Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
08.02.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
08.01.2019год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 6635 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД.
Пред РС П.е депозирана искова молба от “Кредисимо”
АД, със седалище и адрес на управление ***, против В.М.И. ***, в която се
твърди, че на 12.02.2015г. между ищеца и ответника е сключен договор за кредит
№ 421704 във формата на електронен документ, по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответника сума в размер на 600 лева. Ищецът твърди,
че ответникът е избрал да обезпечи задължението си с поръчителство, за което да
заплаща по 47.53лв. на месец за периода на действие на договора. Ищецът твърди,
че е предоставило кредита от 600лв. на ответника чрез Изипей АД, но
кредитополучателя не изпълнил задължението си да върне кредита, а е заплатил
само част от вноските, изрично посочени, като с настъпване на последната вноска
задълженията му са станали изискуеми в пълен размер. Твърди, че е извършил
разноски по събиране на вземането в размер на 49.67лв. Твърди, че е подадено заявление за издаване
на заповед по чл. 410 от ГПК, че е издадена заповед за изпълнение, която е
възразена в срок от длъжника, и съдът е му е указал да предяви настоящия иск.
Твърди, че междувременно ответникът е заплатил 60.00лв., с които обаче са
покрити част от съдебните разноски, но твърди, че с тези плащания длъжникът е
признал дължимостта на вземането. Моли съда да признае за установено, че ответника
му дължи сумата от 442.54 лв., представляваща главница, сумата от 49.67 лв.,
представляваща административни разноски, сумата от 79.45 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 21.06.2015г. до 20.03.2016г., сумата от 55.60
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 21.07.2015г. до 24.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
531/5.2.2018г. по ч.гр.д. 817/2018г. на
ПлРС. Претендира разноски.
Ответникът не взема становище по делото, както
чрез писмен отговор, така и в съдебно заседание. Направил е искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, поради невъзможност да се яви в
съдебно заседание. Във възражението си в заповедното производство, е посочил,
че е внасял през 2017г. всеки месец сумата от 30.00лв. Впоследствие е имал
забава, но на 16.03.2018г. отново започнал да внася по 30лв. Поискал е от
заповедния съд да му бъде разрешено да продължи да внася на месечни вноски до
пълното заплащане на главницата, но да не плаща такси, разноски и хонорари.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 817/2018г.
по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК. Вземането на ищеца
произтича от сключен договор за потребителски кредит ***., с който е предоставен
кредит в размер на 600лв., и по който ищецът е заемодател, а ответникът –
заемополучател. Начинът на сключване и получаването на сумата, не са били
оспорени от ответника в хода на двете производства – заповедното и исковото, те
се признават от ответника чрез признанието му във възражението, че е заплащал
на ищеца месечно суми по договора, и че след прекъсване е продължил да заплаща
по договора. Ищецът признава в исковата си молба, че е получавал плащания по
договора за периода 20.03.2015г. – 09.05.2018г. – сумата от общо 640.60лв.,
като част от сумите са заплатени при забава. В чл. 4 от договора са посочени
различни хипотези – при предоставяне на обезпечение по кредита, като срокът за
одобрение на заявлението в този случай е 24ч. от предоставянето на
обезпечението, и хипотеза при непредставяне на обезпечение – със срок на
одобрение 14 дни. Въпреки, че в исковата молба се твърди, че ответникът е
избрал да обезпечи задължението, доказателства в тази насока от страна на ищеца
не са представени, липсва изявление за обезпечение в представеното по делото
заявление ***., в което е изразено искането на ответника за предоставяне на
кредит, такава конкретно клауза /с изключение на общо формулираната с
алтернативи/, липсва в индивидуалния договор, не е отразена в приложеното
Приложение № 1 към договора. Представени са Общите условия за предоставяне на
кредити на ищеца, в които в Глава Х., чл. 2, е посочено, че при забавяне на
плащането на погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно със всички разноски за извънсъдебното или съдебно събиране на вземането,
направени от ищеца. По отношение на направените разноски по кредита, ищецът е
представил по делото Протокол № 101/21.01.2016г., изготвен от ръководител на
Отдел Събиране на вземания в Кредисимо АД, в който е посочено, че във връзка с
извънсъдебното събиране на просрочени суми по процесния кредит, за период
15.10.2015г. – 15.01.2016г., са извършени следните действия с цел събиране на
задължения: посещения на адреси, изпращане ежемесечно на напомнителни писма и
покани за плащане, търсене на актуални телефони, като сумата за тези действия е
49.67лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
заемател, и ищеца, в качеството на заемодател по сключен между тях договор за
кредит от 12.02.2015г. От доказателствата, приети по делото и извънсъдебното
признание на ответника, чрез плащания по договора, се установява изправността
на ищеца и наличието на забава на ответника. По делото се претендират главница,
договорна лихва, законна лихва и административни разноски. Главницата в размер
на 600лв. и договорната лихва от 154лв., са били дължими към началото на
сключване на договора, те са уговорени от страните в Приложението, съдържащо
погасителен план, разделен на 13 месечни погасителни вноски с период на плащане
– от 20.03.2015г. до 20.03.2016г. вкл.
Липсва по
делото каквото и да било доказателство, както в заявлението на ответника за
кандидатстване за кредит, така и в договора, че кредитополучателят е избрал, че
ще представи обезпечение на кредита чрез договор за поръчителство. Липсва
логика в твърденията на ищеца, че има такъв договор, но не го представя с
доказателствата, т.к. не разполага с такъв, доколкото в чл. 4 от Договора за
потребителски кредит, е уговорено, че срокът на одобрение на заявлението е 24
часов от предоставянето на обезпечението. Тази клауза, съпоставена с
твърдението на ищеца, че договорът е сключен при тези условия, сочи, че той е
следвало да има информация и да разполага с договор за поръчителство, като поне
знае и може да посочи името на поръчителя. Такива изявления в случая липсват,
поради което съдът приема, че тази клауза е неприложима /доколкото в договора е
уговорена като възможност, а не като изрична обвързваща страните уговорка/.
Отделен е въпросът, че описаното в договора поръчителство не отговаря на
законовите изисквания – чл. 138 и сл. от ЗЗД – за обезпечение на задълженията,
т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство е договор между кредитора и
поръчителя, а не, както в случая – между длъжника и поръчителя. Същевременно,
ако действително е налице съглашение за поръчителство, то ищецът не е посочил,
дали след като е налице забава на длъжника, той е събрал вземането си от
одобреното от него лице – поръчител, и дали не се е удовлетворил за вземането
си. Всичко гореизложено сочи, че събираните от ищеца месечно суми от 47.53лв.,
както сам е посочил в и.м., че е получавал за друго лице, са били без
основание. Такива суми не биха били дължими
и на друго основание - така уговорени сумите, събирани от ищеца, съдът приема,
че не касаят допълнителни услуги /още повече че самият ищец не сочи към коя
страна се извършват плащанията/, а представляват забранена такса за действия,
свързани с управлението на кредита, което води до нищожността на тази клауза, дори
и да бяха представени доказателства, че такава договорка действително е имало
между страните. За нищожността на отделни клаузи съдът следи служебно и при
наличието на такива, сумите, събирани по тези уговорки не могат да бъдат приети
за дължими. Посочената сума в исковата молба в размер на 47.53лв. е приблизително
равна /само с 10лв. по-ниска/ с месечната вноска по кредита, което поставя в
неравноправно положение потребителя и с това съдът намира същата за
противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност,
освен противоречието с чл. 10 а ал. 2 от ЗПК, посочено по-горе.
По отношение на дължимостта на административните
разноски, съдът намира, че такива по делото не се доказаха от ищеца,
независимо, че му е указано с доклада на съда, че в негова тежест е да докаже,
че е извършил разходи по събиране на вземането си. Представения Протокол за
извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания, е
доказателство, изготвено от служител на ищеца, т.е. – може да се приеме
единствено като негово изявление, че е направил разходи за посещения, писма,
телефонни разговори. Въпреки уговорените фиксирани цени за всяко такова
действие в ОУ на ищеца /Глава Х., чл. 6/, не се
доказа по безспорен и категоричен начин, кога какво действие е извършвано, било
ли е то от служител на ищеца или от друго лице, с каква цел е било извършвано.
Поради изложеното, претенцията за заплащане на 49.67лв. административни
разноски следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Поради изложеното дотук, съдът намира, че дължими
от ответника към ищеца са само задълженията по погасителните вноски по плана -
за главница и договорна /възнаградителна/ лихва, а след настъпването на забава
в месечните плащания – и на законна лихва върху просрочията на погасителните
вноски. С направените погасителни вноски от 20.03.2015г. до 08.07.2015г./в
размер по-висок от договорените 58лв./месец/, ответникът е погасил вноските от
погасителния си план до 20.10.2015г., като за последния месец – 10.2015г. е
погасена само 24.60лв. от месечната вноска от 58лв. Периодът на просрочие
започва от 21.10.2015г. и е върху главница от 33.40лв./остатъкът от вноската на
20.10.2015г./ Впоследствие през м.09.2016г., м.12.2016г., м. 03.2017г., м.
05.2017г., м. 07.2017г., по признание на ищеца, са били налице плащания от
страна на ответника, които са били частични – по 30.00лв., и са погасявали,
съгл. правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, на първо място – лихвата, начислена до този
момент, а после – и непогасената главница/вноска/. Към 24.01.2018г. /датата,
посочена като краен период в претенцията в заповедното производство/,
ответникът е имал незаплатени задължения от 219.44лв. по погасителните вноски и
12.07лв. – законна лихва за забава. На 02.02.2018г. е подадено заявлението на
кредитора в съда, което представлява и датата на подаване на исковата молба,
съгл. чл. 422 ал.1 от ГПК. От този момент нататък, са налице две плащания – на
16.03.2018г. и на 09.05.2018г. – и двете от по 30лв. Неправилно ищецът не е
отчел тези плащания, като в исковата молба е посочил, че те са погасили
сторените съдебни разноски – такива до приключване на делото с влязла в сила
решение не са дължими и изискуеми, и не могат да бъдат погасени, поради което
за съдебните разноски не е приложимо правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД. Ищецът
дори не е отчел тези плащания по начина, по който е посочил в исковата молба,
доколкото е претендирал отново съдебните разноски в заповедното производство в
общ размер на 75.00лв. Съдът обаче отчита плащането в хода на делото в размер
на 60лв., като с тези суми се погасява изцяло претендираната в заповедното
производство и предмет на делото законна лихва за забава/отчитана като мораторна
такава/, и в крайна сметка като дължима в настоящия процес остава сумата от
171.51лв., представляваща главница.
Поради изложеното, съдът намира, че исковата молба
следва да бъде уважена само за претенцията за главница до размер от 171.51лв.,
като за разликата до претендираните 442.54 лв., искът за главница бъде
отхвърлен като недоказан и
частично погасен чрез плащане в хода на делото/за сумата от 47.93лв./. За
претенцията от 49.67 лв. - административни разноски, и 79.45 лв. - договорна
лихва за периода от 21.06.2015г. до 20.03.2016г., исковете следва да бъдат
отхвърлени като недоказани, а за претенцията от 55.60 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 21. 07. 2015 год. до 24. 01. 2018 год., като
погасен чрез плащане - до размер на 12.07лв., и за остатъка – като недоказан.
При този изход на делото, съдът следва да се
произнесе по искането за присъждане на разноски на ищеца. Съдът намира, че с
оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете
производства, както и ниския размер на претенцията, размерът на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи на 100.00 лв. - за исковото
производство, а за заповедното следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в
самата заповед за изпълнение. При това положение, претенциите за разноски на
ищеца в исковото производство, съобразно размерите на уважените и отхвърлени на
различни основания искове, се явяват основателни до размер от 51.00лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съобразно изхода
на настоящето производство, разноски в заповедното производство се дължат на
заявителя – ищец в размер на 21.95лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ В.М.И., ЕГН **********,
от ***, ДЪЛЖИ на ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Р.Я. и Г.Х.К., по Договор
за потребителски кредит ***., главница в размер на 171.51лв., ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2018г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 531/5.2.2018г. по ч.гр.д. 817/2018г. на ПлРС, като за разликата
до претендираните 442.54 лв., ОТХВЪЛЯ иска, като недоказан и частично погасен
чрез плащане в хода на делото/за сумата от 47.93лв./.
ОТХВЪЛЯ
предявените от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Р.Я.
и Г.Х.К., против В.М.И., ЕГН **********,***,
искове за признаване за установена дължимостта на следните суми по Договор за потребителски кредит ***.: 49.67 лв. - административни разноски, 79.45лв.
- договорна лихва за периода от 21.06.2015 г. до 20.03.2016г. – като
недоказани, а за сумата 55.60 лв., представляваща наказателна лихва за периода
от 21 07.2015г. до 24.01.2018г., като недоказан и частично погасен чрез плащане
в хода на делото/за сумата от 12.07лв./
ОСЪЖДА
В.М.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, със седалище и адрес на управление *** , представлявано от С.Р.Я. и Г.Х.К.,
разноски в исковото производство размер
от 51.00лв., и в
производството по ч.гр.д. № 817/2018г. на ПлРС в размер на 21.95лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: