постановление трябва да бъде изменено в частта си
относно размер на имуществената санкция, която да бъде намалена от 2 500
лв. на 1 400 лв. и наказателното постановление бъде потвърдено в останалата
му част.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. В случая единствено административнонаказващият орган е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Ако искането за отмяна на административния акт е частично уважено и
частично отхвърлено, съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, които провеждат
принципа, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно с отхвърлената част от искането. Тези правила за присъждането
на разноски при обжалването на административен акт намират съответно
приложение и в производството по ЗАНН при обжалването на актовете по
чл.58д от закона. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 1947 от
22.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1813/2021 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д. № 721/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от
26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 769/2021 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 2307/2020
г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
9
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне
на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е
единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението
по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия по
делото и осъществените процесуално представителство и защита
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. Следователно по
съразмерност и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК
във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата от 44,8 лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с потвърдената
част от наказателното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 7, т. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 480/25.07.2022 г., издадено от
З.Д.Д. – ***, с което на „ХОТЕЛ ЪРБЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30,
представлявано от *** Б.Р.Ю., на основание чл. 39, ал. 1 и Таблица за размера
на глобите и имуществените санкции по Наредба за опазване на околната
среда на територията на Община Пловдив е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 11, т. 3
от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив,
като НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на 1 400 (хиляда
и четиристотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в
останалата му част.
ОСЪЖДА „ХОТЕЛ ЪРБЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30,
представлявано от *** Б.Р.Ю. да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ,
БУЛСТАТ: ********* сумата от 44,80 (четиридесет и четири лева и
осемдесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
10
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11