Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди
и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 7301 по
описа за 2018 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 280963 от 29.11.2017 г., постановено по гр.дело № 72659/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 128 с-в, е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че А.Л.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 826, 50 лв.
за потребена топлинна енергия в периода от м. 07.2013
г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (29.08.2016 г.) до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 877, 94 лв. и производството по делото е прекратено за
разликата над 877, 94 лв. до 938, 90 лв., както и е признато за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 138,
17 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.09.2013 г. – 16.08.2016
г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 143, 15
лв. и производството е прекратено за разликата над 143, 15 лв. до 155, 26 лв. За
посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 31.08.2016 г. по ч.гр.д. № 48701/2016 г. по описа на СРС, 128
състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Н.и.“ ООД.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответницата А.Б. чрез особен представител
срещу частите от първоинстанционното решение, с които
предявените искове са уважени. Изложени са доводи, че по делото не е доказано и
не са представени доказателства, че именно ответницата е собственик или
ползвател на процесния имот, за да бъде потребител на
топлинна енергия. Поддържа се, че представеното по делото копие от
заявление-декларация за откриване на партида не е подписано и не се установява
то да изхожда от ответницата, като районният съд не е уважил възражението на
особения представител срещу приемането на този документ и не е задължил ищеца
да го представи в оригинал. По посочените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните
части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната
жалба от ищцовото дружество и третото лице-помагач.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства
и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като в прекратителните и в отхвърлителните
части първоинстанционното решение не е обжалвано и не
е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е и правилно, като на основание на основание чл.
272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
районния съд. Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да бъде допълнено следното.
По делото е установено, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа. В тази
връзка по делото са приети протокол от 30.08.2002 г. от проведено общо събрание
на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Н.и.“ ООД, договор от 20.09.2002
г., с който етажната собственост на процесната сграда
е възложила на „Н.и.“ ООД да монтира индивидуални разпределители и термостатни
вентили, както и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и
водомери за топла вода и да извършва дялово разпределение, и договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния
съд, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че
ответникът А.Б. е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ за процесния апартамент № 24, находящ
се в гр. София, жк „******. В тази връзка по делото е
представено писмо от Столична община, район „Студентски“ от 19.07.2016 г.,
съгласно което процесният апартамент е бил закупен от
наследодателя на ответницата Л.А.Б., като по делото не се спори, че последният е
наследодател на А.Б.. Прието е заявление-декларация от 09.05.2005 г. от
ответницата, с което тя е поискала да бъде открита партида на нейно име по
отношение на процесния имот. Направените възражения
във въззивната жалба във връзка с този документ са
неоснователни. Заявлението-декларация е представено в цялост по делото и е
подписано, като истинността на положения подпис не е била оспорена
своевременно, нито е била установена неистинността на същия по реда на чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме за установено, че документът е подписан
именно от А.Б.. Третото лице-помагач е представило два талона за отчет на уреди
за дялово разпределение за отоплителните сезони 2013 г./2014 г. и 2014 г./2015
г., в които като абонат е посочена ответницата и е положен подпис, чиято
истинност не е била оспорена. С оглед на така събраните доказателства правилно
районният съд е приел, че ответницата изрично е заявила желание да бъде открита
партида на нейно име и тя да отговаря за задълженията за топлинна енергия за процесния имот, поради което правилно е приел, че тя е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответницата
е упражнила правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и ответницата в процесния период са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение през процесния
период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. По делото са приети заключение на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертизи, които след преценка по реда на чл.
202 ГПК следва да бъдат кредитирани. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че общият размер на фактурираната сума за процесния период е 745, 19 лв., а резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане в размер на 81, 31 лв. След отчитане
на резултата от изравнителните сметки общият размер на задължението за топлинна
енергия без такса за дялово разпределение е 826, 50 лв., колкото е приел и
районният съд. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
размерът на законната лихва върху неиздължените суми по фактурите за периода от
датата на забавата за всяко задължение до 16.08.2016 г. е 138, 17 лв., като във
въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка
с размера и основанието, на което се дължи тази сума.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно.
С оглед изхода на спора въззивникът-ответник
няма право на разноски за въззивното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на „Т.С.“ ЕАД не следва да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, тъй като реално не са извършени
действия по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е подаван отговор на въззивната жалба и в проведеното съдебно заседание не е
присъствал негов процесуален представител. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД разноски за въззивното производство в размер на
150 лв., която сума представлява внесеният депозит за особен представител.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
280963 от 29.11.2017 г., постановено по гр.дело № 72659/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 128 с-в, в обжалваните части.
ОСЪЖДА
А.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 150 лв. внесен депозит
за особен представител.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Н.И.“ ООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.